Р Е Ш Е Н И Е
№805
гр. Хасково, 28.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №741/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от ДОПК, вр. чл.
267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Образувано е по жалба от А.Н.А. ***,
подадена чрез адв. М.С., против Решение № 195/19.05.2022г. на За директор на ТД
на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. №
94-00-2526/11.04.2022г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, срещу отказ на
публичен изпълнител на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково да спре начисляване на
лихви по публично вземане на държавата по Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г.
на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Оспореният отказ е
обективиран в писмо с изх. № С220026-178-0007198/22.03.2022г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че допуснатото
предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/937#2/17.08.2021г.
на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е спряно с
Определение №490/20.01.2022г., постановено по адм. дело № 11950/2021г. по описа
на ВАС, поради което органът неправилно приел, че на са налице основания да
бъде спряно и начисляването на лихви по задължението. В случая органа
неправилно приложил материалния закон, като оспорващия намира, че са налице
основанията на чл.222, ал.1, т.6 от ДОПК за спиране на изпълнителното
производство без да бъдат начислявани лихви. Освен това, по аргумент на
противното в случай, че не са налице основанията по чл.222а от ДОПК,
оспорващата счита, че при спиране на принудителното изпълнение не следва да
бъде продължавано начисляването на лихви. Сочи се също, че самият Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г. на Зам. Изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ е обжалван пред Административен съд Хасково, по
повод на което е образувано адм. дело № 1001/2021г. по описа на съда, което все
още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка се счита, че по
аналогия следва да се приложи чл.269м от ДОПК и изпълнението да бъде спряно,
без да бъдат начислявани лихви. Иска се от съда да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
представлява, не ангажира доказателства. Претендира разноски с молба депозирана
по делото на 25.10.2022г.
Ответникът - директор на ТД на НАП Пловдив в
съдебно заседание не се представлява. От пълномощника му в представена по
делото молба се оспорва жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Хасково, като прецени
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
От приетата по делото административна
преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че по отношение на
жалбоподателката е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/937#2/17.08.2021г.
от Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.27,
ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
152 054,74 лв. В акта е посочено, че лихва се начислява от датата,
следваща датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Не се спори по делото, че посоченият АУПДВ е
оспорен пред Административен съд Хасково, където е образувано адм. дело №
1001/2021г. по описа на съда. В съдебното производство от страна на
жалбоподателката е направено особено искане по реда на чл.166 от АПК за спиране
изпълнението на оспорения акт. По така направеното искане съдът се е произнесъл
с Определение от 20.10.2021г., с което е спряно предварителното изпълнение на
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г. от Зам. Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Към настоящия момент постановеният по
адм. дело №1001/2021г. на Административен съд Хасково съдебен акт не е влязъл в
сила, тъй като е оспорен с касационна жалба пред Върховен административен съд.
По повод на така развилото се производство
по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г. от Зам. Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в ТД на НАП, ИРМ Хасково е образувано
изпълнително дело № *********/2021г., за което на длъжника е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С210026-248-0142689/19.11.2021г.,
но във връзка с възникналото задължение, видно от доказателствата по делото от
страна на публичния изпълнител не са предприети действия по принудителното
изпълнение по отношение на вземането, установено със спорния АУПДВ, за времето
на неговото оспорване.
На 10.03.2022г. от А.Н.А. е подадена молба
до Я. Д. – публичен изпълнител в ТД на НАП, ИРМ Хасково, с която е поискано въз
основа на постановеното от съда определение, с което е спряно предварителното
изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г. от Зам. Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.222, ал.1, т.6 от ДОПК
да бъде спряно принудителното изпълнение по възникналите, въз основа на АУПДВ
задължения и за времето на спиране да не бъдат начислявани лихви.
По така направеното искане публичният
изпълнител е постановил отказ, обективиран в писмо с изх. №
С220026-178-0007198/22.03.2022г. Приел е, че не са налице предпоставките за
спиране на изпълнението, без да се начисляват лихви за срока на спирането, на
основание чл.222, ал.1 от ДОПК, чл.222а от ДОПК и чл.269м от ДОПК, тъй като
хипотезите, при които публичния изпълнител спира принудителното изпълнение, без
да се начисляват лихви, са уредени изрично в посочените разпоредби, като при
спиране изпълнението на основание чл.153 от ДОПК не е предвидено изрично
освобождаване от начисляване на лихви, от което следва, че същите се дължат.
Недоволна от постановения отказ А.А. е
подала жалба до директора на ТД на НАП Пловдив с вх. № 94-00-2526/11.04.2022г.,
с която е поискала обжалваното действие на публичния изпълнител да бъде
отменено. Решаващият орган се е произнесъл по нея с обжалваното в настоящото
производство Решение №195/19.05.2022 г., с което е оставил без уважение като
неоснователна подадената жалба. Този извод органа е обосновал, след като е
анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на която е приел, че
искането на жалбоподателката за неначисляване на лихви по главницата на
вземането, за което е спряно принудителното изпълнение не намира нормативна
опора.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящето
съдебно производство, е подадена в срока по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който
ги е извършил.
Решение №195/19.05.2022г. е мотивирано, в
производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.
По отношение приложението на материалния
закон съдът намира следното:
Не се спори, че Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г. на Зам. Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издаден и касае недължимо заплатена в
полза на бенефициента А.А. сума за безвъзмездна финансова помощ, която
представлява публично държавно вземане и в тази връзка връщането на тази сума
се дължи, ведно със законна лихва върху нея. Не се спори, че акта е оспорен
пред съда и в производството по чл.166 от АПК със съдебен акт е постановено
спиране на неговото изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.8
от ДОПК публични са държавните и общинските вземания: за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл.175 от ДОПК за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон.
Принципното
положение е, че начисляването
на лихви няма връзка със спирането на изпълнението. От друга страна спирането
на изпълнението няма за последица и спирането на начисляване на лихви върху
главницата. Лихвите са дължими по силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Поради това неправилно
е възприето от оспорващата, че след като е налице постановено от съда спиране
на изпълнението на АУПДВ, то са налице и основанията да бъде спряно и
начисляването на лихви по това главно задължение.
Както правилно е приел решаващият орган в
случая не намира приложение разпоредбата на чл.222, ал.1 от ДОПК, съдържаща
шест хипотези, при наличието на които с разпореждане на публичния изпълнител
принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на
спирането, тъй като разглежданата хипотеза не попада в нито една от визираните
в тази норма, а именно: при поставяне на длъжника под запрещение - до
назначаването на настойник или попечител; при повикване на длъжника на учебен
сбор - до завършването му; при смърт на длъжника - до приемане на наследството;
при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване
на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл.
11;
при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до
вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл.
11;
в други случаи, предвидени в закон.
На следващо място правилно е приел органа,
че в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.222а от ДОПК. Тук следва
да бъде посочено, че възприетото от жалбоподателката тълкуване на цитираната
норма е с оглед обосноваване на твърдяната от нея теза, която съобразена със
съдържанието на нормата не може да бъде изведена, както настоява тя и то по
аргумент на противното.
Абсолютно неприложима е и разпоредбата на
чл. 269м от ДОПК, която е озаглавена действия
на местен запитан орган при оспорване на вземане, във връзка с което е поискана
взаимна помощ от друга държава членка, намираща се в Глава двадесет и седма
"а" процедура за взаимна помощ с държавите – членки на Европейския
съюз, при събиране на публични вземания, Раздел IV Обезпечителни мерки и
събиране на вземания. От прочита на същата се установява, че разпоредбата
регламентира действия на местен запитан орган при оспорване на вземане, във
връзка с което е поискана взаимна помощ от друга държава членка.
При това положение обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона с писмо изх. №
С220026-178-0007198/22.03.2022г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, е отказано да бъде спряно начисляването на
лихви по публично вземане на държавата по Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г.
от Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съответно правилно
и законосъобразно с оспореното решение жалбата на А.А., против обективирания
отказ в писмо изх. № С220026-178-0007198/22.03.2022г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, е оставена без
уважение.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
жалбата на А.Н.А., срещу Решение № 195/ 19.05.2022г. на директора на ТД на НАП
– Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в
тежест на жалбоподателката А.А. следва да бъде възложено заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 100 лв., съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК и чл.
37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
268 от ДОПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Н.А. ***, против Решение № 195/19.05.2022г. на За директор на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. №
94-00-2526/11.04.2022г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, срещу отказ на
публичен изпълнител на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково да спре начисляване на
лихви по публично вземане на държавата по Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/937#2/17.08.2021г.
на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, обективиран в писмо
с изх. № № С220026-178-0007198/22.03.2022г.
ОСЪЖДА А.Н.А.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: