РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
26.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 262
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от ЕТ „В-5-М-В.М.“, с ЕИК *********, представляван от собственика и
управител В.П.М., със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №133, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 117-ФК от 01.04.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП на основание чл. 188 вр.чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, с
която е разпоредено „запечатване па търговски обект – пункт „Автоцентър“, находящ
се в гр.Русе ,бул. „Липник“ 139, стопанисван от ЕТ „В-5-М-В.М.“ и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни“. В жалбата са изложени подробни съображения
за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради нарушаване на процесуалните
правила и наличие на материална необоснованост. Сочи, че административният
орган не е установил и изяснил в цялост относимите към случая релевантни факти
в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. При налагането на процесната
принудителна административна мярка (ПАМ) не е съобразено, че жалбоподателят не
разполага с разрешение за извършване на дейности, свързани с противопожарна
техника и уреди, какъвто е продаденият пожарогасител, поради което и в
използваното от търговеца фискално устройство (ФУ) липсва обособен такъв код
(департамент). Това прави обективно невъзможно издаването на фискален бон от ФУ
за процесния уред. Посочва се още, че в конкретния случай се касае за
инцидентна услуга на физическото лице – служител на жалбоподателя за
представляващия друг едноличен търговец, развиващ дейност на същия адрес.
Именно по тази причина и при проверката не е установена разлика между касовата
наличност, съобразно данните от ФУ и фактическата касова наличност в обекта. Твърди
се, че не е налице фактически извършена продажба, за която да не е издадена
фискална касова бележка.
Претендира се отмяната на оспорената
ЗНПАМ. В хода на делото по същество е заявено и искане за присъждане на
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Биляна Георгиева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително
доказателствата по приложеното адм.д. № 241/2019 г. по описа на АС – Русе,
приема следното от фактическа страна:
От представените с административната преписка писмени
доказателства, се установява, че на 28.03.2019 г. в 11:40 ч. е извършена
проверка от органи по приходите при ТД на НАП – Варна в пункт за годишни
технически прегледи на МПС, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ 133, стопанисван
от ЕТ „В-5-М-В.М.“. Установено е обявяване на цени за услугите от 22 лв. до 57
лв., както и че в пункта се продават пожарогасител, аптечка, триъгълници. В
хода на проверката е представено свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на
ФУ, договор за сервизно обслужване с „Коректа реклама“ ООД, удостоверение за
регистрация на пункта, издадено от Община – Русе, разрешително от МТС. При
извършена контролна покупка на услуга - годишен технически преглед (ГТП) и
покупка на 1 бр. пожарогасител била издадена фискална касова бележка (ФКБ) само
за услугата ГТП на стойност 30 лв. в 11:31 ч. За покупката на пожарогасител на
стойност 20 лв. не бил издаден ФКБ от наличното ФУ при извършено плащане в 11:17
ч. Проверката не е установила разлика между касовата наличност от ФУ и
фактическата такава. Изваден е КЛЕН за деня на проверката. Часовника на ФУ бил
напред с 14 минути. Продажбата и услугата била извършена от К. М. К. – механик
в обекта, който бил поканен за съставяне на АУАН. Резултатите от проверката са
материализирани в Протокол за извършена проверка сер. № 0304999/28.03.2019 г.
(л. 21- л.24). На 01.04.2019 г. въз основа на установените факти е издадена Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 117-ФК/01.04.2019 г., която
е връчена на жалбоподателя на 09.04.2019 г., когато му е съставен и акт за
установяване на административно нарушение № F481013/09.04.2019 г. Със ЗНПАМ на
основание чл. 188 вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ –
„запечатване на търговски обект – пункт „Автоцентър“, находящ се в гр. Русе, бул.
„Липник“ 139, стопанисван от ЕТ „В-5-М-В.М.“ и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни“. С оглед изричното позоваване в ЗНПАМ на протокола за извършена
проверка, съдът счита, че е налице техническа грешка при посочването на номера
в адреса на търговския обект – бул. „Липник“ 139. Всички данни и доказателства по делото, включително изходящите
от жалбоподателя, сочат, че се касае за пункт „Автоцентър“, находящ се на бул.
„Липник“ 133.
Констатациите по атакуваната заповед се оспорват от
жалбоподателя. Във връзка с твърденията в жалбата, че ЕТ „В-5-М-В.М.“ не
притежава разрешение за продажба на противопожарен уред, и такъв не е включен в
ценовата му листа, а такова притежава друг търговец, който е издал ФКБ за
продажбата на пожарогасител, е приложен касов бон от 28.03.2019 г. в 12:48 ч.
от ЕТ „И. Ч. – Чико“ на същият адрес, притежаващ разрешение от МВР за сервизно
обслужване на противопожарни уреди, за което е приложено и издаденото
разрешение (л. 16 и 17 от адм.д. № 241/2019 г. по описа на АдмС – Русе). По
делото от жалбоподателя са представени доказателства, че на адреса на
стопанисвания него автоцентър, чието запечатване е разпоредено с оспорената
заповед, сходна стопанска дейност (диагностичен пункт, пункт за смяна на масла,
сервиз за автомобилни гуми) развиват и други търговци (л. 40-50).
В хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани лицата С. Р. И. и И. С. Ч. В показанията си св. И., работещ във
фирмата, обслужваща касовия апарат на жалбоподателя, потвърждава, че в касовия
апарат, намиращ се в автоцентъра, няма въведен департамент „пожарогасител“,
поради което от това фискално устройство не може да бъде издаден касов бон за
продажба на такава стока. Въвеждането на отделните видове стоки (артикули) и
услуги в касовия апарат се извършва от обслужващата фирма по искане на
търговеца. Жалбоподателят не е искал въвеждането в касовия си апарат на стока
„пожарогасител“.
Св. Ч., който е собственик на ЕТ „И. Ч. – Чико“,
посочва, че на адрес бул. „Липник“ № 133 в гр. Русе се намира голям автосервиз,
на чиято площ осъществяват дейност няколко търговци с цел предоставяне на
комплексно обслужване на клиентите. Свидетелят твърди, че в деня на проверката
клиент, на когото е извършен технически преглед, бил без пожарогасител и св. Ч.
е донесъл от помещенията на своята фирма такъв, но поради възникнал спешен
ангажимент е излязъл и е издал касова бележка от своето фискално устройство
едва след връщането си след 30-40 минути, когато вече е била извършвана данъчна
проверка на жалбоподателя. При донасянето на касовата бележка св. Ч. е получил
на гишето в автосервиза и двадесетте лева платени от клиента за пожарогасителя.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от едноличния
търговец на 09.04.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него
разписка (л. 20). Жалба до съда е подадена на 19.04.2019 г., с което е спазен
законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.
186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган – в съответствие с разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към
делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК,
Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Спазена е изискуемата писмена
форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво
нарушение, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова
бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена контролна покупка, при
която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0304999 от
28.03.2019 г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ. В
заповедта неправилно е изписана последната цифра от номера на адреса, на който
се намира обектът на ЕТ - бул.
„Липник“ №139 вместо верния № 133, който правилно е посочен в протокола за извършена проверка и
съставения АУАН. Това представлява очевидна фактическа грешка, която не е
поправена от административния орган по реда на чл.62,ал.2 от АПК до настоящия
момент. Коментираната грешка обаче не е съществена и не опорочава формата на
индивидуалния административен акт с последица неговата унищожаемост, тъй като в
диспозитива на акта обектът, чието запечатване е разпоредено, в достатъчна
степен е индивидуализиран чрез посочване на неговия вид - пункт „Автоцентър“;
субекта, който го стопанисва - ЕТ „В-5-М-В.М.“,
с ЕИК *********, и адреса на обекта – с посочване на населеното място,
булеварда и номера, изключая последвана му цифра гр.Русе, бул. „Липник“ 139.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на търговеца. В протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби
и целта на закона.
В конкретния случай е
констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба №
Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – "Запечатване на обект
за срок до 30 дни", като в конкретния случай се касае за хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС –
не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
По делото е безспорно
установено, че в процесния обект – пункт „Автоцентър“ на клиент е извършена
продажба по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. на услуга – годишен технически преглед (ГТП) и на пожарогасител. Продажбата е
извършена от едно лице – служител на жалбоподателя, което е и приело плащането.
Не е спорно също така, че в момента на плащането е издадена фискална касова
бележка само за ГТП, но не и за пожарогасителя. Твърденията на жалбоподателя
са, че извършената продажба на пожарогасител не е осъществена от него, а от
името на друг търговец, който разполага с разрешително за извършване на
дейности с подобни стоки, който търговец е издал и касова бележка впоследствие.
В подкрепа на тази теза жалбоподателят сочи и факта, че липсва разлика в
касовата наличност между установената по касов апарат и фактически намерената в
касата.
Съдът намира тези доводи за неоснователни. По делото липсват
каквито и да е доказателства за наличие на договорни отношения между
жалбоподателя и третото лице – ЕТ „И.Ч. – Чико“, по силата на които първият да
извършва продажби от името и за сметка на третото лице. Дори и да са налице
такива договорености, то отново не е спазен редът за документиране на
продажбите в такава хипотеза. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
когато лицето по
чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или
събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират,
както следва: 1. чрез ФУ на доверителя или 2. чрез ФУ на лицето по чл. 3. В
случаите по ал. 1, т. 1 продажбите се регистрират по общия ред. В случаите по
ал. 1, т. 2 ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се
регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като
департаментът посочва името на доверителя. Във фискалното устройство на
жалбоподателя не е отразена продажбата на пожарогасителя по департамент на доверител
(трето лице). Не е налице и хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от наредбата –
регистриране на процесната продажба чрез ФУ на доверителя. Тук следва да се
посочи, че представената ФКБ от ЕТ „И. Ч. – Чико“ необосновава противоположен
извод, тъй като не е издадена в момента на плащането, каквото е нормативното
изискване, а значително по-късно (след един час) и то след започване на
проверката. По тази причина тази касова бележка не може категорично да се
обвърже именно с продадената при контролната покупка конкретна стока.
Изводите,
изложени до тук, не се опровергават и от обстоятелството, че при проверката не
е установена разлика между касовата наличност по касов апарат и фактическата
такава. Това обстоятелство сочи единствено, че заплатената от клиента сума не е
постъпила фактически в касата, но не и че не е извършена продажба на стока, за
която е заплатено от клиента, без да му е издадена фискална касова бележка в
нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Не могат
да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че обективно не е било възможно
издаването на касова бележка за процесната стока – пожарогасител, тъй като
липсвал въведен такъв департамент във фискалното му устройство. Въвеждането на
отделните видове стоки и услуги (департаменти) в паметта на фискалното
устройство се извършва от обслужващата устройството фирма, по искане на
търговеца, който сам определя стоките, които ще продава и услугите, които ще
извършва. В този смисъл, невъвеждането на отделен департамент не води до извод,
че продажба на такава стока не е извършена, а само, че не е организирано
нейното отчитане съобразно правилата на нормативната уредба.
Предоставянето
на стока срещу заплатена за нея цена в наличност във всички случаи представлява
продажба, която следва да бъде отчетена от търговеца чрез фискално устройство
независимо дали това ще стане чрез въвеждане на стоката като отделен
департамент във ФУ или чрез въвеждане като департамент на доверител, от чието
име и за чиято сметка се извършва продажбата. И в двата случая обаче
търговецът, получил плащането е длъжен да издаде фискална касова бележка на
клиента. Неиздаването на такава, както вече се посочи по-горе в настоящото
решение, представлява нарушение, за което законът предвижда налагането на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“.
С оглед на
изложеното до тук съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ е
законосъобразна, включително и по отношение на определения срок на запечатване
от 10 дни. В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено срокът на този вид ПАМ да е до
30 дни. Срокът на конкретната ПАМ следва да бъде съобразен именно с тежестта на
конкретното нарушение и последиците от него, както и с целта на мярката да
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. В този смисъл съдът
намира, че определеният от административния орган срок от 10 дни е съобразен
изцяло с цитираните изисквания. Действително нарушението е свързано с продажба
на ниска стойност – 20 лв., като няма данни извършването на продажби без да се
издава касова бележка в процесния обект да е постоянна практика. В същото време
обаче се касае да търговски обект, в който се извършват ГТП, които са
нормативно задължителни, т.е. налице е относително гарантиран оборот, при който
вероятността за извършване и на друго нарушение от подобен тип е по-висока.
В
заключение съдът счита жалбата на ЕТ „В-5-М – В.М.“ срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 117-ФК/01.04.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна за неоснователна, поради което оспорването,
инициирано с нея, следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 143, ал.
4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати своевременно поисканите
от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на
100 лева на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на
ЕТ „В-5-М-В.М.“, с ЕИК *********, представляван от собственика В.П.М.,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ 133 против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 117-ФК от 01.04.2019 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП на основание чл. 188 вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, с
която е разпоредено „запечатване па търговски обект – пункт „Автоцентър“,
находящ се в гр.Русе ,бул. „Липник“ 139, стопанисван от ЕТ „В-5-М-В.М.“ и
забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни“.
ОСЪЖДА ЕТ „В-5-М-В.М.“ с ЕИК *********, представляван от собственика В.П.М.,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ 133 да заплати на Териториална дирекция на НАП -
гр. Варна сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: