№ 932
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720103077 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 12767 / 10.06.2024 година от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт
Е.С.К. срещу Т. Й. Г., ЕГН **********, **********.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че на 11.02.2021 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 40003100218 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като
кредитор и В.Д.П., като длъжник, при следните условия: сума на кредита:
5000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 243,48 лева;
годишен процент на разходите (ГПР): 48.80 %; годишен лихвен процент: 41.00
%; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 8765.02 лева.
Сумите по поисканите и закупени допълнителни услуги били както
следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250.00
лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2300.00
лева;
1
Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга възлиза на
сумата от 98,61 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупени допълнителни услуги е както следва: общо задължение: 12315.02
лева; общ размер на месечна вноска по договора: 342.09 лева; дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към
месечните вноски за погасяване на кредита.
ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора. Извършвало преводи по поисканите
рефинансирания, съгласно точка V от ДПК. Остатъкът от сумата по договора,
в размер на 437,82 лева е преведена чрез паричен превод по посочената в
договора банкова сметка на дата 11.02.2021 г. (Съгласно т.Ш на договора това
е избрания начин за получаване на заема). В.Д.П. от своя страна поема
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер
и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит.
Изготвен бил погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 342.09
лева, с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Погасителния план е
получен от длъжника на 11.02.2021 г., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
На 05.07.2021 година е подписан Анекс № 1 към ДПК, с който се отлага
вноска № 4 и се съставя нов Погасителен план с 37 погасителни вноски.
Общата сума на направените плащания по ДПК 40003100218 възлизала
в размер на 2232.80 лева. С нея била погасена сума в размер на 2091.75 лева,
съгласно задължението по погасителен план.
По изложените съображения, моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните по реда на чл. 422 ГПК, съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Т. Й.
Г., ЕГН **********, наследник на В.Д.П., възникнало на основание
2
неизпъление на Договор за потребителски кредит № 40003100218 за следните
суми:
главница в размер на 4516.61 лева; договорно възнаграждение в размер
1905.76 лева, дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; лихва за
забава в размер на 472.55 лева от 21.04.2021 г. - датата на изпадане в забава по
договор за потребителски кредит № 40003100218 до 04.11.2022 година -
датата на предсрочна изискуемост; законна лихва от 1595.10 лева, дължима от
04.11.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на
заявлението в съда – 28.03.2024 година, както и законна лихва върху сумата по
главницата от 4516.61 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
28.03.2024 година до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И
ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Т. Й. Г., ЕГН **********, наследник на В.Д.П. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД дължимите суми за
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1006.96 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1912.17 лева, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането.
Моли присъждане на направените разноски в заповедното производство
и в исковото производство.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Въвежда правоизключващи възражения за
недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията
на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20, чл.21, чл.22 ЗПК, липса на
погасителен план. Отделно се излагат доводи за нищожност на съглашението,
въз основа на което се претендира възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, предмет на осъдителния иск. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност на вземанията. Моли претенциите да бъдат
отхвърлени, като иска присъждане на разноски.
Не представя списък по чл.80 от ГПК, нито доказателства за извършени
плащания за съдебни разноски. Представено е адвокатско пълномощно, но не
и документ за платен хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
3
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК.
Съдът, като съобрази, че установителните искови претенции за
главница, договорно възнаграждение и лихва, са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на
производството по ч.гр. дело № 1406/2024 г., намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и лихва.
По отношение осъдителния иск за заплащане на дължимите суми за
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1006.96 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1912.17 лева, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането, съдът намира, че същият
следва да бъде разгледан, тъй като се касае за последващо обективно
съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Доколкото обаче ищецът е депозирал иска на 10.06.2024 г., т.е. в период,
надхвърлящ един месец от получаването на разпореждането (10.04.2024 г.), с
което заявлението му е отхвърлено в тази част и са дадени указания за
осъдителен иск в едномесечен срок, той не може да се ползва от таксата,
платена в заповедното производство.
Съдът счита, че процесния договор за заем е потребителски - страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правна-та си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 -
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна,
консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното
ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава
4
като насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна
лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания
за главница и лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за
заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно
настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност
между страните за заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на
валидно постигната договореност между страните за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4) изпадане на
ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост и
установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията.
Съдът намира за установена по делото първата материална
предпоставка, обуславяща основателността на исковата претенция, а именно -
възникването на валидно облигационно правоотношение при посочените в
исковата молба условия. От представените искане за отпускане на
потребителски кредит „Стандарт“ и от договор за потребителски кредит №
40003100218 се установява, че на 11.02.2021 г. „Профи Кредит България“ като
кредитодател и наследодателката (В.Д.П., поч.на *******) на ответницата Т.
Й. Г., като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да
бъде предоставена парична сума в размер на 5000 лв., която следва да бъде
върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 243,48
лева. Уговорен е ГПР 48,80% и годишен лихвен процент 41,00%, като по този
начин общата сума, която подлежи на връщане възлиза на 8765,02 лева. С
договора е уговорено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както следва: ФАСТ от 1250,00 лева и ФЛЕКСИ от 2300,00 лева, като
месечната вноска за погасяване на посоченото вземане възлиза на 98,61 лв. По
този начин общият размер на всички задължения по договора възлиза на
12315,02 лева, при вноска 342,09 лв., платима на двадесети ден от всеки
месец. Последното се изяснява и от приложения погасителен план към
договора, като в същия е посочена и банковата сметка на кредитора. Към
договора са приложени Общи условия - Версия 3/01.06.2020 г., които носят
подписа на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8.1 от ОУ
клиентът се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички
задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора.
Към договора за приложени и Декларация по образец, информация относно
обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити - всички подписани
от длъжника, с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК.
На 05.07.2021 година е подписан Анекс № 1 към ДПК, с който се отлага
вноска № 4 и се съставя нов Погасителен план с 37 погасителни вноски.
Общата сума на направените плащания по ДПК 40003100218 възлизала
5
в размер на 2232.80 лева. С нея била погасена сума в размер на 2091.75 лева,
съгласно задължението по погасителен план.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява
и вторият правно-релевантен факт, а именно - реалното предоставяне на
заемната сума. Видно от приложената извадка-движение по сметка, в полза на
ответника е била наредена сумата от 5000 лева.
С това в правната сфера на заемополучателя е възникнало насрещното
задължение да върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на
36 месечни вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в
погасителния план, представляващ неразделна част от договора.
В исковата молба се излагат твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно чл. 9.4, вр. чл. 12.3 от
представените ОУ, кредиторът има право да обяви договора за потребителски
кредит за предсрочно изискуем, ако клиентът просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер. На основание чл. 12.4 ОУ
при обявяване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи
останалите непогасени вноски, включително лихви за забава и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги. Видно от
уведомително писмо от 04.11.2022 г., кредиторът е обявил, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Същото обаче не е получено от длъжника,
видно от удостоверяването на „Български пощи“, че пратката е останала
непотърсена – л.15 от делото.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че
това право не е надлежно упражнено от кредитора преди образуване на
настоящото производство. В конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че
длъжникът е надлежно уведомен за отнемането на преимуществото на срока
по процесния договор от страна на кредитора. Няма такъв характер
изпращането на приложеното по делото уведомително писмо от 04.11.2022 г. с
оглед липсата на доказателства за редовно проведена процедура по
връчването му на адресата.
Постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и кредиторът, без да уведомява длъжника може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател (решение №
200/2019 година, на ВКС, ТО). Уведомлението следва не само да бъде
изпратено до длъжника, но и да бъде получено от него.
Доказателствената тежест е за кредитора - той следва да докаже
настъпването на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника за
това. Ако кредиторът не успее да го докаже, само на това основание,
установителния иск за задълженията, чиито падеж не е настъпил преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ще се
6
отхвърли.
Съгласно разрешението в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/ 2013 г., на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК (искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
едномесечния срок) вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита
Преобладаващата и актуална съдебната практика повелява, че в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, както в случая следва да се приеме, че
с връчването на длъжника на препис от исковата молба по чл.422, ал. 1 ГПК
настъпва момента на предсрочната изискуемост, в какъвто смисъл са решения
№ 114/ 2016 г., № 86/ 2020 г., № 60110/ 2022 г., на ВКС.
Ето защо в настоящия казус съдът приема, че длъжникът е бил
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на 01.07.2024
година– с получаване на препис от исковата молба (л.70).
Същевременно съдът съобрази, че изискуемостта на всички 36
погасителни вноски по процесния договор, с падеж на последната -
21.04.2021 г. е настъпила преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на
28.03.2024 г. и исковата молба на 10.06.2024 г., поради което този факт следва
да бъде съобразен от съда. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение
за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните - в случая за цялото вземане, тъй като не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски - в този смисъл са и разясненията в мотивите на т. 2 от
ТР/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
В случая съдът намира, че главницата се погасява с тази обща пет
годишна давност. Тъй като на 05.07.2021 година е бил подписан Анекс № 1
7
към ДПК, с който се отлага вноска № 4 и се съставя нов Погасителен план с 37
погасителни вноски.
Датата на изпадане в забава на длъжника е 21.04.2021 година, когато е
настъпила и изискуемостта на вземането за главница по процесния договор за
кредит. Предвиденият в нормата на чл.110 от ЗЗД пет годишен давностен срок
не е изтекъл и към момента. Ищецът е предявил иска в срока по чл.415 от
ГПК, съобразно изричната разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което и
същия се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - в случая от 28.03.2024 г., поради което е вземането
за главница не е погасено по давност, тъй като предвидения пет годишен
давностен срок към датата на депозиране на заявлението не е изтекъл, поради
което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Ето защо искът за признаване на установено съществуването на
вземането за главницата от 4516,61 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 година до
окончателното й изплащане, и договорното възнаграждение от 1905,76 лева,
дължимо за периода от 20.10.2021 година до 04.11.2022 година се явява
основателен.
Мотивите на съда да не вземе предвид погасявания към други
задължения по договора (а именно - възнаграждението за пакета от закупени
допълнителни услуги), са свързани със служебната констатация за нищожност
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на посочената клауза поради противоречие със закона
(ЗПК) и добрите нрави. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно
и точно определени, което в случая не е направено. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира общо
възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се
заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за
услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време
на действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези
услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
8
хипотетично ползване на такава. С оглед на естеството на част от посочените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните
да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната
страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна -
кредитор, за изменение на параметрите на сключения договор, като на
потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
другата страна - кредитора.
При формиране на решаващото си становище съдът се съобрази с
критериите, възприети от правната доктрина и трайната съдебна практика,
включително по отношение нееквивалентността на престациите - напр.
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на
ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О.
на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
ГК.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Насрещната престация -
възможност за ползване на допълнителни услуги, на които потребителят има
право по закон, при това срещу възнаграждение, равняващо се на 71 % от
главницата, е до такава степен нееквивалентна, че практически може да се
счете, че престация липсва. В този смисъл, осъдителният иск за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед чл. 79 от ЗЗД законодателят е предвидил, че кредитор, който не
получи изпълнение или съответно същото е в отклонение от сключения
договор по време, обем, качество, има право на обезщетение за вреди, когато
тези вреди са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При
паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да
се освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е
винаги възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на
парично задължение винаги се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД, като кредиторът не доказва вредите
си, а законодателят е приел, че задължително при неизпълнение на парично
задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с поне
стойността на законната лихва.
С оглед възприетото по-горе касателно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост по процесното вземане – датата на получаване от
ответника на препис от исковата молба по казуса, акцесорните претенции за
лихви следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, поради недоказаност
на сумите по основание, периоди и размер по начин, формулиран с исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.1 ГПК и
съгласно своевременно и надлежно представен списък по чл.80 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, които е сторил в
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от
9
исковете, както следва:
От претендирани по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1406/2024
година – 499,98 лева и уважени от заповедния съд 205,18 лева (196,80 –
държавна такса и 35,38 лева – юрисконсултско възнаграждение), в случая
следва да бъдат присъдени 281,00 лева.
От претендирани по исковото производство по настоящото дело –
646,56 (286,56 лева – за платена държавна такса и 360,00 лева – за дължимо
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК лева), в случая следва
да бъдат присъдени 364,00 лева.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на адвоката на
ответника за прекомерност на присъденото възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца за юрисконсултско възнаграждение,
тъй като е определено от заповедния и настоящия исков съд в минимален
размер по чл.78, ал.8 от ГПК – 203,00 лева след редукцията, от полагащи се
общо 360,00 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая обаче същият не е
представил списък по чл.80 от ГПК, нито доказателства за извършени
плащания за съдебни разноски. Налице са единствено адвокатски
пълномощни, съдържащи се на л.83 от исковото производство и на л.26 от
заповедното, но липсват документи за платени хонорари.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт Е.С.К. срещу
Т. Й. Г., ЕГН **********, **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Т. Й. Г., наследник на В.Д.П.,
възникнало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит №
40003100218 за следните суми:
главница в размер на 4516.61 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 година до
окончателното изплащане на вземането и договорно възнаграждение в размер
1905.76 лева, дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
10
претендираните: лихва за забава в размер на 472.55 лева от 21.04.2021 г. -
датата на изпадане в забава по договор за потребителски кредит №
40003100218 до 04.11.2022 година - датата на предсрочна изискуемост и
законна лихва от 1595.10 лева, дължима от 04.11.2022 г. - датата на
предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението в съда –
28.03.2024 година, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* срещу Т. Й. Г. осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на суми за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
1006.96 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
1912.17 лева, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Й. Г. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 8, вр.ал.1 от ГПК сумата от 364,00
лева - разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, както и
сумата от 281,00 лева - разноски пред Районен съд Перник в заповедното
производство, като отхвърля искането за присъждането им до пълните
предявени размери.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11