№ 618
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100509397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция за социално подпомагане
/АСП/-Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/-Слатина-взискател срещу
постановление на ДСИ от 19.01.2021 г., с което производството по
изпълнително дело № 1119/2017 г. по описа на ДСИ-СРС, 24 уч. срещу
длъжника СТ. П. Т. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.Жалбоподателят излага твърдения, че изпълнителното дело е образувано
на 06.11.2017 г., наложен е запор със запорно съобщение изх.№
8766/13.03.2018 г. на сметките на длъжника, след което е обявена извънредна
противоепидемечна обстановка.
Ответникът по частната жалба-длъжникът СТ. П. Т. не изразява
становище по същата.
ДСИ С.Симеонов е изложил мотиви за неоснователност на частната
жалба, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, поради което са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
1
Изпълнително дело № 1119/2017 г. е образувано по молба на Дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/-Слатина срещу СТ. П. Т. въз основа на
изпълнителен лист от 31.08.2017 г. по гр.д.№ 58879/2017 на СРС.С молбата
взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника и да наложи запор
върху вземанията му за трудово му възнаграждение, респ. такива по банкови
сметки, наеми, движими вещи, както и възбрана на недвижими имоти,
собственост на длъжника.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 31.08.2017 г. по гр.д.№
58879/2017 на СРС, 140 с-в на основание чл.417 ГПК за осъждане на СТ. П. Т.
да заплати на АСП-„Дирекция социално подпомагане“- Слатина сумата от
316 лв., представляваща вземане за възстановяване на отпуснатата целева
помощ съгласно заповед за възстановяване на целева помощ № Д_С_Сл-ВС-
21/12.06.2017 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Слатина
със законната лихва за периода от 25.08.2017 г. до изплащане на вземането и
25 лв. разноски по делото за държавна такса.
На 24.01.2018 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение
и копие от заповед за изпълнение от 31.08.2017 г. на СРС, 140 с-в по ч.гр.д.№
58879/2017 г.
На 13.03.2018 г. ДСИ е изпратил запорно съобщение до Банка „ДСК“
ЕАД с изх.№ 8766/13.03.2018 г. за налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника.
На 19.01.2021 г. ДСИ е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Взискателят е уведомен за постановлението за
прекратяване на 08.02.2021 г.Частната жалба е подадена на 19.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е
допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Видно от приложените материали по изпълнителното дело с молбата за
образуване на същото на 06.11.2017 г. взискателят е правил искания за
извършване на изпълнителни действия-налагане на запори и възбрана.На
13.03.2018 г. ДСИ е наложил запор върху сметките на длъжника в Банка
„ДСК“ ЕАД, след което липсват данни да са извършвани други изпълнителни
действия.
2
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата
за издръжка.Движението на изпълнителното производство е в зависимост от
поведението на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител.Отсъствието на активност от
негова страна в продължение на две години е основание, водещо до
прекратяване на изпълнителното производство.Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по
право.За наличие на това прекратително основание от значение е активността
на взискателя-дали същият е поискал извършването на изпълнителни
действия.В случая взискателят е бездействал за период повече от две години,
поради което е настъпила перемпция и изпълнителното дело е прекратено.
Несъстоятелно е позоваването от страна на жалбоподателя на
обявяването със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, тъй като съгласно & 13 към ЗИДЗЗ /ДВ бр.44/13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по цитирания закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т.е. от 21.05.2020
г.Поради изложеното е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция, като
прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 22.05.2020 г. и
частната жалба се явява неоснователна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Агенция за социално
подпомагане /АСП/-Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/-Слатина с вх.
№ 4834/19.02.2021 г. срещу постановление на ДСИ от 19.01.2021 г., с което
производството по изпълнително дело № 1119/2017 г. по описа на ДСИ-СРС,
24 уч. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4