Решение по дело №287/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260008
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20201840200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 02.02.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от председателя НАХД № 287 по описа за 2020 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото:

Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА обвиняемия Е.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно техническо образование, …, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на .. г. около 16.30 – 17.00 часа в гр. Д.Б. в Спортен комплекс – Д. б., обл. С. в качеството си на длъжностно лице – пазач, при изпълнение на службата си по охрана на Спортен комплекс Д.Б., посредством удар с ръка в областта на лицето е причинил на непълнолетния И.Г.И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка – мекотъканни травми синина и подуване на клепачите на дясното око – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 вр. 1 от НК, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал. 3 от НПК обвиняемия Е.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес *** да заплати разноските по делото в размер 703.90 лв., от които 420.90 лв. да бъдат платени по сметка на ОДМВР – С. и 283 лв. по сметка на РС – И..

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемия Е.В.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Ихтиман 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва и протестира пред СОС в 15-дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Мотиви по НАХД № 287/20 г. по описа на РС - Ихтиман, пети състав

          Районна прокуратура – Ихтиман е внесла предложение по реда на глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия по пр.пр. № 691/2019 г. по описа на РП – Ихтиман, ДП № 226/2019 г. по описа на РУ – И., Е.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно техническо образование, разведен, неосъждан, за това, че на  … г. около 16.30 – 17.00 часа в Спортен комплекс – Д.Б., обл. С. в качеството си на длъжностно лице – пазач, при изпълнение на службата си по охрана на Спортен комплекс Д.Б., посредством удар с ръка в областта на лицето е причинил на непълнолетния И.Г.И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка – мекотъканни травми синина и подуване на клепачите на дясното око – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 вр. 1 от НК.

          ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:

Обвиняемият е неосъждан (реабилитиран). За престъплението, за което е привлечен в това качество, е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, следователно са налице предпоставките делото да бъде разгледано по реда на глава реда на глава двадесет и осма от НПК.

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Е.В.Д. е назначен на длъжност „пазач“ с Трудов договор №  … г. с месторабота Община Д.Б., Други дейности — „Спортни бази за спорт за всички“. Сред трудовите му задължения по длъжностна характеристика са охрана на целия обект (визуално и чрез видеонаблюдение), работа по график с дневни и нощни дежурства и съблюдаване за опазване на имуществото на комплекса, като следи за кражби, повреди и други нарушения.

На … г. обвиняемият Е.В.Д. изпълнявал служебните си задължения по охрана на Спортен комплекс - Д.Б., находящ се в гр. Д.Б., С. област. Същият бил на работа трета смяна на дежурни в спортния комплекс. Около 16.30ч., свидетелят И.И., петнадесет годишен, влязъл в комплекса заедно със свидетелите В.А. и А.Н.. Тримата седнали на пейките, намиращи се вътре в спортния комплекс. Свидетелят И.Г. бил с велосипед, който подпрял върху фитнес уредите до мястото, където тримата стояли.

Около …. часа, при застъпване на смяната при тях дошъл обвиняемият Е.Д. и попитал чий е велосипедът. Свидетелят И.И. отговорил че е негов, но не го кара в спортния комплекс. Обвиняемият Д. казал на свидетеля Г., че трябва да махне велосипеда от комплекса. Свид. Г. се съгласил да изкара велосипеда от спортния комплекс. В този момент обвиняемият Д. се приближил към свидетеля И., ударил два пъти с отворена ръка /шамар/ в лицето, в областта на дясното око и натиснал главата му, след което свидетелят успял да се отдръпне. Вследствие на нанесения удар дясното око на свидетеля И. се подуло, а на следващия се появила и синина, която отшумяла след няколко дни.

След нанасянето на ударите си, свидетелят И. взел велосипеда си и напуснал разстроен спортния комплекс. Обадил на майка си - свидетелката Л. З. и ѝ обяснил за случилото се. Два дни по-късно свид. З.депозирала молба с рег.№ …. от …. г. до началника на РУ – К. по повод възникналия инцидент.

В хода на производството е назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на непълнолетния И.Г.И., от заключението на която е, че не се установяват анамнезни или клинични данни за наличие на същинско психическо заболяване, което да може да бъде приравнено към „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“. Свидетелят И. е с нормално общо-интелектуално, психично и психологично развитие, което му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Същият е свидетелски годен да участва във фазите на наказателното производство. В заключението на експертизата е посочено, че не се разкриват данни свид. И. да е склонен към конфликти.

В хода на досъдебното производството е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че вследствие на получения удар на свид. И.И. са причинени мекотъканни травми на клепачите на дясното око, които се отнасят към медикобиологичният признак болка.

В хода на съдебното производство е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която нанасянето на удар със свита в юмрук ръка и с отворена ръка /шамар/ могат да причинят мекотъканна травма с вид на „синина и подуване на клепачите на дясното око“, предвид наличието на добре изразени повърхностни костни структури с добре изразени ръбове. Травматични въздействия тип „натиск“ и „съприкосновение“ трудно биха могли да причинят видените по лицето на пострадалия травми. Синина и подуване /най-често е травматичен оток/ на клепачите на дясното око се появяват бързо след травматично въздействие, в повечето случаи нарастват като интензитет на оцветяването и дори на размери в следващите часове. В конкретния случай тъканите на лицето, особено в областта на клепачите, са много нежни, сравнително тънки поради липса на подкожна тлъстина и дори от по-слаби удари е възможно да се проявят видим травматични увреждания.

          ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като събраните в досъдебното производство могат да се преценяват на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите И.И., В.А., А.Н., Л. З., Трудов договор …. г., длъжностна характеристика, график за работата на дежурни по спортен комплекс в община Д.Б. – гр. Д.Б..

Изброените доказателствените източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Обстоятелствата около времето, мястото, начина на нанасяне на телесна повреда на свид. И., причината за нанесените удари и състоянието му след деянието се установяват от неговите показания, и от показанията на свидетелките А., Н. и З..

В хода на съдебното производство са допуснати разпити на свидетелите И., А. и Н.. В рамките на същите свидетелите напълно непротиворечиво изясняват всички посочени в предходния абзац обстоятелства. Показанията им са напълно съответни на дадените в досъдебна фаза, без констатации на фактически и логически противоречия, и кореспондират напълно синхронно помежду си. Извод за достоверността на показанията на изброените свидетели може да бъде направен и от допълнителното заключение по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно която причиняване на процесното телесно увреждане може и е вероятно са бъде причинено по съобщения от свидетелите начин – чрез нанасяне на удар с отворена ръка /шамар/. Показанията намират опора от експертна гледна точка и в частите относно възможността и времето за проява на синина и подуване.

Показанията на свид. З. в частта относно причината и нанесените удари на сина ѝ – свид. И. имат производен характер, но могат да служат за проверка на първичните доказателства – тези на свид. И., А. и Н., като право впечатление, че всички те хармонират помежду си.

Не могат да бъдат споделени доводите за съществено противоречие в показанията на свидетелите И., А. и Н. – както вътрешни, така и помежду им. При внимателен прочит на показанията на свид. И. в съдебно заседание се установява, че същият е забелязал синината на окото си 1-2 два часа след инцидента, но това не означава, че същата не се е проявила по-рано. По отношение на съобщеното от свид. А. и Н., както беше посочено – липсват противоречия. Двете свидетелки в съдебно заседание излагат, че синината на окото на пострадалия се е появила около час след инцидента, като в показанията си свид. Н. допълва изложеното от свид. А., че свид. И. се е обадил на родителите си след като е забелязал посиненото си око. Следва да се има предвид, че дори да са налице дребни фактологични неточности в показанията на тримата свидетели, това е обяснимо. Не може да се очаква в създадената динамична ситуация и предвид изминалия период от време – година и четири месеца между деянието и разпита в съдебно заседание, те да имат абсолютно идентични показания със спомен по минути за всяко събитие. Действително прави впечатление, че текстово показанията им в досъдебна фаза са напълно идентични, като изразни средства и дори употребени препинателни знаци. Това се дължи на подхода на разследващия полицай при провеждане на разпита. Съмнението относно наличието на пороци при разпитите в досъдебна фаза бе преодоляно в рамките на съдебното производство чрез разпити на свидетелките. По този начин, спазвайки принципа за непосредственост, установен в чл. 18 НПК, настоящият състав лично събра обсъдените доказателства. Съществено е, че изложеното от свидетелките А. и Н. в съдебно заседание изцяло потвърждава показанията им в досъдебното производство. Намира опора в показанията на свид. И., дадени в съдебна в и досъдебна фаза, както и в показанията на свид. З.. Изложеното от тримата свидетели време, в което се е проявила синината на окото на пострадалия, намира подкрепа и в заключението на допълнителната СМЕ. Безспорно последната не може да служи за събиране на доказателства, но може да служи за проверката на такива, както в случая.

Не може да се приемат доводите, че наличието на телесно увреждане у пострадалия И. е недоказано поради липса на медицинска документация. В наказателния процес обективната истина се установява чрез доказателствените средства предвидени в НПК. Показанията на свидетелите са гласни доказателствени средства и съгласно разпоредбата на чл. 117 НПК с тях могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и имат значение за обективната истина. В случая свид. И., А. и Н. са възприели непосредствено последиците от нанесените от обвиняемия на пострадалия удари. Поради това няма пречка от техните показания да се преценява вида на увреждането. От заключението на СМЕ се установява вида на увреждането, поради което няма основание да се приеме, че изводът е лишен от доказателствена основа. За да достигне до заключението вещото лице е обсъдило показанията на тримата свидетели, които както беше посочено, настоящият състав кредитира. Следва да се посочи още, че липсата на медицинска документация намира логично обяснение в показанията на свид. З.. Същата при разпита си излага, че няма никакви претенции към обвиняемия и е подала жалба в РУ на МВР – К. единствено, за да бъде същият предупреден. Т.е. тя не си е давала сметка, че чрез подаване на такава, същата ще послужи като законен повод за образуване на досъдебно производство, както и че е необходимо да бъде осъществен медицински преглед на сина ѝ.

Не може да бъде споделена тезата на защитата, че подаването на сигнал в РУ – К. от свид. З. два дни след инцидента, дава индиции за недоказаност на деянието. Периодът от два дни между инцидента – … г. и подаването на жалба - .. г. не е дълъг и следва да се приеме за нормален за осъществяване на такова действие.

Предвид изложеното изброените доказателствени източници следва да бъдат кредитирани в цялост.

Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, приемайки същите за защитна версия, както и показанията на свид. Д.Б.. Твърдението на двамата, че обвиняемият Д., че не е удрял свид. И. са изолирани и категорично опровергани от показанията на свидетелите И., А. и Н.. Тримата са очевидци на инцидента и без никакви противоречия разкриват, че обвиняемият, когото познават, подразнен от наличието на колело в спортния комплекс, е нанесъл два удара в областта на лицето на свид. И., вследствие на които дясното око на последния било подуто и посинено в областта на клепача. Свидетелките А. и Н. нямат близки връзка с пострадалия или с обвиняемия, поради което могат да се приемат за безпристрастни наблюдатели на процесните събития. Налице е пълно смислово съвпадение между показанията на двете свидетелки и показанията на свидетелите И. и З.. Доколкото твърденията им са последователни, непротиворечиви и не разкриват логически и фактологични противоречия , както разгледани самостоятелно, така и при съпоставката им с останалите доказателствени източници следва, те следва да бъдат кредитирани в цялост.

Напълно нелогично е съобщеното от свид. Б., че обвиняемият само е подканил свид. И. да напусне комплекса. То няма друго обяснение освен недостоверност на показанията, породена вероятно от злеразбрано чувство за колегиална солидарност, доколкото житейски няма  обяснение как свид. И., А. и Н. са възприели процесните събития по толкова сходен начин и защо майката на свид. И. – свид. З., която не е присъсвала на място, впоследствие е депозирала жалба в полицията за случилото се. Същата не е станала свидетел на инцидента, но е възприела травмираното око на сина си. Извън синхрона в показанията на четиримата свидетели, който беше подробно обсъден, това звучи напълно логично житейско поведение и сочи на достоверност както на нейните показания, така и на тези на свид. И., А. и Н..

От приложения по делото Трудов договор № ...г., длъжностна характеристика се установява заеманата от обвиняемия длъжност, както и основните му трудови задължения.

От графика за работата на дежурни по спортен комплекс в община Д.Б. – гр. Д.Б. се установява, че на процесната дата … г. обвиняемият е бил дежурен 3-та смяна, което обстоятелство намира подкрепа и в гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите И., А. и Н..

Съдът кредитира в цялост като логични, обосновани и компетентно изготвени назначените в хода на производството съдебно-медицинска, допълнителна съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Същите са мотивирани, обосновани, начинът на достигане до експертните заключения е проследим. Липсват индиции за тяхната неправилност, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.

От показанията на свид. Т. Н. и Н.Н. могат да се черпят изводи единствено относно личността на обвиняемия и по-конкретно, че това не е единственият случай, в който проявява агресия (вербална или физическа) спрямо непълнолетни при изпълнение на служебните си задължения.

Не следва да се градят доказателствени изводи върху доказателствата, обективирани в приложените Трудов договор № …. г., Заповед № . г. на кмета на община Д.Б.. , които разкриват, че обвиняемият и бил страна по предходно трудово правоотношение с община Д.Б..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна страна обвиняемият Е.В.Д. е осъществил и състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 вр. 1 от НК.

От обективна страна на . г. около 16.30 – 17.00 часа в гр. Д.Б. в Спортен комплекс – Д.Б., обл. С. в качеството си на длъжностно лице – пазач, при изпълнение на службата си по охрана на Спортен комплекс Д.Б., посредством удар с отворена ръка /шамар/ в областта на лицето е причинил на непълнолетния И.Г.И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка – мекотъканни травми синина и подуване на клепачите на дясното око – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 вр. 1 от НК

От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че при изпълнение на служебните си задължения по охрана на Спортен комплекс – Д.Б. е нанесъл удари на пострадалия в областта на лицето и пряко е целял това.

Деянието е извършено от обвиняемия в качеството му на длъжностно лице – пазач, при изпълнение на службата си по охрана на Спортен комплекс Д.Б.. Обвиняемият е има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, тъй като към … г. въз основа на Трудов договор № … г. в качеството на пазач му е възложено е възложено да охранява „Спортни бази за спорт за всички“. При изпълнение на служебните си задължения по охрана на Спортен комплекс Д.Б. същият е изискал обяснение от пострадалия за внесения в комплекса велосипед, след което му е нанесъл два удара.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Съдът прецени, че за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, същият е неосъждан, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК като му бъде наложено административно наказание глоба.

Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън нужните да обусловят приложение на разпоредбата на чл. 78а НК, са невисокия интензитет на ударите, разкаянието, което е изразил за случилото се пред свид. А. и Н., както и готовността да се извини. Отегчаващи отговорността обстоятелства са, че без сериозна причина са нанесени удари на непълнолетен, от лице професионалист – охранител, който следва по дефиниция добре да владее емоциите си и да разрешава конфликтни ситуации. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се ценят данните относно личността на обвиняемия, че същият и в други случаи си е позволявал агресивно поведение спрямо непълнолетни.

Трябва да се отбележи, че дори да се приеме за достоверно твърдението на обвиняемия, че е имал множество проблеми с пострадали, това не оправдава употреба на физическо насилие спрямо малолетен и то заради внесено колело в спорно съоръжение.

          Предвид изложеното на обвиняемия следва да бъде определено административно наказание глоба, като нейният размер бъде определен малко над минимума, а именно 1 200 лв., поради наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства По този начин се отчита в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства и има възможност в най-пълна степен да бъдат постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция. Наказанието не следва да бъде определяно в по-висок размер, тъй като както беше посочено са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, освен това от приложения трудов договор е видно, че обвиняемият е с ниски доходи.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в размер на 703.90 лв., от които сторените в досъдебна фаза 420.90 лв. следва да бъдат платени по сметка на ОДМВР – София и сторените в съдебна фаза 283 лв. по сметка на РС – Ихтиман.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите Свали мотивите