Р Е
Ш Е Н И Е №115
гр.Кюстендил 19.02.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Г.М.,
след като
разгледа докладваното от В.Джонева гр.д.№856 по описа за 2012г. на КРС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Част “Трета” – “Особени искови производства” глава
“Двадесет и девета” – “Съдебна делба”
от ГПК.
Делото е във
фаза след допускане извършването на съдебна делба.
С влязло в
сила решение по настоящото дело между Д.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.Г.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и М.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, е допусната съдебна
делба по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 58129.10.75
по КК и КР за землището на с. Преколница, община Кюстендил, одобрени със
заповед №PД–18–10– 46/10.05.2010г. на началника на СГКК –
Кюстендил, находящ се в землището на с.Преколница, ЕКАТТЕ: 58129, община
Кюстендил, махала „Бозаджийска“, целият поземлен имот с площ от 1866.00 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване
– за друг вид застрояване, при граници и съседи на поземления имот – имот №58129.10.6
на наследници на Тонче
Сливарски, имот №58129.10.7 на наследници на Й.
Андонов, имот №58129.10.14 на наследници на Тонче
Сливарски, имот №58129.0.265 – мера на община Кюстендил,
имот №58129.0.330 – шосе за с.Преколница и имот №58129.10.5
на Община Кюстендил, ведно
с построените в този имот – сграда с
идентификатор 58129.10.75.1, със застроена площ – 66.00 кв.м., брой етажи –
два, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор 58129.10.75.2, със застроена площ – 18.00
кв. м., брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; и сграда с идентификатор 58129.10.75.3,
със застроена площ – 28.00 кв. м., брой етажи – един, с предназначение –
постройка на допълващо застрояване.
Делбата е допусната, при следните права: за Д.С.Б. –
1584/2592 ид.ч.; за Й.Г.А. – 504/2592 ид.ч. и за М.Г.В. – 504/2592 ид.ч.
Ищцата Д.Б.,
още в исковата молба е направила искане в неин дял да бъде поставен допуснатия
до делба имот, срещу уравняване дела на останалите съсобственици в пари, както
не са изложени конкретни твърдения за наличието на правни основания за исканото
възлагане. В хода на устните състезания, чрез пълномощника си, ищцата прави
искане за изнасяне на имотите на публична продан, като неподеляеми, като
изрично възразява срещу разпределяне между съделителите на различни по
предназначение имоти, които биха могли да се обособят от делбените такива
/застроен поземлен имот, ведно с жилищна сграда, от една страна, и незастроен терен, от друга/.
В исковата
молба се съдържа предявена от Д.Б., при условията на чл.346 от ГПК, претенция
срещу ответниците, която е с правно основание чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността (ЗС) за уреждане на сметни отношения помежду им, а именно – за
осъждане на двамата солидарно да й заплащат сума в размер на 90.00 лева месечно,
представляваща дължимо обезщетение за лишаването на Б. от ползването на
делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2012г.,
респ. от датата на получаване на поканата за плащане, приложена към исковата
молба, до окончателното приключване на делбеното производство.
Ответникът Й.А.,
в срока по чл.349 ал.4 от ГПК, е направил искане по чл.349 ал.2 от ГПК за
възлагане на неподеляемия имот в негов дял, с твърдение, че, както той, така и
цялото му семейство, включващо двамата му родители и сестра му – другата
ответница, винаги са живели в наследствения имот, а той самият не притежава
друго жилище. Евентуално се иска имотът да бъде поставен в общ дял на двамата
ответници.
В хода на
устните състезания, пълномощникът на ответниците поддържа още и теза за
съществуваща възможност да се извърши разпределение на делбените имоти между
съделителите, като в общ дял на ответниците бъдат поставени сградите и частта
от дворното място, в която те са изградени.
В срока по
чл.346 от ГПК Й.А. и М.В. са предявили претенция за уреждане на сметки, която е
насочена срещу ищцата. Ответниците твърдят, че след 2009г., без
противопоставянето на Б. са извършили в съсобствения имот множество подобрения,
довели до увеличаване на стойността му със сумата от 22 007 лева, при
което, според правата им в съсобствеността, всеки от тях претендира ищцата да
му заплати сума в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска /02.12.2013г./ до окончателното изплащане.
Твърди се,
че в сградата
с идентификатор 58129.10.75.1, със застроена площ от 66.00 кв.м., извършените
подобрения са на обща стойност 8 317 лева и се изразяват в: 1.Изравнителна
циментова замазка по под от 26.62 кв.м. – 381. 00 лева; 2.Топлоизолация по под
с минерална вата - 12.27 кв.м. – 201.00 лева; 3.Настилка от ламиниран паркет
12.27 кв.м – 292.00 лева; 4.Монтаж ПВЦ первази 13.80 кв.м. – 62.00 лева;
5.Настилка от теракота 14.35кв.м. за 360 лева; 6.Зидария от газобетонни блокчета
с дебелина 200 мм. на тънка фуга 1.25 куб.м. – 182 лева; 7.Облицовка на стени и
тавани с гипсокартон в коридор - 29.52 лева; 8. Грундиране на стени и тавани
70.22кв.м. на 2 стаи и коридор - 74.00
лева; 9. Гипсова шпакловка по стени и тавани 70.22кв.м. – 453 лева; 10.
Боядисване по стени и тавани с цветен латекс трикратно - 99.74 кв.м.за 518.00
лева; 11.Доставка и монтаж на 2бр. фурнировани врати с каса 29 см. 4.8 кв.м. –
889.00 лева; 12.Доставка и монтаж на 2бр.ПВЦ прозорци 6.88 кв.м. за 766 лева;
13.Подпорно скеле за кофраж ст.б.плоча на тераса 1.71кв.м. -158 лева; 14.Кофраж
за ст.б.плоча при дебелина до 15см. т дъски 10.34 кв.м. за 168 лева;
15.Изработка и монтаж на армировка - стоманобетонна плоча на тераса от ст.А I, обикновена и средна
сложност, ф6 до 12мм. - 97 кг. за 149 лева; 16.Изработка и монтаж на армировка
- стоманобетонна плоча на тераса от ст.А, III, ф.14 до 50мм. 45 кг. за 62
лева; 17. Доставка и монтаж на армиран клас В 15 за плочи 0.95 куб.м. за 88
лева; 18.Дървена покривна конструкция на тераса 1.54 куб.м. за 817 лева;
19.Обшивка на покрив с рендосани дъски с дебелина 2.5см. от 35 кв.м.за 465
лева; 20. Летвена обшивка на покрив 35 кв.м. за 302 лева; 21.Обшивка на
поцинкована ламарина на тераса 13.30 кв.м. за 196 лева; 22.Доставка и монтаж на
улуци от поцинкована ламарина 7.60м. за 51 лева; 23.Наковаване на челни
рендосани дъски по покрив на тераса 7.60 м. за 106 лева; 24.Покриване с
керемиди на тераса 35 кв.м – 526 лева; 25.Външна топлоизолация с фибран на
стена, откъм терасата 22.08 кв.м. – 583 лева и 26. Боядисване на фасади с
височина до 6 м. откъм терасата с фасаген двукратно 22.08 кв.м. за 173 лева.
Като подобрения на делбения имот се сочи и
изграждането на една от сградите в него, допуснати до делба, а именно - сграда
с идентификатор 58129.10.75.2, която, според ответниците е подобрила имота със
сумата от 7 448 лева /без инсталациите в нея/, като се сочи за целта да са
били извършени следните мероприятия: 1. Земни работи – 207 лева; 2.Конструкция,
включително покривна - 3 208 лева; 3. Зидарии – 661 лева; 4.Покриване и
водоотвеждане – 802 лева; 5.Изравнителни замазки – 80 лева; 6.Железарски изделия - парапет на стълбището – 45. 00
лева; 7.Прозорци
2бр.-двукрилен и еднокрилен за 293 лева; 8. Врати дървени 2бр. за 244 лева; 9.Мазилки и шпакловки
– 610 лева; 10.Топлоизолации и хидроизолации – 442 лева; 11. Боядисване с
латекс – 320 лева; 12.
Подови настилки от теракот и гранитогрес - 238 лева; 13.Външно саниране на
стените с фибран и мазилка – 298 лева.
Поддържа се още, че в сграда с идентификатор
58129.10.75.2 и в ремонтираната част от сградата с идентификатор 58129.10.75.1,
са били извършени подобрения, на обща стойност 4 860 лева, изразяващи се в
новоизградени инсталации, а именно: 1.Водопроводна инсталация, включително
водомер и комунални връзки -442 лева; 2.Канализационна инсталация и комунални
връзки – 314 лева; 3.Септична яма с размери 4.0 /4.0/2.0 - за 2 125 лева;
4.Санитарни принадлежности - моноблок, съдържащ тоалетна чиния с казанче,
мивка, стъклен параван, трайно прикрепени - за 273 лева; 5. Електрическа
инсталация, включително ел.връзка и ел.табло - за 890 лева; 6.Парно отопление,
съдържащо 2бр. радиатори по 18 глидера и свързващи ги
тръби – общо за 816 лева; 7. Комунални връзки – 264 лева.
На външните стълбища и площадки се сочи да са били
осъществени подобрения на обща стойност 1 164 лева, поради извършване на
следните мероприятия: 1.Доставка и полагане на неармиран бетон клас 12,5 за
настилки - 7.09 куб.м. за 656 лева; 2.Направа и разваляне на кофраж за стълби
10.35 кв.м. – 271 лева; 3.Доставка и монтаж заготвена армировка за стълби 78
кг. – 115 лева; 4. Доставка и полагане на армиран бетон клас В 30 за стълби
0.92 куб.м. за 122 лева.
Твърди се от ответниците, че са извършени транспортни
разходи за доставка на материалите от гр.Кюстендил до с.Преколница на стойност
218 лева.
По иска на ищцата за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването на имота, в отговора на исковата молба се съдържа
оспорване на неговата основателност, като се твърди, че Б. не е лишена от възможността
да ползва съсобствения имот, доколкото разпределението е било извършено, чрез
доброволна уговорка, по силата на която ищцата реално владее две стаи и едно
мазе под тях, обособено за кухня и баня от жилищната сграда с идентификатор
58129.10.75.1, половината от стопанската постройка и от двора – реално
1 140 кв.м., заградени с телена ограда.
Ищцата, чрез пълномощника си, аргументира разбиране за
неоснователност на искането за възлагане на жилищната сграда и прилежащия терен
в дял на единия или на двамата ответници, с основен довод за липса на
материална възможност съделителя Й.А. да заплаща суми за уравняване на нейния
дял.
В отговора, депозиран по исковете по чл.346 от ГПК, се
оспорва и тяхната основателност, като от една страна се поддържа недоказаност
на твърдяните разходи, влагането на закупените материали в делбените имоти, а
от друга се сочи, че Д.Б. многократно се е противопоставяла на извършването на
каквито и да било строителни дейности в процесния имот. В съдебно заседание,
проведено на 04.11.2014г., пълномощникът на ищцата прави и възражение за
изтекла давност за търсене на подобрения /вж.л.246/.
Ищцата претендира присъждане на разноските, направени
в производството по делото.
Кюстендилският
районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, при
условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
До делба е
допуснат поземлен имот, с площ от 1 866 кв.м., ведно с изградени в него
сгради – две жилищни и една постройка от допълващо застрояване. Според
заключение с вх.№18895/25.09.2014г. на в.л.инж.В.П., поземленият имот е
разположен на стръмен терен, с денивелация към пътя, като в северозападната и
югоизточната му част, дворното място е заградено с колове и мрежа. В същото има
изграден бунар, направен с каменна зидария, а достъпът от шосето до сградата с
идентификатор 58129.10.75.1
се осъществява по бетоново стълбище с 12 стъпала и бетонова площадка. В
югозападната част на мястото има посадени овощни дръвчета – ябълки, слива,
джанки, като в тази част същото е неподдържано и е обрасло с храсти и трева, а
старите дървета са изсъхнали. Според същото заключение, сградата с идентификатор 58129.10.75.1, е построена
около 1951г. Същата е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди; покривът
е четирискатен, а външните стени са изпълнени с външна гладка мазилка. Първият
етаж от сградата представлява представлява сутерен със светла височина от 2.10
м и се намира под нивото на терена на уличното платно. Достъпът до втория, т.е.
до жилищния етаж е през допълнително направена пристройка, като същият се
състои от четири помещения, две от които – югоизточната и югозападната стаи на
къщата са ремонтирани на по-късен етап от изграждането и подът им е покрит с
теракот, а стените и таванът са измазани с латекс. Помещенията в сутерена са
върху земя и се виждат гредите на подовата конструкция. Според вещото лице, сградата с идентификатор 58129.10.75.2 е масивна, с
едноскатен покрив, покрит с керемиди, зидарията е с тухли итонг и същата
представлява сервизно помещение и коридор. Подът е с теракот, а стените и
тавана – с латекс. Външната мазилка е силикатна. Стопанската постройка в имота,
според експерта, е била изградена около 1953, същата е паянтова, с двускатен
покрив, дървена конструкция, покрит с керемиди и в занемарено състояние.
В посоченото заключение, вещото лице е аргументирало
извод, че жилищната сграда, ведно с пристройката, е неподелима, но от
поземления имот биха могли да се обособят два дяла – един, включващ
североизточната част, с площ от 730 кв.м., както и трите постройки, бетоновото
стълбище, площадката и бунара, и друг – югозападната част от поземления имот, с
площ от 1 136 кв.м., ведно с дръвчета.
Вещото лице е дало оценка по действителни пазарни цени
на имотите, по метода на вещната стойност, както следва: земята – за 3 732
лева; сградата с идентификатор 58129.10.75.1 – на
6 830 лева; сградата с идентификатор 58129.10.75.2 – на
3 960 лева; сградата с идентификатор 58129.10.75.3 – на 220
лева; подобренията /насаждения/ - на 1 238 лева и подобренията /бетоново
стълбище, площадка и бунар/ - 1 000 лева. Така, общата цена на имотите е
определена на 16 980.00 лева, а на предложените дялове, съответно
13 470 лева за първия и 3 510 лева – за втория.
Според заключение с вх.№4668/09.03.2015г. по разширена
съдебно-оценителна експертиза, на вещите лица инж.Ж.Т. и Н.Г., пазарната
стойност на целия имот е в размер на 18 402 лева, от които стойността на
земята е 3 545 лева, определена по метода на пазарния аналог; на сградата с идентификатор 58129.10.75.1, при отчитане
на направените в нея подобрения – 6 875 лева, определена по метода на
възпроизводителната стойност /а без подобренията – 4 004 лева/; на сградата с идентификатор 58129.10.75.2, определена
по същия метод – 6 312 лева; на подобренията в дворното място /дворна
врата, външни стълби с парапет, бетонна площадка, септична яма/, при идентичен
подход – 1 470 лева и на сградата с идентификатор 58129.10.75.3 - 200.00 лева. Вещите лица са достигнали до
аналогичен извод на този в предходното заключение относно възможността за
подялба, при калкулация на друга стойност на дяловете.
От показанията на част от разпитаните по делото
свидетели се установява, че двамата ответници, заедно с майка им – В.А., са се
установили да живеят в имота година-две след смъртта на една от преките
наследници на Й. Андонов – дъщеря му Ц.И., починала през 2006г., т.е. около
2007г-2008г. В този смисъл са показанията на свидетелите, като на ищцовата,
така и на ответната страна – Бойка И., В.А., А.В..
Според свидетелката И., която твърди, че се намира в
недобри отношения с ответниците, ищцата й е споделяла, че няма ключ от имота и
не може да влезе. Свидетелката Сузана Б.-Герасимова, дъщеря на ищцата, заявява,
че майка й и тя нямат достъп до имота; ползвали са една стая в къщата до
2004г., докато е бил жив дядо й; майка й много пъти е правила опити да влезе,
но безуспешни. Свидетелката поддържа, че ответниците и майка им живеят в имота
и са организирали помещенията така, че за да се влезе в стаята, полагаща се на
майка й, трябва да се мине през спалнята им, което установила през 2008г.,
когато за последен път, заедно с ищцата посетили къщата.
Свидетелката А., майка на ответниците, твърди, че ищцата
има ключ, разполага с две стаи от къщата, които ответниците не ползват, има
достъп до приземния етаж, който е с отделен вход и където ищцата разполага с
баня и мивка. Същата свидетелка сочи, че Б. има достъп до цялото дворно място и
до стопанската постройка, в който разполага с гараж, като твърди, че след
смъртта на баща й и откакто започнали съдебните дела, Б. не е посещавала имота.
В подобен смисъл са показанията и на свидетеля В., съпруг на ответницата, който
уточнява още, че ищцата има достъп до сградата през стар вход, който е бил
ползван още от родителите й, а с цел осигуряване на по-лесен достъп на
ответника, който е с увреждания, в имота е направен и друг.
Свидетелят К.Д., който не се намира в родствени връзки
със страните, заявява да му известно, че само част от сградата се ползва от
ответниците, а другата част е заключена, предназначена за ползване от ищцата,
която обаче, не посещава имота.
Според
изявление на вещото лице Н.Г. в съдебно заседание, проведено на 17.03.2015г.,
/л.290/, в сградата има два входа откъм двора за мазето, като вратата на единия
от тях е заключена и същата води и към двете помещения на етажа – също
заключени и предназначени за ползване от ищцата. Експертът сочи, че двете части
от приземния етаж и от жилищния етаж, ползвани от ищцата, от една страна, и от
ответниците, от друга, изглеждат видимо различно, предвид липсата на подобрения
в първите и наличието на такива във вторите.
В жалба до Районна прокуратура – Кюстендил, с
вх.№1393, депозирана на 29.06.2011г., Д.Б. е подала сигнал срещу ответниците за
унищожаване на постройка в имота, за отнемане на движими вещи и за създаване на
пречка за досъпа й до жилищната сграда и мазетата в нея. Видно от приложените
заверени документи, съдържащи се в образуваната преписка, същата е приключила с
постановление от 09.05.2014г. за отказ за образуване на наказателно
производство.
На 30.07.2012г. Б. е подала нова жалба до
Рп-Кюстендил, съдържаща отново оплакване, че М.В., Й.А. и В.А. я лишават от
достъп до имота, заключили са го, като извършват самоуправни действия и
незаконен строеж. Жалбата е заведена под №1393/2012г. и преписката е приключила
с постановление от 19.12.2012г. за отказ за образуване на наказателно
производство.
В няколко заключения на вещи лица е изследван въпросът
какъв месечен наем би могъл да се получи при отдаване под наем на допуснатите
до делба имоти за периода от 23.04.2012г. насетне до датата на изготвяне на
заключението. В заключение с вх.№21180/28.10.2014г. вещото лице В.П. е приела,
че справедливата пазарна стойност на месечния наем за периода би възлизала на
107.00 лева месечно, или за периода от 23.04.2012г. до 28.10.2014г. –
3 228.00 лева. Според заключение с вх.№4668/09.03.2015г. на вещите лица Т.
и Г., при прилагане на метода на пазарния аналог по отношение на сградата с
коефициент за редуциране, поради отдалечеността на населеното място и на
приходния метод в комбинация с метода на вещната стойност по отношение на
земята, годишният наем на земята и жилищните сгради би възлизал на 635.18 лева,
или 1.74 лева на ден, а за периода от 23.04.2012г. до 06.03.2012г. – общо на
1 876 лева. Изготвяни са и са приети по делото заключения - допълнително на в.л.Н.Г., което е с
вх.№8559/27.04.2015г. и по разширена експертиза с вх.№18698/28.09.2015г. на
в.л.Е.Л. и К.С. относно извършване на замервания и изчисления на отделните
площи от имота, ползвани от различните съсобственици и дължимите месечни наеми за
тези площи.
Видно от удостоверение за декларирани данни с
изх.№**********/15.08.2013г., издадено от Столична община, Й.А. не е декларирал
да притежава недвижими имоти, в това число и процесните.
Според показанията на свидетелите В.А. и А.В., след
като семейството на ответниците се установило да живее в процесния имот,
специфичните потребности на Й.А. наложили потребността да се извършат някои
преустройства и подобрения. И двамата свидетели твърдят, че ответниците
разговаряли с ищцата и я уведомили за намерението си да пристроят към сградата
баня и тоалетна, а тя се съгласила. Сочат, че през 2007г. ответниците започнали
да извършват подобрения, продължили поетапно и през следващите години до 2010г.
От показанията на свидетелите В., К.Д. и К.К. се
установява, че ответниците са изградили с тухли итонг пристройката към
жилищната сграда, включваща в своя обем сервизно помещение и коридор, според
вещото лице В.П., а според в.л.Н.Г. – дневна с кухненска част и сервизен възел,
заедно с малко мазе, вкопано в ската. Направили са електрическа и ВиК
инсталации. Пристройката има покрив с керемиди, измазана е, поставени са PVC врати и прозорци. В
санитарния възел са монтирани съответните принадлежности – моноблок, мивка, душ
кабина. В стаите, ползвани от ответниците в старата сграда, инсталациите също
са подменени, поставени са подови настилки – ламиниран паркет и теракот; по
стените и таваните са изпълнени нови покрития, като е направена и изолация с
гипсокартон. Подменени са прозорците; сменени са улуци, керемиди; направена е
покривна конструкция на тераса, която е покрита с керемиди. В помещенията е
инсталирано парно отопление. В двора е направено бетоново стълбище до входа на
къщата с 13-14 стъпала, бетонова площадка. Монтирани са метални парапети.
Изкопана е септична яма. Според свидетеля К., преди извършването на горните
дейности сградата е била „в окаяно състояние“. Този свидетел сочи, че всички
мероприятия са били възлагани от М. и Й., като те са осигурявали и необходимите
за дейностите материали. При изпълнение на ремонтните дейности дейно участие е
взимал и съпругът на ответницата А.В..
От заключение с вх.№4640/09.03.2015г. на в.л.Н.Г. се
установява, че застроената в имота сграда с
идентификатор 58129.10.75.2 е едноетажна постройка, представляваща
дневна с кухненска част и сервизен възел със светла височина 2.10 м. и обща
застроена площ 18.00 кв.м., малко мазе със светла височина 1.65 м /вкопано в
ската/. Експертът е установил, че в старата сграда с идентификатор
58129.10.75.1, която се е състояла от общ вестибюл и три помещения, извършеният
ремонт е обхващал двете помещения, разположени успоредно на шосето, със
застроена площ от 32.00 кв.м., в резултат на което са били обособени: вътрешен
коридор с площ от 2.32 кв.м.; спалня с площ от 12.15 кв.м. и спалня с излаз към
тераса – 9.64 кв.м., всички със светла височина 2.56 м. Вещото лице е посочило,
че е бил извършен и ремонт на покрива на основната сграда, изразяващ се в препокриването
му с нови керемиди на площ от около 7.50 кв.м. – около 120 бр. керемиди.
Сменени са били улуците от поцинкована ламарина и частично са подменени челните
дъски.
Според вещото лице, извършените строително-ремонтни
работи в старата сграда включват твърдените от ответниците СМР и същите са
довели до разходване на средства на стойност 4 905 лева, а стойността на
ремонта на покрива е възлизал на 547.00 лева. В заключението /стр.276-277 от
делото/ подробно са посочени поотделно различните ремонтни дейности, стойността
на вложените материали и труд. Според експерта, разходите за изграждането на
сградата с идентификатор 58129.10.75.2, в това число за изкопни работи, кофраж,
бетон, армировка и т.н. са на обща стойност 8 907.00 лева, а за подобренията
в дворното място – направа на бетонови стълби, площадка и септична яма –
разходите за труд и материали са възлизали на 1 735.00 лева. Общата
стойност на подобренията, според вещото лице, е в размер на 16 094.00
лева.
В заключение с вх.№4668/09.03.2015г. вещите лица Н.Г.
и инж.Ж.Т., са изследвали въпроса дали извършените в делбените имоти СМР са
довели до увеличаване пазарната стойност на имота и ако са довели – с колко се
е увеличила същата. Експертите дават конкретен отговор на този въпрос, сочейки,
че в следствие на направените от ответниците подобрения в имотите, тяхната
стойност се е увеличила със сумата от 10 653.00 лева /вж.л.283 от
делото/.
Представените по делото фактури и фискални бонове за
закупуване и доставка на строителни и други материали, са съставяни в периода
2007г.- м.04.2011г.
Според свидетелката В.А. и А.В., преди да предприемат
извършване на ремонтните дейности, ответниците са обяснили на Б. потребността
от създаване на удобства за достъп и живеене на Й.А. и са я уведомили за
намерението си да започнат преустройства и подобрения, с което тя се е
съгласила.
Свидетелката С.Б.-Герасимова твърди, че помещенията са
правени без позволението на майка й.
Видно от изпратена преписка от Община Кюстендил, на 20.06.2011г. Д.Б. е подала жалба до Общината,
сигнализирайки последната, че ответниците Й.А. и М.В. са изградили без нейно
съгласие и противно на волята й незаконни постройки в имота. В декларация от
12.09.2011г., приложена към заявление за издаване на удостоверение за
търпимост, ответниците и майка им са декларирали, че трите сгради в имота, в
т.ч. и сграда с идентификатор 58129.10.75.2 са изградени преди 1987г. Поради
констатирано несъответствие в декларирани обстоятелства, Община Кюстендил е
сигнализирала РП-Кюстендил, която е извършила проверка, заключила е, че се
касае за гражданско-правен спор и е отказала да образува наказателно
производство.
Така
установените по делото факти, налагат следните правни изводи:
1. Относно
способа за приключване на съдебната делба:
Допусната е
делба между трима съделители по отношение на поземлен имот, ведно с жилищни и
постройки от допълващо застрояване, при различни права между съделителите.
Основен
принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в
натура.
Съгласно
разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1)
ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял,
не може да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан (чл.348 от ГПК), или
при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от
съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.349 от ГПК; 2)
ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това,
съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава
страните за теглене на жребий -чл.350 и чл.352 от ГПК; 3) ако съставянето на
дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да
извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл.353 от ГПК.
За да се
извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван
при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и
обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната
стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите,
правопораждащия съсобствеността факт и т.н.
Имотът би
бил поделим, тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания,
позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в
съсобствеността. Установи се по делото, че от имотите не могат да се обособят
три дяла, така, че всеки съсобственик да получи реален такъв. Жребий не може да
бъде теглен.
От заключенията на вещото лице В.П. и на
вещите лица Ж.Т. и Н.Г., стана ясно, че от делбените имоти могат да се обособят
два дяла – един, включващ всички постройки в имота и друг незастроен. Доколкото
двамата ответници са заявили волята си да получат общ дял, то поставя се
въпросът дали двата дяла не могат да се разпределят между съделителите, с цел
да бъде спазен принципът за получаване на дял в натура.
Следва да се
постави на обсъждане друг спорен въпрос – възможно ли е съдът да извърши
разпределение на имотите между съделителите, в хипотезата на чл.353 от ГПК, при
положение, че дяловете са нееднородни. Задължителната за съдилищата съдебна
практика на ВКС дава положителен отговор на този въпрос, но само за случаите, в
които страните са съгласни относно прилагането на този способ. В настоящия
случай, ищцовата страна възразява делбата да бъде извършвана, чрез разпределяне
между съсобствениците на застроен и незастроен дял от имота. Това възражение
следва да бъде отчетено като пречка за извършване на делбата по чл.353 от ГПК,
тъй като ще доведе до нарушаване на принципа за равноспоставеност на
съделителите.
Изложеното
очертава извод за неподелимост на имотите, тъй като от тях не могат да се
обособят дялове, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на
техните права.
Според
чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Съгласно
чл.349 ал.4 от ГПК, искането за възлагане може да се направи най-късно в
първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.
В рамките на
нормативно определения срок – още с исковата молба, Д.Б. е поискала имота да
бъде поставен в неин дял. Ищцата не се е позовала нито на горната разпоредба,
нито на нормата на чл.349 ал.1 от ГПК, предвиждаща възлагане на жилище,
представлявало съпружеска имуществена общност, а въобще и не става ясно какви
твърдения стоят в основата на тази й претенция. Липсва законово основание, по
силата на което делбените имоти да бъдат поставени изцяло в дял на ищцата.
В срока по
чл.349 ал.4 от ГПК е направено възлагателно искане и от ответника Й.А.. То може
да бъде квалифицирано, като такова по чл.349 ал.2 от ГПК, тъй като в молбата се
излагат твърдения относно това, че семейството на ответника е живяло в имота и
ответникът няма друго жилище.
Искането за
възлагане е неоснователно и съдът няма да го уважи. Предпоставките за поставяне
в дял на сънаследник на неподеляем жилищен имот се извеждат от законовата
разпоредба и те са напълно ясни. Една от тях е заявилият възлагателна претенция
съделител да е живял в жилищния имот при откриване на
наследството. Ясно е, че
в случая съсобствеността между страните върху жилищната сграда с идентификатор 58129.10.75.1 е възникнала
по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател Й. Андонов,
починал на 14.04.1979г. Ответникът нито твърди към тази дата, представляваща
според чл.1 от Закона за наследството момент на откриване на наследството, да е
живял в жилището, нито доказва подобен факт, тъй като от свидетелските
показания стана ясно, че ответниците са се установили да живеят в имота след
2006г.
Отсъствието на горната предпоставка е достатъчно, за
да обоснове извод за неоснователност на искането по чл.349 ал.2 от ГПК относно
жилищната сграда с идентификатор 58129.10.75.1. По отношение
на пристройката към нея, съставляваща сграда с
идентификатор 58129.10.75.2,
трябва да се има предвид разрешението, дадено относно
приложението на чл.288 ал.3 от ГПК (отм.), с т.7 и т.8 от Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на
ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК. Макар Тълк.решение в посочените части да касае
норма от отменения ГПК, същото е запазило действието си и при действащия
процесуален закон, тъй като нормата на чл.288 ал.3 от ГПК (отм.) урежда същата
хипотеза, предмет на чл.349 ал.2 от ГПК, по
идентичен начин.
В т.8 на посоченото Тълкувателно решение, което е задължително за
съдилищата, се приема, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече
от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.З
от ГПК
е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен
имот на публична продан. В мотивите на ТР се сочи, че комбинирана
(смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване,
сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище
по т.7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост
попада под диспозицията на чл.288, ал.З от ГПК,
то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не
може да извърши делбата на основание чл.288 ал.З от ГПК.
В конкретния
случай, съсобствеността между страните върху жилищната сграда с идентификатор 58129.10.75.1 е възникнала в резултат на приращение, т.е. налице е
съсобственост, която изключва възможността неподеляемия жилищен имот да бъде
възложен в дял на някой съделител.
Искането за
поставяне в дял на парцела е неоснователно, най-малкото поради факта, че на
възлагане по чл.349 ал.2 от ГПК подлежат само жилищни имоти, а парцела няма
такова качество.
Тъй като в
молбата по чл.349 ал.2 от ГПК се съдържа и евентуално искане имотите да се
поставят в общ дял на двамата ответници, следва да се има предвид, че всички
изложено по-горе важи и относно така направеното евентуално искане, което също
се явява неоснователно.
В контекста на изложеното, имотите следва да се изнесат на публична
продан, която е единственият възможен в случая способ
за приключване на делбата. Същата следва да се извърши съгласно чл.348 от ГПК.
На основание
чл.354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да
изкупи имотите. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между
страните, според техните права в съсобствеността.
2. Относно
претенцията на ищцата за уреждане на сметки, с правно основание чл.31 ал.2 от
Закона за собствеността:
Ищцата
предявява против ответниците иск за солидарното им осъждане да й заплатят
обезщетение за пропуснати ползи за времето от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2012г., респ. от датата на получаване на поканата за плащане,
приложена към исковата молба /18.06.2012г. – вж.л.21 и л.22 от делото/, до
окончателното приключване на делбеното производство, през време Б. е била
лишена от възможността да ползва делбения имот, поради обстоятелството, че
същия е бил ползван изцяло от ответниците, възпрепятстващ ищцата да го ползва,
съобразно своите права. Б. съразмерява обезщетението с размера на пазарния
наем, който би могъл да се получи за поземления и жилищния имот през горния
период.
Възприетата
от съда правна квалификация на искането е по чл.31 ал.2 от ЗС, основана на
изложените фактически твърдения. Съгласно посочената норма, когато общата вещ
се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
По делото
категорично се доказаха няколко правно значими за дължимата преценка факти: 1)
писмено искане за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване ищцата е
отправила до ответниците и то се съдържа във връчените им на 18.06.2012г.
преписи от исковата молба и приложенията към нея; 2) Б. не ползва съсобствения
имот.
От
показанията на свидетелите и от констатациите на вещото лице Н.г. съдът прави
извод и за следващия факт – имотът, като съвкупност от сграда и дворно място,
не се ползва изцяло от другите съсобственици. Данните по делото са
безпротиворечиви и в посока, че помещение на приземния етаж, с баня и мивка,
две помещения на жилищния етаж и част от дворното място не се ползват от
ответниците. Дали са заключени или не е без значение. Тези помещения и част от
терена са оставени за ползване от другия съсобственик в лицето на ищцата. Не се
установи ответниците да ползват въобще стопанската постройка в имота.
Според Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012г. на ВКС
по тълк.д.№7/2012г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Приема се, че претенцията за обезщетение
по този текст ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или
член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/,
- ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
Пак в същото
ТР се приема, че: „Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило
за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия
и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ
според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик - има съгласно чл.31 ал.2
от ЗС право да
получи обезщетение.
От събраните
по делото доказателства е явно, че В. и А. ползват пряко и непосредствено част
от имотите. Явно е също така обаче това, че те зачитат правата на ищцата.
Последната не съумя да представи убедителни доказателства, че ответниците я
лишават от достъп до имота, тъй като са налице данни, че тя има такъв– както до
дворното място и стопанската постройка – през стара дворна врата, така и до
сградата, чрез вход, намиращ се на приземния етаж. По-скоро може да се приеме,
че Б. по своя воля е престанала да посещава и обитава имота, заради влошените
отношения, които има с другите съсобственици.
Наред с
горното, може да се посочи още, че от установените относими към разглежданата
претенция факти, явства отсъствието на един от елементите на фактическия състав
на отговорността по чл.31 ал.2 от ЗС, а именно – не се доказа Д.Б. да е
отправила до ответниците искане да си служи с вещта, което в случая ще рече –
да ползва жилищната сграда и двора – и да й е било отказано /относно
потребността да е отправено искане за служене с вещта, освен ТР №7/2012г., вж.
и Решение №172 от 6.07.2011г. на ВКС по
гр.д.№996/2010г., III г. о., ГК по чл.290 от ГПК/. С исковата молба ищцата не отправя искане да
ползва съсобствения имот. С поканата директно се иска заплащане на обезщетение
за това, че не ползва недвижимите имоти, като липсват данни ответниците да са
се противопоставили на това ползване.
Може да се
отбележи още, че отговорността на останалите съсобственици не би могла да бъде
солидарна – всеки съсобственик би отговарял според правата, които има в
съсобствеността.
В тежест на
ищцата по претенцията е да установи при условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от нея право на
обезщетение. Доколкото в случая това не е изпълнено, като по делото не се
установи, че ответниците пречат имота да се ползва от ищцата, претенцията на
последната се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
3. Относно
осъдителните претенции на ответниците против ищцата:
Установените
по делото факти водят до извод за основателност на претенциите по чл.346 от ГПК. Доводите на съда, аргументиращи посочения извод, са следните:
Съгласно
чл.346 от ГПК всеки от съделителите най-късно в първото по делото заседание
след допускане на делбата, може да предяви искания за уреждане на сметки между
съсобствениците. По своята същност исканията имат облигационен характер и
представляват осъдителни искове. В настоящото производство, ищците считат, че Б.
дължи на всеки от тях определена парична сума – по 3 000 лева,
представляваща съответна на правата й част от стойността на извършени в
делбения имот подобрения, които са описани обстойно по-горе в настоящия съдебен
акт.
В съдебното
заседание, в което молбата е представена, проведено на 02.12.2013г. /л.151 от
делото/, пълномощникът на заявилите претенциите ответници е уточнил, че подобренията са извършени без
противопоставянето на ищцата, поради което предявените искове следва да се
квалифицират като такива по чл.61 ал.2 от ЗЗД, при което ще са приложими
правилата на института на водене на чужда работа без пълномощие.
Подобренията
в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били
необходими за запазването и съхранението й. Същественото при тях е това, че те
водят до увеличаване стойността на имота. Следователно, за да се приеме, че
единият съсобственик е извършил подобрения, респективно, за да може да иска
съответна част от тяхната стойност от друг съсобственик, следва да се установи,
че извършените нововъведения са довели до увеличаване стойността на имота.
По делото
бяха доказани категорично както моментът на извършване на твърдените
мероприятия – 2007г. - 2010г. /от разпита на свидетелите/, така и фактът, че те
са довели до увеличаване стойността на съсобствения имот – терена, жилищната
сграда и стопанската постройка, които сами по себе си биха стрували 7 749 лева, в следствие на
мероприятията, предприети и осъществени от ответниците, се е оскъпил със сумата
от 10 653.00 лева /от заключението на вещите лица Н.Г. и Ж.Т.– вж.л.283 от
делото/. Б. не спори по реализирането на твърдените подобрения. От показанията
на свидетелите стана ясно, че всички мероприятия са били извършени от и за
сметка на двамата ответници.
Б. твърди,
че не следва да заплаща стойността на подобренията, тъй като се е
противопоставяла срещу извършването им. От една страна, това й твърдение не се
доказа – свидетелката С.Б.-Герасимова твърди, че Б. не е давала позволение за
извършване на пристрояването, което не е равнозначно на изрично
противопоставяне. Жалбата до Общината е подадена след извършване на
мероприятията и не обективира противопоставяне на Б. към този именно релевантен
момент. От друга страна, дори подобренията да са били извършени с
противопоставянето на другия съсобственик, това не би го освободило от
имуществената отговорност да заплати на собственика-подобрител по-малката
измежду сумите на направени от него разноски /обедняването/ и на стойността на
увеличението на имота /обогатяването/, по правилата на института на
неоснователното обогатяване – чл.59 ал.1 от ЗЗД.
При все
показанията на свидетелите В.А. и А.В., че за някои от подобренията Б. е дала
съгласие, с оглед близката степен на родство между страните и двамата
свидетели, съдът приема, че подобренията са били извършени от А. и В. без
изричното съгласие, но и без противопоставянето на другия съсобственик. Предвид
факта, че подобрителите са предприели работата уместно не само в негов, но и в
собствен интерес, Б., според правилото на чл.61 ал.2 от ЗЗД, ще следва да
отговаря до размера на обогатяването си.
Неприложима
е хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС, тъй като по делото няма категорични данни
подобренията да са били извършени със знанието и със съгласието на Б..
В следствие
на дейността на А. и В., стойността на съсобствените имоти се е увеличила със
сумата от 10 653 лева. Съсобственикът, чиито дял в парично изражение
неизбежно също се е увеличил в следствие на това, следва да заплати на
подобрителите съответна на квотата й част от увеличението.
Б. има права
в съсобствеността, възлизащи на 1584/2592 ид.ч. Следователно обогатяването й е
на стойност 6 510.17 лева. Предвид равните права на А. и В., на всеки от
тях се следва равна част от стойността на обогатяването, а именно –
3 255.09 лева. Претенциите по сметки следва да се уважат изцяло за сумите,
за които са предявени – по 3 000 лева, тъй като съдът е обвързан от
обективните предели на иска, с който е сезиран. От датата на предявяването им в
съдебно заседание – 02.12.2013г. /дата на поканата/ се дължи заплащане на
законната лихва върху тези суми до окончателното изплащане.
Възражението
за изтекла давност не подлежи на разглеждане, тъй като е направено след изтичане
на дадения на страната срок за отговор.
По
разноските:
На основание чл.355 изр.1 от ГПК във вр. с чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кюстендил
държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си.
Стойността
на дяловете, съдът ще определи на база заключението на вещите лица Г. и Т.,
които са възприели действителна пазарна цена на делбените имоти в размер общо
на 18 402 лева. Заключението е аргументирано, обосновано и не е оспорено
от страните в тази му част, като съдът приема оценката за реална. В
действителната пазарна цена на имота следва да бъдат включени и подобренията в
същия, тъй като те са довели именно до увеличаване на цената и горната сума
отразява този факт.
Делът на
ищцата е 1 584/2 592 ид.ч., или остойностен – 11 245.67 лева, а на всеки
от ответниците – по 504/2 592 ид.ч., или – 3 578.17 лева.
Предвид
горното, ищцата дължи по иска за делба държавна такса в размер на 449.83 лева,
а всеки от двамата ответници – по 143.13 лева.
Ищцата,
предвид неоснователността на иска по сметки, дължи заплащане на РС-Кюстендил и
на държавна такса за този иск по чл.1 от Тарифата, определена на база цена на
иска, съгласно чл.69 ал.1 т.7 от ГПК, а именно – 129.60 лева. Върху стойността
на дължимите подобрения, Б. дължи заплащане на държавна такса в размер на
240.00 лева. Така, общата държавна такса, която Б. ще следва да заплати е
719.43 лева.
Направените
от страните разноски за адвокатски възнаграждения следва да останат така, както
са сторени, доколкото в делбеното производство всяка страна е едновременно ищец
и ответник. Разноските, сторени от ищцата във връзка с предявената от нея
претенция по сметки, остават за нейна сметка, доколкото претенцията е
неоснователна. Разноските, направени от ответниците, в т.ч. и за заключението
във връзка с поделяемостта и действителната стойност на имотите, остават за
тяхна сметка, тъй като не е направено искане за присъждането им.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните допуснати до делба между Д.С.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Й.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Г.В., ЕГН: **********, с
адрес: ***, неподеляеми недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 58129.10.75 по КК и КР за землището на
с. Преколница, община Кюстендил, одобрени със заповед №PД–18–10– 46/10.05.2010г. на
началника на СГКК – Кюстендил, находящ се в землището на с.Преколница, ЕКАТТЕ:
58129, община Кюстендил, махала „Бозаджийска“, целият поземлен имот с площ от
1866.00 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници и съседи на поземления
имот – имот №58129.10.6 на наследници на Тонче
Сливарски, имот №58129.10.7 на наследници на Й.
Андонов, имот №58129.10.14 на наследници на Тонче
Сливарски, имот №58129.0.265 – мера на община Кюстендил,
имот №58129.0.330 – шосе за с.Преколница и имот №58129.10.5
на Община Кюстендил, ведно
с построените в този имот – сграда с
идентификатор 58129.10.75.1, със застроена площ – 66.00 кв.м., брой етажи –
два, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор 58129.10.75.2, със застроена площ – 18.00
кв. м., брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; и сграда с идентификатор 58129.10.75.3, със
застроена площ – 28.00 кв. м., брой етажи – един, с предназначение – постройка
на допълващо застрояване.
Сумата,
получена от продажбата, следва да се разпредели между страните, според правата
им, както следва: за Д.С.Б.
– 1584/2592 ид.ч.; за Й.Г.А. – 504/2592 ид.ч. и за М.Г.В. – 504/2592 ид.ч.
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от Д.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Й.Г.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността за осъждане на двамата солидарно да й заплащат сума в размер на
90.00 лева месечно, представляваща дължимо обезщетение за лишаването на Б. от
ползването на делбения имот, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.04.2012г., респ. от датата на получаване на поканата за плащане, приложена
към исковата молба, до окончателното приключване на делбеното производство.
О С Ъ Ж Д А Д.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Й.Г.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), представляваща съответна на правата й в съсобствеността, част от
стойността на извършени подобрения в съсобствените имоти, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.12.2013г. до окончателното й изплащане.
О С Ъ Ж Д А Д.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на М.Г.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), представляваща съответна на правата й в съсобствеността, част от
стойността на извършени подобрения в съсобствените имоти, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.12.2013г. до окончателното й изплащане.
О С Ъ Ж Д А Д.С.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер
на 719.43 лева (седемстотин и
деветнадесет лева и четиридесет и три стотинки).
О С Ъ Ж Д А Й.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на 143.13 лева (сто четиридесет и три лева и тринадесет стотинки).
О С Ъ Ж Д А М.Г.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на 143.13 лева (сто четиридесет и три
лева и тринадесет стотинки).
У К А З В А на ищцата,
че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението следва да отбележи същото в
Агенцията по вписванията, Служба по вписванията-Кюстендил.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в
2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: