Решение по дело №5114/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 289
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330105114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №289/25.4.2019г.

                                         25.04.2019 година                                    град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                                ХVІ граждански състав

На двадесет и пети април                                          две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                               Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Ив. Г.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 5114 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Н.М.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката и децата й домашно насилие от страна на бащата на децата – С.П.Д. с ЕГН ********** ***. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: че на 17.12.2018 г. около 02.30 ч. през нощта,ответника влязъл в стаята където спяла молителката с децата,като носил в себе си голям нож. Молителката и децата много се уплашили да не им навреди,като молителката го предупредила,че има образувано дело и не трябва да ходи в домът им. Тогава ответника хванал ножа и казал на молителката,че ще ходи когато си поиска,като я заплашил да внимава с жалбите до полицията и прокуратурата.

Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и за децата,като претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1,т.3,т.3  от ЗЗДН, както и издаване на заповед за  защита. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В срока е постъпил отговор от ответника,чрез назначения му особен представител. Счита,че молбата за домашно насилие за недопустима с оглед нейното просрочие,като излага подробни съображения затова и цитира съдебна практика. Счита,че има сезиране на ЯРП,но липсвало искане жалбата да бъде препратена към компетентния съд. В случай,че съдът приеме,че с уточнителната искова молба в която е посочен нов акт за извършено домашно насилие,считат,че същата е допустима,но неоснователна е недоказана. В тази връзка липсвало каквито и доказателства за упражнено домашно насилие на 17.12.2018 г.,като същата била подадена с цел спазването на срока по чл.10,ал.1 ЗЗДН.Оспорват се всички твърдения за извършено спрямо молителката и децата домашно насилие,като излагат подробни съображения затова. Оспорва се декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН,като същата не можела да бъде годно доказателствено средство. Ето защо,искането за защита се явявало неоснователно и недоказано.

           В съдебно заседание молителката се представлява от процесуален представител  адвокат,чрез който поддържа молбата, сочи доказателства и претендира налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

          Ответникът не се явява лично в с.з.,като се представлява от особен представител адвокат, оспорва молбата, не сочи доказателства, моли за отхвърлянето на молбата и за присъждане на разноски.

   Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на  ЗЗДН – с лице което молителката се намира във фактическо съпружеско съжителство,като децата са нейни низходящи, поради което е допустима,като в тази връзка настоящия съдебен състав не споделя доводите на особения представител на ответника.Вярно е обстоятелството,че първоначалната молба е подадена пред ЯРП,като същата се явява просрочена,но в молбата от 10.01.2019 г. е посочено акт за извършено от страна на ответника домашно насилие на 17.12.2019 г.,с оглед на което настоящия съдебен състав приема,че същата е подадена в срока по чл.10,ал.1 ЗЗДН и същата е допустима.  

   От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на  свидетеля Е.А. Г.-майка на молителката и баба на децата, се установява, че същата живее при дъщеря си и децата в с.К.,обл.Ямбол.На 17.12.2018 г. около 02.00 ч. ответника отишъл в къщата,като седнал на стола. В ръцете си държал нож и точилка и децата като го видели се уплашили.Избягали всичките,като отишли в стаята в която била свидетелката и се качили на леглото зад нея,като детето Н.М.К. от уплаха се напишкала. Всички деца викали,че ответника ще утрепе майка им,като ножа бил в него. След това ответника хванал молителката,като ножа бил пред нея,като свидетелката се развикала,че ще извика полиция. След като чул това ответника избягал,като полицаите го търсили но не могли да го намерят. Твърди,че ответника постоянно бие молителката и употребява алкохол. Тези побоища били постоянно,като счупил два телевизора,които молителката взела за децата да гледат. Свидетелката живеела постоянно при дъщеря си,за да не я убие,като ответника постоянно се заканвал с убийство. На въпросната вечер ответника хванал ножа,но през това време децата светнали крушката и като чул виковете на свидетелката,че ще извика полиция избягал. Същия бил съден и за други дела. На въпрос на особения представител на ответника свидетелката отговори,че живее при дъщеря си почти от две години,като вечерта когато влязъл ответника врата била отключена.  

Видно от справката за съдимост на ответника, се установява,че същият е осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъда-за кражба .

От приложените и приетите по делото писмени доказателства се установява,че срещу ответника има образувано досъдебно производство № *** г.по описа на РУ-Т. гр.Я. с оглед престъпление  по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 НК за закани за убийство спрямо  молителката,което с постановление за спиране на наказателно производство същото е спряно на основание чл.244,ал.1,т.1,вр.чл.25,ал.1,т.2 и чл.245,ал.1 НК,като на органите на полицията е възложено издирването на ответника.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката и нейните деца  на 17.12.2018 г. Установява се, че ответникът, който вследствие на употреба на алкохол,е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи и действия- закани за убийство и действия като насочил нож срещу нея.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, включително  и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описан в същата,като това се е случило пред децата на молителката.От представените всички доказателства дори и тези които са извън преклузивния срок,са изнесени данни за постоянен физически и психически тормоз осъществен от ответника над молителката,като това постоянно се е случвало пред децата.

Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и  гласни  доказателства-чрез приложената по делото справка за съдимост,протокол и разпита на свидетелката Е. А. Г. ,която и макар и заинтересована от изхода на делото,съдът не намира основания да не кредитира и да не им даде вяра,настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителя за живота и здравето й. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителя.

Но наличието на конфликт между страните които са били във фактическо съпружеско съжителство по повод лични техни отношения не е основание за несъобразяване действията на възрастните с психоемоционалното състояние на децата и тяхното присъствие. Като специален закон ЗЗДН дава специална превенция за децата,приемайки че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята всяко домашно насилие извършено в негово присъствие. Поведението на ответника  С.П.Д. не би могло да се оправдае-същия на посочената по-горе дата е проявил акт на домащно насилие в присъствието на децата,като е влязъл в къщата и е носил нож,като предвид постоянните му закани за убийство спрямо молителката и непрекъснатите побоища, силно са изплашили децата,като дори детето Н.М.К.  от уплхата се напишкала.. Предвид данните по делото, се установявя ,че децата са били свидетели на насилствените действия, които са се случили на посочената дата.

Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката и децата й се наложат следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката и децата; отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище; забрана на ответника да доближава жилището на молителката, местоработата й и местата на социални контакти и отдих на молителката и децата на разстояние по-малко от 50 метра, до приключване на делото с окончателен съдебен акт, за срок от 18 месеца.

Съдът  счита, че молбата за защита следва да бъде уважена за максимално поискания срок от 18 месеца.Основният проблем между страните, който е много съществен,като същия е проявена агресия съчетана с алкохол от страна на ответника. От друга страна следва да бъде отчетено,че ответника в момента се издирва от органите на полицията,като срещите между страните към този момент не се осъществяват.Това не значи,че ответника във всеки един момент може да се прибере и да продължи с актовете на домашно насилие,като  определеният максимален срок ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

    На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в минималния размер от 400 лв.

    На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.,както и сума в размер на 300,00 лв. за особен представител.

        Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

   Налага мерки за защита на М.К.Г. с ЕГН ********** с адрес *** , както и на малолетните деца Н.М.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********, срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С.П.Д. с ЕГН ********** *** , КАТО:

 Задължава  С.П.Д. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.К.Г. с ЕГН **********, Н.М.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН ********** .

Отстранява С.П.Д. с ЕГН ********** ***  от съвместно обитаваното с М.К.Г. с ЕГН ********** жилище на  адрес ***, за срок от 18 месеца.

Забранява на С.П.Д. с ЕГН ********** *** да приближава жилището на М.К.Г. с ЕГН **********, Н.М.К. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН **********   на адрес ***, местоработата на М.К.Г., както и местата за социални контакти и отдих на М.К.Г. , Н.М.К.  и М.М.К. , на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца.

          Налага на  С.П.Д. с ЕГН **********  глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

  Осъжда С.П.Д. с ЕГН **********   да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/,както и сумата от 300,00 /триста/ лв. за особен представител.

  Решението подлежи на незабавно изпълнение.

  Да се издаде заповед за защита.

  Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

  Предупреждава С.П.Д. с ЕГН **********   , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

           Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

           Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: