Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Русе, 11.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4965 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова
молба от „Еконт Експрес“ ООД срещу А.С.И., в която се твърди, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал
длъжността „***“ с място на работа „***“ в ищцовото дружество. Считано от
19.03.2018г. ответникът не се явил на работа, не представил документ, не дал
обяснение за отсъствието си, поради което и на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ
му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му
правоотношение прекратено със заповед от 09.05.2018г.
Твърди се, че към
датата на прекратяване на правоотношението, ищцовото дружество дължало на
ответника сумите от 15.22лв. обезщетение по чл. 224 КТ за 2017г. и 121.72лв.
обезщетение по чл. 224 КТ за 2018г., или общо 136.94 лв. От тази сума били
направени удръжки за данък общ доход в размер на 13.60лв. и 0.97лв. за здравни
осигуровки, както и 40.80лв. удръжки за минал месец. Така останало задължение
на ищцовото дружество към ответника в размер на 81.57лв. В същото време той
дължал на дружеството обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 340.83лв.
Прави се изявление за прихващане между посочените вземания, които да се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях, или 259,26лв., която сума ищецът счита,
че ответникът му дължи и моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде осъден за заплащането й, ведно със законна лихва върху нея, считано от
образуване на делото. Претендират се и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника изразява становище за частична
основателност на предявеният иск. Оспорва се размерът на претендираното от
ищеца обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, както и се прави възражение за прихващане
от това негово задължение със сумата от 19.02лв., която представлявала законна
лихва върху дължимите от ищеца плащания на ответника при прекратяване на
трудовия договор на ищеца.
Изразява се
становище, че според представените по делото писмени доказателства основната
заплата на ищеца е в размер на 255.00 брутно трудово възнаграждение, поради
което се счита, че ответникът дължи на работодателят обезщетение в по-нисък от
претендирания размер - 194.80лв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е
заемал длъжността „Товарач“ с място на работа „Пловдив РЦ“ в ищцовото дружество.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №127/09.05.2018г. на
основание чл. 330, ал.2 т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно наказание
уволнение. За дата на връчване на заповедта е посочено 04.06.2018г.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ответника, определено по правилото на чл. 228 КТ и НСОРЗ за
месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение възлиза на 256,53лв.
Размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ е в
същия размер, а обезщетението за забава върху него за периода от прекратяване
на трудовото правоотношение до предявяване на иска възлиза на 30,92лв. Размерът
на дължимите от ищеца на ответника обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение вещото лице е определило на 136,94лв. в брутен размер, 123,25лв.
в нетен, а обезщетението за забава за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до образуване на настоящото производство в размер на 14,85лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
При дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение съгласно чл. 221, ал.2 КТ. С оглед на това, при
прекратяване на трудовото правоотношение на ответника поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, той дължи на работодателя обезщетение в
размер на 256,53лв. съгласно заключението на вещото лице, тъй като изплащаните
възнаграждения над тази сума нямат постоянен характер и не следва да бъдат
съобразени при определяне размера на обезщетението.
Вещото лице е
изчислило, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ищцовото дружество
като работодател дължи на ответника обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 9 дни
неизползван отпуск в размер на 123,25лв., както и 142,42лв. неизплатено трудово
възнаграждение за месец март 2018г. в нетен размер. За периода месец април –
месец юни 2018г. ответникът не се е явявал на робота, но трудовото му
правоотношение не е било прекратено, поради което са дължими здравни
осигуровки, които са в размер на по 20,40лв. за първите два месеца и 0,97лв. за
третия месец, в който е прекратен трудовия договор.
С исковата молба ищецът
е направил изявление за прихващане между дължимото му се обезщетение по чл.
221, ал.2 КТ и дължимата от него сума за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ след
приспадане от същата на размера на дължимите осигуровки, или според
заключението на вещото лице сумата от 81,48лв. (123,25 – 41,77лв.). Поради тази
причина и на основание чл.104, ал.2 ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши (дата на прекратяване на трудовото правоотношение) и дължимата на
ищеца сума е в размер на 175,05лв. (256,53-81,48). Неоснователно е възражението
на ответната страна за прихващане (намаляване) от тази сума с обезщетение за
забава върху дължимото плащане по чл. 224, ал.1 КТ, тъй като изявлението на
ищеца за прихващане поражда своето материалноправно действие в момент, към
който обезщетение за забава все още не е дължимо. Поради това право на
обезщетение за забава съгласно правилото на чл. 228, ал.3 КТ би имало само ищцовото
дружество върху сумата от 175,05лв. за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до образуване на делото, но такова обезщетение не е претендирано
в настоящото производство и не следва да бъде присъждано. Също така от
претендираната от ищеца сума не следва да бъде удържано и неплатеното на
ответника трудово възнаграждение за месец март 2018г. в нетен размер на
142,42лв., тъй като надлежно направено волеизявление за това в настоящото
производство не е налице.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на особения представител, че за
периода април – юни 2018г. дължимите от ответника здравни осигуровки не следва
да се изчисляват в размер на 8%, а на 3,2%, основание за което намира в
разпоредбата на чл. 40 ЗЗО, където се визирало ползването на неплатен отпуск,
какъвто не бил настоящия случай. След като работникът не е полагал труд за
посочения период, но за същото време му се зачита трудов и осигурителен стаж,
то изцяло в негова тежест следва да се възложат дължимите здравни осигуровки.
Липсата на изрично предвидена в закона такава хипотеза не дава основание да не
бъде споделено становището на вещото лице и ищцовото дружество работодател,
което съответства на принципа „за когото са ползите, за него следва да са и тежестите“.
По изложените
съображения предявеният иск по чл. 221, ал.2 КТ следва да бъде уважен за сумата
до 175,05лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 259,26лв.
При този изход на
спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, или от
претендираните с представения списък по чл. 80 ГПК общо 830лв. разноски, следва
да бъдат присъдени 560,41лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Еконт Експрес“ ООД ЕИК117047646, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Славянски“ №16, представлявано от
управителя Вяра Йорданова Енева сумата от 175,05лв.,
представляваща дължима част от обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със
законната лихва за забава считано от 12.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 221, ал.2 КТ за сумата над
175,05лв. до пълния предявен размер от 259,26лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Еконт Експрес“ ООД ЕИК117047646, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Славянски“ №16, представлявано от
управителя Вяра Йорданова Енева сумата от 560,41лв.,
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: