Р Е Ш Е Н И Е
Номер 341 19.11.2019г. град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският Районен
съд наказателен състав
На четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател:
Мартин Кючуков
Секретар Велислава
Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от Съдията
а.н. дело 1182 по описа за 2019 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№431043-F433503/22.04.2019г. на и.д.Зам.Директор
на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството и на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството е наложил
на И.Н.Т. ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200 лева.
Недоволен от
така наложеното наказание е останал жалбоподателят И.Т., поради което го
обжалва в срок. НП било неправилно и незаконосъобразно. Не била спазена
процедурата по издаване на АУАН. Последният бил съставен в отсъствие, без да
били налице законовите предпоставки за това. Управителят не бил надлежно
поканен за съставяне на АУАН и така не били налице предпоставките на чл.40 ал.2
от ЗАНН, което пък накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Освен това
АУАН бил издаден извън 3 месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Излагат се и доводи
за маловажен случай. Били налице предпоставките на чл.28 ал.1 от ЗАНН. Цитира
се практика на РС-Пловдив и АС-Пловдив.
Иска от съда
да отмени изцяло НП.
Ответникът
по жалбата – ТД на НАП - гр.Пловдив оспорват жалбата. Атакуваното НП било
правилно и законосъобразно и като такова следвало да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
по делото, че „Т.“ ЕООД ЕИК ********* е регистрирано в Търговския регистър.
Дружеството е управлявано и представлявано от жалбоподателя И.Н.Т..
Не е спорно,
че „Т.“ ЕООД е извършвало дейност през 2017г. Това се установява от подадената
в ТД на НАП от управителя годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и подадения
с нея годишен финансов отчет.
Към дата
03.07.2018г. – т.е до 02.07.2018г./ 30.06. и 01.07 са неприсъствени – събота и
неделя/ обаче, управителят на „Т.“ ЕООД – И.Н.Т., не е бил подал в
Търговския регистър за обявяване годишния
финансов отчет за 2017г./ГФО/
На
03.07.2018г. вече е било налице завършено административно нарушение.
Тази
фактическа обстановка не е спорна по делото.
При това
положение е бил съставен АУАН №F433503/29.10.2018г.
в отсъствие на нарушителя, тъй като същия след покана не се е явил за съставяне
на АУАН.
Връчен лично
на 13.02.2019г.
Въз основа
на АУАН е издадено и атакуваното НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСчет. предвижда, че предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва – т.1 - всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Управителят на „Т.“ ЕООД–И.Т. е имал задължението
до 02.07.2018г. да представи за обявяване в Търговския регистър годишния
финансов отчет за 2017г.
Това не е било сторено и на
03.07.2018г., жалбоподателят вече е бил в нарушение на задължението по чл.38
ал.1 т.1 от ЗСчет.
Ето защо съдът приема за установено
описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Касае се за едно строго формално
нарушение - неподаване на годишния финансов отчет от предходната година – до
средата на следващата за обявяване в търговския регистър. С изтичането на срока
на 02.07.2018г. нарушението е довършено. На 03.07.2018г. е налице завършено
административно нарушение.
За това нарушение разпоредбата на чл.74
ал.1 от ЗСчет. предвижда, че който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от
200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
На жалбоподателя е била наложена глоба в размер
на 200 лв., който е минималния, предвиден в закона размер. Това е
най-благоприятното по размер наказание. Няма как съда да определи наказание в
по-нисък размер. Наказанието е правилно определено, по правилния санкционен
текст в закона.
Не се касае за маловажен случай.
Това, че нарушението е формално не променя
извода на съда. Всъщност точно при формалните нарушения защитата на отношенията
е изтеглена напред и законодателят не се интересува дали са настъпили или не
определени последици, за обективна съставомерност на
нарушението.
Доводите в жалбата са неоснователни.
Жалбоподателят е бил поканен за съставяне на
АУАН.
Това е било сторено с Покана изх.№023-746#1/31.08.2018г. за съставяне на АУАН в 3
дневен срок от получаване на поканата / в адм.преписка/.
Поканата е била изпратена на адреса по седалището на жалбоподателя, съгласно
Търговския регистър, в гр.Ивайловград. Видно от Протокол №1437909/15.10.2018г./
в адм.преписка/ при посещението на адреса – *******в
гр.Ивайловград, управителят И.Т. нито друго лице, което да получи поканата, не
са били намерени.
При това положение АНО е пристъпил към
съставяне на АУАН на 29.10.2018г., като според съда добросъвестно е била
изпълнена процедурата по изпращането на покана на жалбоподателя.
В този смисъл чл.40 ал.2 от ЗАНН ясно сочи, че
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая
известният нарушител не е могъл да бъде намерен на адреса по седалището на ЕООД
и за това АУАН е бил съставен в негово отсъствие. Няма нарушение в процедурата
по съставяне на АУАН.
След това е бил връчен лично на И.Т..
АУАН не е бил издаден извън 3-месечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Както бе възприето в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС, сроковете по чл.34 от ЗАНН не са преклузивни, а са давностни.
Главната последица от това е, че те могат да бъдат спирани и прекъсвани и след
това да започват да текат отново. Давността спира да тече с извършването на
всяко действие на АНО в процедурата по установяване на нарушението.
Нарушението е било извършено на
03.07.2018г. Същото е констатирано от АНО на 17.08.2018г. – датата на която НАП
са били уведомени от Агенцията по вписванията с писмо
изх.№20-00-149/17.08.2018г., получено на същата дата в НАП. От тогава е
започнал да тече 3-месечния срок. АУАН е съставен на 29.10.2018г. – т.е вътре в
3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Доводът за маловажност по чл.28 ал.1 от ЗАНН
съдът обсъди по-горе в мотивите си, като неоснователен.
Следва да се отбележи, че касационна инстанция
на делата по ЗАНН на РС-Хасково е АС-Хасково. Съдът съобрази своето решение с
практиката на касационната инстанция по такива казуси. В различните инстанции
съществуват всякакви практики, включително противоречиви. Съдът съобразява
своята дейност с касационната инстанция –и
в случая АС-Хасково е надзорния съд, а не АС-Пловдив.
Ето защо съдът намира атакуваното НП за
правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №431043-F433503/22.04.2019г.
на и.д.Зам.Директор на ТД на НАП-гр.Пловдив, с което за нарушение на чл.38 ал.1
т.1 от Закона за счетоводството и на основание чл.74 ал.1 от Закона за
счетоводството е наложил на И.Н.Т. ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково, в
14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: /п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.