Решение по дело №217/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

година

30.12.2019

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен съд

състав

На

11.12.2019

година

В   публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ  МАРИЯ  БОЖКОВА

и  при  участието  на

Секретар

Павлина  Петрова

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

217

по описа  за

2019

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. П. - началник на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, против Решение №328 от 27.09.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №19-1947-000228 от 05.08.2019 год., издадено от началника на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото решение, като моли настоящата инстанция да го отмени. В съдържанието на жалбата подробно е възпроизведена установената от районния съд фактическа обстановка, като след това се сочи, че в ЗДвП било посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, че собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи се, че „предстоящият”/вероятно се има предвид настоящият/ собственик на МПС „Деу Матиз” - К. Д. А., не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП, да регистрира придобитото от него МПС „Деу Матиз”, с рег.№***, в срок от един месец, както и че лицето е придобило право на собствеността върху това МПС  по  силата  на писмен  договор, а съгласно ал.4 на чл.144 от ЗДвП, Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори. Сочи се, че в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно била прекратена регистрацията на МПС „Деу Матиз”, с рег.№***, придобито с договор за покупко-продажба №***/*** год., от К. Д. А. от ***, ЕГН **********, тъй като в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира МПС. В жалбата се сочи също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на РУ - Кърджали и че същото съдържа необходимите реквизити, както и че съставеният акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, посочени били изчерпателно както нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията, посочени били и датата и мястото на извършеното нарушение и следователно, по никакъв начин не били ограничени процесуалните права на нарушителя, не му било ограничено правото на защита и не била възпрепятствана възможността това право да бъде упражнено адекватно и в пълен обем. В жалбата се твърди, че от събраните по администативнонаказателната преписка доказателства, безспорно се установявало, че водачът Д.К.А. е извършил вмененото му нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените дата, място и посока на движение, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, който регламентирал служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи се, на следващо място, че съдът приел, че за да бъде осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябвало да са налице доказателства, от които да можело да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, т.е. че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация, а такива по делото нямало и че водачът Д.К.А., който не бил собственик на автомобила, не осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък бил длъжен и е могъл да ги предвиди и поради това, макар да били налице обективните признаци на нарушението, то липсвали каквито и да било доказателства жалбодателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Касаторът заявява, че не е съгласен с този извод на съда, като сочи, че в текста на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП се казвало, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и че безспорно собственикът на моторното превозно средство има задължение в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство, но законодателят предвидил в санкционната норма на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП задължение да се санкционира всеки, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Излага и довод, че всеки водач, който взема решение да управлява чуждо МПС, е длъжен да се убеди в неговата технически изправност, както в редовността на регистрацията му и единствено след такава проверка следва да поеме управлението на автомобила. Намира също, че санкционирането единствено на собствениците е в противоречие с волята на законодателя, който изрично посочил, че субект на административнонаказателна отговорност в тези случаи са водачите и че съвсем естествено било, с цел избягване на административнонаказателна репресия, нарушителите да твърдят, че не са знаели, че МПС не е било регистрирано, но те били задължени да проверят тези обстоятелства. Касаторът излага и довод, че обстоятелството, че лицето не е било уведомено по надлежен ред за прекратената регистрация, не изключва неговото виновно поведение, като намира, че от субективна страна водачът е извършил нарушението непредпазливо - не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид правоспособността и квалификацията си на водач на МПС и че в случая непознаването на закона не оправдавало нарушителя. Не на последно място касаторът сочи, че водачът Д.К.А. е управлявал МПС - „Деу Матиз”, с peг.№***, собственост на баща му и че бил несериозен доводът на жалбодателя, че не знаел, че семейният автомобил не е бил регистриран. Касаторът счита, че налагайки на водача глоба в минимален размер, при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, е наложил справедливо наказание, като сочи, че нарушението е формално и с обществена опасност, която обосновава използването на административнонаказателна репресия, както и че с оглед личността на нарушителя - данните за предходни нарушения на ЗДвП и липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, е преценил, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според касатора, горните правни и фактически изводи обосновавали липса на нарушения на приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното наказателно постановление, като счита, че същото е издадено при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание и не са допуснати твърдените нарушения на процедурните правила. По тези съображения и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, пред.второ, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касаторът моли да бъде отменено обжалваното Решение №328 от 27.09.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление, издадено от началника на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

 Касаторът - началникът на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Д.К.А. от ***, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. Обяснява, че когато имам проблем с колата си, вземал колата на баща си, на която плащали данък и застраховка, както и преминавала през годишен технически преглед. Сочи, че управлявал автомобила на баща си до момента, в който го спрели за проверка и му казали, че колата е дерегистрирана. Моли съдът да отхвърли касационната жалба и да потвърди обжалваното решение, като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и законосъобразен. Счита, че правилно са изяснени фактите по делото, въз основа на които е направен правилен и законосъобразен извод, че в действителност, липсва субективната страна, включена във фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че при така изяснените факти по делото, действително не може да се докаже по никакъв начин, че наказаното лице е имало възможност да предположи, че управляваният от него автомобил е с отпаднала служебна регистрация, с оглед на което не може да му бъде търсена административнонаказателна отговорност, като заявява, че поддържа мотивите, изложени от Районен съд - Кърджали в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №328 от 27.09.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление №19-1947-000228 от 05.08.2019 год., издадено от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата, на Д.К.А. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.04.2019 год., около 8:00 часа, жалбодателят Д.А. управлявал лек автомобил, марка „Деу Матиз”, с рег.№***, в ***, по ***, където бил спрян за проверка от свидетелите Д. И. и С. С. - служители в РУ - Кърджали. При извършената проверка и след направена справка с дежурния, полицейските служители установили, че регистрацията на проверявания автомобил била служебно прекратена. По този повод жалбодателят Д.А. бил отведен за вземане на отношение в РУ- Кърджали. Там, свидетелят А. Б., също служител в Районното управление - Кърджали, извършил проверка на лекия автомобил, марка „Деу Матиз”, с рег.№***, която потвърдила установената служебна дерегистрация на това МПС, считано от 04.12.2018 год., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - непререгистрирано МПС. По този повод, на жалбодателя А. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал отбелязвайки, че няма възражения. Въз основа на този АУАН, на 05.08.2019 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, наложил на жалбодателя административни наказания „глоба”, в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Районният съд е посочил, че видно от справка от КАТ, на датата 04.12.2018 год. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил „Деу Матиз”, с рег.№***, по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране на същото това МПС. От документ „Прекратяване на регистрацията”, както и от Договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2016 год., съдът е установил, че спреният за проверка лек автомобил е собственост на К. Д. А., който е лице, различно от жалбодателя. 

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена след анализ на показанията на свидетелите А. Б., Д. И. и С. С., Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год.; Постановление на РП - Кърджали от *** год. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбодателя А.; Заповед №*** от *** год. на МВР; Справка за промяна на регистрацията на МПС и за прекратяване на регистрацията, както и другите приети по делото писмени доказателства.    

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че на жалбодателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и че за нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на Д.А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Районният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 22.04.2019 год., в ***, жалбодателят е управлявал лек автомобил, марка „Деу Матиз”, с рег.№***, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път и това означава, че към момента на управлението и проверката, превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Съдът е посочил, че регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Така, съдът е приел, че изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но е посочил, че за да е налице административно нарушение, е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, същото трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Посочил е, също така, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо и че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици, докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. На следващо място районният съд е посочил, че за да се приеме за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, т.е. че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация, но и че такива доказателства в настоящото производство не са били представени и не са събрани, а напротив, съдът е приел за установено, че жалбодателят Д.А. е управлявал МПС, което е чужда собственост и не са ангажирани доказателства в насока, това лице да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 04.12.2018 год. Съдът е приел, че с оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, водачът Д.А., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, още повече, че той разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката. Така, районният съд е стигнал до извод, че липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбодателя, несъставомерно, тъй като, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбодателят да е осъществил деянието виновно - да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, поради което и с решението по делото го е отменил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Кърджалийският административен съд намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора, инвокирани в касационната жалба.

При проведеното административнонаказателно производство по отношение на Д.А. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление. Правилно, обаче, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е осъществило състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на  чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(Изм., ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45/24.03.2000 год. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика според чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на  чл.143, ал.15 от ЗДвП пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от ЗДвП, от своя страна,  предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че ответникът по касация Д.А. е управлявал посочения лек автомобил, поради което е имал качеството „водач” на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване - ***, *** в *** и към датата 22.04.2019 год. е бил с прекратена регистрация. Административнонаказващият орган, обаче, не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС - лек автомобил, е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респ. прекратяването и възстановяването й, обуславя извода, че водачът на лекия автомобил „Деу Матиз”, с рег.№***, доколкото не е нито новият собственик на МПС-то, нито предишният такъв, не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система или, ответникът по касация Д.А., който безспорно не е, а и никога не е бил собственик на този лек автомобил, не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. Освен това, не е имало и никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми се документи и най-вече със СРМПС на същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Д.А. не е действал виновно, включително и при форма на вината - непредпазливост, каквито доводи се поддържат в касационната жалба, поради което и извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение. Настоящият касационен състав не споделя довода, изложен в касационната жалба, че само поради факта, че Д.А. е правоспособен водач на МПС, може да му се вмени тази форма на вината, като не споделя и останалите доводи, развити в жалбата в тази насока.

По изложените съображения, Кърджалийският административен съд намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка по делото, решаващият състав на районния съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно несъставомерността на описаното деяние от субективна страна, които изводи следва да бъдат споделени. Преценката на въззивния съд, че в случая водачът Д.А. - ответник по касация, който не е собственик на автомобила, а и никога не е бил такъв, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като освен това, е разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката, е правилна и законосъобразна, като в тази насока районният съд е изложил убедителни съображения, които съответстват на фактите и обстоятелствата, установени по делото.

С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата, подадена от началника на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон, при вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това, като такова, същото следва с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                     

Р      Е      Ш     И :

                  

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение №328 от 27.09.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                          

 

 

                                                                                                            2.