Решение по дело №819/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 199
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840100819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 26.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Ихтиман, пети състав в открито съдебно заседание на 26.09.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 819/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

         Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН от Д.И.С. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против ответника В.В.С.. Твърди извършен акт на физическо насилие – опит да я удари с керемида по главата и на психическо насилие – тормоз, изразяващ се в подаване на жалби срещу молителката до Агенция социално подпомагане, ежедневни телефонни обаждания и съобщения.

         Ответникът оспорва молбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, поради което е допустима.

По основателността:

Молбата е с правно основание чл. 8 ЗЗДН цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

В настоящия случай твърдените актове на домашно насилие са недоказани.

Страните са бивши съпрузи в трайно влошени взаимоотношения. Бракът им е прекратен с Решение № 155/26.09.2014 г. по гр.д. № 31/2014 г. на РС – Ихтиман, потвърдено с Решение № 78/04.03.2014 г. по гр.д. № 892/2014 г. на СОС. От него имат общо дете Д. В. С.. Упражняването на родителските права са възложени на майката, а режимът на лични отношения – с бащата, ответник в производството. Илюстрация на влошените им отношения на страните са изнесените един спрямо друг твърдения в хода на производството, приложената разпечатка от телефонни съобщения, докладна записка, молба, обяснение, сведение и протокол за предупреждение (л. 61-65).

Ответникът В.В. ***. В неравностойно положение е – с физическо увреждане, 100% трайна неработоспособност и нужда от чужда помощ. Изпитва трудности в придвижването и говора. Това се установява от приложените експертни решения на ТЕЛК.

На 31.07.2019 г. бил закаран от М. Г.от гр. София до гр. Костенец пред дома на молителката С., за да остави сина им Д., за когото полагал грижи. М. Г. спрял управлявания от него лек автомобил пред дома на молителката С.. Детето влязло в къщата. Ответникът В. се намирал в автомобила. Молителката С. започнала разговор с ответника В. относно оформянето на документи за пътуване на детето в чужбина. Автомобилът бил спрян до тротоара пред къщата, вратата му била отворена. Вътре в колата, до отворената врата, се намирал ответникът В., а отвън, до автомобила, молителката С.. М. Г. се отдалечил на няколко метра, за да не слуша разговора, продължил няколко минути. След приключването му ответникът В. и Милен Георгиев тръгнали обратно към гр. София.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на ответника В., които намират подкрепа в приложените сведение от М. Г. и от В.В.. Те са логични, непротиворечиви и частично намират опора в приложените медицински документи. Съдът не кредитира обясненията на молителката и сведение от същата относно обстоятелството, че отвеникът В. е хвърлил парче от керемида по посока лицето ѝ. Това е така, защото обясненията молителката са противоречиви. Един път тя съобщава, че е стояла до лекия автомобил и е разговаряла с В. и втори път, че е стояла пред автомобила и ответникът В. се е навел и взел керемида, която хвърлил посока лицето ѝ. Невъзможно е свидетелката да бъде едновременно до колата и пред колата. Местоположението ѝ има съществено значение за проверка на достоверността обясненията ѝ, поради здравословното състояние на ответника – т.е. от гледна точка на възможността за изпълнение на описаните действия. Описаният от нея механизъм на извършване на домашно насилие е малко вероятен. Ответникът е инвалид. Изключително затруднен в придвижването, като има нужда от постоянна чужда помощ. Трудно се изправя сам и трудно се придвижва. С оглед на това изглежда недостоверно твърдението на молителката, че същият, седейки в автомобила, се е навел, взел е керемида от тротоара, след което се е изправил, придържайки се за автомобила и я е хвърлил по посока лицето ѝ. Трябва да се отчете, че ако се приеме за достоверно изложеното от нея, че тя се е намирала пред автомобила, това означава, че ответникът е преодолял отворената врата на автомобила. С оглед приложените медицински документи, сведение от М. Г.и от В.В. и непосредствените впечатления относно физическото му състояние, съдът кредитира обяснението на ответника, че същият не е в състояние да се изправи, поради което не може да осъществи вменения акт на домашно насилие по описания начин. Допълнително съмнение в достоверността на обясненията на молителката внасят показанията на нейната майка – свид. Ц. С.. Тя излага съществено различна фактическа обстановка – че е видяла ответника прав до колата и да лети предмет към дъщеря ѝ, която се намирала пред мястото на шофьора. Както беше посочено молителката излага две различни, изключващи се версии относно местоположението си. Предвид противоречието в обясненията ѝ с показанията на нейната майка, доказателствата за здравословното състояние на ответника, влошените им взаимоотношения, и напълно непротиворечивите в тази част обяснения на ответника, приложените сведение от М.Г. и от В.В.. Съдът приема за недостоверни посочените гласни доказателствени източници в частта относно упражнено физическо насилие под формата на хвърляне на керемида. В тази част кредитира обясненията на ответника В., приложените сведение от М. Г. и от В.В.. Те са логични, непротиворечиви и частично намират опора в приложените медицински документи. Последният извод следва от това, че в хода на целия процес ответникът В. поддържа, че не е в състояние да се изправи сам от автомобила, което се подкрепя от констатираната 100% необходимост от чужда помощ.

Недоказани са актовете на психическо насилие. Ангажираната мобилна кореспонденция е недостатъчна да обоснове извод за упражнено насилие. Съдът кредидира изложеното от молителката, че същите са изпратени от ответника, както и на датите, посочени в разпечатката. Въпреки липсата на телефонен номер, няма пречка това обстоятелство да бъде установено чрез обясненията ѝ. То се подкрепя и от смисловото съдържание на самите съобщения. Въпреки това те не доказват по безспорен начин акт на психическо насилие, на първо място, защото са приложени основно съобщенията на ответника, без тези на молителката. По този начин е трудно да се изследва контекста, в който са написани. Следва да се отбележи, че това не може да стане чрез справка от мобилен оператор в каквато насока бяха отправени доказателствени искания. Справката от мобилен оператор единствено установява изпращане на текстово съобщение от един телефонен номер на друг. Съдържанието на текстовите съобщения може да бъде установено от трети лица чрез специални разузнавателни средства, каквито в настоящото производство са неприложими. На второ място, съобщенията, които са в състояние да обосноват акт на психическо насилие, са изпратени, т.е. актът на насилие е осъществен, повече от месец преди подаване на молбата (съобщенията са изпратени в периода 26.06.19 г. – 30.06.19 г., а молбата е подадена на 01.08.19 г.). В този смисъл възможността за получаване на защита по тях е преклудирана на основание чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. На трето място, останалите съобщения нито в поотделно или в съвкупност, разкриват актове на психическо насилие. Те само доказват влошената комуникация между страните и трудностите, които изпитват при общуване един с друг. Налице са няколко съобщения, в които ответникът използва недопустимо обръщение към молителката, но това не е достатъчно, за да бъде определено като акт на психическо насилие. Подобно обръщение е само обрисува разрива в комуникацията помежду им. Морално укоримо е, но не представлява насилие.

         В подкрепа на тезата на молителката не може да се цени, приложената декларация по чл.  9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата е бланкетна, т.е. декларирано е осъществен акт на домашно насилие, без да се конкретизират фактическите му измерения.

Несъстоятелни са твърденията, че ответникът е упражнил психическо насилие спрямо молителката чрез жалби до Агенция социално подпомагане. Известно е, че чрез упражняване на конституционно право на жалба пред компетентен орган, основателна или не, не може да бъде осъществен акт на насилие. Ако се приеме обратното, може да се достигне до неприемливия извод, че предвид неоснователността на настоящата молба за защита от домашно насилие, молителката е упражнила психическо насилие спрямо бившия си съпруг.

По изложените съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против ответника.

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката да заплати по сметка на Районен съд – Ихтиман държавна такса по молбата за защита в размер на 25 лева. Това е така, доколкото същата е поискала назначаване единствено на служебен адвокат, но не и освобождаване от заплащане на такса. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски, но такива не са поискани и не са направени.

С оглед на изложеното съдът

                                                    

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.И.С., ЕГН **********, за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу В.В.С., ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: