№ 15939
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170890 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 7, § 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г., относно създаване на общи правила и помощ на пътници с отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение, ведно със законната лихва от 21.09.2022г. за
сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2023 г. ищцата е подала заявление за издаване на
заповед по реда на чл.410 ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 51051/2022 г. на 120 с-в, СРС. На
21.11.2023г. е постъпило възражение от ответника, поради което и на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си, което обуславя правния интерес на ищеца от водене
на настоящото производство. Ищецът твърди, че претендира сумата от 782,33 лева за неизплатено
обезщетение на основание на регламента, ведно със законната лихва върху сумата и разноските.
Сочи, че в качеството си на пътник на въздушен превоз се е явила на летище Лондон Лутън на
31.07.2022 г. за полет W6 4302. Съгласно сключения договор с опериращия превозвач, самолетът е
следвало да излети от летище Лондон Лутън в 08,10 часа и да кацне на . в 13,20 часа, но по вина на
авиокомпанията, полетът е изпълнен с над три часа закъснение. Излагат се подробни съображения
за основателност на исковата молба. Ищецът твърди, че до момента обезщетението не е заплатено.
Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК
оспорва иска. Признава, че между ответното дружество и ищцата М. Т. Б. е имало сключен
договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4302 от дата 31.07.2022 г. от летище Лондон,
Лутън до ., който е следвало да пристигне по разписание. Признава, че полетът е имал закъснение.
Твърди, че искането за обезщетение е основателно и като такова е заплатено на дружеството „.“ -
Германия, което е предявило извънсъдебен иск от името на ищцата за заплащането му. Сочи, че „.“
1
също е предявило жалба за заплащане на обезщетение, но е станало след постъпване на искането
на „.“ – Германия. Прави възражение, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото
съдебно производство и моли съдът да остави без уважение иска за заплащане на обезщетение,
както и исковата претенция за присъждане на съдебни разноски да бъде отхвърлена.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление, депозирано на 19.09.2022 г., ищцата е предявил вземането си по реда на чл.
410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 51051/2022 г. на СРС, 120 състав. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение на 27.09.2022 г. В законовия срок длъжникът е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото
производство.
Не се спори между страните, че между ответното дружество и ищцата М. Т. Б. е имало
сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4302 за дата 31.07.2022 г. с направление
от летище Лондон, Лутън до ., който е бил осъществен със закъснение. Не се спори и също така, че
ищецът има право на обезщетение за закъснелия полет.
Ответникът оспорва съществуването на задължение за обезщетение за закъснелия полет,
поради факта, че такова на ищцата вече е било заплатено чрез услугите на дружеството „.“ -
Германия, което е предявило извънсъдебен иск от името на ищцата за заплащането му, първи по
ред. Последващото искане от името на ищцата до въздушния превозвач и от дружеството „.“ е
настъпило след искането на „.“ – Германия, поради което първо се обслужвало първото по ред
искане.
Представено е платежно нареждане за изплатено обезщетение в размер на 348.27 евро на
28.12.2022 г. по сметката на „.“, Германия, както и форма за възлагане на правото на иск срещу
авиопревозвача от 05.08.2022 г., придружена от извънсъдебната жалба изпратена от немското
дружество към ответника от 23.08.2022 г.
От представените писмени документи по исковото и заповедното производство се
установява, че ищцата е подписала пълномощни, с които упълномощава „.“ – Германия и „.“ за
събиране на вземането й от ответното дружество с дата 5.8.2022 г. и двете. „.“ – Германия е
депозирало по електронен път искане за заплащане на обезщетение на 23.08.2022 г., което обаче е
без подпис на подател (саморъчен или електронен) и по смисъла на ГПК не съставлява документ –
липсват му реквизити за това. Представените други писмени книжа също са без подпис на издател,
поради което не съставляват документи по смисъла на ГПК. От същите не се установява по
безспорен начин на коя дата всяко едно от двете дружества е подало иск за обезщетение от името
на ищцата.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От представените по делото доказателства се установи, че дължимото обезщетение на
ищцата М. Т. Б. за закъснение при полет W6 4302 от дата 31.07.2022 г. от летище Лондон, Лутън
до . е изплатено на датата 28.12.2022 г. на фирмата „.“, Германия от ответника „. Црт. – клон
България КЧТ“. Подадената електронна форма за възлагане към фирмата за подаване на
извънсъдебна жалба не следва да се квалифицира като договор за цесия по силата, на който
2
юридическото лице да придобие изцяло и окончателно вземането на възложителя, а като възлагане
на представителство пред авиопревозвача за събиране на вземането.
Съдът счита, че в процесния случай ищцата е сключила договор за възлагане на вземането по
изплащането на обезщетение за закъснял полет. Това плащане от ответника към дружество,
различно от това, подало заявлението по чл. 410 от ГПК от името на ищцата, е валидно направено
по банков път с оглед на представените доказателства, но на трето за спора лице. В настоящото
производство не се установи по безспорен начин, че ищцата е получила в установения размер
изплатеното по сметката на „.“, Германия обезщетение и че то е било изплатено в нейна полза. С
оглед направеното възражение от ответника, че същият е заплатил на „.“, Германия обезщетението
в полза на ищеца, поради това, че това дружество е подало първо извънсъдебно искане за
вземането, в тежест на ответника беше да докаже, че именно това дружество е било първото от
двете дружества, упълномощени от ищцата с правата да съберат вземането й от ответника, е било
първо по ред. Пълно и главно доказване на това твърдение не е проведено, поради което и съдът
счита, че то се явява неоснователно.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че исковата претенция е
доказана и основателна и следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски, съгласно представените
доказателства за действително извършени такива, както следва: 50 лв. за държавна такса в двете
производства, 350 лв. за адвокатски хонорар за заповедното производство, 800 лв. адвокатски
хонорар за исковото производство, или общо сумата от 1200 лв. При този изход от спора
ответникът няма право на разноски.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, че ответникът „. Црт. – клон
България КЧТ“, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ,
ЗОНА ., СГРАДА ИВТ дължи на ищеца М. Т. Б., ЕГН: **********, гр. .а, 6000, ул. „Радецки“ №
30, вх.Д, ет.1, ап.1, чрез адвокат Ц. И. .- И., вписана в АК - Русе, адрес за призоваване: гр. Русе,
7000, бул. „Скобелев“ № 52, вх.3, ет.4, ап.12, електронен адрес: ****************@*****.***
против „. Црт. – клон България КЧТ“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
ЗОНА ., СГРАДА ИВТ, съдебен адрес: гр. София, ул. Луи Айер № 2, ет. 6, офис 5, чрез адвокат
Красимира Петрова И., с електронен адрес: *****************@*****************.**, на основание
чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, сумата от 782,33
лв. (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение за
закъснение на полет W6 4302 от дата 31.07.2022 г. от летище Лондон, Лутън до ., ведно със
законна лихва от 24.4.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „. Црт. – клон България КЧТ“, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес
на управление ГР.СОФИЯ, ЗОНА ., СГРАДА ИВТ да заплати на М. Т. Б., ЕГН: **********, гр. .а,
6000, ул. „Радецки“ № 30, вх.Д, ет.1, ап.1 сумата от 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) за разноски
в исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4