Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 11656/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.432 от от Кодекса за
застраховането.
ИЩЕЦЪТ- М.В.Й., ЕГН **********, чрез П.К. САК,
със съдебен адрес: ***,
твърди, че на 17.02.2017 г., около 9,00 часа, в гр. Търговище, на паркинга,
разположен зад магазина „Булмаг“ на бул. „Сюрен“ в кв. „Запад“, при управление
на микробус „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с peг. № ******, водачът В.В.Г. нарушил
правилата за движение по пътищата, като преди да започне маневра движение на
заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, както и не
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, в резултат на което я
блъснал, докато преминавала пеша зад МПС. Ищцата заявява, че след ПТП е
постъпила за лечение
в МБАЛ Търговище, където и е извършена оперативни интервенции - отрито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация и имобилизация с гипсова шина.
Изписана е на 24.02.2017 г. с окончателна диагноза: счупване на долния край на
лъчевата кост в ляво, като лечението и е продължило в домашно-амбулаторни
условия, с назначен режим и контролни прегледи. След окончателното заздравяване
на фрактурата следва да бъде извършена нова оперативна интервенция по
изваждането на поставените метални тела, което ще доведе допълнителни болки и
страдания и нов възстановителен период. Навежда, че е търпяла силни болки и
много страдания. Полученото счупване довело до
трайно затруднение на движението на горен крайник за дълъг период от
време, трябвало е да спазва постелен режим, да не натоварва ръката и да разчита
на чужда помощ при ежедневното си обслужване. Към настоящия момент продължава
да изпитва болка в увредените места и редица неудобства в ежедневието си като
нарушения на съня, трябва да се пази от физически и психически натоварвания.
Освен това е изживяла силен стрес при ПТП,
която ще остане в съзнанието и за цял живот. Ищцата твърди, че към
момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, предвид което тя го сезирала с искане за изплащане
на обезщетение. Излага, че ответникът е отказал да изплати претендираното
застрахователно обезщетение, предвид което за нея е налице правен интерес да предяви
настоящия иск като моли съдът да осъди застрахователното дружество да и заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди и
2330 лв. за имуществени вреди, двете ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К.“Л.И.”
АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., в
качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Десислава
Тодорова, не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него
водач, твърдените вреди и наличието на причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави доказателствени искания и претендира разноски
за производството.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищцата.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Видно от представеното и прието по делото
влязло в сила решение №150/2017г. по НАХД №557/2017г по описа на РС-Търговище, В.В.Г., управляващ микробус
„Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с peг. № ******, е бил
признат за виновен по процесното ПТП.
С исковата молба е представено
писмо от 11.04.2017. от Л.И. до ищцата,
с което я уведомяват, че по образуаната
по нейна инициатива при ответника преписка-щета №0000-63-17-7208/06.04.2017,
няма да й присъдят исканото обезщетение.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, както и фактури за извършени разходи по лечението,
които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, ценено от
съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични
увреждания: двете
кости на лявата предмишница в долната 1/3. След инцидента пострадалата е била в
добро общо състояние, пулс 68 уд / м, кръвно наля гане 120/80, дихателна
чистота 16 в минута, ГСК 20 точки. Бял дроб б.о. Ритмична сърдечна дейност,
болезненост, оток и деформация в лявата китка, движенията на лява тривнена става
са силно ограничени поради болки. Ищцата е получила травма на левия горен
крайник от IV степен.Обичайният срок за възстановяване при този вид травми е
около 4-5 месеца. Проведено е
следното лечение : болнично - от 17 02 2017 г до 24 02 2017 г - 7 дни, и домашно
- амбулаторно - от 24 02 2017 до около 4 месеца. По време на болничното лечение
е оперирана на 18 02 2017 г - открито наместване и фиксация с метални импланти
на двете кости на предмишницата. По време на домашно - амбулаторното лечение е
ходила на превръзки, носила гипс и провеждала раздвижване на крайника. В
долната 1/3 на лява предмишница се виждат два оперативни белега - от вътрешната
страна - 7,5 см и от външната страна 8,5 см. Лявата гривнена става-извършва
движения в обем по-малък от нормата с 25 % . Намален захват на лявата ръка -
трудно хваща малки предмети - стотинки и ключове. Счупването на лявата
предмишница е зарастнало в неправилно положение с изместване на ръката навън
към палеца.Вещото лице посочва, че направените
разходи от ищцата, отразени в приложените с исковата молба фактури имат връзка
с проведеното лечение и са били
необходими.
По делото е
прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, според което механизмът на
процесното ПТП е следният: на 17.02.2017
г., около 9.00 ч., в гр. Търговище, на бул „Сюрен" ,зад магазина на
Булмаг, намиращ се в кв. Запад, е паркиран микробус - хладилен фургон „Мерцедес
416" с per. № ******. Автомобилът е паркирал близо до товарна рампа с предната част към
магазина и е извършвал товарно - разтоварни работи през страничната врата. По
време на това двигателят е работел. Водачът се качил в кабината да обърне
автомобила, докато колегата му оформял документите в магазина. В същото време
зад микробуса се е движела пострадалата Й.. Когато потърпевшата се е намирала
зад автомобила, водачът предприема маневра на заден ход. При тази маневра той
бута потърпевшата, след което тя пада на лявата си страна и получава
контузиите, описани в медицинската документация. Причините за възникване на ПТП
не са технически, а са субективни и се изразяват в поведението на водача на
т.а., който не се е убедил за безопасността на извършване на маневрата на заден
ход и не е осигурил лице, което да помага при тази маневра. Друга причина е
движението на пешеходката на необозначено за пешеходна зона място и пресичане
зад т.а. при работещ двигател. Ударът би бил предотвратим, ако водачът на т.а.
се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затрудни останалите участници в движението. Водачът е длъжен да
наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да сигнализира за опасности. Пешеходката не е трябвало да
пресича на необозначено място, в случая на товарен паркинг.
По делото
са събрани и гласни доказателства. Разпитаният свидетел В.В.Г., деликвент,
сочи, че били двама души, които извършвали разтоварна дейност при инцидента, но
неговият колега не му помагал при извършване на маневрата, тъй като бил отишъл за кафе.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния
водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда(влязло в сила решение). Действително, според разпоредбата на чл.300 от ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е
влязлата в сила присъда. Производството по глава ХVІІІ от НПК обаче приключва с
акт, който установява извършеното престъпление, извършителят и неговата вина
със същите последици, с които тези факти се установяват с присъда. Крайният акт
на съда в това производство е решение само поради обстоятелството, че
процедурата по разглеждането се различава от общата. Това не променя характера
на акта, който установява по задължителен и непререшаем начин въпросите по чл.301
от НПК. Поради това съдът приема, че решението на РС- Търговище има значението
на влязла в сила присъда и е задължително по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца. .
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване
от страна на пострадалата е основателно, тъй заключението по АТЕ установи, че
ищцата като пешеходка е пресичала на
необозначено за пешеходна зона място и пресичане зад т.а. при работещ двигател.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид множеството травматичните увреждания, наличието на съпричиняване, икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 30 000 лв., за колкото искът
следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
От
представените писмени доказателства за проведено лечение съдът счита, че искът
за имуществените вреди следва да се уважи изцяло- на 2 484.17лв.
По
изискванията на чл.497, ал.1, от КЗ застрахователят е в забава от по-ранната от двете дати: датата, на която
изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл.106, ал.3 от КЗ, и датата на изтичане
на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В насотящия случай обаче лихвата е
поискана от датата на предявяване на
исковата молба и с оглед диспозитивното начало съдът следва да я присъди от
тази дата.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение
не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1515.26 лв. (с вкл. ДДС). При това решение
на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 400лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 247.69лв. от 650лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1 200лв., както и 450лв. възнаграждение на вещото
лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.”
АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., в
качеството им на изпълнителни директори, да заплати М.В.Й., ЕГН **********, чрез П.К. САК, със съдебен адрес:
***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 30 000
лв. (тридесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2017г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30 000
лв. / тридесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 50 000лв.(петдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.”
АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., в
качеството им на изпълнителни директори, да заплати М.В.Й., ЕГН **********, чрез П.К. САК, със съдебен адрес:
***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 2 484.17
лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и
четири лева и седемнадесет стотинки), заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.В.Й., ЕГН **********,
чрез П.К. САК, със съдебен адрес: ***, да
заплати на З.К.“Л.И.” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана заедно от изпълнителните
директори М.С.М.-Г.и П.Д., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 247.69лв.(двеста четирдесет и
седем лева и шестдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписана в Търговския
регистър с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
заедно от изпълнителните директори М.С.М.-Г.и П.Д., да заплати на адв. П.К. САК, със съдебен адрес:
***, адвокатско възнаграждение в размер на
1515.26 лв. (с вкл. ДДС).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписана в Търговския
регистър с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
заедно от изпълнителните директори М.С.М.-Г.и П.Д., да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 200 лв.(е хиляда и двеста лева), както
и 450лв.(четиристотин и петдесет
лева) разноски по възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: