№ 343
гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000492 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 236/6.06.2023 г., постановено по т.д. №
507/2022 г. на ОС-П., с което е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. да заплати
на Г. М. А. 18 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 20.04.2022г. около 16.00 часа на път Е - 79 на пътен възел
с път ***-***, област М., причинено от Е.И.А. при управление на МПС марка
Н., модел П., с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху главницата от 23.08.2022г. до изплащане на сумата, като
е отхвърлен искът за главницата за разликата над уважения размер от 18
000лв. до предявения от 90 000лв. и за обезщетението за забава върху тази
сума в размер на законната лихва от 23.08.2023г. до изплащането й, както и е
осъдено дружеството да заплати на Г. М.а А. разноски по делото 360 лв., да
заплати на адвокат А. Х. Г. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. възнаграждение
от 1884лв. и да заплати на ОС-П. ДТ 720 лв., и е осъден Г. М. А. да заплати на
дружеството разходи за отхвърлената част от исковете в размер на 800 лв.
Жалбоподателят Г. М. А. моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на
1
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 18 000 лв.
до пълния предявен размер 90 000 лв., ведно със законната лихва от
23.08.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната
жалба от 23.06.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 1.09.2022 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и
З.“АД-гр.С. да му заплати сумата 90 000 лв. като обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с
това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на
ПТП на 20.04.2022 г. по вина на водача Е.И.А. при управлението от него на
лек автомобил „Н. П.“ с рег. №**********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което
обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва
върху сумите от 23.08.2022 г. – датата на изтичането на тримесечния срок за
произнасяне от застрахователя по заведената претенция. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 4.08.2023 г.
Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и
З.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в неговите
части, с които на ищеца е присъдено обезщетение в размер над 8 000 лв. до
18 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
23.08.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната
жалба от 13.07.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по тази жалба И.Н.С. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 4.08.2023 г.
Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
2
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 20.04.2022 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Н. П.“ с рег. №**********, управляван от
Е.И.А., при което е пострадал ищецът Г. А.. Не се спори между страните, че
за водача на посочения по-горе автомобил А. е имало сключена застраховка
за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на действията на водача А.. Безспорно е, че от ищеца на 23.05.2022 г.
е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за
изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 1.09.2022 г. е било изплатено на ищеца на
27.06.2022 г. обезщетение в размер на 10 000 лв. С оглед заявените в двете
въззивни жалби оплаквания и доводи спори се понастоящем между страните
относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението и
относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване
поради твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото
ПТП е в резултат на противоправното поведение на водача А., който поради
движение с несъобразена скорост губи контрол над управляваното от него
МПС и самокатострофира, при което ПТП на ищеца са причинени посочените
в исковата молба травматични увреждания. Твърди, че е веднага след ПТП на
20.04.2022 г. е приет в болница в гр.М., където е проведено лечение и на
22.04.2022 г. е бил изписан, след което на същата дата е приет в болница в
гр.П. и след лечение е изписан на 26.04.2022 г. Твърди, че е бил лекуван общо
7 дни в болници и че след това е бил с обездвижена ръка с мека
имобилизация за 45 дни, през което време не е могъл да се обслужва сам и е
бил подпомаган от близките си за поддържане на лична хигиена и тоалет,
след което за 2 месеца е имал болезнен период на раздвижване и че не се е
възстановил напълно, изпитва болки в дясната ръка при натоварване и при
3
промяна на времето, изпитва и болки в областта на главата. Твърди, че е
претърпял болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от повече от
половин година, като не е възстановен и до момента. Твърди, че е преживял
силен стрес и уплаха, както и страх за здравето си, изпаднал в депресия.
Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на още 90 000 лв. (над вече изплатената му
преди подаването на исковата молба сума 10 000 лв. от застрахователя), ведно
със законната лихва от 23.08.2022 г. – датата, на която е изтекъл тримесечния
срок за произнасяне от застрахователя по заведената претенция.
С подадения на 29.11.2022 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за
присъждане на лихви. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като той е бил без поставен
обезопасителен колан или е бил с неправилно поставен обезопасителен колан.
Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания,
както и твърдените остатъчни последици като страх и др., а също и
твърдението оздравителният процес да е бил дълъг, че ищецът е имал нужда
от помощ от близките си и че възстановяването е било бавно. Твърди, че
претендираният размер на обезщетение е завишен.
С допълнителната искова молба от 2.12.2022 г. ищецът поддържа
заявените с исковата молба твърдения. Оспорва възражението за
съпричиняване от него на вредните последици поради непоставяне на
предпазен колан като недоказано.
С отговора на допълнителната искова молба от 30.12.2022 г. ответното
дружество поддържа заявените от него възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено, че от ПТП на ищеца са причинени мозъчно сътресение,
контузия на главата, контузия на гръдния кош и корема, счупване на тялото
на дясна лопатка под ставната повърхност, като възстановителният период за
ЧМТ и за контузията на гръден кош и корем е продължил до 30 дни с пълно
възстановяване и без бъдещи последици, за счупването на дясната лопатка е
продължило 3 месеца с пълно възстановяване на движенията на дясна
4
раменна става и на мускулната маса на десния горен крайник, с останали
оплаквания от болка в крайни движения в областта на рамото и врата в дясно,
както и в мускулатурата, както и оплаквания при промяна на времето. Съдът
приема за установено и че за периода на възстановяване ищецът е изживял
първоначално през първия месец и половина много силни по интензитет и
продължителност болеви усещания, намалявали бавно с времето, като са
изживяни различни по вид, обем и продължителност негативни емоции в
периода на възстановяване. Съдът преценява, че е налице влошаване
качеството на живот за период от 3 месеца поради временна социална
изолация, преустановяване на трудовите функции, обездвижване на дясната
ръка за около 40 дни и след това затруднено движение на десен горен
крайник за около 2 месеца, периодична необходимост от чужда помощ в
ежедневието. Съдът отчита и че към датата на ПТП ищецът е на 32 години,
работещ, с деца, към който момент МРЗ е била в размер на 710 лв. Съдът
намира относно ЧМТ, преценена като мозъчно сътресение, без пълна загуба
на съзнанието, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, че от травмата няма нанесени никакви видими или установени след
специализирани изследвания белези и следи. Съдът преценява, че
справедливият размер на обезщетението за ЧМТ, за контузия на гръдния кош
и корема и за счупване на дясна лопатка е общо 28 000 лв., като поради
изплатеното вече от застрахователя обезщетение следва да се присъди сумата
18 000 лв., ведно със законната лихва от датата 23.08.2022 г. – датата, на която
изтича тримесечният срок за произнасяне след извънсъдебно предявената
претенция от ищеца до застахователя, както е заявена тази претенция от
ищеца.
С въззивната жалба от 23.06.2023 г. жалбоподателят-ищец Г. А. твърди,
че решението е неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера
над 18 000 лв. до 90 000 лв. Твърди, че не са отчетени всички обстоятелства,
които имат значение за определяне на справедлив размер на това обезщетение
с оглед претърпените болки и страдания в конкретния случай, поради което
неправилно е определено от окръжния съд обезщетение в размер общо на
28 000 лв. (като поради платената преди завеждането на иска сума 10 000 лв. е
присъдена с решението сумата 18 000 лв.). Твърди, че съдът е приложил
неточно въведеният с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД критерий за
5
справедливост, като не е отчел в решението си и всички получени увреждания
от ищеца. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че
ищецът от процесното ПТП е получил гръдна травма, изразяваща се в
контузия на главата ,мозъчно сътресение, счупване на фронталната кост от
дясно на главата, контузия на гръден кош и корем, счупване на тялото на
дясна лопатка под ставната повърхност, синдром на удареното рамо,
контрактура на става. Твърди, че възстановителният процес все още
продължава. Твърди, че през първият месец е лежал в тъмна стая заради
мозъчното сътресение, не е могъл да става и да ляга на леглото, да се
обслужва сам, да ходи, носил е шина около 2 месеца, а при преглед около
осем месеца след инцидента, на 23.02.2023 г. лекар-специалист е установил,
че при ищеца има последици от счупване на горен крайник, с изключение на
китката и дланта, синдром на удареното рамо, контрактура на става, ставна
болка, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия. Твърди, че и към момента поради това, че не възстановен
напълно, не може да работи, тъй като работи в строителството, и не може да
издържа трите си деца-ученици. Твърди, че му помагат баща му и брат му,
което му се отразява зле психически. Твърди, че при разваляне на времето,
при висока влажност и при натоварване изпитва силни болки в увредените
места. Твърди, че при постановяване на решението окръжният съд
неправилно е кредитирал неврохирургичната СМЕ в частта, в която вещото
лице приема, че описаните фрактури на свода на черепа са противоречиви и
неубедителни, тъй като тези констатации не кореспондират с другите
писмени и гласни доказателства. Затова моли решението да бъде отменено в
обжалваната от него част и да бъде присъдено обезщетение в пълния
предявен размер от 90 000 лв.
С отговора от 4.08.2023 г. на тази въззивна жалба застрахователното
дружество-ответник заявява, че приетата по делото СМЕ точно описва
наличието или по-скоро липсата на каквато и да е черепно-мозъчна травма
извън лекостепенно мозъчно сътресение, обезщетението за което е
определено в силно завишен размер. Заявява, че освен счупването на дясната
лопатка, другите твърдени наранявания, особено гръдната и черепно-
мозъчната травма, са отшумели бързо, а оздравителният процес е бил пълен и
гладък.
6
С въззивната жалба от 13.07.2023 г. жалбоподателят-ответник
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли
решението да бъде отменено в неговите части, с които исковете са уважени за
размера над 8 000 лв. до 18 000 лв., ведно с лихвата, като те бъдат
отхвърлени, евентуално, да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение съобразно възражението за съпричиняване в значителна степен
от страна на пострадалия, както и поради необоснованата прекомерност на
присъденото обезщетение. Твърди, че от събраните доказателства е видно, че
ищецът вероятно е пътувал без поставен предпазен колан. Твърди, че
присъденото обезщетение е в завишен размер с оглед тежестта на понесените
травми, като при личния преглед на ищеца е установено, че е настъпило
пълно възстановяване от тях без да са налице каквито и да е усложнения.
Относно определянето на обезщетение в размер на 5 000 лв. за твърдяната
черепно-мозъчна травма твърди, че от заключението на вещото лице-
неврохируг е видно, че травмата е лекостепенно мозъчно сътресение,
ефектите от което са отшумели бързо, а вещото лице д-р М. е посочило, че в
епикризата от болницата в П. травма на главата дори не е отбелязана, дори
такава с малка тежест. Твърди, че никъде в медицинските документи не се
коментира отделна гръдна травма, което е индиция, че ищецът не е пътувал с
поставен предпазен колан, а дори и да е пътувал с такъв интензитетът на тази
травма е бил минимален и е отшумял до постъпването му в болницата в гр.
П..
С отговора от 4.08.2023 г. на тази жалба ответникът по нея Г. А.
възразява, че обезщетението не е завишено, а е занижено, както и че
възражението на дружеството за съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат е останало недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
7
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Г. А. е лицето, пострадало при ПТП
на 20.04.2022 г., което е причинено от водача Евгени А. при управлението на
лек автомобил „Н. П.“ с рег. №**********. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за отговорността на водача А. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
именно с ответното дружество. Безспорно е, че А. на 20.04.2022 г. при
управлението на този лек автомобил е нарушил правилата за движение,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на А. телесни
увреждания. Безспорно е, че преди завеждането на делото ответното
дружество е изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв. Безспорно е наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което на ищеца е причинена
неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество. Спори се понастоящем между
страните какъв е справедливият размер на обезщетението и следва ли то да
бъде намалено с оглед съпричиняването от ищеца на вредоносния резултат
защото е пътувал като пътник в процесния автомобил без да е поставил
обезопасителен колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Г. А. болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението от 24.04.2023 г. на комплексната съдебно медицинска
и автотехническа експертиза, изготвено от д-р Д.М. и от инж. Т.П., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2023 г., на 20.04.2022 г.
веднага след ПТП А. е откаран в болницата в гр. М. и при направените
прегледи от специалисти са установени контузия на главата, мозъчно
сътресение, счупване на фронталната кост в дясно, контузия на гръден кош и
корем и счупване на тялото на дясна лопатка под ставната повърхност, той е
приет в хирургично отделение и е осъществена консервативна терапия с
медикаменти, реанимация и мека превръзка за дясна ръка и рамо, след
стабилизиране на състоянието му е изписан на 22.04.2022 г., на същия ден е
транспортиран и приет в болница в гр. П. за наблюдение и консервативна
терапия, направени са му изследвания, изписан е на 26.04.2022 г. с указания
8
за домашно лечение и да носи мека превръзка за 40 дни, прегледан е от
ортопед-травматолог на 16.06.2022 г. с оплаквания от болки в дясна раменна
област, ограничени и болезнени движения и на 23.02.2023 г. с оплаквания от
болки в дясна раменна става, изписани се му болкоуспокояващи като терапия.
Видно от същото заключение, при извършения преглед на ищеца на
31.03.2023 г. вещото лице е установило, че ищецът е с напълно възстановени
движения в дясна раменна става, с възстановена мускулна маса на десния
горен крайник, като се оплаква само от болка при крайни движения в
областта на рамото и врата вдясно, както в мускулатурата, има оплаквания и
при промяна на времето. Видно от заключението на СМЕ от 26.04.2023 г.,
изготвено от вещото лице д-р Д.М., прието също в съдебното заседание на
окръжния съд на 10.05.2023 г., вследствие на ПТП ищецът е получил
контузия на гръден кош и корем и счупване на тялото на дясна лопатка под
ставната повърхност, счупването на лопатката по своя вид, характер,
продължителност на лечение и възстановяване представлява трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за период повече от 30
дни, налице е причинна връзка между установените травматични увреждания
и настъпилото ПТП, проведено е консервативно лечение на ищеца с мека
превръзка тип „Митела“ за 45 дни, след което и рехабилитация, нормалният
период за възстановяване на такъв вид увреда е около 100 дни при нормално
протичане на оздравителния период, т.е. без настъпване на усложнения, на
ищеца е била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довело
до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, страданията, които
е изтърпял, са били силно изразени поради продължителността и
ограниченото обслужване по време на лечението, като оплакванията са били
на-интензивни веднага след травмата до нейното имобилизиране и периода на
започване на рехабилитацията (преодоляване на аддуктурната контрактура –
отвеждането на дясна раменна става). Видно от обясненията на вещото лице
д-р Д.М. в съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2023 г., в своето
заключение той е посочил какво са намерили лекарите в М., той не е
специалист относно черепно-мозъчни травми, тъй като, след прочитане на
изследванията, П.чани се откриват другите увреждания, той е склонен да
приеме, че е достоверна диагнозата от болницата в П., специалистът е д-р
Х.М., когото се чули преди това. Видно от заключението от 26.04.2023 т. на
СМЕ, изготвено от вещото лице-неврохирург д-р Х.М., прието също в
9
съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2023 г., при процесното ПТП
ищецът е получил травматичните увреждания мозъчно сътресение, контузия
на главата, контузия на гръдния кош и корема, фрактура на дясната лопатка.
Видно от същото заключение, черепно-мозъчната травма, преценена като
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, протекло с непълен спомен
за инцидента, умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за
огнищва неврологична симптоматика и без данни от образните изследвания
за травматични мозъчни увреждания, има медико-биологична характеристика
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Видно от същото
заключение, описваните фрактури на свода на черепа за противоречиви и
неубедителни. Видно от същото заключение, между уврежданията и
претърпяното ПТП е налице причинно-следствена връзка, след ПТП ищецът е
приет и лекуван в болница в гр. М., където са извършени необходимите в
случая лабораторни и образни изследвания и консултативни прегледи,
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, активно наблюдение,
ищецът е изписан след тридневен болничен престой с подобрение и
препоръка за ХДР, лечението на ищеца е продължило в болница в гр. П. в
клиника по хирургия за периода от 22 до 26 април 2022 г., извършени са
лабораторни и образни изследвания на шийни прешлени, черепни кости
главен мозък – без данни за видими травматични промени, неврологичният
статус е нормален, изписан с подобрение и са му дадени препоръки за ХДР, в
окончателната диагноза от този болничен престой не е записана черепно-
мозъчна травма, каквато и да била, периодът на възстановяване от подобен
вид лекостепенна черепно-мозъчна травма е до 30 дни. Видно от същото
заключение, вследствие на претърпяната при процесното ПТП лекостепенна
черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание)
пострадалият ищец е претърпял умерени болки и страдания за срок до 20-30
дни, към настоящия момент и за вбъдеще ищецът не следва да търпи болки и
страдания пряко свързани с преживяната ЧМТ, при ищеца няма остатъчни
увреждания и белези от претърпяната ЧМТ. Видно от обясненията на вещото
лице д-р Х.М. в съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2023 г., няма
описани никакви външни белези от травма на главата – контузии,
насинявания, отворени хематоми, рани, не са описани видими травми на
меките тъкани на главата, при фрактура на черепа има видимо външно
нараняване на мястото, където се приема фрактурата, при извършения скенер
10
на главата на ищеца в болницата в гр. М. е посочено наличие на данни за
дребна фрактурна линия на нивото на фронтална, т.е. челна кост вдясно, а
рентгеновите снимки на черепа от същата болница са с описание за данни за
фрактура на черепа, вляво, слепоочно, тилно, т.е. описват се съвсем различни
фрактури (фрактура вдясно челни и фрактура вляво слепоочно, тилно), а в
болницата в гр. П. при направения скенер на глава категорично е посочено, че
няма паренхимни мозъчни увреждания, кръвоизливи или каквото и да било
друго, написано е „на костен прозорец, без видими травматични промени на
костите на черепа“, най-меродавното образно изследване е компютърната
томография на глава с т.нар костен прозорец, ако не е направено това
изследване с костен прозорец при първото изследване в М. нещата не са
никак убедителни, според вещото лице липсата на външни травми по главата,
противоречивите находки в М. и категоричната липса на травматични
промени на костите в П., като приема, че тай е най-добра техниката и е
описан костен прозорец, са основанията той да приеме, че фрактурата,
описана в М., е неубедителна и затова той не приема, че има наличие на
фрактура на свода на черепа. Видно от показанията на свидетеля Л. М. А.,
брат на ищеца, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 10.05.2023
г., той също е пътувал в буса, брат му бил ударен в главата и имал силни
болки в рамото, брат му останал в болницата в М., двамата живеят в един и
същи двор, брат му около месец бил психично и здравословно недобре,
боляло го рамото, не излизал, стоял постоянно в една стая, носел шина около
2 месеца, през този месец свидетелят му помагал за тоалетна, да се облича, да
излиза навън за малко, месец-два брат му не можел дам да се справя и
свидетелят му помагал, много се притеснявал, защото има три деца-ученици и
не може да работи, и към момента го боли рамото при студ и когато носи
нещо, не може да работи, брат му работи обща физическа работа, повече в
строителството, в чужбина, сега никъде не работи, работил за малко за ден-
два, но не може да работи физическа работа.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът (роден на
30.09.1989 г.) към момента на ПТП е бил на 32 години и 6 месеца, получените
травматични увреждания са контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на гръден кош и корем и счупване на тялото на дясната лопатка под
ставната повърхност, лекуван е с консервативна керапия в болници веднага
след ПТП общо за 7 дни, не е бил опериран, изпитвал е силна болка, след това
11
ищецът продължил да се възстановява в домашни условия, болката
продължавала с по-малък интензитет, счупването на дясната лопатка води до
трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период повече от 30
дни, носел е превръзка тип „Митела“ за 45 дни, в този период ищецът не
можел да се обслужва сам, нуждаел се е от чужда помощ за ежедневните си
нужди, след това е провел рехабилитация, при започването на
рехабилитацията болката също е била силна, впоследствие е намалявала,
периодът на възстановяване за този вид увреда е около 100 дни, понастоящем
ищецът е с напълно възстановени движения в дясна раменна става и с
възстановена мускулна маса на дясната ръка, има оплаквания при промяна на
времето. Уврежданията са в пряка причинна връзка с травмата от ПТП и са
изисквали сравнително кратко възстановяване (около 100 дни), от възникване
на травмата на дясната лопатка пострадалият е изпитвал болки и страдания с
различна интензивност, трябвало е да положи усилия при рехабилитацията, за
да се възстанови движението на дясната ръка, понастоящем физически е
възстановен напълно. Ищецът не е бил подложен на оперативна интервенция,
съответно, не е търпял болки от такава, могъл е да се движи. За сравнително
кратък период от около 30 дни е имал нужда от помощ, за да се обслужва при
домашното му лечение, в който период несъмнено му е причинен дискомфорт
в ежедневието и е било влошено качеството му на живот. Ищецът е млад
човек, който е бил лишен от нормалния си активен начина на живот в
периода на лечението, в който период не е могъл и да работи. Понастоящем
обаче той е напълно възстановен физически, съответно, няма и причина да не
може да работи, включително работата, която обичайно е осъществявал преди
това, в строителството. С оглед категоричното заключение на вещото лице–
неврохирург д-р Х.М. и дадените от него обяснения в съдебното заседание на
окръжния съд на 10.05.2023 г. няма основания да се приеме, че ищецът е
получил и фрактури на свода на черепа. Вещото лице изрично обяснява, че
няма данни за външни белези от удари, които да показват места на такива
фрактури, като данните от изследванията в болницата в гр. М. са различни и
противоречиви, а при извършеното в болницата в гр. П. прецизно изследване
такава увреда не е установена, съответно, не е и лекувана, като и в
окончателната диагноза от болничния престой в болницата в гр. П. не е
записана каквато и да е черепно-мозъчна травма. Взимайки предвид
характера на деянието и степента на вината (нарушение от застрахования
12
водач по непредпазливост на изискване на ЗДвП, при което нарушение на
правилата за движение са причинени на ищеца физически увреждания със
сравнително кратък период на възстановяване) на водача А. и при отчитане на
вида и степента на увреждането (причинени силни, но непродължителни
физически болки и страдания, не е провеждано оперативо лечение,
затруднения в обслужването за период от около 30 дни, настъпило пълно
възстановяване на движението на дясната), на младата възраст на пострадалия
Г. А. (към момента на ПТП на 32 години и 6 месеца), последиците от
деянието (силни болки, физически дискомфорт, невъзможност да работи
пълноценно за периода на възстановяването от около 100 дни, влошаване през
този период на начина и на качеството на живот на ищеца), апелативният съд
сега също, както окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при
условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 28 000 лв., която
сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 20.04.2022
г., когато минималната работна заплата в страната е била 710 лв., а лимитът
на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е следователно
заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно,
неоснователно е заявеното в жалбата искане този размер да бъде намален,
ведно със законната лихва. Неоснователно е при тези обстоятелства и
оплакването на жалбоподателя-ищец, че определеният размер на
обезщетението не е надлежно определен, а е занижен, защото не са отчетени
всички обстоятелства, които имат значение за определяне на спреведливия
размер на обезщетението за претърпените болки и страдания в конкретния
случай. Видно е от заключенията на СМЕ, че при ищеца възстановителният
процес е приключил и той е възстановен напълно, поради което
неоснователно жалбоподателят претендира да се отчете при определянето на
обезщетението, че при него възстановителният процес и страданията
продължават и понастоящем. Видно е също така от заключенията на двамата
13
лекари, че при ПТП на ищеца са причинени само уврежданията, посочени в
медицинската документация, изготвена в болниците в гр. М. (без фрактури на
свода на черепа) и в гр. П., съответно, само те са настъпили в причинно-
следствена връзка с ПТП, поради което неоснователно жалбоподателят
претендира за обезвреда и на други увреди, посочени при преглед на
23.02.2023 г. Тъй като вещите лица посочват, че ищецът е физически
възстановен напълно, неоснователно жалбоподателят претендира да не може
да работи и да реализира доходи от обичайно осъществявана от него дейност
в строителството. Няма следователно основания да се приеме, че размерът
28 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с
изискването на чл. 52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по
справедливост и да възмездява конкретно претърпените от пострадалия Г. А.
болки, страдания и неудобства. Съответно, окръжният съд след като е отчел,
че застрахователят преди завеждането на делото вече е изплатил обезщетение
в размер на 10 000 лв., правилно е присъдил в полза на ищеца и в тежест на
ответното дружество сумата 18 000 лв. като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено с отговора на
исковата молба от 29.11.2022 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите,
което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение, тъй като
ищецът е пътувал като пътник в автомобила без колан или с неправилно
поставен колан. Приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния
резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което
приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7
от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС
по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да
14
намира приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021
г., ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде обаче доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, в случая от застрахователя, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). В случая, видно
от заключението на комплексната СМЕ и АТЕ от 26.04.2023 г., изготвено от
вещите лица д-р Д.М. и инж. Т.П., прието в съдебното заседание на окръжния
съд на 10.05.2023 г., процесният лек автомобил е оборудван с предпазни
колани на всички места за сядане, както на предните, така и на задните
седалки, ищецът Г. А. е седял на задната седалка вдясно на задния ред
седалки, когато има деформация на купето с навлизането на част от
автомобила навътре към купето и при преобръщане на превозното средство
предпазните колани губят своето предназначение, с оглед морфологията и
разположението на уврежданията е невъзможно да се направи извод за
15
наличието или липсата на поставен предпазен колан, тъй като предпазният
колан придържа трупа към седалката, а крайниците и главата са свободно
стоящи, по-вероятно е ищецът да е бил с поставен предпазен колан, тъй като е
щяло да се получат много повече травми както по брой и тежест в областта на
глава, гръден кош и корем, травмираните части са достъпни за въздействие от
енергията на удара дори и при поставен предпазен колан, механизмът на
получаване на нараняванията на главата и рамото е директен, получават се
при съприкосновение – удар и натиск в твърд, тъп предмет от вътрешната
част на купето при преобръщането на автомобила и от навлезли навътре
части на автомобила, т.е. тъй като крайниците и главата са свободни части от
човешкото тяло в случая обезопасителният колан не играе роля. Видно от
обясненията на двете вещи лица в съдебното заседание на окръжния съд на
10.05.2023 г., автомобилът е напуснал платното за движение и се е
преобърнал по таван, по дясната му част има деформации, и по тавана има
деформации в задната част, пострадалият е бил на задна дясна седалка на най-
задния ред седалки и там има деформации, възможно е да е получил удар в
главата от деформациите на тавана и прилежащите му гредички, колонки и
т.н., много близо е не само таванът, там е близо страничната колона, там
счупва лопатката, може и главата да си е ударил, главата няма колан, тя се
мята, крайниците и главата са свободни, при преобръщане на автомобила
шансът да си удари главата горе и странично е еднакъв, няма челен удар и
няма задействане на колана, при поставен колан при преобръщането е
възможно главата да се удари в страничната дясна колона, защото главата не
е вързана. С оглед на тази експертиза и на обясненията на вещите лица, на
първо място, няма основание да се приеме, че ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан, напротив, според вещите лица при непоставен колан
нараняванията е щяло да бъдат по-тежки, и, на второ място, няма основание
да се приеме, че и при поставен предпазен колан нараняванията нямаше да
настъпят, тъй като, както изрично разясняват вещите лица, в случая
предпазен колан няма защитна роля при механизма на ПТП и настъпилите
удари в главата и лопатката, които не са защитени от колана спрямо тавана и
страничната колона. Видно от показанията на свидетеля Л. А., всички
пътували с поставени предпазни колани. Не се установява следователно при
доказателствена тежест за ответника наличие на твърдяното съпричиняващо
поведение на ищеца като пътник в процесния лек автомобил, което да е в
16
конкретна причинна връзка с настъпилите при ПТП негови увреждания,
поради което правилно окръжният съд е приел, че възражението на ответника
за съпричиняване от ищеца на вредите е неоснователно, съответно, такова
обстоятелство не е отчетено като основание за намаляване на определеното на
ищеца обезщетение при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Неоснователно е
заявеното във въззивната жалба оплакване от жалбоподателя-ответник по
спора за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от
окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с
твърдяното от ответника съпричиняване на увреждането от ищеца поради
непоставяне на предпазен колан.
Установява се, че подадените две въззивни жалби са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на окръжния
съд следва да бъде потвърдено във всички обжалвани негови части,
включително относно разноските.
С оглед резултата от въззивното обжалване няма основания да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя-застрахователно дружество и
на жалбоподателя-ищец (в тази насока – определение № 1844/26.06.2023 г. на
ВКС по к.ч.гр.д. № 316/2023 г., 3 ГО, 4 ГС). Поради отхвърляне на подадената
от ищеца А. въззивна жалба застрахователното дружество като ответник по
нея има основание да претендира за присъждане на разноски за
осъществяването на своята защита по тази жалба, каквато претенция е заявено
с отговора на въззивната жалба от 4.08.2023 г. – претендира се за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП в размер на 540 лв. Съгласно чл. 25,ал.1 от
НЗПП, възнаграждението е от 100 до 360 лв., като в случая няма основания за
приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от НЗПП, съгласно която за защита по
дела с материален интерес над 10 000 възнаграждението може да бъде
увеличена с до 50 на сто от максимално предвидения размер по алинея 1, тъй
като изложението в отговора на въззивната жалба и в становището,
представено за съдебното заседание на апелативния съд, е кратко и
юрисконсулт не се яви в това съдебно заседание, което обосновава и
присъждането на възнаграждение в размер на 100 лв. Поради отхвърлянето на
подадената от дружеството въззивна жалба ответникът по нея и ищец по
спора Г. А. има право на разноски. В случая с отговора на тази жалба от
17
пълномощника на А. се претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, сключен на 23.05.2022 г. между
ищеца Г. А. и адвокат А. Г., договорено е осъществяване на процесуално
представителство от адвоката пред всички инстанции до приключване на
производството безплатно по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. От
застрахователното дружество със становището от 27.09.2023 г. се претендира
претенцията за заплащане на такова възнаграждение да бъде отхвърлена, тъй
като дружеството е заплатило на ищеца сумата 8 000 лв. като обезщетение, в
която част решението на окръжния съд не се обжалва, както и сумата 727,60
лв. за лихви, поради което ищецът не се явява материално затруднено лице.
Така заявеният довод е неоснователен. Получаването на сума като
обезщетение за неимуществени вреди, за което се води делото, в хода на
производството по спора след постановяването на първоинстанционното
решение, не води до извод, че ищецът не е материално затруднено лице.
Такова плащане по начало и не би могло да има значение в случая, защото
преценката дали е оказана правна помощ на материално затруднено лице се
прави към момента на сключване на договора за оказването на помощта, като
при отпадане впоследствие на материалните затруднения на клиента няма
отношение към вече възникналото правоотношение, по което адвокатът се е
съгласил да окаже безплатно правната помощ. Затова в случая на адвокат Г.
следва да бъде определено и присъдено възнаграждение съгласно чл.
7,ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1 300 лв., ведно със сумата 260 лв.
за ДДС съгласно §2а от Допълните разпоредби на същата Наредба, или общо
1 560 лв. (при съобразяване с редакцията на нормата към момента на
приключването на спора в съдебното заседание на апелативния съд на
27.09.2023 г., в тази насока – определение № 605/28.07.2023 г. на ВКС по
к.ч.т.д. № 1074/2023 г.).
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/6.06.2023 г., постановено по т.д. №
507/2022 г. на ОС-П., ВЪВ ВСИЧКИ ОБЖАЛВАНИ НЕГОВИ ЧАСТИ, а
18
именно в частта му, с която е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. да заплати
на Г. М. А. сумата над 8 000 лв. до 18 000лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.04.2022г. около 16.00 часа на
път Е - 79 на пътен възел с път ***-***, област М., причинено от Е.И.А. при
управление на МПС марка Н., модел П., с рег. №*********, ведно с
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата над 8 000
лв. до 18 000 лв. от 23.08.2022г. до изплащане на сумата, както и в частта му,
с която е отхвърлен искът за главницата за разликата над уважения размер от
18 000лв. до предявения от 90 000лв. и за обезщетението за забава върху тази
сума в размер на законната лихва от 23.08.2023г. до изплащането й, както и в
частта му за разноските, с която е осъдено дружеството да заплати на Г. М.а
А. разноски по делото 360 лв., да заплати на адвокат А. Х. Г. на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 1884лв. и да заплати на ОС-П. ДТ 720
лв., и е осъден Г. М. А. да заплати на дружеството разходи за отхвърлената
част от исковете в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** от с. Р., ул.“З."*, община К.,
област П. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и
З.“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК за защитата на дружеството
против подадената от А. въззивна жалба.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД -
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Х. Г., ЕГН
********** от САК със служебен адрес гр. С., ул.“С."**, ет.* сумата 1 560 лв.
– дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за
осъществената от него защита на ищеца Г. М. А. по подадената от
дружеството въззивна жалба във второинстанционното производство по
спора пред АС-П..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20