Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3791/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.К.В., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 20.12.2014 г., както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до
оправдаването му е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало
значителни неудобства и финансови проблеми, имал затруднения да си намери
работа.
Ответникът
оспорва иска по основание
и размер. Позовава се на изтекла давност по отношение на иска за лихва,
претендирана за периода да 3 годни преди предявяване на иска. Счита, че не са
доказани твърдените вреди. Твърди, че за периода на протичане на процесното
наказателно производство срещу ищеца са водени и други наказателни дела, по
които ищецът е осъден с влезли в сила присъди.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е
привлечен по ДП №406/2003 г. по описа на ССлС като обвиняем за престъпление по чл.311,
ал.1, пр.1 НК за това, че като управител на ЕТ „М.– В.В.“ в периода 05.02.2001
г. – 13.02.2001 г. съставил данъчни фактури, в които удостоверил неверни
обстоятелства.
С Постановление
на СРП от 24.11.2011 г. мярката му за неотклонение от „гаранция в пари“ е
отменена.
Досъдебната
фаза на наказателното производство е протекла в рамките на осем години,
съдебната фаза е започнала на 25.11.2011 г., когато е внесен обвинителен акт в
СРС и е образувано НОХД №22487/2011 г. Като подсъдими освен ищеца са
конституирани още четири лица, обвинени заедно с него в съучастие. Пред първата
инстанция са проведени 15 открити съдебни заседания. На 04.12.2014 г. е
постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Срещу присъдата не са постъпили жалби или протест и същата е влязла
в сила на 20.12.2014 г.
Установява
се от Писмо от Инспектората към ВСС (л.41 от делото), че на 11.11.2015 г. е
сключено споразумение между ищеца и МП, по силата на което на ищеца е заплатено
обезщетение в размер на 5500 лв. по реда на чл.60а и сл. ЗСВ за нарушаване
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното НОХД №
22487/2011 г.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е многократно осъждан (10 пъти) за престъпления от общ и от частен характер (девет
осъждания за престъпления от общ и едно – от частен характер) като, присъдите
са влезли в сила. Част от престъпленията са извършени през 2001 г. - в периода,
за който е повдигнато обвинението по процесното дело, друга част са за деяния
пт преди този период (1998 – 1999 г.) и след този период (2002 г., 2005 г. 2007
г. и т.н.).
От
показанията на свидетеля И.И.се установява, че ищецът изпитвал притеснения
относно процесното наказателно производство – често получавал призовки и е
трябвало да се явява в София пред органите на досъдебното производство, да
представя документи и т.н. Съдът не кредитира показанията в частта им, че
процесното дело е станало причина за развода на ищеца във съпругата му – на
първо място в тази част показанията са вътрешно противоречиви – от една страна
свидетелят твърди, че разводът е през 2001 г., а причина за него е станал скандал
във връзка с изискани през 2008 г. документи, а на следващо място, доколкото
наказателното производство е започнало през 2003 г., то не би могло да доведе
до събития, настъпили преди образуването му. Съдът не кредитира показанията и в
частта им, че именно по настоящото наказателно дело ищецът бил постоянно
ангажиран да се явява пред органите на досъдебното производство в София и в
Павликени – през периода, през който е протекло разследването по настоящото
дело, срещу ищеца са се водени в съдебна и досъдебна фаза множество други
производства за престъпления от общ характер и не е възможно те да са протичали
без участието на ищеца. Поради това няма как всички явявания пред наказателните
органи на ищеца да са само във връзка с наказателното производство. Не могат да
се кредитират и показанията на свидетеля за настъпили здравословни проблеми за
ищеца, свързани с високо кръвно налягане – по делото не са ангажирани
доказателства (медицински документи, експертиза) за наличие на здравословни
проблеми и за пряката им причинно-следствена връзка с наказателното преследване
по процесното дело.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на
изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Продължителността на
наказателно производство не следва да се отчита при определяне на размера на
обезщетението, тъй като на ищеца вече е изплатено обезщетение за нарушаване
правото на разглеждане на делото в разумен срок. Процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява във вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“,
която не е свързана с прекомерни неудобства, нито с някакви ограничения в
придвижването, начина на живот и ежедневната рутина на ищеца. Участието в
процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза е
неминуемо води до негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и
авторитет. Следва да се отчете тежестта на престъплението, за което е обвинен
ищецът по процесното дело – за престъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 НК, за което се предвижда наказания до 5 години лишаване от свобода.
Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла
възраст, с изградени социални контакти и среда, семейни и приятелски връзки,
който обаче неминуемо са повлияни негативно в по-голяма степен от десетте
осъдителни присъди по другите наказателни производства, водени срещу ищеца, за
които има влезли в сила осъдителни присъди, включително за тежки престъпления,
отколкото от производството по настоящото дело, по което е оправдан. Следва да
се съобрази обстоятелството, че от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е изтърпявал мярка „задържане под стража“ по едно от
другите наказателни производства, водени срещу него. Следователно не може да се
приеме, че всички настъпили вреди, свързани с накърняване на доброто име и
авторитет, изпитани страх и притеснения, се дължат единствено и само на
процесното наказателно производство. Следва да се отчете, че всички негативни
последици, настъпили в личната сфера на ищеца и свързани с наказателното му
преследване, са общо следствие на от всичките дела, образувани срещу него, едно
от които е процесното, като в много по-висока степен ищецът е увреден от
влезлите в сила присъди, с които е признат за виновен, отколкото от процесното
наказателно дело, по което е оправдан. Затова при определяне на размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се съобрази в каква част процесното
наказателно дело е допринесло за настъпване на вредите. В този смисъл е и
практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 197 от 16.11.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК и др. Връзка с указанията,
дадени в т.11 на ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с цитираното решение се приема,
че „щом по едно и също време е имало
наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем,
причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения...“. Настоящото
производство не е започнало първо – към момента, към който е привлечен като
обвиняем, ищецът вече е бил задържан по друго наказателно производство (С-328/26.09.2001
г. по описа на ОСС-Добрич – виж справката на л.40). Поради това за накърняване
на доброто име и авторитет на ищеца в обществото са допринесли значително осъжданията
му за тежки престъпления от общ характер и задържането му по друго наказателно
производство. И макар да не може да се приеме, че накърненият обществен имидж и
изпитаните негативни емоционални преживявания на ищеца са единствено от
наказателното преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече
обстоятелството, че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на
защитата си и явяване пред съда при разглеждане на делото.
При отчитане
на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 2000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 2000
лв. отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за
справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията –напр. Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1543/2016 г., IV Г. О., ГК.
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 2000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
Претенцията
за законна лихва е частично основателна. Лихва за забава се дължи от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на
ВКС. Основателно в възражението за изтекла погасителна давност – на ищеца
следва да се присъди дължимата законна лихва за период от три години преди
предявяване на исковата молба – считано от 20.03.2015 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по чл.78,
ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска – за сумата от 20 лв. или общо 30 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. ******,
да заплати на В.К.В., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по НОХД
№22487/2011 г. на СРС за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 20.03.2015 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 30 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: