РЕШЕНИЕ № 260098
/ 22.3.2022г.
гр. П., 22.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 05964 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от
“Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Община П.
дължи на ищеца сумата от 2367,71 лева, представляваща главницата
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско жилище,
находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 18, дължима за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, както и сумата от 208,47 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за
периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 260189/30.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с определение №
261111/04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 5235/2020 г. на Пернишкия
районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред
и по отношение, на който ответниците не са изразили несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), както и че ответникът е абонат на
топлопреносното дружество по силата на действалите към процесния период общи
условия като собственик на имота в сградата. Сочи се още, че ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване, но ответникът не е заплатил дължимите за доставката суми.
В срока по чл.
131 ГПК от Община П. е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковите претенции, за което се излагат подробни доводи. Акцентира се на липсата
на договорни отношение по доставка на топлинна енергия, като твърди, че
наемател на процесния имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е бил Р.М.Р., който следвало да изпълнява процесните задължения.
Счита, че ищцовата страна не е изпълнявала задължения, формулирани в общите
условия. Релевира възражение за погасяване по давност на сумите за периода от
01.05.2017 г. до 29.09.2017 г. Прави се искане за
задължаване на ищеца да представи документите, въз основа на които е начислена
изразходваната топлинна енергия.
По реда на чл.
219, ал. 3 ГПК Община П. е предявила обратни искове срещу Р.М.Р., в случай, че се признае за установено дължимостта на
вземанията по главните искове, то Р.М.Р. *** лева,
представляваща главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап.
18, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, както и
сумата от 208,47 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания, дължима за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния
иск до окончателното изплащане на сумите.
Р.М.Р., чрез назначения си особен представител адв.
С.Д., в качеството си на трето лице
помагач и ответник по обратните искове е подал отговор на исковата молба и на
обратната искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се
наличието на облигационна връзка за доставка на топлинна енергия между страните
и както и наемното правоотношение с ищеца по обратния иск. При условията на
евентуалност се твърди, че задължение за заплащане на процесните суми би имал и
Николай М.Р..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По делото не се спори, а и от приетото като писмено
доказателство копие на Акт № 10764/15.01.2016 г. за
частна общинска собственост се установява,
че
Община П. е собственик на процесното жилище, находящо се
в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ет. 6, ап. 18.
Приложени са още заповед № 678/30.03.1993 г., с която на основание чл. 22, б. „б“ ЗНО за срок от 3 години
в процесното
общинско жилище са настанени Методи
Р. Аризанов, Йонка Методиева Аризанова, Николай М.Р. и Р.М.Р.. Представена е и
заповед № 1364 от
22.08.2018 г. на кмета на Община П. за
отмяна на сочената заповед за
настаняване и прекратяване на
сключения въз основа на нея договор за отдаване под наем на общинско жилище с
Методи Р. Аризанов, починал на 18.06.2013 г., чиито наследници по закон са Р.Р.
и Николай Р.. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен чрез двама свидетели.
В констативен протокол от 29.08.2018 г., съставен при извършена проверка от
представители на общината по подаден сигнал на процесния имот е отбелязано, че
вратата е отключена и лицето не обитава жилището. Със заповед № 1664 от 18.10.2018 г. на
кмета на Община П. е разпоредено по реда на чл. 65, ал.1 ЗОС изземването на
просния имот на 30.10.2018 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа
експертиза. От същата се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период от момента на
подписване на договор № 283/27.11.2001 г. между фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“
ЕООД и етажната собственост. Договор е сключен и между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение
„Техем сървисиз“ ЕООД на 30.11.2011 г., а на
01.09.2017 г. е сключен договор между „Топлофикация - П.“ АД
и „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че
показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост
са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Количеството
топлинна енергия е определяно съгласно методиката
приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, предавани са
на представител на етажната собственост в законоустановения срок.
Съгласно заключението през
процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота не е
монтиран уред за измерване разхода на топла вода. Начислен е служебен разход на
количеството потребена топла вода понеже ответникът не е осигурил достъп до
имота за отчет на уреда, който е определен на база брой обитатели на имота- 2
лица с дневно потребление от 140 до 280 литра. След определяне на съдържанието на
топлата вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на
топлинната енерги, която е отразена в индивидуалните изравнителни сметки след сторниране
на прогнозно начислените суми.
Видно от заключението, в имота има
4 отоплителни тела без индивидуални разпределители, които са налични в кухнята,
дневната и двете стаи. Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без
ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За всички отоплителни тела в
имота е начислена топлинна енергия, което е служебно определена по изчислителен
път. Ответникът не е осигурил достъп за провеждане на задължителния годишен
отчет от фирмата топлинен счетоводител.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той
е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 192 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния
сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените
суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Вещото лице е
посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в
общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Видно от заключението на вещото лице, същото се е запознало
с представен му констативен протокол от 28.05.2018 г., подписан от представител
на Етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител, в който са посочени
имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на годишния отчет, като
процесният имот е бил отбелязан в протокола.
Според вещото лице начислените
суми, посочени по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати
в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния
период нормативна уредба.
Експертът посочва, че стойността
на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 2367,71
лева, от които БГВ- 747,93 лева, Отопление- 1003,32 лева, изравнителни сметки и
корекции- 595,34 лева и вноска дялово разпределение- 21,12 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице - топлотехник
последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана и съдебноикономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В
счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за
процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана
топлинна енергия е в размер на 2367,71 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от
09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. възлиза на
208,47 лева. Видно от заключението на вещото
лице размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е
формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение
към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко
месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството
ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.
Експертът посочва, че при проверка в електронната система на ищеца не е
установил извършвани от страна на ответника плащания на задължението за
топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки,
подадени от фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, за периода
от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. са въведени в системата за реално консумирана топлинна
енергия за процесния период.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 5235/2020 г. по описа на ПРС, от
което се установява, че по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 262300/29.09.2020 г., срещу Община П. е издадена заповед
№ 260189/30.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с
определение № 261111/04.12.2020 г., за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по
чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд,
и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал.
3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка
на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката
на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените
в националното право особени правила за етажната собственост.
По делото не се спори, че ответникът Община П. е собственик на процесния имот и се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответника
и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума.
За процесния период приложение намира НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По делото се установи,
че сумите за отопление и БГВ са начислени служебно по определената в Наредбата методика
поради това, че не е бил осигурен достъп за провеждане на годишния отчет в процесния
имот.
В чл. 70а, ал. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че рекламации (възражения)
по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка
за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на
този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
По делото не се установява, а и не се твърди в определения
срок ответникът да е подал възражение относно разпределението на топлинната
енергия или искания за допълнителен отчет на измервателните уреди.
Оттук следва да се приеме, че
дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до процесното общинско
жилище е в размер на 2367,71
лева,
а законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г., е в размер на 208,47
лева.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня
на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.09.2020 г. С оглед на горните уточнения и предвид установеното по делото следва
извод, че възражението за погасяване по давност на вземанията за периода
от 01.05.2017
г. до 31.07.2017 г., се явява основателно, тъй като изискуемостта на главницата за
месец юли 2017 г. е настъпила на 01.09.2017 г. и тригодишният давностен срок е
изтекъл на 01.09.2020 г.- преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковете за главница
за доставена топлинна енергия се явяват основателни единствено за периода от 01.08.2017
г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 2184,40 лева,
съгласно таблица № 1 от заключението на вещото лице по съдебноикономическата
експертиза. За разликата над тази сума до целия претендиран размер от 2367,71 лева,
както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. исковете за главница
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се присъди и законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежната дата и размера на вземането, за които са уважени главните
искове, размера на законната лихва и с оглед заключението на вещото
лице-икономист съдът намира, че обезщетението за забава, дължимо от ответника
Община П. за периода от 09.10.2017 г. до 25.01.2019 г. възлиза на 181,34 лева. Поради това и
искът за мораторна лихва се явява основателен и следва да се уважи за тази сума
и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер от 208,47 лева
и за периода от 09.07.2017 г. до 08.10.2017 г.
Предявените по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2,
пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
разгледат, доколкото частично се
уважават главните искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща
разходите, свързани с ползването на вещта, сред които са и тези
за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на
Община П. е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с Р.М.Р. за общинско
жилище,
находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 18, отнасящо се за процесния период от 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г., за който са уважени главните
искове.
Цитираният в заповедта Закон за наемите е отменен с чл. 43 от ПЗР на Закона
за наемните отношение / ЗВ, бр. 53 от 08.07.1969 г./. Очевидно към момента на
издаването й приложим е бил Законът за наемните отношения. Съгласно чл. 13 от
същия настаняване в свободни или освободени жилищни помещения, предоставени за
управление и стопанисване на общинските (районните) народни съвети или на
определени от изпълнителните им комитети кметства, става само със заповед на
началника на службата за жилищно настаняване.
С § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр.
44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за наемните отношения, като договорите за
наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл,
запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три
години от влизането на този закон в сила, а наемните цени се актуализират
съобразно определените базисни наемни цени (§ 7, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС).
В процесния договор е посочен
срок от 3 години, следователно същият се
е прекратил с изтичането му на 30.03.1996 г.- преди приемане на ЗОС.
След
отмяната на ЗНО през 1996 г. важат общите правила на наемните договори,
съгласно чл. 239 ЗЗД, т. е. след изтичане на наемния срок или прекратяване на
наемното отношение, ако използването на наетата вещ продължава със знанието и
без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен
(чл. 236, ал. 1 ЗЗД). В тежест на ищеца, претендиращ в неговия патримониум да е
възникнало вземане за наемна цена или разходи във връзка с ползването на вещта
е да установи осъществяването на фактическия състав на нормата, а именно, че
след прекратяване на договора вещта се е ползвала от наемателя. Ако същата се е
ползвала без противопоставяне на наемодателя, то срочното наемно правоотношение
се е трансформирало в безсрочно и страните дължат изпълнение на престациите си
по договора.
Настоящият
съдебен състав не споделя мнението на мнозинството в постановеното между същите
страни предходно решение № 274/29.07.2021 г. по в.гр. д № 343/2021 г. на ПОС,
че между ищеца и ответника по обратния иск е било налице наемно правотношение
за процесния период. Съдът се присъединява към особеното мението на
съдия-докладчика по в.гр. д № 343/2021 г. на ПОС, което се подкрепя и от
практиката на други съдебни състави, обективирана в решение № 287 от 12.08.2021
г. по в.гр. д № 295/2021 г. на
ПОС, както и в решение № 333/23.11.2012г., постановено по гр. Д. №
167/2012 г. на ВКС, Трето ГО, според което наемните правоотношения между едни и
същи страни за една и съща вещ, породени от един наемен договор, не могат да
продължат повече от 10 години, а след изменението на чл.
229, ал.1 ЗЗД, направено с ДВ бр.92/2007 год., освен ако сделката е
търговска. Свободата на договаряне е ограничена,
защото евентуално уговореният по-дълъг срок прекомерно ограничава правата на
собственика и създава възможност за симулативен договор за наем да прикрива
друга сделка.
В съответствие с това тълкуване, следва да
се приеме, че сключеният между страните наемен договор
е изтекъл на 30.03.1996 г. Дори да се приеме,
че договорът се е трансформирал в безсрочен на осн. чл.
236, ал. 1 ЗЗД, то
същият е прекратен по силата на закона с изтичане на 10-годишния
максимален срок – 2003 г. Наемният договор не може да има продължителност за
повече от 10 г. – чл. 229, ал.
1 ЗЗД и след изтичането им губи обвързващата си за страните сила – чл.
229, ал. 3 ЗЗД. Особено приложимо
е това правило и в настоящия случай, тъй като
не са касае за обикновено наемно правоотношение между равнопоставени субекти,
възникнало при свободно договаряне. Правоотношението е възникнало при наличието
на законови предпоставки и е обусловено от изискването за специални условия, на
които следва да отговаря наемателят. Вещта, отдадена
под наем, също е особен обект - жилище от държавния оборотен
жилищен фонд. Ако се приеме обратното становище, то ще се допусне
възможността повече от 10 години след изтичане
на договора, лица, чието настаняване е обусловено от конкретна нужда, която не
е проверявана впоследствие и съществува възможност е отпаднала, да
заемат общински имоти, които биха могли да се отдадат на други лица, отговарящи
в момента на условията за заемане.
За процесния период от 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г., който е след изтичане на пределния 10-годишен
срок, наемна облигационна връзка между Община
П. и ответника по обратните искове Р.М.Р. за
процесния общински имот не съществува. Притезанието на
наемодателя, лишен от ползване на имота и натоварен с консумативни разноски,
във връзка със същия през периода, в който е лишен от ползването му, намира
своето основание в института на неоснователното обогатяване.
С такъв иск съдът не е сезиран, поради което не дължи произнасяне.
Горното налага извод за неоснователност на обратните искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с
оглед недоказване на първата предпоставка за уважаването им, а именно
възникнало наемно правоотношение, въз основа на което е заявена претенцията за
заплащане на ползвана за имота топлинна енергия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по главния
иск следва да се присъдят направените разноски в
исковото и заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 51,52 лева – държавна
такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350 лева – депозити за вещи лица, т. е. направените
разноски са в общ размер на 501,52
лева, от които
следва да му се присъди сумата от 460,55 лева.
В
заповедното производство ищецът по
главните искове е направил разноски, както следва: 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 51,52
лева – държавна такса, или общо 101,52 лева,
от които следва да му се присъди сумата от 93,23 лева.
Ищецът по главните искове следва да бъде осъден да
заплати на ответника по главните искове разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, а именно- 8,16 лева за
юрисконсулстко възнаграждение.
С оглед изхода на делото по обратните искове на ищеца не
се дължат разноски, а ответникът не е направил и не претендира такива.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1 ГПК искове, че Община П. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.”
АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 2184,40 лева/две
хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща
главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско
жилище, находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 18, дължима за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г. включително, както и сумата от 181,34 лева
/сто
осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.10.2017 г. до 25.01.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за
които суми е издадена заповед №
260189/30.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с определение №
261111/04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 5235/2020 г. на Пернишкия
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
като погасени по давност предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр,
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Община П. дължи на “Топлофикация – П.” АД разликата
над сумата
от 2184,40 лева /две
хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ до
целия претендиран размер от 2367,71 лева /две хиляди триста
шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща главницата
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско жилище,
находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 18, дължима за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, разликата над сумата от 181,34 лева /сто
осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ до целия претендиран размер
от 208,47 лева /двеста
и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва за
забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.07.2017
г. до 09.10.2017 г., както и законната лихва върху
отхвърлената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за
които суми е издадена заповед №
260189/30.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с определение № 261111/04.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 5235/2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета
Станислав Владимиров срещу Р.М.Р.,
с ЕГН **********,***,
за
осъждане на Р.М.Р. ***
сума
в размер на 2184,40 лева/две
хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща
главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско
жилище, находящо се в гр. П., ул. “Б.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 18, дължима за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г. включително, както и сумата от 181,34 лева
/сто
осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 09.10.2017 г. до 25.01.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Община П.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски”
№ 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 460,55 лева /четиристотин
и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 93,23 лева
/деветдесет
и три лева и двадесет и три стотинки/- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от
кмета Станислав Владимиров, сумата в размер на 8,16 лева
/осем лева и шестнадесет стотинки/ за юрисконсулстко възнаграждение,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника Р.М.Р.,
с ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 5235/2020 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: