№ 493
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105602 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна
Софрониева, срещу АНК. СТ. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1376.72 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент *****, находящ се в
*****, от които главница в размер на 1234.75 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. вкл. и 141.97 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 4048/2021 г. на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
1
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване *****, том I, рег. №
2076, нот.дело № 62 от 12.03.2015 г. на нотариус Р. Манов и препис
извлечение от акт за смърт.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения му особен представител – адв. В. Венкова, е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже
наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка
ответницата изрично заявява, че не е била нито собственик, нито ползвател на
процесния имот на вещно правно или облигационно правно основание през
процесния период.
Оспорват се представените с исковата молба документи – като се
твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за
процесния период.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство. Твърди се, че липсват доказателства
дружеството да е доставяло топлинна енергия за имота в начисленото
количество и съгласно български държавен стандарт. С тези аргументи
претенциите се оспорват и по размер като се иска същите да бъдат
отхвърлени като недоказани.
В хода на производството е извършена комплексна съдебна технико
икономическа експертиза.
В съдебно заседание на 18.04.2022 г. процесуалният представител на
ищеца изразява становище за основателност на исковете.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
2
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1158/03.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 4048/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване *****, том I, рег. №
2076, нот.дело № 62 от 12.03.2015 г. на нотариус Р. Манов се установява, че
на 12.03.2015 г. недвижим имот с адрес: гр. Перник, **** е дарен от лицата
И.Г.И. и АНК. СТ. Д. /ответницата/ на лицата А.С.Г. и И.С.Г. /внуци на
дарителите/. Видно от посочения нотариален акт И.Г.И. и АНК. СТ. Д. са
запазили за себе си вещното право на ползване върху апартамента, предмет на
дарението, до края на живота си.
От представено по делото копие от препис извлечение от акт за смърт на
И.Г.И. се установява, че същият е починал на 09.04.2016 г.
В тази връзка и следва извод, че е погасено вещното право на ползване
на И.Г.И., но не и на АНК. СТ. Д..
Видно от справка от Национална база данни „Население“ налична по
делото ответницата АНК. СТ. Д. е адресно регистрирана в апартамент *****,
находящ се в *****.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна техническо
икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно
която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение – договор № 99/08.12.2011 г., който е трансформиран в
безсрочен такъв. Не са представени данни за договора между фирмата за
дялово разпределение на топлинна енергия и сградата в режим на етажна
собственост, но вещото лице счита, че има такъв от 2006 г. /от тогава са
налице изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“
ЕАД/ като по силата на същия в сградата, където се намира процесният имот,
е въведена услугата „дялово разпределение“.
По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице
посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните
периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да
се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за
достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи
3
на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално
отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата
се установява, че главницата на задълженията за процесния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1234.75 лева. На последно място от
заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, стойността на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1234.75 лева - главница.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. 14.07.2021 г. е в размер
на 141.97 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. Видно е и че в
счетоводната система на дружеството е съобразена една изравнителна сметка
релевантна за процесния период /със знак „+“/. На последно място от
експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено
редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил
плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
1158/03.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4048/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от
преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
4
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален
договор с потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
вещно право на ползване *****, том I, рег. № 2076, нот.дело № 62 от
12.03.2015 г. на нотариус Р. Манов и препис извлечение от акт за смърт/
следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия, доколкото през процесния период е единствен ползвател на
процесния имот.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за
промени във вещноправния статут на имота след извършване на
обективираната в приложения нотариален акт сделка.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително по делото се
установява, че през процесния период собственици на имота са други лица.
При учредено ограничено вещно право на ползване обаче, собственикът е
лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е
прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на понятието
„вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е
Решение №14/20.03.2015г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв
случай облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия
5
възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя
по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните
разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ
ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в
правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е
така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по
предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите
условия на дружеството е предвидена солидарна или разделна отговорност на
собственика и ползвателя. При това положение следва да се приеме, че
специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота
фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца,
както по силата на закона, така и по силата на договора.
На следващо място по делото действително се установи, че върху имота
е учредено вещно право на ползване и в полза на още едно лице – И.Г.И..
Последният обаче вече е бил починал към началната дата на процесния
период като така единствен ползвател на имота е ответницата. В тази връзка
следва да се отбележи, че дори собственикът на имота да се е разпоредил с
него, то пожизненото вещно право на ползване на ответницата остава върху
имота като тежест, която следва същия независимо от разпоредителната
сделка. Доколкото липсват доказателства това право на ползване да е
погасено, то и към процесния период следва да се приеме, че ответницата е
вещен ползвател на имота.
По тези съображения съдът достигна до извода, че ответницата
отговоря за пълния размер на начислените суми през процесния период,
доколкото същата е била потребител на топлинна енергия през целия
процесен период. Този извод не се променя от обстоятелството, че
собственици на имота са други лица.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение /ФДР/ е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. Налице е такъв и между ФДР и СЕС, където е
имотът – предвид редовно изготвяните изравнителни сметки от 2006 г. до
датата на експертизата. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В
допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
6
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест
по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът
прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е 1234.75 лева. Последната видно от
експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от
страна на ответницата.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава е в размер на 141.97 лева, считано от 09.07.2019 г.
до 14.07.2021 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2021 г. и началната
дата на процесния период 01.05.2019 г. такава давност не е изтекла по
отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода
на делото такива се дължат само на ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4048/2021 г. по описа
7
на РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 77.53 лева, от които 27.53 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да й бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 5602/2021 г. по описа на
РС Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 27.53 лева държавна такса, 420 лева – възнаграждение за вещи
лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 325 лева –
възнаграждение за особен представител, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. Посочените разноски от общо 872.53 лева, видно от
представените по делото платежни нареждания, действително са извършени.
В тази връзка предвид изхода на делото същите следва да бъдат присъдени
изцяло.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНК. СТ. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, ап. 92, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 1376.72 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент *****, находящ се в *****, от които главница в размер на 1234.75
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 141.97 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4048/2021
г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА АНК. СТ. Д., с ЕГН: ********** и адрес: *****, ап. 92 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 77.53 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4048/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 872.53 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
8
№ 4048 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9