Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 2859 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 14792 от
16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 32684/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64
състав, са отхвърлени предявените от Д.А. К.-Б.срещу СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“,
с правно основание чл.282, ал.3 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за щети върху лек
автомобил марка „Понтиак“, рег. № *******, причинени при ПТП от 30.11.2013 г. в
гр. София, по пътя за с. Мрамор, на около 200 м. от околовръстен път, по вина
на водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, рег. № *******който е искам сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със сертификат „Зелена карта“, с номер **********, ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 3 000 лв. – обезщетение за забава за периода 29.04.2014 г. –
15.06.2016 г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 2 270 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. А. К.-Б. А. К.-Б., с която я
обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно. Поради допуснати от решаващия съд процесуални нарушения делото е
останало непопълнено с относими за спорния предмет доказателства. Поддържа, че от ангажираните
по делото, включително във въззивното производство, доказателства предявеният
иск е доказан по основание и размер. По дулото е установено, че вина за
настъпилото ПТП е водачът П.П., а описаните щети отговарят на механизма на
настъпване на ПТП, описан в протокола за ПТП, който е представен като
доказателство по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“,
с който я оспорва. Излага съображения, че решението е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че въпреки многократно предоставенитена ищцата
възможности да ангажира по делото доказателства, същата своевременно не е
сторила това, поради което предявеният иск е останал недоказан. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.282, ал.3 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищцата
твърди, че е претърпяла инцидент с лек автомобил с рег. № *******, който
управлявала и автомобил с германска регистрация. Съгласно съставения протокол
от КАТ инцидентът е настъпил по вина на водача на последния. Не е получила
застахователно обезщетение от представителя на немския застраховател А.–
България, който е извършил оглед на автомобила. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от
3 000 лв. – мораторна лихва за периода м.04.2014 г. – 16.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане.
С молба – уточнение от
16.08.2016 г., както и от 08.01.2018 г., ищцата е уточнила, че ПТП е настъпило
на 30.11.2013 г., в 20.50 ч., в гр. София, по пътя за с. Мрамор, на около 200
м. от околовръстен път. Виновният автомобил е имал зелена карта, описана в
протокола, в който е посочен застраховател, номер на полиза и срок на действие
от 19.11.2013 г. до 03.12.2013 г. управляваният от нея автомобил е марка
„Понтиак“, модел „Торент“, рег. № *******. В резултат на инцидента са настъпили
щети в предната част на автомобила – преден капак, радиатори, вентилаторни
перки, предна броня, фарове, предни греди, еърбек, табло и др., констатирани и
описани от експерт на застрахователя. Другият автомобил, участвал в инцидента,
е марка „Опел“, модел „Омега“, рег.. № *****. Претендира мораторна лихва от 01.05.2013 г. до
завеждане на делото.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че ищцата
не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на исковата й претенция. В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване, тъй като ищцата не се е движили със съобразена скорост. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
Видно от представения по
делото протокол за ПТП № 1500286 на 30.11.2013 г., около 20.50 ч. е настъпило
ПТП в гр. София, по пътя за с. Мрамор, на около 200 м. от околовръстен път, СО,
с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, рег. № *****, собственост на П.Б.П.и управляван от него, както и
лек автомобил марка „Понтиак“, рег. № *******, собственост на Д. К.-Б.и
управляван от нея. В протокола е посочено, че първото МПС се е движило по пътя
от с. Мрамор в посока Околовръстен път и на 200 м. преди Околовръстен път,
поради движение с висока скорост поднася и се удря с второто МПС. В протокола е
съставена схема на ПТП, описани са причинените вреди, както и е удостоверено
обстоятелството, че за първото МПС е представена застрахователна полиза със
сертификат „Зелена карта“ със срок на действие 19.11.2013 г. – 03.12.2013 г.
По делото е представен акт
за установяване на административно нарушение № 450020433672 от 30.11.2013 г.,
съгласно който на същата дата, около 20.50 ч. , в гр. София по пътя за с.
Мрамор, с посока от с. Мрамор към Околовръстен път П.Б.П.управлявал лек автомобил
марка „Опел“, рег. № AZ ***, негова собственост и на около 200 м. преди
Околовръстен път, поради несъобразена със заледения път скорост спрямо пътните
условия – хлъзгав и мокър път, реализира ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Понтиак“, рег. № *******, който вследствие на ПТП се отклонява
и се удря в дърво, отдясно на пътя.
В хода на
административно-наказателното производство са съставени декларации от двамата
участника в ПТП, в които е описано движение на автомобилите от с. Мрамор към
Околовръстен път и обратно. Съставена е скица, в която е нанесено движението на
автомобилите от и към с. Мрамор.
С наказателно постановление
от 13.12.2013 г. е ангажирана административно-наказателната отговорност на
водача П.Б.П.във връзка с настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП, около 20.50 ч. в
гр. София,, на около 200 м. преди Околовръстен път, поради несъобразена скорост
със състоянието на пътя – мокра настилка, реализира ПТП с насрещно движения се
лек автомобил рег. № *******, който вследствие се удря в дърво отдясно на
пътното платно, като с поведението си е нарушил чл.20, ал.2 ЗЗДвП.
С уведомление за щета от
10.01.2014 г. ищцата е уведомила „А.– България“ ЕООД относно настъпилото на
30.11.2013 г. ПТП на пътя от Околовръстен път към с. Мировяне. Посочено е, че е
пътувала от Околовръстен път към с. Мировяне, а другият автомобил, която й
ударил, се движил от с. Мировяне към Околовръстен път. Валял слаб сняг.
Автомобилът срещу нея загубил управление и щял да се удари челно в управлявания
от нея автомобил. Отклонила се в ляво и след това не си спомняла. След идването
й в съзнание видяла, че се ударила в дърво. Изпитвала силна болка в левия крак,
била замаяна и леко дезориентирана. След това дошли служители на КАТ. Съставена е и скица.
С писмо изх. №
0560/29.05.2014 г. от „А.– България“ ЕООД относно настъпилото на 30.11.2013 г.
ПТП ищцата е уведомена за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение в
качеството на представител на застрахователна копания „Berkley W. R.“ – Германия. След проверка установили, че механизмът
на събитието, отразен в протокол за ПТП № 1500286 от 30.11.2013 г. не отговаря
на констатираните повреди в описа на щети
по управлявания от нея автомобил
марка „Понтиак“, рег. № *******.
Със заявление вх. № 2-5703/21.10.2015
г. до ответника ищцата е отправила искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди вследствие
на настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП.
С писмо изх. №
1-3955/09.11.2015 г. ответникът е уведомил ищцата, че в качеството на Национално бюро са предоставили своето одобрение
за кореспондент на „А.-Б.“ и признават неговата изключителна компетентност да
обработва и урежда претенции от името на чуждестранния застраховател на
автомобили, участвали в ПТП. Поддържа мотивирания отговор на „А.-Б., поради
което няма да предприеме действия по обработка на случая.
От заключението на вещото
лице инж. Г.З.М.по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза се
установява, че по делото липсват данни, въз основа на които да се определи
скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП автомобили, както и за
определяне опасната зона за спиране. Липсват и данни да е налице причина за
предприемане на аварийно спиране от лекия автомобил марка „Понтиак“. За последния са извършени два огледа за
установяване на щетите – на 11.01.2014 г. и на 17.01.2014 г. при първия оглед
са установени 21 детайла, които са изцяло в предната част на автомобил тези
детайли са били напълно увредени. При
втория оглед са били описани още 13 детайла. Посоченият автомобил е произведен
2008 г. и е в експлоатация 5 години към датата на ПТП. Действителната му
стойност към този момент възлиза на 8 500 лв. Необходимата сума за
възстановяване на щетите върху лекия автомобил марка „Понтиак“, е по – голяма
от действителната му стойност. При
тотална щета 70 % от действителната стойност на автомобила възлиза на
5 950 лв.
От показанията на разпитания
пред СРС свидетел П.Б.П.се установява, че познавал ищацата във връзка с
претърпяно ПТП през зимата на 2013 г. Инцидентът настъпил близо до Околовръстен
път посоча Мировяне – София. Свидетелят управлявал лек автомобил марка „Опел“,
модел Омега“. Автомобилът бил нов, купен от Германия, с германска регистрация.
Пътувал сам в автомобила, прехвърчало сняг. Искал да види как върви автомобила
му на мокър път и натиснал по – силно газта. Тогава загубил контрол над
автомобила и навлязъл в платното за насрещно движение, където се движил друг
автомобил, с който се ударили. Другият автомобил, бил по – висок, ударил се в
лявата страна на управлявания от свидетеля автомобил, отклонил се от пътя и се
ударил в дърво. Отбил в страни автомобила и слязъл, за да види какво става с
другия автомобил. Отворил вратата и видял, че имало жена, еърбегът бил отворен.
Жената не давала признаци за комуникация. Обадил се на полицията. Дошла
патрулна кола, изготвили протокол, взели им данните. След предявяване на
протокола за ПТП свидетелят е уточнил, че като МПС 1 е описан неговия автомобил
и той е положил подпис върху констативния протокол за ПТП. Не са спорили за
вината. Свидетелят навлязъл в платното за насрещно движение. Движил се от
Мировяне към Околовръстно шосе, а другият автомобил се движил в обратната
посока – от Околовръстен път към Мировяне. Свидетелят не си спомнял колко ленти
е мила пътя. Встрани на пътя нямало мантинели. Движил се със скорост, над
разрешената. Видял фаровете на насрещния автомобил отдалеко и не смятал, че
имало предпоставки за опасност.ударили се странично, като и двата автомобила
били в движение към момента на удара. Инцидентът настъпил на прав участък.
Задницата на автомобила му била в насрещното платно, а предницата сочела в
банкета от неговата страна. Пътната настилка била мокра- -прехвърчал сняг. След
известно разстояние след удара, автомобилът му спрял. Другият автомобил бил зад
него, от другата страна на пътя. След удара другият автомобил бил спрял, ударен
в дърво, като задната част на автомобила била до пътната лента. Лявата част на
автомобила, управляван то свидетеля, била цялата ожулена.
От заключението на вещото
лице инж. С.С.по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза се установява,
че по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на нанесените щети на
лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Торент“, рег. №******, възлиза на
56 293, 40 лв. вещото лице приема, че
е налице тотална щета. Стойността на автамобила към датата на ПТП
възлиза на 11 800 щ. д. или 17 104, 81 л, ведно с 3 800 лв. за
транспорт, мито и допълнителни такси или общо20 904, 81 лв. Вещото лице приема, че действителната стойност
на увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП възлиза на 20 900
лв. При наличие на тотална щета – 75 %, размерът на обезщетението възлиза на
15 675 лв. Пътният инцидент е настъпил
между лек автомобил марка „Опел“, модел Омега“, рег. № *****, управляван от П.Б.П.и лек автомобил марка „Понтиак“,
рег. № *******, управляван от Д.А.К.. Вещото лице е извършил оглед на
29.04.2019 г. в участъците Околовръстен път- Мировяне, Околовръстен път –
Мрамор. Вещото лице приема, че обширната деформация-пречупване в цялата предна
част на лекия автомобил марка „Понтиак“ не са в контакт от крайпътно дърво,
както и достигане и пречупване на кожуха на автоматичната скоростна кутия,
както и радиаторите. Дори да се приеме,
че съобразно снимковия материал автомобилът е осъществил удар в крайпътно дърво, то не би
могло да нанесе с такава сила и дълбочина на пречупване по купето
констатираните вреди. Вещото лице
приема, че деформациите /кривините не отговарят да са получени при твърдяния
механизъм – удар в крайпътно дърво. Частично биха могли да се припокрият слаби
вреди, настъпили в предната част, но такава овалност и сила не биха могли да се
получат от констатираните на място дървета край двата пътни участъка – от
Околовръстен път към с. Мировяне и от Околовръстен път към с. Мрамор. Вещото лице приема, че с оглед разнопосочните
показания на двата участници в процесното ПТП и деформациите на лекия автомобил
марка „Понтиак“ по цялата челна ширина, дълбочината и наклона им, при която ска
задействани и въздушните възглавници в купето, изкривяването/пречупването на
калник – преден, ляво, то се касае за удар, понесен от посочения автомобил при
други обстоятелства и на друго място, различни от заявените. Размерът на
нанесените щети, изчислен по Методиката на Наредба № 24/08.03.2006 г. към
датата на ПТП, възлиза на 38 761, 01 лв. При наличие на тотална щета,
обезщетението възлиза на 15 675 лв.
Във въззивното производство
е изслушана автотехническа експертиза, допусната по реда на чл.162 ГПК,
изготвена от вещото лице инж. Ж.Х.Е.. От експертното заключение се установява,
че механизмът на ПТП е следният:на 30.11.2013 г., около 20.50 ч. лек автомобил марка
„Опел“, модел „Омега“, лег. № ******, се е
движил по пътя от с. Мировяне към гр. София и на около 200 м. преди
Околовръстен път водачът губи контрол върху автомобила и навлиза в лентата за
насрещно движение, вследствие на което настъпва съприкосновение и реализира ПТП
с насрещно движещия се в посока с. Мировяне лек автомобил марка „Понтиак“, рег.
№ ******В резултат на съприкосновението с лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“ и предприетата спасителна маневра лекият автомобил марка „Понтиак“,
модел „Торент“ се отклонява в дясно по посоката си на движение, излиза от
пътното платно и настъпва удар в крайпътно
дърво. Отразените в протокола за ПТП
видими щети по лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Торент“ са – предна
броня, преден капак, предна решетка, ляв фар, десен фар, преден ляв калник,
преден десен калник, 2 бр. въздушни
възглавници и др. Вещото лице приема, че вредите, които е получил лекият
автомобил марка „Понтиак“, модел „Торент“ отговарят на механизма на настъпване
на ПТП и щетите по него са в причинна
връзка с настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП. Към този момент посоченият автомобил е бил в
експлоатация 5 години, 1 месец и 26 дни, считано от датата на регистрация –
04.10.2008 г. стойността на
уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 22 018, 70 лв.
Действителната пазарна стойност на посочения автомобил е 16 317 лв. Тъй като стойността, необходима за
възстановяването на посочения автомобил, надхвърля неговата действителна
стойност, е налице тотална щета на превозното средство. Вещото лице приема, че
стойността на запазените части по лекия автомобил марка „Понтиак“, модел
„Торент, представлява 25 % от неговата действителна стойност и се равнява на
4 079 лв. Стойността на
обезщетението за уврежданията на същия, определена при тотална щета и след
приспадане на запазените части, възлиза на 12 258 лв.
При изслушване на вещото
лице в открито съдебно заседание същото е пояснило, че има данни по делото ПТП
да е настъпило в района между гр. София и с. Мрамор. Охлузването от лявата
страна на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ може да се получи при разминаване
и приплъзване. Вредите върху лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Торент“,
са получени основно от друг удар, които са разположени изключително в предната
част – от бронята нагоре. За да настъпят такива големи щети върху предната
част, това означава, че ударът върху дървото трябва да е с доста голяма
скорост. Обикновено настъпват щети по кората на дървото, а автомобилът се огъва
в предната част, огъва се най-малко регистрационният номер. В случая това не се
вижда от снимките. За да се получат останалите щети, трябва регистрационния
номер да бъде сериозно огънат. Такива вреди биха могли да се получат и при
по-ниска от 60 км/ч. скорост. Преди удара, при последяващото насочване към
дърво, би следвало да се употребят спирачки и скоростта да е по – ниска. Вещото лице приема, че има
някакво несъответствие между удар с такава скорост и щетите.
Експертното заключение
относно механизма на ПТП е оспорено от ответника по жалбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата
на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Ищцата се стреми
за ангажира отговорността на ответника във връзка с настъпило на територията на
Република България пътно - транспортно произшествие, причинено от водач на МПС
с чужда регистрация, както и сключена застраховка „Зелена карта“ от
застраховател в чужда държава, членка на системата „Зелена карта“. Това
обуславя отговорността на ответника - националното бюро по унифицираното
споразумение „Зелена карта“. Бюрото
действа като компенсационен орган – чл.284 КЗ (отм.), когато изплаща
обезщетение в посочените от закона случаи. За да получи обезщетение, увреденото
трето лице трябва да предяви претенцията си пред Бюрото заедно с
доказателствата с които разполага. То не е длъжно да доказва, че виновният
водач не може или отказва да плаща. Самото бюро няма правораздавателни функции
и преценява законосъобразността на искането само от външна страна - дали са
спазени сроковете и формата. НББАЗ от своя страна уведомява застрахователя,
неговия представител в България, виновния водач и компенсационния орган в
държавата - членка.
Спори се между
страните в производството относно механизма на ПТП.
Във
връзка с настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП е съставен протокол за ПТП. Съдържанието
на протокола за ПТП е законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба
13-41/09 г. Трайната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя
от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – решение № 24
от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение №
73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и
др.
В постоянната практика на
ВКС се приема, че съдът е длъжен и непосредствено да събере доказателства с участието
на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, с оглед обосноваване на
изводите му относно механизма на ПТП, размера на имуществената отговорност и
др.
В случая в
първоинстанционното и настоящото производство са изслушани автотехнически експертизи
и повторна автотехническа експертиза, както и са ангажирани свидетелски
показания на водача, управлявал лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“.
Ангажирани са и доказателствата от във връзка с ангажиране административно –
наказателната отговорност на водача на посочения автомобил. Удостоверените в
протокола за ПТП обстоятелства за настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП изцяло
кореспондират с материалите от административно-наказателната преписка. В тази
насока са и показанията на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“, като единствено е налице неточност по отношение мястото на настъпване
на инцидента, като свидетелят е посочил посоката на движение от с. Мировяне към
гр. София, а в останалите документи е отразена посоката от с. Мрамор към гр.
София. Тази неточност е резултат от обстоятелството, че свидетелят е разпитан
четири години и половина след инцидента. И двете населени места са в близост до
гр. София. Не са описани различни факти и обстоятелства.
Противоречиви обаче са
изводите на вещите лица по изслушаните по делото автотехнически експертизи. На
основание чл.202 ГПК съдът не е длъжен да
възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото.
Съдът изцяло възприема
изводите на вещото лице инж. Ж.Х.Е. по изслушаната във въззивното производство
автотехническа експертиза, тъй като същата е задълбочено и компетентно
обоснована, вещото лице е съобразило всички относими за спора материали.
Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Единствено относно мястото на настъпване на инцидента съдът
приема, че то е при движение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ от
с. Мрамор към гр. София, в каквато насока са ангажираните писмени доказателства,
включително и протокола за ПТП, съставен след посещение на място от органите на
КАТ. Направените уточнения на вещото лице при изслушването му в открито съдебно
заседание не разколебава категоричността на изводите му, тъй като на вещото
лице не е предоставен четлив снимков материал, въз основа на който да обоснове
извод за липса на огъване на регистрационния номер на лекия автомобил марка
„Понтиак“, модел „Торент“. Същевременно на снимката, инкорпорирана в
експертното заключение на вещото инж. С.С.(стр.208), ясно и отчетливо се вижда
наличието на изкривяване на регистрационния номер на посочения лек автомобил.
Що се отнася до извода на вещото лице относно наличието на известна неточност
между щетите и движението на автомобила със скорост от 60 км/ч, следва да се
посочи, че по делото не са събрани категорични данни относно действителната
скорост на движение на автомобилите, участвали в процесния инцидент,
включително и относно посочената от процесуалния представител на ответника по
жалбата скорост от 60 км/ч. Това е заявената от ищцата скорост в попълнената от
нея декларация в рамките на административно-наказателното производство, но не е
установена въз основа на налични данни по делото.
Съдът не възприема изводите
на вещото лице инж. С.С., тъй като те са в противоречие с останалите ангажирани
по делото доказателства, включително с представените по делото официални
документи, съставени по надлежния ред след настъпилия инцидент във връзка с
лично възприетите от длъжностните лица обстоятелства относно мястото на
настъпване на инцидента, разположението на автомобилите след удара, видимите
щети по автомобилите и др.
Съдът не възприема изводите
на вещото лице инж. Г.М., тъй като те не са ясни и категорични относно механизма
на ПТП, а относно действителната стойност на лекия автомобил марка „Понтиак“,
модел „Торент“ - не са обосновани и противоречат на изводите на вещите лица
инж. Ж.Е. и инж. С.С..
Налице е спор относно обема
на вредите на лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Торент“ и наличието на
причинно – следствена връзка с настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП.
Съгласно възприетото от съда
експертно заключение на вещото лице инж. Ж.Е. констатираните и описани в
протокола за ПТП, както и от застрахователя вреди се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 30.11.2013 г. ПТП. Стойността на ремонта на
увредения автомобил възлиза на 22 018, 70 лв. Същевременно действителната
стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е
по – ниска: 16 317 лв. Ето защо е налице тотална щета, като дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи като разлика между
действителната стойност на увредения автомобил – 16 317 лв. и стойността
на запазените части на автомобила - 4 079 лв., която възлиза на
12 238 лв.
По изложените съображения
съдът счита, че предявеният иск относно претендираната главница е основателен
за сумата от 12 238 лв.
Задължението на ответника е
парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на обезщетение, на
основание чл.86 ЗЗД. В конкретния случай приложение следва да намери чл.271,
ал.5 КЗ (отм.), по силата на препращането на чл.282, ал.3 КЗ (отм.) - решение № 207 от 15.01.2016 г. по т. д. №
3234/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 37 от 19.03.2018 г. по т. д. №
1341/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
На основание чл.271, ал.5
вр. ал.1 КЗ (отм.) увреденото лице има право на законната лихва за забава върху
размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока
за окончателно произнасяне по претенция, който не може да бъде по - дълъг от
три месеца от нейното предявяване.
В случая претенцията е
предявена пред ответника на 21.10.2015 г., а срокът за заплащане на обезщетение
е изтекъл на 21.01.2016 г. За периода на забавата 22.01.2016 г. – 16.06.2016 г.
дължимата мораторна лихва, определена по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 500, 22
лв. С оглед на това предявеният иск е основателен за посочения размер и период.
По разноските
по производството:
При този изход
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените във въззивното производство разноски по съразмерност, чийто
размер възлиза на 553, 84 лв.
Тъй като
ответникът по жалбата не е ангажирал доказателства за извършен банков превод на
дължимото адвокатско възнаграждение, за което е съставена фактура, не следва да
се присъждат разноски по съразмерност.
На ищцата следва
да се присъди сумата от 232, 61 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищцата е възложена
сумата над 1 012, 79 лв. до 2 270 лв., представляваща сторени
разноски в производството пред СРС, включително възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 14792 от 16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 32684/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
64 състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от Д.А. К.-Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, с адрес гр. София, ул. „********, с правно основание
чл.282, ал.3 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 12 238 (дванадесет хиляди двеста
тридесет и осем) лв., представляваща обезщетение за щети върху лек автомобил
марка „Понтиак“, рег. № *******, причинени при ПТП от 30.11.2013 г. в гр.
София, по пътя за с. Мрамор, на около 200 м. от околовръстен път, по вина на
водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, рег. № *******който е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със сертификат „Зелена карта“, с номер **********, ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 500, 22 (петстотин лева и
двадесет и две стотинки) лв. –
обезщетение за забава за периода 22.01.2016 г. – 15.06.2016 г., както и В ЧАСТТА, с която Д.А. К.-Б., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, сумата над 1 012, 79
(хиляда и дванадесет лева и седемдесет и девет стотинки) лв. до 2 270 (две хиляди двеста и
седемдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“,
ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. „********, да заплати на Д.А. К.-Б., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.282, ал.3 КЗ (отм.), сумата от 12 238 (дванадесет хиляди двеста
тридесет и осем) лв., представляваща обезщетение за щети върху лек автомобил
марка „Понтиак“, рег. № *******, причинени при ПТП, настъпило на 30.11.2013 г.
в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016 г. до
окончателното плащане, както и да заплати на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 500, 22 (петстотин лева и двадесет и
две стотинки) лв., представляваща
мораторна лихва за периода 22.01.2016 г. – 15.06.2016 г., да заплати сумата от 553, 84 (петстотин петдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СГС, по съразмерност, както и сумата от 232, 61 (двеста тридесет и два лева и
шестдесет и една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14792 от 16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 32684/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
64 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.