РЕШЕНИЕ
№407
гр. Пловдив, 01.03.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на девети февруари, през две хиляди и двадесет и третата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Димитър Молев, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1801 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Р.М.С.
с ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на престой на ищеца
в Затвора - Пловдив в периода от 04.03.2022 г. до 09.03.2022 г. в стая „чужда
делегация“ на Приемно отделение, като
резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС. Неимуществените
вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи страх, изживени чувство
за малоценност, унижение, усещане за незащитеност, отритнатост, смачкано
човешко достойнство и потъпкани човешки права. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и
съответно чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в
резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца
са се изразили в следното: в липса на достатъчно жилищна площ в помещението по
настаняване на ищеца; липса на санитарен възел по всяко време на денонощието и
принуждаване ищеца да използва за тоалетна кофа в присъствието на други лишени
от свобода; неосигуряване престой на открито; неосигуряване на естествена
слънчева светлина; липса на прозорци; неосигуряване на задоволителни хигиенни
условия и препарати за почистване и дезинфекция; неосигуряване на отопление
проветрение; неосигуряване на възможност за двигателна активност; неосигуряване
на медицинска помощ по всяко време на денонощието; неосигуряване на ежедневна
баня; неосигуряване на тоалетни принадлежности по чл.151 от ЗИНЗС;
неосигуряване на достатъчно храна. Обезщетението, което се претендира се иска
да бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на постъпване на ищеца в
Затвора Пловдив 04.03.2022 г. и до окончателното му изплащане.
В съдебно заседание, ищецът участва лично чрез
осигурена видеоконференция, като заявява, че поддържа исковата си претенция
изцяло и моли същата да бъде уважена. Претендира
се присъждане на направените разноски за държавна такса и се моли искането на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да не бъде
уважавано.
Ответникът ГДИН – София,
представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага
становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето
му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за принципна основателност
на иска, но сочи на завишеност на претендираното обезщетение. Затова се моли,
ако съдът счете искът за основателен, да присъди размер на обезщетение, който
да е съобразен с краткия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив и с
факта, че не всички негови твърдения са доказани.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за
неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
Ищецът С. претендира вреди от посочените нарушения за период на задържането му
в Затвора Пловдив, при превод от Затвора Стара Загора, където именно е настанен
за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Искът е предявен и от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба според
съда е изцяло неоснователна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът Р.С. действително през 2022 г. се е намирал в Затвора Стара Загора по изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, като съгласно призоваването му от Окръжен съд
Пловдив като свидетел по гр.д. №1330/2021 г.
чрез администрацията на Затвора Стара Загора за заседание на 07.03.2022
г., ищецът бил конвоиран до гр. Пловдив. На 04.03.2022 г. същият бил преведен в
Затвора Пловдив с оглед предстоящото му участие в съдебно заседание пред ПОС, като
бил настанен в качеството си на чужд делегат в стая „Чужда делегация“ на
Приемно отделение в корпуса на Затвора Пловдив. Въпросната стая била с площ от
24,84 кв. метра, като разполагала със санитарен възел и с два прозореца с
размери 1,16 х 0,67 и 1,16 х 0,97 м. В санитарният възел също имало един
прозорец, като в същия имало течаща студена вода, самостоятелно осветление и
възможност за вентилация. Ищецът бил настанен в посоченото помещение от
04.03.2022 г. до 09.03.2022 г., на която дата отново бил върнат в Затвора Стара
Загора. В периода на престоя на ищеца в това помещение, а именно от 04.03.2022 г.
