Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 24.07.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 969 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК, във вр.с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, е предявил положителни установителни искове срещу „Б.З.Е.М.“ *, ***, за признаване
на установено, че ответникът му дължи следните суми: главница 2173.75лв. –
неплатено задължение за периода от 02.09.2015г. до 25.09.2018г.; 97.38лв. –
лихва за периода от 12.10.2015г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, които суми са били присъдени по
ч.гр.д. 7908/2018г. на ПлРС. Твърди се, че поради
възражение срещу издадената в заповедното производство заповед, съдът е указал
на ищеца да предяви настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът има партида при
него с № * на адрес гр. *, т.к. е собственик на имота на този адрес от
16.04.2015г. Твърди, че след придобиване на имота, той не е извършил действия
по промяна на партидата, поради което, след установяване промяната на
собствеността, ищецът служебно я е променил. След придобиване на имота в гр. *
на ул. *, на собственика по партидата са издадени 19 броя фактури за сумите,
които не са заплатени, като по-голяма част от фактурите са на името на
предишния титуляр на партидата, тъй като смяната по нея е извършена на
24.08.2018г. Сочи, че водомерът в имота е с радиомодул
за дистанционно отчитане, и фактури са издавани само за месеците, в които е
регистрирано потребление, посредством излъчвания от него сигнал, че имотът е
бил заключен и не е осигурен достъп на инкасатор за визуален отчет на водомера,
какъвто се извършва задължително на всеки шест месеца с цел сверяване на
данните, подадени от радиомодула. Твърди, че срокът
за заплащането на задълженията по издадените фактури е 30 дни от датата на
издаване им - задължение регламентирано
в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ, вр.
с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди, че ответникът има неизплатени в срок задължения към ищеца в размер на
2173.75 за предоставени ВиК услуги за периода
02.09.2015г. до 25.09.2018г., както и лихви за забавено плащане в размер на
97.38 лв. за период от 12.10.2015г. до 30.10.2018г. и моли съдът да установи дължимостта им. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва претенциите изцяло. Счита, че техническата грешка в заявлението с
посочване на друг адрес на ответника води до незаконосъобразност на заповедта
за изпълнение. Заявява, че по издадените фактури на предишния собственик на
имота - „* - ищецът би могъл да иска плащане само от това лице, но не и от него,
независимо, че същият е собственик на имота. Заявява, че задължението по
фактурата има действие само по отношение на своя адресат, но не и за трети
лица. Твърди, че за периода преди 20.10.2015 г. не е бил във владение на имота
и че фактури № **********/12.10.2015г. и № **********/06.11.2015 г., се отнасят
именно за такъв отчетен период. Сочи, че последната дата, на която е извършена
метрологична проверка на процесния водомер е 01.01.2010 г., а срокът за извършване на метрологичен контрол
е петгодишен. Твърди, че след подени до ищеца жалби, по отношение на процесния водомер е извършена метрологична експертиза,
която според него установява по безспорен начин, че процесният
водомер не съответства на метрологичните характеристики, от което следва, че
всички отчетени показания за ползвани количества вода, не са измерени от годно
измервателно средство. Твърди, че е подал жалба с вх. № 2587/01.11.2018г. и на
06.11.2018г. комисия е посетила имота, като е установила, че в котелното има
монтиран водомер с радиомодул, но вода не са успяли да пуснат поради блокиран спирателен кран. Управителят
на ищеца и изразил в писмо съмнения, че в имота е имало теч, но такъв не е
констатиран. Ищецът твърди, че в имота не е имало наводнения и др. Отрича
твърденията на ищеца показанията на водомера за периода 02.09.2015 г. -
25.09.2018 г., да са отчитани чрез електронен радиомодул
за дистанционно отчитане твърди, че дистанционно отчитане с радиомодул
е извършено само 2 пъти за периода 21.02.2017г. - 07.08.2018г., а за останалото
време е отразено служебно отчитане на показанията на база предшестваща по
водомер консумация, които отразяват незначителни количества потребена
вода. Сочи, че за периода на радиоотчитане - 21.09.2018
г. до 07.11.2018 г., количеството потребена вода е 0
кубика, а за периода 07.08.2018г. до 21.09.2018 г. е отчетено потребление от 18
кубика вода, но че трябва да се има предвид, че с протокол № ********** от
04.12.2018 г. водомерът е свален за проверка с показания - 3977 кубика вода,
затова е невъзможно към 21.09.2018г. водомерът да има показания 3980 кубика
вода. Твърди, че с негодно техническо средство за измерване, не може да се
твърди количеството потребление и оттам - възникване на задължение. Заявява, че
според служителите на „ВиК” ЕООД, гр. Стара Загора,
през м.август 2018г. е извършено потребление от 540 кубика вода, което е
невъзможно, тъй като той не ползва имота от датата на придобиването, както и
потреблението не се дължи на теч, защото в следващия месец показанията са около
40 кубика вода, а е логично при теч загубите на вода да съответстват на
предходния отчетен период. Твърди, че от 20.10.2015г. до днес, без прекъсване,
имотът се охранява от „**, и че в посочения период в обекта не е извършвана
никаква стопанска дейност и никой не го е посещавал и не е живял в него. Моли
съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 7908/2018г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 01.11.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника „Б.З.Е.М.“ *, ***,
за следните суми: главница от 2173,75лв. – неплатено задължение към ВиК – Стара Загора за периода от 02.09.2015г. до
25.09.2018г.; 97,38лв. – лихва за периода от 12.10.2015г. до 30.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Установява
се също така, че за претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 5019/02.11.2018г., възразена
в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 15.01.2019г. е указано
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда, на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения срок – на 13.02.2019г., поради което
съдът го приема за допустим.
Не се спори между
страните, а и видно от справката от Служба по вписвания – Ст.Загора /л. 11/, че
ответникът е придобил на 16.04.2015г. собствеността на недвижимия имот –
стъкларски цех, находящ се в гр**.
Собственикът е бил въведен във владение на имота на 20.10.2015г., съгласно
приложения на л. 63 протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп.д.
1485/2013г. на ЧСИ **, р-н на действие **
По
делото е приложено досие на абонат №321163 – „***/лист 8-10 от делото/, от
което е видно, че водомерът в обекта на абоната е с радиомодул
и по него са направени отчитания за периода от 07.08.2018 г. до 07.11.2018 г. Предишният
абонат – „** е бил с абонатен №100315, и водомерът е бил отчитан от радиомодул от 21.02.2017 г. до 07.08.2018 г. За предходните
периоди отчитане е било правено от инкасатори на адреса. Видно от представения
карнет на лист 98 от делото, същият първоначално е бил воден на „***, а в
последствие като забележка е отбелязано името на ответника „Б.З.Е.М.“ **. В
карнета са отбелязани проверки на
показанията на водомера за месеците: 12.2016 г., 01.2017 г., 02.2017г. и 05-ти
месец без посочване на година. За отчетената вода в обекта са издавани фактури
с посочена цена на плащане на всяка отделна, и получател на стоката - „***,
както следва: от 12.10.2015 г. за сумата от 95.34 лв.; от 06.11.2015 г. за
сумата 54.48 лв.; от 08.12.2015 г. за сумата от 29.96 лв.; от 11.01.2016 г. за
сумата от 24.52 лв.; от 10.02.2016 г. за сумата от 16.34 лв.; от 12.03.2016 г.
за сумата от 10.90 лв.; от 15.04.2016 г. за сумата от 10.90 лв.; от 10.05.2016
г. за сумата от 5.45 лв.; от 17.06.2016 г. за сумата от 8.17 лв.; от 19.07.2016
г. за сумата от 2.72 лв.; от 12.08.2016 г. за сумата от 2.72 лв.; от 19.9.2016 г. за сумата от 2.72 лв.; от 11.11.2016 г. за сумата от 32.69 лв.; от 09.12.2016 г. за
сумата от 95.34 лв.; от 09.01.2017 г. за сумата от 79.00 лв.; от 21.02.2017 г.
