№ 10986
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110124630 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************”
ЕООД и ЕТ „**********“, чрез адв. К. П., срещу „*************************
„***********“ ЕАД, с която са предявени кумулативно субективно съединени искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец
сумата в размер на 51,22 лева и на втория ищец сумата в размер на 5070,36 лева,
представляващи законната лихва върху заплатената със закъснение главница от 35253,68
лева, дължима за периода от 02.10.2020 г. до датата на окончателното плащане – 08.03.2022
г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували облигационни
отношения, възникнали по силата на Договор № 0/7-01-268 от 31.10.2019 г. във връзка с
подготвяне и доставка на храна за пациенти на болницата. След прекратяване на договора
останала дължима сумата по фактура № **********/13.07.2020 г. в размер на 35253,68 лева
с ДДС. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника, на 02.10.2020 г.
ищците предявили искове за нейното присъждане, по които било образувано търг. дело №
1888 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав. С
решение № 261078 от 07.07.2021 г. съдът отхвърлил изцяло предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съдебният акт бил обжалван от ищците, като с Решение № 17 от
11.01.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 1005 по описа за 2021 г. на Софийски
апелативен съд, 5-ти търговски състав първоинстанционното решение в отхвърлителната му
част било отменено и вместо него било постановено ответникът да заплати на ищците
стойността на процесната фактура. Въззивното решение влязло в сила и бил издаден
изпълнителен лист. Твърди се обаче, че в осъдителния диспозитив съдът пропуснал да се
произнесе по своевременно наведеното още в исковата молба искане за присъждане на
1
законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. Не оспорва, че присъдената главница била
заплатена от ответника на 08.03.2022 г., поради което същият дължал законната лихва от
датата на подаване на исковата молба пред Софийски градски съд – 02.10.2020 г. до
окончателното плащане на дължимата сума – 08.03.2022 г. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„************************* „***********“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез адв. И. К.. Процесуалният представител оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по
размер. Изразява становище, че ищците имали възможност да поискат допълване на
въззивното решение, но не ангажират доказателства, че са се възползвали от тази правна
възможност. Законната лихва можело да се претендира в отделно производство, но само ако
същата не е била поискана изобщо в първоначалното исковото производство, какъвто не бил
настоящият случай. В условията на евентуалност твърди, че ако се дължи изобщо законна
лихва, то началната дата на същата би била 12.07.2022 г., след като претенцията на
„УМБАЛСМ „***********“ ЕАД към застрахователя била удовлетворена. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално – да
намали размера на присъдените суми. Претендира направете по делото разноски.
В съдебно заседание ищците ****************” ЕООД и ЕТ „**********“, редовно
призовани, се представляват от адв. П.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „************************* „***********“ ЕАД,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. К., в която заявява,
че поддържа отговора на исковата молба и оспорва изцяло предявените искове по основание
и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че между страните съществували облигационни отношения,
възникнали по силата на Договор № 0/7-01-268 от 31.10.2019 г. във връзка с подготвяне и
доставка на храна за пациенти на болницата; че стойността на фактура № **********/
13.07.2020 г. в размер на 35253,68 лева с ДДС не била заплатена от ответното дружество,
поради което на 02.10.2020 г. ищците предявили искове за нейното присъждане, по които
било образувано търг. дело № 1888 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско
2
отделение, VІ-5 състав, приключило с решение № 261078 от 07.07.2021 г., с което съдът
отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД; че
първоинстанционното решение било обжалвано и с Решение № 17 от 11.01.2022 г.,
постановено по възз. търг. дело № 1005 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, 5-
ти търговски състав, ответникът бил осъден да заплати на ищците сумата в общ размер на
35253,68 лева с ДДС по фактура № **********/13.07.2020 г., както и че задължението било
погасено изцяло на 08.03.2022 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което съдът ги е отделил като ненуждаещи се от доказване. Същите се установяват по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства.
От приетата като доказателство искова молба на ищците, по която било образувано
търг. дело № 1888 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5
състав, се установява, че освен главницата всеки от ищците претендирал и законната лихва
върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума. В първоинстанционното решение липсвал отхвърлителен
диспозитив по отношение на законната лихва. Съдебният акт бил обжалван, като с Решение
№ 17 от 11.01.2022 г., постановено по възз. търг. дело № 1005 по описа за 2021 г. на
Софийски апелативен съд, 5-ти търговски състав, исковете за главницата били уважени, но
нямало произнасяне на съда по претенцията за законна лихва върху присъдената сума. В
тази връзка на 20.01.2022 г. ищците депозирали молба до съда за допълване на
постановеното въззивно решение, като ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях
и законната лихва върху присъдените им суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането. С Решение № 206 от 29.03.2022 г.,
постановено по въззивното дело, съдът оставил без уважение молбата на ищците за
допълване на съдебното решение с присъждане на законната лихва.
От представено по делото преводно нареждане от 11.07.2022 г. се установява, че на
посочената дата „****************“ АД превела по банков път на ответното дружество
сумата в размер на 45006,50 лева като застрахователно обезщетение по щета № 20-7003.
По делото са представен и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На първо място следва да бъде разгледано възражението, направено в отговора на
исковата молба, че ищците не можело да искат присъждане на законната лихва в настоящото
производство, тъй като имали възможност да инициират допълване на съдебното решение, с
което били присъдени главниците. Преди всичко следва да бъде посочено, че ищците са
преминали през производството по чл. 250 ГПК, видно от представените по делото
доказателства, но съдът е оставил молбата им за допълване на съдебното решение без
уважение. Независимо от мотивите на съда и от причините, поради които не се е стигнало
3
до присъждане на законната лихва, крайният резултат е, че към датата на образуване на
настоящото производство няма влязъл в сила съдебен акт, с който претенцията на ищците за
законната лихва върху присъдената главница да е уважена или отхвърлена. Съгласно чл. 299,
ал. 1 ГПК единствено спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Следователно, след като по претенцията
на ищците за присъждане на законната лихва не е бил постановен акт по същество, то няма
процесуална пречка същата да бъде предявена в отделен процес. В този смисъл е и
константната съдебна практика. Вярно е, че предметът на задължението за законна лихва,
т.е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти,
установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на
главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната й обусловеност от
последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и
самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск. Аргумент в
тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му,
така и законовото правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При наличието на присъдена главница и
отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не
съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно
производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер. Единствената
разлика между двете хипотези се състои в това, че законната лихва се дължи като законова
последица от предявяването на иска за вземането и за да бъде присъдена, е достатъчно да
бъде поискана от ищеца. Когато обаче законната лихва се претендира в отделно
производство, тогава претенцията на ищеца следва да бъде индивидуализирана с конкретен
размер и период, за който се дължи (вж. Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009
г., ІІ Т.О., ВКС, Решение № 355 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 2730/2014 г., ІV Г.О., ВКС,
Определение № 305 от 09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086/2015 г., ІІ Г.О., ВКС ). Следователно,
след като не е налице произнасяне с предходен влязъл в сила съдебен акт по искането на
ищците за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на дължимата сума, кредиторите може да претендират
същата в отделно производство. Съдът намира, че в настоящия случай това изискване е
изпълнено.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Както в правната теория, така и в съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значение на такава покана.
Следователно, началната дата, от която ответникът дължи мораторна лихва, е 02.10.2020 г.
4
Не може да бъде прието възражението, направено в отговора на исковата молба, че
началната дата, от която ответникът е изпаднал в забава, била 12.07.2022 г., тъй като едва на
11.07.2022 г. застрахователят по сключената застраховка „Гаранции по договор“ заплатил
дължимото към ответното дружество застрахователно обезщетение. Настоящият съдебен
състав намира, че това са две независими едно от друго вземания, като изпълнението на
едното по никакъв начин не обуславя нито възникването, нито изискуемостта на другото.
Нещо повече, във въззивното решение, постановено по предходно воденото дело между
страните, дори е прието, че тези вземания не са насрещни, поради което направеното от
ответника възражение за прихващане не е било уважено. Следователно, датата, на която
застрахователят е заплатил на ответника дължимото застрахователно обезщетение не
променя по никакъв начин изпадането му в забава по отношение на задължението му към
ищците за погасяване на главницата по фактура № **********/13.07.2020 г. в размер на
35253,68 лева с ДДС. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба
се явява неоснователно.
Както беше посочено по-горе, началната дата, от която ответникът дължи законната
лихва, е датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. от 02.10.2020 г. Крайната дата е
тази на погасяване на присъдената главница от страна на ответника, за което няма спор, че е
било извършено на 08.03.2022 г. Доколкото претенцията за лихвата за забава е предявена за
посочения период, за същия следва да бъде и уважена. Няма спор между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че по предходното приключило с
окончателен съдебен акт производство в полза на ищците е била присъдена главница в общ
размер на 35253,68 лева. Следователно, искът за мораторната лихва е установен в своето
основание. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на дължимата за
процесния период лихва за забава възлиза на 5121,58 лева, която се разпределя между
ищците, както следва: за „****************” ЕООД – 1 % или 51,22 лева, и за ЕТ
„**********“ – 99 % или 5070,36 лева. Няма доказателства по делото, а и твърдения за
пълно или частично заплащане на претендираната мораторна лихва. Ето защо субективно
съединените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищците е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищецът „****************” ЕООД е извършил разноски в общ размер на 450
лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, а ищецът ЕТ „**********“ – разноски в общ размер на 1102,81 лева, от
които 202,81 лева за внесена държавна такса и 900 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „************************* „***********“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца „****************” ЕООД сумата в общ размер на 450 лева, а на ищеца
ЕТ „**********“ – сумата в общ размер на 1102,81 лева, представляващи направените по
5
делото разноски за внесени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************************* „***********“ ЕАД, ЕИК ************,
представлявана от изпълнителния директор В.Д.Д., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „******************** да заплати на „****************” ЕООД, ЕИК
**************, представлявано от управителя М.Д.Р., със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. „**********************, по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 51,22 (петдесет и един лева и 22 ст.) лева, представляващи законната лихва върху
заплатената със закъснение главница от 352,54 лева, дължима за периода от 02.10.2020 г. до
датата на окончателното плащане – 08.03.2022 г.
ОСЪЖДА „************************* „***********“ ЕАД, ЕИК ************,
представлявана от изпълнителния директор В.Д.Д., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „******************** да заплати на ЕТ „**************“, ЕИК
*************, представлявано от И. Г. Р., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „**********“, ж. к. „*************, сградата на МБАЛ „***********“, по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5070,36 (пет хиляди и седемдесет лева и 36 ст.)
лева, представляващи законната лихва върху заплатената със закъснение главница от
34901,14 лева, дължима за периода от 02.10.2020 г. до датата на окончателното плащане –
08.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*************************
„***********“ ЕАД, ЕИК ************, представлявана от изпълнителния директор
В.Д.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „******************** да
заплати на „****************” ЕООД, ЕИК **************, представлявано от
управителя М.Д.Р., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„**********************, сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи
направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*************************
„***********“ ЕАД, ЕИК ************, представлявана от изпълнителния директор
В.Д.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „******************** да
заплати на ЕТ „**************“, ЕИК *************, представлявано от И. Г. Р., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „**********“, ж. к. „*************,
сградата на МБАЛ „***********“, сумата 1102,81 (хиляда сто и два лева и 81 ст.) лева,
представляващи направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7