Решение по дело №84/2024 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 69
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20244340200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Троян, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. И.
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. И. Административно наказателно
дело № 20244340200084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ***, в качеството на управител и представител на ***, със седалище
и адрес на управление ****, срещу наказателно постановление
№3/29.02.2024г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията/КРС/, с което за нарушение по 324, ал.2, предл.1, вр. чл. 336 от
Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 5000.00 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правил,
което го е лишило от възможност да разбере кои правни норми са нарушени и
да организира своевременно защитата си. По изложените съображения моли
да бъде отменено НП изцяло, като неоснователно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят *** се представлява от адв. Д. П.
и адв. Н. Х., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения,
доразвити в пледоарията по същество. Навеждат се доводи, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Административнонаказващия орган Комисията за регулиране на
съобщенията се представлява от юрисконсулт М. Г., която оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че е доказано по
безспорен и категоричен начин извършването на административно
нарушение.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян,
представител не се явява в с.з.

1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.09.2023г. в гр.Троян, контролните органи по ЗЕС са извършвали
мониторинг на адрес ****, за установяване и ползване на честоти 148,1500
МНz и 152.6500 МНz от изтекло по срок Разрешение №00835/31.07.2023г.,
издадено на ** Установена била електронна съобщителна мрежа от подвижна
радиослужба РМR, с конфигурация една базова /стационарна/ радиостанция и
множество возими радиостанции монтирани в таксиметрови автомобили.
Видно от съставения констативен протокол, установена била Базова станция с
притежател ***, разположена на адрес **** и инсталирана на покрива антена
с троен антивес на сградата. Констатирано било, че след активиране в режим
на предаване на радиостанция, модел „Yaesu“, монтирана в таксиметров
автомобил с рег. *** е регистрирано осъществяване на електронни съобщения
на честота 148,1500 МНz, както и че същата е собственост на *** по негова
декларация. Констатирано е също така, че посочения по – горе автомобил,
извършвал таксиметрова дейност от името на превозвача *** и е с водач ***,
за което е издаден фискален бон, иззет от контролните органи по ЗЕС.
Направено било телефонно повикване от номер *** към номер **, като
обаждането автоматично се прехвърляло към базова станция на ***.
Установено е, че базовата станция го излъчвала на честота 152.6500 МНz,
като на возимата радиостанция в автомобил с рег. *** се чувал аудио сигнал и
след активиране на същата в режим на предаване на честота 148,1500 МНz се
осъществявала двупосочна комуникация между водача на лекия автомобил и
клиента, посредством базова станция. Установено е, че като към момента
на проверката, на жалбоподателя не е било издавано разрешение за ползване
на индивидуално определен ограничен ресурс – честоти 148,1500 МНz и
152.6500 МНz от Комисията за регулиране на съобщенията, поради което,
контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение на чл.
324, ал.2, пр.1 от ЗЕС, за което е съставен АУАН № ВТ-046 от 01.12.2023 г. за
това, че **** осъществява електронни съобщения за собствени нужди, чрез
изградена електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - РМR,
като ползва индивидуално определен ограничен ресурс, без издадено
разрешение за това от КРС. Актът
бил предявен на управителя на дружеството на 01.12.2023г., който го получил
в присъствието на свидетеля по акта, но отказл да го подпише, който отказ не
е удостоверен по надлежен ред. В акта обаче жалбоподателят е отразил, че в
срок ще направи допълнителни възражения.

На 13.12.2023 г., дружеството жалбоподател ****,
представлявано от ***, депозирало в КРС писмени възражения против
констатациите на актосъставителя /л.97 от
делото/.
На 22.01.2024г. е направен повторен опит от контролните органи
да бъде предявен за подпис на жалбоподателя АУАН, но този път в
присъствието на свидетел, който да удостовери отказа. Въз основа на него на
29.02.2024 г. било издадено и НП за налагане на имуществена санкция в
размер на 5000.00 лева, за извършено нарушение на чл.324, ал.2, предл.1 от
ЗЕС.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
2
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл.57
от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното постановление са
посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и
дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на
нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното
нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от
длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от
ЗАНН срок за издаването на наказателното постановление. Съдът намира, че
**** - Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, е
оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно чл.337, ал.2 от
ЗЕС и чл.47, ал.2 от
ЗАНН. Налице е
съответствие между отразеното в АУАН и в НП както досежно текстовото
описание на нарушението, така и досежно неговата цифрова квалификация.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно
в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено
лице - свидетелят Н., работещ на длъжност " инспектор“ в ГД „Мониторинг и
контрол на съобщенията на КРС, който е оправомощен да съставя АУАН за
нарушения по чл. 324 от ЗЕС, съгласно разпоредбата на чл. 337, ал. 1 от ЗЕС и
приложената като доказателство по делото Заповед № РД № 07-114 от
20.03.2023 г. на Председателя на КРС.
Съдът намира, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и
предявяването му за подпис на представител на дружеството-нарушител.
АУАН е съставен в присъствие на *** - управител на ***, със седалище и
адрес на управление ****, на който е връчен екземпляр от акта с направен
отказ да го подпише. Съдът намира за неоснователно възражението,
направено от защитата на жалбоподателя в съдебно заседание, по същество,
че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН,
тъй като акта не е съставен в присъствие на свидетел, удостоверил отказа на
жалбоподателя да го подпише. На 22.01.2024г. е направен опит да бъде
повторно предявен на жалбоподателя АУАН, но този път в присъствието на
свидетел, с подписа на който е удостоверен отказа на жалбоподателя да го
подпише. Въз основа на него на 29.02.2024 г. било издадено и НП за налагане
на имуществена санкция в размер на 5000.00 лева, за извършено нарушение
на чл.324, ал.2, предл.1 от ЗЕС.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че съставения АУАН е нередовен, тъй като същия не може да
3
породи правни последици, предвид обстоятелството, че актът е станал
легитимен, едва след като е бил оформен по надлежния ред на 22.01.2024г.
или повече от три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно чл.34, ал.1,
б. „в“ от ЗАНН, административнонаказателно производство не се образува,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. В конкретния случай АУАН е съставен в
предвидения от закона срок, съставен е в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, съдържа всички реквизити, посочени в 42, ал.1 от ЗАНН.
Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН и оформянето на отказа с
подпис на свидетел на един по късен етап не означава, че актът не е съставен
в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В съставения АУАН изрично е посочено, че
жалбоподателя е получил екземпляр от него, въпреки отказа да го подпише,
като това обстоятелство се потвърждава от разпита на свидетелите
присъствали на съставянето и връчването на АУАН. Съдът счита, че горното
не представлява нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, не прави
акта незаконосъобразен или процедурата опорочена. Освен това,
обстоятелството на отказ да подпише акта, както и самото оформяне на отказа
на по късен етап, не е повлияло върху правото на наказаното лице да
депозира възражения и да упражни правото си на защита, което е сторено от
дружеството нарушител с подаване на писмено възражение срещу АУАН
№ВТ-046/01.12.2023г., на 13.12.2023г.
Съгласно чл.79 от ЗЕС, за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква
разрешение.
При извършената проверка на 05.09.2023 г., при която е направен
радиомониторинг в гр. Троян, на честота 152.6500 МНz, е присъствал
управителя на дружеството жалбоподател. Съставени са били констативен
протокол и измервателен протокол, в който са отразени констатациите от
извършения радиомониторинг. Безспорно установено е, че *** гр.Троян е
осъществявало електронни съобщения за собствени нужди, чрез изградена
електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, на
радиочестота 152.6500 МНz. По този начин дружеството е осъществило
състава на нарушението по чл.324, ал.2, предл.1 от ЗЕС, като на 05.09.2023 г.
в гр. Троян е осъществявало електронни съобщения за собствени нужди, за
които е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс, след отнемане на издаденото му разрешение.
В съдебно заседание адвокат П. възрази, че наказващия орган е пропуснал
да уточни, че деянието, което е извършено и е вменено във вина на
нарушителя е по чл.64 от ЗЕС и че това е довело неизвестност у
нарушителят, тъй като не е знаел в какво го обвиняват. Съдът споделя
аргументите, изложени от старши юрисконсулт Г., че е налице конкретно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени.
В конкретният случай е налице дейност, за която се изисква специално
разрешение, което обстоятелство е било известно на нарушителя и не се
оспорва. Правилно наказващият орган е приел, че от страна на *** гр.Троян е
било допуснато нарушение на чл.324, ал.2, предл.1 от ЗЕС, като е съотнесъл
установените факти към хипотезата на правната норма. Съобразно тези
4
законови текстове за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди
/таксиметрова дейност/ се изисква разрешение, а предоставянето на
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които е
необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс, без такова разрешение, се санкционира. В случая
безспорно е установено, че електронни съобщения са осъществявани на
посочената честота и че те са осъществявани именно от служители на
дружеството-жалбоподател. Безспорно е също, че няма издадено
разрешително за ползването на тази честота, както и че от приложените по
делото доказателства е видно, че е предприета процедура по издаване на
съответното разрешително, което към момента на проверката не е било
налично. Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
възраженията на страните водят до единствения извод за съда, че
нарушението, за което е санкционирано *** гр.Троян е доказано по несъмнен
начин.
С наказателното постановление на *** гр.Троян е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер 5 000 лева на
основание чл.324, ал.2, предл.1 от ЗЕС във вр.чл.336 от ЗЕС. Това е
минимално предвиденото в чл.324, ал.2 от ЗЕС административно наказание,
поради което съдът няма възможност /правна и фактическа/ да намали
размера на административното наказание, като счита, че същото е определено
съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН, като са съобразени тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи вината
обстоятелства и в този си размер наказанието би постигнало целите, визирани
в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление и съответно до неговата отмяна, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, правилно и обосновано.
С оглед изхода на делото и направеното искане от юрисконсулт Г. и
поддържано от юрисконсулт М. за присъждане в полза на Комисия за
регулиране на съобщенията направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК ще следва жалбоподателя
да бъде осъден на заплати на АНО сумата 120.00/ сто и двадесет/ лева
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №3/29.02.2024г.,
издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/
на ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ***, с
което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
5
на 5000.00 лева за нарушение по 324, ал.2, предл.1 от Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/, като законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от АПК ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от *** да заплати на
Комисията за регулиране на съобщенията сумата 120/сто и двадесет/ лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6