за сумата от 81.72 лв.; от 30.05.2017 г. за сумата от 100.79 лв.; от 24.08.2018
г. за сумата от 1470.96 лв.; от 25.09.2018 г. за сумата от 49.03 лв. Тези
фактури изцяло обхващат периода, за който се претендират незаплатени услуги на
ищеца. Съгласно представените известия за доставяне, фактурите от 12.08.2016
г.; 11.11.2016 г.; 09.12.2016 г.; 09.01.2017 г. и
21.02.2017 г., са изпращани на адреса на
ответника в гр. * и адресирани до него, независимо че във фактурата е посочен
получател – предишния собственик на имота. Видно от представения Протокол за
корекция №1364/24.08.2018г., ищецът е направил служебна смяна на име, като е
променил партидата на абонат №100315 – „**, на абонат №* – „Б.З.Е.М.“ *. От
представения от ответника Договор от 20.10.2015 г. за охрана на обект с
технически средства е видно, че на 20.10.2015г., той е възложил на „***, да
извършва охрана на същия имот, чрез наблюдение и регистрация и инспекция за
срок от една година. По делото е представена кореспонденция между страните по
повод жалба от ответника до ищеца от 01.11.2018г., в която е възразено по издадените фактури от 24.08.2018г. и
25.09.2018г. В нея е посочено, че през месец август 2018г. на представители на
ответника се обадила служителка на дружеството, която му съобщила, че на
07.08.2018г. в обекта е отчетено потребление на 540 куб. м. вода. В жалбата се
твърди, че обектът се охранява от 20.10.2015г. и от този ден никой от
дружеството или външни лица, не са извършвали дейност в обекта, не са влизали в
него и не са ползвали вода, не са регистрирани и никакви видими течове на вода.
В жалбата са възпроизведени разговори между управителя и служители на
дружеството с обидни квалификации от страна на представителя, и са поставени
въпроси към ВиК – Стара Загора. В отговора на тази
жалба, ищецът е посочил, че ответникът не е регистрирал промяна в партидата, и
че при посочване на ден и час, водомерът в имота ще бъде демонтиран за да се
извърши проверка. Изготвени са два протокола – констативен протокол за проверка
в имота на 06.11.2018г., в която представител на ответника е бил св. Е. –
служител на „***, при която комисия от двама служители на ищеца, са установили
монтиран водомер в котелното на имота с радиомодул,
със здрава скоба на холендъра и здрава пломба от
метрологична проверка, и е направено отбелязване, че участвалите в проверката
не са могли да пуснат вода поради блокирал спирателен кран. С протокол от
04.12.2018г., водомерът е свален за проверка, като констатациите са следните –
годината на пломбата на метрологична проверка е била 2009г., водомерът е бил с
№ 09160250, показанието на водомера е било 3977.
Относно
констатациите за високо потребление на вода за периода, за който са издадени
оспорените от ответника фактури, по делото бяха събрани гласни доказателства:
Разпитан като свидетел е инкасатора на обекта Х*М*, който посочва, че по
принцип в имота, който представлява стъкларски цех, няма никой. Поел района през
месец октомври 2016г., и т.к. сградата била необитаема, отчитането на водомера било
дистанционно отвън. Посочи, че въпреки че трябвало на 6 месеца да се гледа
водомера визуално, той е ходил, но нямало как да влезе в обекта. Получил района
така - на името „**, „**. До момента, в който се получила разлика с големи
кубици, е ходил, опитвал да влезе, но нямало начин и не знаел как да се свърже
с охранителната фирма. Когато открил голямо потребление, съобщил на прекия си ръководител,
който се свързал с охранителя, и му бил осигурен достъп. Сочи, че дошъл човек,
който му отворил и отключил. Двамата отишли, видяли,
че водомера върти, свидетелят спрял крана преди водомера и той спрял да върти. Оставили
така водомера, за да не се навърта повече вода, като свидетелят същевременно уведомил
човека с който влезли, че има голямо количество изразходвана вода. Свидетелят
твърди, че според него тази вода е от теч, въпреки че не видял такъв, но било
възможно да е навсякъде, т.к. основите били 40-50 см. бетон, и е възможно
водата да не да избие над земята, за да се види. Посочи, че после получил
обаждания от управителя на ответника, които били с пререкания и обиди. При
спирането на водата не бил установил нарушения върху уреда за отчитане, имало
пломби. Посочи, че той не е издавал протокол за влизането, т.к. е само
инкасатор, че не помни да е имало на имота знаци от охранителната фирма. Посочи,
че водомера, който спрял, бил същия номер, който е отразен в базата данни на
дружеството. Свидетелят описа мястото, в което е открил водомера - в лявата
част на сградата, която представлява едно помещение на един етаж, по негови
спомени спирането станало през септември 2018г. Св. Е* Р*, ръководител отдел
Реализация при ищеца, посочи, че обектът бил с водомер с дистанционно отчитане,
и на определени дати се получавали отчети от радиомодулите.
Заяви, че инкасаторът – св. М* ѝ казал, че в този обект има голямо
потребление, около 500 кубика, и тогава проверили, че в предходните месеци нямало
никаква консумация. Започнали да търсят и издирили телефон на собственика, за
да отворят обекта. Той им посочил телефон на охранителя - „*“, и уговорили
среща за отчет на водомера. Потвърди, че след проверката ѝ било съобщено,
че когато е отворен крана, водомера върти, когато спре спирателния кран - спира.
Поканила собственика да дойде, но разговорите били с обиди от негова страна и
тя го препратила към ръководител Отдел „***“. Знае, че водомера бил свален и
пратен за проверка, но не е получен протокол от проверката. Посочи, че са
длъжни два пъти в годината да отчетат визуално водомерите с дистанционно модул,
но след като има достъп до обектите, а ако няма – лепяли
стикери по вратите с телефони, с цел абоната да го види и да потърси за връзка
с тях. Посочи, че съдействие от ответника имали при свалянето на водомера и
управителят на ответника взел водомера за проверка. При предявяване на карнета
на тази свидетелка, тя посочи, че последния отчет е от 2017г. и се вижда, че за
определен период няма отчитане, на най-долния ред е прехвърлено показанието от
горния ред на предишния карнет, посочи, че радиоотчитането
не се вписва в карнетите и че вече не работят с карнети, а с таблети - от м. май
2017г. Посочи, че по принцип уведомяват за последваща
метрологична проверка на водомерите и смяна на водомера, в зависимост от
желанието на абоната, но в случая нямало как да направят това, т.к. този имот
бил необитаем. Счита, че е такъв, защото от един момент нататък нямали нито
един отчетен модул, което значело, че не само визуално обектът е необитаем, а и
нямало преминала вода през водомера. Разликата се появила в един-единствен
месец. Относно метрологичната проверка, свидетелката заяви, че изтеклите пет
години от последна проверка се установяват при визуален оглед, и тогава се
указва да се предприемат действия, а покана на ответника не е дадена, защото
нямали достъп. При повторния разпит на св. М* и предявяване на карнета, той
посочи, че т.к. нямал достъп да имота, за месец януари 2017 г., февруари 2017
г. и май 2017 г. е нанесъл показания от радиоотчетите,
а за месеците без отбелязване нямало потребление и затова нямало записвания. Посочи,
че откато са с таблети, не
се използват карнети.
Воденият от ответника св.
Р.Е., ръководител на охранителя на обекта, посочи, че охраната на обекта е съгласно
Закона за частната охранителна дейност, а в случая охраната била с електронна и
дистанционна техника и система за видеонаблюдение, за
което били поставени стикери на фасадите от юг и от север на обекта, без
физическа охрана. Посочи, че от октомври 2015г. до момента, няколко пъти електронната охранителна система била
задействана от опити за вандалско
разбиване на стъкла на обекта. Заяви, че единствените лица които са влизали в
обекта, освен служителите на *, били служители на дружество за подмяна на
счупените вътре стъкла, и абсолютно никой друг не е влизал в обекта. Неговите
лични наблюдения от двете му влизания вътре били, че сградата категорично не се
използва и е занемарена, не се извършва дейност и никой не влиза, навсякъде
имало паяжини, което е сигурен признак, че сградата е необитаема. Посочи, че е
влизал с двама служители на *, за да намерят и да огледат водомера. Обикаляли
близо половин час и търсили водомера, намерили го в една шахта, с паяжини,
мръсотия, кал, видимо непипван от много време. Описва мястото, където е намерен
водомера – в шахта на пода с размери около метър на метър, дълбочина
приблизително метър с метален капак. Служителите
пробвали да въртят крановете, но те били клеясали. При
предявяване на констативния протокол от 06.11.2018г., свидетелят посочи, че това
било ходенето, което описва, посочи, че шахтата била в едно от двете котелни
помещения, което било приблизително 3 на 4 метра и в него се влизало от врата
от ремонтното хале. Посочи, че бил влизал и веднъж през пролетта на 2018г. за
ремонт на прозорците. Заяви, че преди съставянето на констативния протокол от 06.11.2018г.,
не му е известно да са идвали служители на ВиК да
искат съдействие и да влизат в обекта за преглед на монтирания водомер. Заяви,
че ако е имало такова влизане, той трябвало да бъде в течение. Заяви също и че
не е виждал никакви обяви или стикери за контакт и връзка със *. Заяви, че
когато обикаляли с представителите на * и търсили водомера, не видяли никъде никаква влага или теч, всичко било сух
прахоляк. Заяви, че няма спомен св. Р* да се е свързвала с него във връзка с
теч в имота за достъп до водомера, но помни искането за достъп, което били
направили с разрешението на управителя на собственика – когато отишъл и самият
той през ноември 2018г. Категорично заяви, че за друго влизане не е осигурявал
достъп и никой не се е свързвал с него. Впоследствие посочи, че след неговото
влизане е имало и друго, на което не е присъствал, но преди неговото влизане не
е имало друго такова – през август или септември 2018г. - и не би могло да има
такова. От изисканите и представени справки от електронния регистър на обекта
от „**, обаче се установява, че за периода 01.06.2018г. – 01.01.2019г., са налице влизания на 16.08.2018г., на
06.11.2018г. и на 04.12.2018г. Въпреки, че съгласно представената заповед №
4/14.06.11г. на управителя на дружеството, срокът за съхранение на информация
за причината за влизането е 6 месеца, върху електронната извадка от
21.06.2019г. са налице дописвания с молив, че влизането на 16.08.2018г. е за
смяна на акумулатор. Поради изложените противоречия, съдът не кредитира тази
добавка, както и не кредитира показанията на св. Е. - че в обекта не е влизано през м. август 2018г., както подробно описва това
влизане св. М*. Още повече, че това влизане в обекта, с посочена дата –
15.08.2015г., изрично е посочено от самия собственик на обекта в жалбата му до
управителя на ВиК Ст.Загора от 01.11.2018г. Съдът
кредитира показанията на св. Е. само относно влизането му в обекта на 06.11.2018г.,
т.к. това обстоятелство се подкрепя и от констативния протокол от тази дата, но
не и относно изводите му, че след като водомерът е бил мръсен, кален, и с много
паяжини, то той не е бил пипан от много време, и не - по отношение на
обстоятелството, че други влизания в обекта не би могло да има без негово
знание. Именно поради съвпадането на фактите в изявленията на представителя на
ответника до ищеца - с конкретно посочване на дати и действия, отчета на „* за
влизане на 16.08.2018г., и показанията на св. М* и св.Р*, съдът изцяло кредитира показанията на
тези двама свидетели за действията, които са предприемали при отчитането на
консумация, реакцията им когато са открили отчетеното високо количество потребена вода и спирането на консумация чрез спирателен
кран преди водомера. Съдът приема - от всички дотук обсъдени доказателства - че
до отчета на 07.08.2018г. е констатирано високо потребление на вода, че на
16.08.2018г. консумацията е спряна, но доколкото между тези дати има разлика,
консумацията в този период е отчетена в следващата фактура - от м. септември
2018г.
По делото са представени
констативен протокол от метрологична експертиза № 32/12.12.2018г.
на **, съгласно който, при проверката на водомер за студена вода № 02090109,
съгласно който водомерът е с номинален разход Qn = 10 m³/h, без видими
дефекти и повреди, отговаря на изискванията за херметичност, но не съответства
на метрологичните характеристики. След възражението на ищеца, че номерът на
водомера не съответства на сваления водомер в обекта, ответникът е представил
самия водомер, приет като доказателство по делото и с констатиран №09160250, с
показание 03978, както и констативен протокол № 32/17.06.2019г., в който е
записано, че констативен протокол от метрологична експертиза № 31/12.12.2018г. се отменя. Представено е писмо от директора на *
до управителя на ответника, че е допусната техническа грешка при попълване
идентификационния номер на водомера по протокол № 31/12.12.2018г.
при преноса на данни, че това е видно от данните, записани във входящия дневник/представени
по делото/, и констативния протокол е преиздаден, като е коригирана допуснатата
грешка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията
между страните – ищецът - като *, и ответника – като собственик на водоснабден
недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към
настоящето дело. Доказа се по делото, че ответникът е собственик на имота,
който е присъединен към мрежата на ищеца /имотът е с абонатен номер 321163 при
ищеца, прехвърлен на 24.08.2018г. от абонат 100315/, и като собственик, съгласно
§.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ, се явява потребител на ВиК
услуги. Със закупуването на имота на 16.04.2015г., съгласно представената
справка на Служба по вписвания – Ст.Загора, той се явява „нов потребител“, в качеството
му на купувач на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или
канализационната система обект - §.1 т. 2 буква „в“ от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 4 от 14.09.2004
г. В случая от значение е собствеността на имота, липсват твърдения или данни
по делото, върху имотът да е учредено право на ползване на друго лице, което да
освобождава ответника от качеството му на потребител /съгл. чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г., това е друга възможност за придобиване на това качество/.
Чл. 9а. от Наредбата сочи, че промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект, има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Безспорно е, че
за целия исков период - 02.09.2015г. до 25.09.2018г. - ответникът е бил
собственик на имота, като ОУ на ищеца, към които препраща Наредбата, предвиждат
ред, по който следва да се регистрира преминаването на собствеността при него:
Чл. 61, ал. 1, раздел ІІ от ОУ сочи, че при промяна на собствеността,
предишният и/или новият собственик са длъжни в 30 дневен срок от датата на
промяната да подадат до ВиК оператора заявление за
откриване, промяна или закриване на партида. Няма по делото наведени твърдения,
че ответникът или предишния собственик е спазил този ред, напротив – смяната на
партидата е станала служебно. Чл. 63 ал. 2 от ОУ сочи, че в случай, че новият и предишният
собственик не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1, новият собственик заплаща
всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Това
сочи, че в случая, независимо от по-късната дата на въвод
във владение, именно ответникът следва да дължи сумите за ВиК
услуги след 16.04.2015г., откогато е станал собственик. Независимо, че
промяната на партидата е станала в 24.08.2018г., то тя е станала по реда,
посочен в ОУ – от датата на промяна на собствеността, именно поради
предвиденото в чл. 9а. от Наредбата препращане към тези общи условия.
По отношение на
възраженията на ответника, че средството за измерване, чрез което е отчетено
потреблението на вода в имота, е подлежало на метрологичен контрол на всеки пет
години, но такъв не е извършван от 2010г., съдът намира следното –
действително, по делото не се представиха доказателства, водомерът на ответника
да е преминавал метрологичен контрол от 2009г./посочената година на пломба в
протокола от 04.12.2018г./ Срокът за контрол на средството за измерване –
водомер с номинален разход Qn ≤ 15 m³/h /какъвто е приетия по делото водомер/, е с определена
периодичност на последващите проверки – 5 години,
определен още със Заповед № А-441/13.10.2011г. на председателя на * и всички
последвали такива. В случая обаче чл. 11 ал. 5 от Наредбата сочи, че доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са
задължение на потребителите. Същото е посочено и в ОУ на доставчика-ищец – чл. 16 ал. 4 от тях сочи, че периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средство за измерване, се извършвате
от и за сметка на потребителите. Независимо, че срокът, който е посочен в тази
разпоредба касае 10 годишен срок от датата на последната метрологична проверка,
а в случая той е 5 годишен, то ясно е разписано, че задължението за извършване
на проверката е на самия потребител. В случая, от доказателствата по делото
категорично се установи, че ответникът не само не е изпълнил задължението си да
заяви промяната в собствеността пред ВиК оператора,
за да може той да изготви на негово име и предписание за периодична проверка
съгласно чл. 21 от ОУ, но и сам не е извършвал периодична метрологична проверка
на водомера от придобиване на имота през 2015г. до м. 08.2018г. вкл. Поради
горното, съдът намира, че ответникът не може да се позовава на собственото си
виновно поведение, и с твърдение, че средството за измерване не преминало
периодична проверка, да се освободи от заплащането на услуги, на които се явява
потребител.
Съдът счита, че
представените констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 32/12.12.2018г., и последващия
констативен протокол № 32/17.06.2019г., отменящ
друг констативен протокол - № 31/12.12.2018г., не
могат да послужат като годно доказателство за установяване неправилно отчитане
на потребена вода. Както установиха приложените
документи, в първия протокол е налице грешка при изписване на номера на
водомера, който ответника твърди, че е предоставил за проверка, а във вторият
също е налице очевидна грешка при посочване на номера на предходния протокол. Дори
и само тези грешки разколебават извода на съда за вярност на представените
протоколи относно обстоятелството кой водомер е проверен и кой констативен
протокол е верен, доколкото предходния не е изрично отменен. Същевременно обаче
следва да се отчете, че проверката, дори и изводът ѝ за несъответствие на
метрологичните характеристики да е верен, касае констатация в един по-късен
период от време – м. декември 2018г., той е бил спрял да действа на
16.08.2018г./съгл. кредитираните показания на св. М*/, бил е свален на
04.12.2018г., а впоследствие - предаден от ответника на 11.12.2018г. в гр.
София, за което време не е ясно дали е бил съхраняван и транспортиран правилно
и дали това се е отразило на изводите на проверката. От експертизата не става
ясно дали водомерът е отворен и дали е установена техническа повреда в него и в
кои елементи. Въпреки дадената възможност на ответника за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза на средството за измерване, което е приобщено като доказателство по
делото, такава не беше изготвена, поради оттегляне на искането от негова
страна.
Всички дотук направени
изводи на базата на представените и кредитирани от съда доказателства, посочени
по-горе, сочат, че ищецът правилно е отчел предоставените от него услуги за
исковия период, т.к. съгл. чл. 30 от Наредбата, изразходваната вода се отчита
по водомера на водопроводното отклонение, а съгласно чл. 32 ал. 1 от същата
наредба - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Доколкото именно
предоставените услуги и тяхната цена са предмета на делото, а не на чие име са
отразени те във фактурите, издадени от ищеца, съдът намира, че обстоятелството,
че фактурите са издавани на името на стария собственик на имота е без значение
в конкретния случай, в който безспорно се доказа собствеността на имота и
отчитането на количеството изразходвана вода. /в т. см. и решение по в.гр.д. № 42/2019г.
на ПлОС/. Събраните доказателства - представения
карнет и досие на абоната, сочат, че при правилно радиоотчитане
на водомера, ищецът правилно е начислил дължимите суми за периода, а при
тяхното незаплащане в срок – и лихвата върху тях, съгласно чл. 44 от ОУ, в размер на законната лихва по чл.
86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа. Поради
горното, съдът намира, че претенциите на ищеца в посочените в и.м. размери, се
явяват доказани и основателни, поради което следва да бъдат изцяло уважени,
като се установи тяхната дължимост към датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. 7908/2018г. на ПлРС.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските по
двете производства в полза на ищеца, като ответникът бъде осъден да му заплати
разноски за ДТ /90.95лв./ и за адвокатски хонорар /480лв./ в общ размер на 570.95лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди и разноските направени от ищеца в заповедното производство – в
размер на 528.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн.
чл. 415, във вр.с чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД, че „Б.З.Е.М.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от Б* З* Н*, ДЪЛЖИ на “*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Т* Р*,
следните суми: 2173,75лв. – неплатено задължение към * за периода от
02.09.2015г. до 25.09.2018г.; 97,38лв. – лихва за периода от 12.10.2015г. до
30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7908/2018г. на ПлРС, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Б.З.Е.М.” *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от Б* З* Н*, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р. Т* Р*, разноски в исковото
производство по гр.д № 969/2019г. в размер на 570.95лв.
ОСЪЖДА „Б.З.Е.М.”
*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Б* З* Н*, ДА ЗАПЛАТИ на “**, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Р. Т* Р*, разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 7908/2018г. на ПлРС в
размер на 528.00лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: