РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Нова Загора, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220101325
по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.310 и следващите от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р. С. ЯНК. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и
адрес за призоваване: ***, чрез адв.Н.А. С. от АК - Стара Загора против „Палиррия-
България" ЕАД с ЕИК ********* и адрес на призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Просвета" №
2-А, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З от КТ и с цена на иска 1300 лв. по чл.225,
ал.1 от КТ.
В исковата молба ищцата посочва, че била назначена на работа в ответното
предприятие на 29.10.2018 г. на длъжност „хигиенист-мияч" с основно месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за 2018 г. Излага, че
докато работела в „Палиррия-България" ЕАД забременяла и на 27.11.2019 г. родила детето
си Ц. Я. К., била в отпуск по майчинство, когато работодателят я преназначил два пъти на
основание чл.118, ал.З от КТ, считано от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г. и от дата 01.01.2021 г.
до 07.10.2021 г. Двугодишния срок от отпуска й по майчинство изтичал на 27.11.2021 г.
Твърди, че на 13.10.2021 г. получила обаждане от служител на ответното дружество и
след като посетила предприятието, била връчена заповед № 269/07.10.2021 г., с която на
основание чл.71, ал.1 от КТ предприятието прекратява трудовото си правоотношение с нея.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
При направена от нея справка в НАП Сливен, установила че дружеството е подало
информация, че е постъпила на работа на 29.10.2018 г. и е освободена на 07.10.2021 г., като
за основание за прекратяване било записано чл.327, ал.2 от КТ.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.327, ал.2 от КТ „Работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работникът или
служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия
договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето,
определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на
адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в
инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна
разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис. Ако след
проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда,
Националния осигурителен институт и националната агенция за приходите, се установи, че
действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята
прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или
адреса на управление на работодателя."
В законоустановения срок ищцата обжалва заповед № 269/07.10.2021 г. кат
1
неправилна, тъй като била материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована.
Твърди, че в конкретния случай имало разминаване основанието за освобождаване,
като в заповед № 269/07.10.2021 г., която й била връчена и в трудовата й книжка бил
записан чл.71, ал.1 от КТ, а в справката направена от НАП на 17.11.2021 г. бил записан
чл.327, ал.2 от КТ, като и в двата случая членовете не отговаряли на действителната
обстановка.
Сочи, че на първо място съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ бил визиран
изпитателен срок на работника, който бил до 6 месеца, тъй като е назначена на 29.10.2018 г.
и през годините била преназначена на основание чл.118, ал.З от КТ, то видно и от
направената справка в НАП изпитателния срок бил изтекъл и договора й е постоянен.
Също и че на второ място, ако се приеме за достоверна информацията получена от
направената справка от НАП, на основание посочения член предприятието не е закрито,
което било общоизвестен факт и същото функционира на същия адрес, нито пък е
изпращала заявление до инспекцията по труда за прекратяване на трудовия си договор.
Предвид изложеното моли съдът да признае уволнението й за незаконосъобразно,
като отмени заповед № 269/07.10.2021 г. на „Палиррия - България" ЕАД, с която й било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ и я възстанови на
заеманата от нея длъжност „мияч-хигиенист" в същото предприятие.
Моли да бъде осъдено ответното предприятие да й заплати обезщетение на основание
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1300 лв. за период от два месеца от датата на уволнението,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата.
Към исковата молба се приложени писмени доказателства, като се прави искане
същите да бъдат приети от съда.
В исковата си молба ищцата отправя към съда доказателствени искания да се задължи
ответното дружество да представи цялото й трудово досие.
Претендира за разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез адв.М.И.-Николова от АК - Сливен и същия е изразил становище по него,
като счита предявените искове от ищцата за допустими, но неоснователни.
Разяснява, че е детайлно запознат с твърденията на ищцата и сочи, че на първо място,
съгласно разпоредбата на чл.118, ал.З от КТ, работодателят можел едностранно да увеличава
трудовото възнаграждение на работника или служителя, като в случая законодателят бил
посочил изключение от забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение,
като дал възможност на работодателя едностранно да увеличи трудовото възнаграждение и
не ставало въпрос за преназначаване, както неправилно ищцата твърдяла.
На следващо място, договорът със срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ се сключвал
с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с
цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване
работодателят извършвал преценка за годността на работника, да изпълнява възложената му
работа, която преценка не подлежала на съдебен контрол, а до изтичане на срока за
изпитване, разполагал с правото да прекрати трудовия договор, без предизвестие при
условията на чл.71, ал.1 от КТ във всеки момент от изпълнението му.
Отбелязва също, че срокът на изпитване е период на ефективна работа по трудовото
правоотношение и в него се включвало само действително отработеното време. Съгласно
чл.70, ал.4 от КТ, в него не се включвало времето на законоустановен отпуск или когато по
други уважителни причини работникът или служителят не е изпълнявал работата, за която е
сключен договорът.
Излага се хронологично, че ищцата била назначена на 29.10.2018 г. На 31.12.2018 г.
била ползвала един ден неплатен отпуск. От 05.04.2019 г. до 01.10.2019 г. същата била в
болнични, поради общо заболяване. От 02.10.2019 г. до 24.10.2019 г. била в платен отпуск.
От 25.10.2019 г. до 07.03.2020 г. била в болничен за бременност и раждане. От 08.03.2020 г.
до 07.12.2020 г. била в отпуск за бременност и раждане. От 08.12.2020 г. до 06.10.2021 г.
била в майчинство за отглеждане на дете до 2 г. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била от 07.10.2021 г. Видно от изложеното, срокът за изпитване не бил
изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и работодателят
2
законосъобразно бил прекратил същото на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Ответникът сочи, като несъстоятелно твърдението, че в представената справка от
НАП било записано друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно чл.327, ал.2 от КТ, в колона седем от изготвената справка, като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение било записано - 01, а според т.17 на „Указания
за попълване на уведомление за сключен, изменен или прекратен трудов договор" в
Приложение № 1 към чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, на код 01 отговаряло основание за
прекратяване на трудово правоотношение, а именно чл.71, ал. 1 от КТ.
Счита, че на основание гореизложеното, искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следвало да
бъде отхвърлен като неоснователен, а предвид неоснователността на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, неоснователни се явявали и обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и
3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на
обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа в резултат на уволнението и като такива
също следвало да се отхвърлят.
Претендира за разноски по делото.
Не оспорва представените от ищцата с исковата молба доказателства и представя и
моли да бъдат приети от съда писмени доказателства по опис.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощника си
адв.Н.А. С. от АК - Стара Загора. Предявените искове се поддържат и се моли за
уважаването им. Посочва се и ново основание за незаконосъобразност на уволнението, а
именно липсата на предварително съгласие от Инспекция по труда за уволнение на
работничката/ищцата/ по време на ползвания от нея отпуск- майчинство за отглеждане на
дете до две години.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощника
адв.М.И.-Николова от АК - Сливен, която поддържа становището за неоснователност на
исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата Р. С. ЯНК. е постъпила на работа в ответното „Палиррия- България" ЕАД
на 29.10.2018г. на длъжност – „хигиенист-мияч", съгласно сключен на 29.10.2018г. трудов
договор за неопределено време. В посочения договор бил уговорен шестмесечен срок на
изпитване в полза и на двете страни.
На 07.10.2021г. е издадена заповед № 269 по чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 07.10.2021г. Видно от представеното
заверено копие на заповедта, същата е връчена на ищцата на 18.10.2021г. лично срещу
подпис.
В периода от 29.10.2018г. до 07.10.2021г. включително, ищцата е била в отпуск, както
следва: на 31.12.2018 г.- един ден неплатен отпуск; от 05.04.2019 г. до 01.10.2019 г.,
включително болнични, поради общо заболяване; от 02.10.2019 г. до 24.10.2019 г.,
включително платен отпуск; от 25.10.2019 г. до 07.03.2020 г., включително болничен за
бременност и раждане; от 08.03.2020 г. до 07.12.2020 г. отпуск за бременност и раждане; от
08.12.2020 г. до 27.11.2021 г. била в майчинство за отглеждане на дете до 2 г.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и неоспорени. Съдът взе предвид, че представената от ответника
справка относно ползваните от ищцата отпуски по време на действие на трудовия договор,
не бе оспорена от упълномощения представител на ищцата, като същият заяви, че признава
изложеното в нея. Независимо, че в справката неправилно е посочено, че ищцата е била от
08.12.2020 г. до 06.10.2021 г. в майчинство за отглеждане на дете до 2 г., съдът счита, че
този отпуск е със срок до 27.11.2021г., когато именно роденото на 27.11.2019г. навършва две
години. От представената справка е видно, че ползването на този отпуск е започнало на
08.12.2020г., което се признава от ищцата и не се твърди същият да е бил прекъсван по
някаква причина, нито се представят доказателства за това.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
3
уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна и следва да се отхвърли.
Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на
писмен трудов договор, с който е уговорен на основание чл.70, ал.1 от КТ шестмесечен срок
на изпитване в полза на двете страни. Изпълнението на трудовите задължения от ищцата е
започнало с постъпването на работа на 29.10.2018г. и принципно изпитателния срок е
следвало да изтече на 29.04.2019г. В случая обаче ищцата е ползвала един ден неплатен
отпуск на 31.12.2018г. и двадесет и четири дни преди изтичането на изпитателния срок, от
05.04.2019г. е започнала да ползва надлежно разрешен отпуск на различни основания и без
прекъсване до 07.10.2021г., когато трудовото правоотношение било прекратено. При това
положение и в съответствие с разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ по време на ползвания от
ищцата отпуск поради временна неработоспособност е спрял да тече и срока за изпитване.
Този срок не е изтекъл и в периода между 07.10.2021г. и датата на надлежно връчване на
заповедта 18.10.2021г., когато съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ е прекратено и трудовото
правоотношение Това е така, защото и към тази дата ищцата е била в разрешения отпуск-
майчинство за отглеждане на дете до 2 г., който, имайки предвид че детето е родено на
27.11.2019г., е следвало да изтече на 27.11.2021г. Последното не само се признава от
ищцата, но и в съдебно заседание се твърди, че и на това основание уволнението е
незаконно, тъй като следвало да се иска предварително разрешение от Инспекция по труда
за уволнение на работничката по време на ползвания от нея отпуск- майчинство за
отглеждане на дете до две години. Съдът не следва да обсъжда доводите на ищцата в тази
насока, тъй като това основание за незаконосъобразност на уволнението е следвало да бъде
посочено най-късно с исковата молба, но дори и да не бе настъпила преклузия, за уволнение
на основание чл.71, ал.1 от КТ не е предвидена защитата по чл.333 от КТ. (Решение № 109
от 27.06.2017 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 620 ОТ 18.10.2010 г. на ВКС, ІV г.о.).
Несъстоятелно е и твърдението на ищцата, че в представената справка от НАП било
записано друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл.327,
ал.2 от КТ. В колона седем от изготвената справка, като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е записано - 01, а според т.17 на „Указания за попълване на
уведомление за сключен, изменен или прекратен трудов договор" в Приложение № 1 към
чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, на код 01 отговаря основание за прекратяване на
трудово правоотношение - чл.71, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното исковата претенция за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явяват
неоснователни и обусловените акцесорни претенции по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ за
възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
поради което тези искове също следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати
на ответното дружество деловодни разноски в размер на 650 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. С. ЯНК. с ЕГН **********, с постоянен адрес - ***
против „Палиррия- България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Нова Загора, ул.„Просвета" № 2-А, представлявано от Василиос Сулиотис ИСКОВЕ с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението със заповед
№ 269/07.10.2021г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа
и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1300 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. С. ЯНК. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Палиррия- България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Нова
Загора, ул.„Просвета" № 2-А, представлявано от Василиос Сулиотис сумата 650.00
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
4
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5