до 08.03.2022 г. включително, същият бил настанен на четвърти, пети и шести
март с още две лица, а на седми и осми март с още четирима лишени от свобода. При
постъпването на ищеца му бил предоставен комплект спално бельо. Според
утвърдената със заповед на Директора на ГДИН таблица за полагащи се перилни,
миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, на всеки лишен от
свобода мъж се полагали тоалетен сапун, сапун за пране и прах за пране в
определени в утвърдената таблица количества, които се предоставяли месечно от
мястото за лишаване от свобода, където бил постоянно настанен лишеният от
свобода. По отношение хигиенизирането на приемно отделение, където бил настанен
ищецът С., раздаваните помесечно почистващи и дезинфекциращи препарати били
предоставени в средата на месец февруари на чистача на поста, като ежедневно и
контролирано същият раздавал при поискване дезинфекционни препарати, както за
почистване на стаите, което било задължение на лишените от свобода, така и за
лична хигиена, за да не се натрупват количества с опасни вещества в спалните
помещения. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода
на поста, където бил настанен ищецът С. конкретно за приемно отделение, бил
предвиден престой на открито от 14,00 до 15,00 часа ежедневно, който бил
организиран и предоставян от затворническата администрация по време на престоя
на ищеца. Посещение при лекаря при затвора настанените в приемно отделение
можели да извършват всеки понеделник, като за ищеца не била оформяна медицинска
документация в Затвора Пловдив. Банята при затвора можела да се ползва всеки
вторник и четвъртък. Проветрението на помещението по настаняване на ищеца се
осъществявало посредством отваряне на прозорците в същото, а отоплението било
организирано чрез централно парно в рамките на отоплителния сезон, като по
времето на престоя на ищеца времето било топло. Настанените в приемно отделение
се хранели в столовата при Затвора Пловдив, като за времето на престоя на ищеца
били осигурени закуска, обяд и вечеря, като изготвените менюта съответствали на
поставените изисквания по утвърдената от Министъра на правосъдието, съгласувано
с Министъра на здравеопазването Таблица № 1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен и
заменителната таблица.
Посоченото от фактическа страна
се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от
разпита на свидетелите П.П. и П.И.,
чиито показания съдът кредитира, но само доколкото са съответни на останалите
кредитирани доказателства, като ги разглежда и критично предвид заявения,
например, от свидетеля П. факт, че ищецът е бил пък свидетел по негово дело,
поради което и са налице данни за известна заинтересованост на този именно свидетел.
На базата на установените факти, от
правна страна, съдът намери следното:
С оглед установеното обстоятелство, че ищецът
действително е пребивавал в Затвора Пловдив в качеството му на чужд делегат в
периода от 04.03.2022 г. до 08.03.2022 г. включително, то съдът ще разгледа
поотделно всяко от оплакванията му, за този период на временното
му пребиваване в Затвора Пловдив в периода, в който е изтърпявал наказание
лишаване от свобода като настанен постоянно в Затвора Стара Загора.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие
и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно
човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията
ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода,
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, по отношение на оплакването за липса на достатъчно жилищна
площ, или за пренаселеност в условията на задържане в Затвора Пловдив се
установява от писмените доказателства за посочения като
разглеждан от съда период, че в рамките на същия ищецът не е пребивавал при условията на пренаселеност. С оглед на
посочените размери на спалното помещение, както и броя настанени там лишени от
свобода заедно с ищеца, се установява, че във всеки един от дните по
пребиваване на ищеца в стаята за чужда делегация не е бил нарушаван въведения
стандарт за минимална жилищна площ на един лишен от свобода, съобразно с
предвиденото в ЗИНЗС, а именно от 4 кв. метра /чл.43, ал.4 от ЗИНЗС/. Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В
насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на
ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България, както и Нешков и др. срещу
България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече
нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то
ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е
налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по
отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези
елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на
задържане са в нарушение на този член. В случая по отношение на ищеца не се
установява да не е било определено самостоятелно място за спане – отделно
легло, в каквато насока и липсват негови оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от
ППЗИНЗС изискването спалните помещения да са снабдени със самостоятелни легла,
съдът приема за изпълнено през целия разглеждан период на задържане на ищеца в
Затвора Пловдив, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели.
Според основните принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение
разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу
България/, при оценката на наличното
пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе предвид
пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва да се
има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва да осигурява
възможност те да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва при това положение да се има предвид и че разполагаемото свободно
жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван ищецът, съдът
преценя, без да приспада заетото от мебели пространство, предвид липсата на
предоставени от ответника конкретни данни относно наличието и разположението им
в стаите и точният им брой. От свидетелските показания на свидетеля П. се
установява, че в помещението е имало само десет легла, без други мебели, като
според този свидетел полезната площ на стаята е била 18 кв.м., макар да не
става ясно въз основа на какви критерии същият определя посочената площ. Според
свидетеля И. пък, когато са били заедно със С. в помещението, предназначено за
чужда делегация, общо са били осем души и трудно са се разминавали. Показанията
на свидетеля И. в посочената им част съдът не кредитира, доколкото същите не
съответстват на установеното от писмените доказателства относно действителния
броя настанени общо лишени от свобода в посоченото помещение, който за времето
на престой на ищеца е най-много пет лишени от свобода, а касателно броя
настанени в Затвора Пловдив се води официална статистика. В тази насока и дори
и да се възприеме за установено твърдението на другият свидетел П. относно
действителната свободна от мебели площ, както съдът разбира посоченото от него
относно полезната площ на помещението, макар това свидетелят да не е уточнил
изрично, то не може да се приеме, че е налице такова особено съществено
нарушение на изискването за разполагаема площ на един лишен от свобода, защото
при това положение разполагаемата площ на един лишен от свобода и то тогава,
когато в помещението са били петима души, е била значително над 3 кв. метра,
поради което и не може, по смисъла на определянето му в цитираните решения на
ЕСПЧ, да се приеме, че само по себе си това условие, независимо от други
фактори, е довело до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и дори и да се
приеме посоченото от свидетеля П., че т.нар. полезна площ е била по-малка от
общата площ на спалното помещение, то, за да се счете, че е налице нарушение по
чл.3 от ЕКЗПЧОС, респективно по чл.3 от ЗИНЗС, е необходимо посоченото условие
да не е самостоятелно проявило се, а да е било съпроводено с други
неблагоприятни условия по престоя на ищеца, но следва да се има предвид, че
останалите оплаквания на ищеца от
неблагоприятни условия съдът намира за недоказани, за което ще се изложат и
конкретни мотиви по-долу. Нещо повече, нито един от свидетелите не е посочил в
показанията си обстоятелства, които да навеждат на извод за това, че поради
площта в помещението по настаняването им, не е била осигурена възможност те да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди, сред които са
обличане, спане, четене на книги. Напротив, свидетелят П. е посочил, че в
повечето време си е лежал, предвид здравословното му състояние, в което не е
бил препятстван чисто физически поради наличие на много лишени от свобода.
Предвид посоченото и съдът намира, че не се установява твърдението на ищеца С.
за липса на достатъчно жилищна площ по време на престоя му в Затвора Пловдив в
периода от 04.03.2022г. до 08.03.2022 г. включително, като се има предвид
установената по делото обща площ и капацитета на помещението, съпоставени с
официално воденият брой на настанени там лица. Поради това и според съда се
установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за посочените дни.
Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява
категорично, че в стаята по престой на ищеца в Затвора Пловдив е имало изграден
самостоятелен санитарен възел,
поради което и тоалетната е можела да се ползва свободно от всички лишени от
свобода, настанени в това помещение в приемно отделение по всяко време на
денонощието. В тази насока абсолютно недоказани са твърденията на ищеца относно
това, че не е разполагал с достъп до санитарен възел по всяко време на
денонощието и че е бил принуден да удовлетворява нуждите си от тоалетна в кофа
пред погледа на останалите лишени от свобода. В подкрепа на това твърдение не
са налице събрани каквито и да било доказателства. Впрочем, видно от изложение
на ищеца, направено във второто съдебно заседание, когато изменение на
основанието на иска вече е недопустимо, същият сам заявява в помещението по
настаняването му да е бил изграден санитарен възел, но вече с нови твърдения,
че той не отговарял на изискванията, защото мивката била изкъртена, имало
клекало, нямало казанче, канализацията била запушена и нямало тоалетно шкафче,
на което да сложи тоалетните си принадлежности, за каквито иначе ищецът пък
твърди да не са му били предоставени. По отношение на тези му оплаквания обаче
от състояние на санитарното помещение, ищецът не е предявил иск пред настоящия
съд, като твърдението по исковата му молба е именно за липса на санитарен
възел, който да може да се ползва денонощно и свободно от настанените в стаята
за чужда делегация, което оплакване се явява изцяло недоказано.
По отношение на
твърдението на ищеца, че не са му били
предоставени тоалетни принадлежности от администрацията на Затвора Пловдив,
то следва да се има предвид, че принципно такива принадлежности като сапун
например, се предоставят от пенитенциарното заведение по настаняването на
лицето за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, съобразно с утвърдена
таблица помесечно, поради което и доколкото ищецът е бил настанен за
изтърпяване на наказанието си в Затвора Стара Загора, дори и да се установи
непредоставяне на предвидените тоалетни миещи средства, то за това не може да
се търси отговорност от администрацията при Затвора Пловдив, от чието конкретно
бездействие се оплаква ищецът. Що се касае до ползването на други тоалетни
принадлежности, то следва да се има предвид, че те са сред разрешените лични
вещи на лишените от свобода, като не съществува задължение на затворническата
администрация да ги предоставя безплатно на лишените от свобода. Предвиденото в
цитирания от ищеца чл.151, ал.1 от ЗИНЗС задължение е за осигуряване на условия на лишените от свобода за поддържане на косата и бръснене, както и хигиена на ръцете и краката, но не и за осигуряване на
пособия за това. Тоест, касае се до условия, свързани с наличието на вода и
умивалници, както и посочените тоалетни миещи средства /сапун/. В тази насока
съдът взема предвид и разпоредбата на
чл.282 от ППЗИНЗС, според която задържаните
под стража могат да получават /отвън/ дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии
цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя
и теглото на хранителните пратки. Следва да се има предвид, че задължение на администрацията
на ГДИН е въведено единствено по отношение на предоставяне безплатно на спални
принадлежности, а по отношение на тези лишени от свобода, които не разполагат
със свои
- и на безплатни дрехи и обувки според сезона.
Според публикуваната Заповед на Министъра
на правосъдието /по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС/ за разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите, в сила от 01.01.2022 г., е утвърден списък на такива вещи, които всеки от
лишените от свобода може да получи отвън, респективно част от посочените от тях
да закупи от лавката при съответния затвор. Към тези вещи спадат и тези по т.4
от утвърдения списък „Тоалетни принадлежности“, сред които ръчна и електрическа
самобръсначка, сапун, крем или пяна за бръснене, паста за зъби, четка за зъби и
електрическа четка за зъби, сух дезодорант, парфюм, одеколон, нокторезачка,
/без нож и ножица/, гребен, тоалетно огледалце, шампоан, козметичен крем,
клечки за уши и пр. Сиреч, както става ясно, нито законът, нито правилникът за
неговото приложение, предвиждат задължение за безплатно осигуряване от страна
на специализираната администрация на тоалетни принадлежности за лишените от
свобода. В тази насока и от свидетелските показания се установява, че не е
съществувала забрана всеки лишен от свобода да носи и ползва личните си
тоалетни принадлежности и в Затвора Пловдив при престоя му в качеството на чужд
делегат, настанен в друго пенитенциарно заведение. Свидетелят П. е посочил
изрично, че е преценил за себе си какви тоалетни принадлежности да носи със
себе си при краткия му престой в стаята за чужда делегация, като не е получавал
забележки, че няма право да носи такива вещи. При това положение и съдът
намира, че и това оплакване на ищеца се явява напълно недоказано.
Съдът
намира, че е недоказана и претенцията на ищеца за неосигурен престой на открито по време на пребиваването му в
Затвора Пловдив в посочения по-горе период. Така, както от представените
писмени доказателства, така и от гласните такива, се установява, че по
отношение на лишените от свобода, пребиваващи в приемно отделение, е бил
въведен ред за ползване правото по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Съгласно
представения график, лишените от свобода са можели да ползват престой на
открито в рамките на един час от 14,00 до 15,00 часа всеки ден, като това се
отнася и до т.нар. чужди делегати, а според показанията и на двамата свидетели,
разпитани по искане на ищеца, ползването на правото на най-малко един час
престой на открито е било осигурявано при престоя им заедно с ищеца от
администрацията на Затвора Пловдив.
Недоказани и напълно
несъстоятелни са твърденията на ищеца С. и по отношение оплакванията му за неосигуряване на проветрение, както и слънчева светлина, като в тази насока,
следва да се има предвид, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода следва да се осигури пряк достъп на дневна
светлина /която по характера си всякога е слънчева/. Действително, не са налице
доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна
система. Установява се категорично обаче, че помещението по настаняването на
ищеца е разполагало с прозорци, от които е налице възможност за проникване на
свеж въздух, както и на светлина, предвид размерите им и възможността за
отваряне, което е изпълнение на изискването по чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС.
Установено е, че в спалното помещение по настаняване на С. в Затвора Пловдив е
имало два прозореца, както и един прозорец в санитарното помещение, които
прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато
проветрение при желание на лишените от свобода. Установено е също така и че
освен наличието на възможност за проникване на естествена дневна светлина от
прозорците, е налице изградено и изкуствено осветление в помещенията за
лишаване от свобода в условията на Затвора Пловдив. В тази насока,
действително, с оглед размера на стаята, съпоставен с размерите на прозорците,
би могло да се приеме, че е налице известно несъответствие с широко популярните
строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в
помещенията, но следва да се има предвид типа на сградата, която не е типична
жилищна сграда, а вид обществена и то такава, при която е нужно да бъдат спазени
и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно
осветеността с дневна светлина, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не
могат да се прилагат безусловно, а и съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради.
Недоказано е и
оплакването за липса на отопление,
доколкото от писмените, а и от гласните доказателства става ясно, че в Затвора
Пловдив отоплението на спалните помещения се осигурява през отоплителния сезон
посредством изградено парно, като от показанията на свидетеля П. по време на
престоя му с ищеца С. в Затвора Пловдив става ясно, че времето е било топло и в
този период не е имало нужда от отопление.
Напълно недоказано се
явява и оплакването относно неосигуряване
на възможност за двигателна активност. В тази насока, както става ясно,
ищецът не е бил лишен от възможността да ползва определеното за лишените от
свобода време за престой на открито, като според показанията на свидетеля П.
предвид условията, при които се провежда извеждането „на каре“, налице е била
възможност за желаещите да се движат, включително да тичат, ако желаят, именно
по време на престоя им на открито.
Съдът намира за
недоказано твърдяното бездействие на затворническата администрация да осигури
на ищеца възможност за ежедневно
ползване на баня в Затвора Пловдив. Следва да се има предвид, че
задължението по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, което е вменено на специализираната
администрация е да се осигурява за лишените от свобода къпане - по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично. Предвиденият минимален стандарт в случая е бил спазен, като видно от
представения график за ползване на банята, същото е предвидено и за лишените от
свобода в стаята за чужда делегация два пъти седмично – вторник и четвъртък, в
часове, различни от тези за престой на открито за същите лишени от свобода. Ето
защо и с оглед обстоятелството, че ищецът е имал престой по-малък от една
седмица и предвид конкретните дни от седмицата, в които е пребивавал в Затвора
Пловдив, за същия е имало възможност при желание да ползва банята при затвора
Пловдив веднъж за времето на престоя му, в ден вторник /на 08 март 2022 г./. От
показанията на свидетелите не се установява тази възможност да е била
препятствана по какъвто и да било начин. С оглед на капацитета на Затвора
Пловдив, който е предназначен за над триста лишени от свобода, следва да се
отчете, че са били положени усилия от
затворническата администрация за изготвяне на графици за ползването на банята,
съобразени с минимално установения в закона стандарт за брой пъти осигуряване
възможност за къпане на седмица на всеки лишен от свобода, като се има предвид
и изрично предоставената възможност за ежедневно ползване на същата по
отношение на работещите лишени от свобода. В тази насока и определянето на
такъв график е съобразено с възможността ползването на банята да се осъществява
без струпване на значително количество лишени от свобода и предоставянето
същевременно на всеки лишен от свобода възможност да ползва банята. Предвид
изложеното и съдът намира, че макар и за минимума, предвиден по закон, специализираната
администрация е осигурила възможност за използване на баня от лишените от
свобода, като е спазен минимално въведения стандарт според възможностите и
капацитета на мястото за лишаване от свобода.
Недоказано е и оплакването
на ищеца С. за неосигурена медицинска
помощ по всяко време на денонощието. В тази насока следва да се има
предвид, че съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали
медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а болните с
температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно
по всяко време. В тази насока, търсената от ищеца денонощна медицинска помощ не
е абсолютно задължение на администрацията, доколкото незабавно и по всяко време
се оказва такава само при описаните спешни състояния. В периода на престоя на
ищеца в Затвора Пловдив в същия затвор е съществувал медицински център. Видно
от представената справка от лекаря при затвора, по отношение на ищеца не е била
изготвяна медицинска документация, следователно същият не е бил преглеждан.
Посоченото обаче не означава, че не му е била осигурявана медицинска помощ,
доколкото от доказателствата по делото изобщо не се установи същият да е търсил
такава, респективно тя да му е била отказвана. Видно от представената от самия
ищец декларация по делото /на л.6/ същият сам е декларирал, че е здрав и не е
посочил да страда от хронични заболявания, във връзка с чието лечение,
евентуално, би потърсил медицинска помощ. От показанията на свидетелите не се
установява ищецът да е имал спешна нужда от медицинска помощ в рамките на
престоя му в стая за чужда делегация, като липсват данни същият да е имал
температура, или да е получил травма или да е имал друго спешно състояние.
Видно от представения график по отношение на настанените в приемно отделение е
бил предвиден ден за прием от лекар – всеки понеделник, като по време на
краткия престой на ищеца в това отделение, на 07.03.2022 г. /понеделник/ същият
е могъл да заяви преглед при лекар, ако желае. Според представеното писмо от
Началника на Затвора Пловдив, ищецът С. би следвало да е прегледан от лекар
преди пътуването му, щом е преценено, че може да бъде конвоиран от Затвора Стара Загора до
Затвора Пловдив, като при постъпване на чужди делегати, които се настаняват
временно, те се преглеждат от приемащия затвор, само ако заявят здравословен
проблем. В тази насока и задължението по чл.139 от ЗИНЗС се отнася до
първоначалното постъпване на лишения от свобода в затвора, в който бива
настаняван за изтърпяване на наказанието му, като в случая това е Затвора Стара
Загора, където се води и затворническото досие на ищеца, включващо и оформяната
за него медицинска документация, доколкото това задължение е свързано и със
съставянето на здравен картон, водещ се в медицинския център при съответния
затвор - в случая Стара Загора и не е налице превод на ищеца трайно в Затвора
Пловдив, например за доизтърпяване на наказанието му. От показанията на
свидетелите не се установява ищецът за е заявявал нужда от оказване на
медицинска помощ и такава да не му е била оказвана. В тази насока и само
твърдението, че не била осигурена медицинска помощ по всяко време на
денонощието, без данни ищецът реално да е имал нужда от такава, не може да се
счете изобщо като такова, което да е довело реално до някакви вреди за същия.
Още повече, както се каза, задължението за осигуряване на медицинска помощ под
формата на преглед от лекар незабавно или по всяко време, не е абсолютно, освен
при спешни състояния. Отделно от посоченото, предвид принципно изложеното
твърдение на ищеца в тази насока без твърдения за личното му засягане, следва
да се има предвид и че принципно по отношение на лишените от свобода може да се
прилага и специализирано лечение в нарочно изградената за това СБАЛЛС в
гр.София, а лишените от свобода могат да бъдат хоспитализирани и в други лечебни
заведения.
Не се доказаха от събраните по делото доказателства и заявените оплаквания
за незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация на местата
за лишаване от свобода в Затвора Пловдив по отношение на достатъчното количество предоставяна храна. Както се установи от
събраните писмени доказателства, за времето на престоя на ищеца С. в затвора
Пловдив в качеството му на чужд делегат, на същия е била предоставяна храна в
столовата за лишените от свобода по количество и калориен състав, които са били
съобразени с утвърдените в тази насока таблици за състава на дневната дажба и
полагаеми се хранителни продукти на един лишен от свобода, както и заменителната
такава, приложени по делото, поради което и е било изпълнено изискването по
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Видно е, че
за периода на престой на ищеца, са били изготвяни менюта- дневни листове за
влаганите продукти при приготовление на храната на лишените от свобода, които
съдържат редуване на месо, яйца, както и други белтъчинни храни, бобови, ориз,
житни, плодове. В тази насока е видно, че в два от дните калорийният състав на
храната е бил малко по-нисък от посочения в утвърдената Таблица № 1 на
Министъра на правосъдието, но е видно също така, че това е било напълно и
изцяло компенсирано с предоставянето на храна с калориен състав, надхвърлящ
посочения в утвърдената таблица калориен състав за един лишен от свобода –
възрастен, по отношение на останалите три дни, в които реално ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив като чужд делегат. Ето защо и съдът намира, че
твърдението му за недостатъчност на предоставяната храна по време на престоя му
обективно не се потвърждава. В
показанията си свидетелят П. изразява собственото си субективно мнение относно
качеството и количеството на храната, предоставяна в Затвора Пловдив, като
същият посочва, че тя е много добра и е достатъчна. Същият заявява обаче и обективният
факт на наличната възможност да се предостави и допълнително безплатна храна от
столовата при Затвора Пловдив всякога при поискване от лишен от свобода.
Недоказано е заявеното оплакване от бездействие на администрацията на
Затвора Пловдив, свързано с предоставяне
на препарати за хигиена. В тази насока, както се посочи по-горе при
описание на установената фактическа обстановка по делото, по отношение хигиенизирането на приемно отделение, където
е бил настанен ищецът С., се констатира, че раздаваните помесечно почистващи и
дезинфекциращи препарати са били предоставени в средата на месец февруари 2022
г. на чистача на поста, съгласно въведената организация, като ежедневно и
контролирано същият е раздавал при поискване дезинфекционни препарати, както за
почистване на стаите, което е било задължение на самите лишени от свобода, така
и за лична хигиена, за да не се натрупват количества с опасни вещества в
спалните помещения. Видно е в тази насока, че за приемно отделение са били
предоставени петнадесетина дни преди постъпването там на ищеца количества
препарати, които да се ползват в рамките на един месец, включващ и периода на
ищеца и сред които са раздадени концентриран
препарат „Белина“, препарат за под, дезинфектант на хлорна основа, дезинфектант
за ръце, хлорна вар, течен сапун, веро,
препарат за баня и др. Доколкото поддържането на хигиената в спалното помещение
е задължение на самите лишени от свобода, то съдът намира, че при наличие на
осигурени препарати, а видно от представения протокол за предаването им и на
съответни пособия за почистване, като парцали, гъби и пр., не е съществувала
пречка хигиената да се поддържа на необходимото според ищеца ниво, като от
представената справка става ясно, че същият е можел да поиска предоставяне на
сочените от него препарати от чистача на поста за почистване в конкретен ден, а
така също и ако желае да получи лично дезинфекционни материали и хигиенни
консумативи, да заяви това писмено като искане до Началника на Затвора.
Съгласно същата справка, става ясно, че в деловодната програма не е била
заведена подобна молба от името на ищеца.
С оглед изложеното
по-горе по отношение на всяко от оплакванията на ищеца С.,
то като намира, че нито едно от тях не е доказано и поради това и не може да се
изследва причинно-следствена връзка между конкретно установено поведение на
администрацията в място за лишаване от свобода и твърдените от ищеца
неимуществени вреди, исковата претенция ще следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана. Цитираните от ищеца други съдебни решения на
административни съдилища в България, по които същият е бил ищец отново срещу
ответника ГДИН касателно престоя му в други пенитенциарни заведения, с които
настоящият съд се запозна по искане на ищеца, не могат да доведат до друг
извод, доколкото всяка искова претенция се разглежда индивидуално и фактът, че
с оглед конкретиката на случая съд може да установи едно или повече нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС, не означава, че само поради това твърдените сега нарушеният
могат да се предполагат. Производството е исково и за да бъде ангажирана
отговорността на държавата е нужно да се докаже наличието на конкретно нарушение
по чл.3 от ЗИНЗС, извършено от ответника. В тази насока действително според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, но тази презумпция е обвързана с доказано преди това
вредоносно поведение на държавата в лицето на специализираната
администрация.
С оглед този изход на спора и не следва да се уважава
искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки пълната неоснователност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Р.М.С. с ЕГН **********,***, иск
срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6 000 лева, причинени по време на престой на лицето в Затвора Пловдив в периода
от 04.03.2022 г. до 09.03.2022 г. в стая „чужда делегация“ на Приемно
отделение, като резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 04.03.2022 г. до
окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
Административен
съдия: