Определение по дело №2217/2012 на Районен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

                                       гр. Ловеч, 15.04.2013 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретар............................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2217 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Производство с правно основание чл. 119 ал. 3 от ГПК – възражение за неподсъдност.

 

            Постъпила е искова молба от Б.Д.Б. ***, чрез пълномощник адвокат П.Ц. от ЛАК, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, за заплащане на сумата от 4082.99 лева – неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 625.42 лева, сумата 452.00 лева – възнаграждение за положен нощен труд, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 66.84 лева, както и законната лихва върху претендираните главници от датата на завеждане на делото до окончателното им плащане.

            Съобщението по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ведно с препис от исковата молба, е връчено на ответника на 07.01.2013 г.

            В законоустановения едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Стефан Евтимов, е подал писмен отговор, с който е направил възражение за неподсъдност на делото пред  Районен съд-Ловеч и счита, че същото следва да се изпрати на Софийски районен съд. Позовава се на разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съгласно която Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Посочва, че Затворът в гр. Ловеч, където ищецът полага труд е териториална служба на ГД “ИН”, като възнаграждението за положен труд се изплаща от предвидения за това бюджет на ГД “ИН”. Счита, че спорът не е за обезщетение за полагане на труд, произтичащ от трудово правоотношение, а е спор по служебно правоотношение по специален закон – ЗИНЗС и ЗМВР, поради което не следва да се прилага изречение второ на чл. 108 ал. 1 от ГПК, а правилото на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и чл. 108 ал. 1, изр. първо от ГПК – по седалището на ответника.

            Съдът намира, че възражението за неподсъдност на делото е своевременно направено, съгласно разпоредбата на чл. 119 ал. 3 от ГПК – в срока за отговор на исковата молба. След като го разгледа, съдът счита, че същото е основателно.

            Съгласно общото правило на чл. 108 ал. 1 от ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, като е предвидено изключение от това правило за споровете, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, когато исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

            Според чл. 12 ал. 2 от ЗИНЗС, ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а съгласно ал. 3, затворите са териториални служби на ГД “ИН”.

            Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС, Главният директор на ГД “ИН” назначава и преназначава държавните служители. От това следва, че не е налице пряко отношение между ищеца и Затвора в гр. Ловеч, като териториална служба /поделение/ на ГД “ИН”, при което е неприложимо изключението на чл. 108 ал. 1, изр. второ от ГПК за изборна подсъдност по местонахождението на конкретното поделение /в т.см. опр. № 377/18.05.2012 г. по гр.д. № 322/2012 г. на ВКС, IV г.о./.

            Съдът намира, че в случая не може да намери приложение и изключението на чл. 114 от ГПК, според което работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Неприложимостта на това изключение произтича от факта, че в случая не се касае за трудов спор по смисъла на чл. 357 от ГПК, а за такъв, произтичащ от служебно правоотношение /в т.см. опр. № 316/26.05.2011 г. по ч.гр.дело № 249/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Разпоредбата на чл. 114 ГПК е приложима само при трудови спорове и тъй като в случая спорът не е трудов, ще важи общата норма на чл. 108 ал. 1, изр. първо от ГПК, съгласно която исковете срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище /опр. № 482/23.09.2009 г. по ч.гр.д. № 503/2009 г. на ВКС, III г.о.; опр. № 376/28.05.2012 г. по ч.гр.д. № 291/2012 г. на ВКС, III г.о.; опр. № 551/03.08.2012 г. по ч.гр.д. № 289/2012 г. на ВКС, III г.о.; опр.№ 568/24.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 358/2012 г. на ВКС, IV г.о./.

            С оглед на изложеното, съдът приема, че възражението за неподсъдност на делото, на основание чл. 119 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 105 и чл. 108 ал. 1, изр. първо от ГПК, следва да се уважи, тъй като исковете са подсъдни на съда, където се намира седалището на ответната дирекция, а именно Районен съд – гр. София.

            Ето защо, производството по делото, образувано пред ЛРС, следва да се прекрати и същото се изпрати на Районен съд - гр. София, по подсъдност.

Водим от горното, съдът

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2217/2012 г. по описа на Ловешкия районен съд.

            ИЗПРАЩА делото на РАЙОНЕН СЪД - гр. СОФИЯ, по подсъдност, на основание чл. 119 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 105 и чл. 108 ал. 1, изр. първо от ГПК.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

            Препис от определението да се връчи на страните.

                                                                           

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: