Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1817 31.12.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1911 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба
на „Kуентин“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“№ 93, хотел „Мираж“, представляван
от управителя Д.Д.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-210-0085497/25.08.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите,
административният орган наложил на дружеството принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – ресторант Адмирал, в гр.Свети
Влас, хотел „Палас“ М.Д., стопанисван от „Куентин“ ЕООД за срок от 14 /четиринадесет/
дни и бил забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ.
Жалбоподателят твърди, че не били налице
основанията за налагане на ПАМ, а заповедта била издадена в противоречие с
Постановление на Пленума на Върховния съд № 10/28.09.1973 г. В заповедта
липсвали мотиви относно продължителността на мярката. Установената разлика в
касовата наличност, размерът на среднодневния оборот и минималният размер на
непогасени задължения на търговеца нямали отношение и не обосновавали
продължителността на запечатването. Иска се, съдът да отмени заповедта за
налагане на принудителна административна мярка.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, представя пълната административна
преписка, представлява се от юрисконсулт, надлежно упълномощен. Чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа
теза, според която установеното нарушение е доказано и издадената заповед за
налагане на ПАМ е законосъобразна. Моли, жалбата да бъде отхвърлена,
респективно в полза на ответната страна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ФАКТИ:
На 20.08.2020 г. в 14,45 ч. била извършена
проверка в търговски обект – сезонен по смисъла на 71, т.41 от ДР на ЗДДС,
ресторант Адмирал, находящ се в гр. Свети Влас, хотел Палас М.Д., стопанисван
от „Куентин“ ЕООД, при която било констатирано, че търговецът, в качеството си
на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
наредбата. Била извършена контролна покупка на 1 бр. топло предястие, 1 бр.
паста и 2 бр. безалкохолни напитки на обща стойност 48 лв. Сумата била
заплатена в брой от проверяващ инспектор по приходите преди легитимацията на
лице – сервитьор в обекта. За плащането не бил издаден фискален бон от
наличното в обекта фискално устройство в работен режим модел DATECS FP-550 с ИН на ФУ: DТ429964
и ФП № 02429964. След като служителят се легитимирал, от фискалното устройство
бил отпечатан дневен финансов отчет, от който било видно, че продажбата не е
отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон.
Констатациите от проверката били описани в
протокол (л.65-66 от делото). След като възприел тези констатации,
административният орган издал процесната заповед, в която квалифицирал
нарушението по чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. Органът изложил мотиви, относно
срока на мярката.
За установеното
нарушение бил издаден АУАН № F566785/26.08.2020 г. (л.43-44 от делото). По делото
няма данни за издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
В протокола за
извършена проверка на обекта, са вписани бележки и възражения на представителя
на проверяваното лице- работникът приел плащането, като е отразено следното:
„проблема със служебния бон се получи при токов удар, изключване на работната
станция“.
Представени са
заверени копия на фискален и на служебен бон от 20.08.2020г., издадени от
процесното фискално устройство на проверения обект, като видно от съдържанието
на служебния бон, същият е издаден в
14.45 часа /за сумата от 48.00 лева/, а фискален бон за същата стойност е
издаден едва в 15.00 часа, в който час е отпечатан и дневния финансов отчет, а
именно след започналата проверка при легитимация на проверяващите служители на
НАП /л.32 от делото/. Приложени са и обяснения от сервитьора в обекта, приел
плащането, написани от служителя по време на проверката /л.68 от делото/. В
тези обяснения лицето сочи, че „при
поискване на сметка от клиенти в ресторант „Адмирал“ принтера, който отпечатва сметките
блокира и работната станция на която се маркира. В същото време имаше и клиенти
и поръчка за „Рум сервиз“. Понеже трябваше да отида до стаята за поръчката,
дадох сметката на клиентите със служебен бон, за да не ги бавя. След „рестарт“
на системата след токовия удар се оказа, че сметката останала нефискализирана.“
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Процесната заповед била връчена лично, срещу
подпис, на упълномощено лице – счетоводител на дружеството на 07.09.2020 г. (л.27).
Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена в съда на 11.09.2020
г., поради което е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК
за форма и съдържание, респективно се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на
оспорването по същество, при което съдът констатира следното:
С т.1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
(л.47), на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният
директор на НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Сред тези лица са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. По делото е представена и заповед №
21-06/30.03.2018г. (л.49), според която, към момента на издаване на процесния ИАА,
неговият издател Д.Т.В.заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
– Бургас, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Предвид изложеното, оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-210-0085497/25.08.2020 г. е
издадена от компетентен административен орган.
Спазена е и указаната от закона форма –
писмена заповед.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на администра-тивнопроизводствените правила при издаването
на обжалвания акт.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Видно от ал.4 на същата разпоредба условията,
редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите (Наредбата),
всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8
фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените
правни норми налага правния извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – 1 бр. топло предястие, 1 бр. паста и 2 бр. безалкохолни
напитки на обща стойност 48 лв. В жалбата не се оспорва задължението на търговеца за
издаване на фискален бон. Не се оспорва и фактът, че такъв не е издаден.
Направеното от
жалбоподателя възражение за противоречие на заповедта с Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, е неоснователно. Според Постановление
на Пленума
на Върховния
съд № 10/28.09.1973
г. принудителната мярка следва да се използва като средство за допълнително
въздействие върху наказаното лице, за да се отстранят последиците от
извършеното административно нарушение.
След като жалбоподателят
не отрича, че за извършената контролна покупка, след получаване на плащането,
не е издаден своевременно фискален бон, то правилно административният орган е
приложил разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В момента на
плащането е издаден само служебен бон / в 14.45 часа/, с което задължението на
търговеца за документиране на продажбата не е изпълнено. Едва след започването
на проверката, след легитимацията на проверяващите служители на НАП, т.е. след
началният час на проверката /14.45 часа на 20.08.2020г./ е издаден фискален бон
/в 15.00 часа/, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като официалният
документ удостоверяващ началният час на проверката сочи, че същата е започнала
в 14.45 часа, а към този момент е издаден единствено служебен бон.
Изрично бяха дадени указания на жалбоподателя
по реда на чл.171, ал.4 от АПК за установяване на твърдени факти и
обстоятелства, каквито доводи не се съдържат в жалбата до съда, но се съдържат
в протокола за извършена проверка.в този смисъл, жалбоподателят следва да
установи фактите, на които основава своите възражения вписани в протокола
изготвен в деня на проверката, а именно за наличие на обективна невъзможност да
се издаде фискален бон поради наличие на технически причини /токов удар/, както
се твърди от лицето приело плащането и изготвило обяснения по време на
извършената проверка. Доказателства в тази насока не са ангажирани и
констатациите на този официален документ не са опровергани. Както вече бе
отбелязано, в 14.45 часа е издаден само служебен бон, но не и касова бележка
/фискален бон/ за извършената продажба на обща стойност 48 лева. Липсват
доказателства, че неиздаването на касовия бон се дължи на някакви обективни
причини, например поради техническа повреда на устройството в този момент.
Всъщност, не би могло да се приеме, че такава повреда или „токов удар“ е била налице при положение,
че успешно е издаден служебен бон в 14.45 часа. В противен случай, този
служебен бон също не може да бъде издаден, поради което изложените твърдения в
обясненията на работника не могат да се приемат за извинителна причина, поради
която не е издаден касов бон.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС
изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване
на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
Тази правна норма не предоставя възможност за преценка
на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи
посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в
хипотезата юридически факти, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице
както фактичес-ките, така и правните основания, посочени от органа при
издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца фискално
устройство, а при осъществено плащане за продажба на стоки /храни и напитки/ на
обща стойност 48 лева не е издаден документ за това плащане, съгласно нормативните
изисквания за издаване на касова бележка, с оглед посоченото по-горе.
Продажбата се финализира именно с направеното плащане в брой, чието основания е
ясно и категорично установено по делото, поради което очевидно са налице
предпоставките за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката на органа в условието
на оперативна самостоятелност се отнася единствено до определяне
продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на
оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността
на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до
него. В случая заповедта е мотивирана в тази част. По този начин е изпълнено
указанието на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Органът по приходите отчел
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност.
Описано е и обстоятелството, че е
констатирана положителна касова разлика в размер на 52 лева между наличните
парични средства и тези маркирани във фискалното устройство.
Отчетено е задължението на лицето да
организира и ръководи дейността в обекта съобразно изискванията на приложимите
правни норми. Изтъкнато е, че е създадена организация на работа, която
позволява оборота да не се отчита, тъй като не може да бъде обект на контрол,
ако не се издават касови бележки за получените плащания. По този начин
действително се създава възможност за укриване на реализираните обороти от
продажба на стоки и услуги и се обосновава необходимостта за осигуряване
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Неизпълнение на задължението за издаване на касов бон от
работещо в обекта фискално устройство при получаване на плащане винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклоняване от данъчно облагане. Изтъкната е високата степен на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето.
Обобщено, с изложените мотиви процесната
ПАМ е приложена обосновано за срок от 14 дни, в рамките на допустимото и при
отчитане тежестта на нарушението.
Неоснователно е и възражението
за липса на мотиви по отношение на срока на постановената ПАМ. Административният
орган е взел предвид установени факти, посочени по-горе и е изложил изрични
мотиви за определяне срока на мярката.
Съдът счита, че е
съобразен и принципът на съразмерност, като е взета предвид тежестта на
нарушението и правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен
максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при
упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност и наложената ПАМ ще
въздейства предупредително и възпиращо. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна.
Предвид неоснователността на
направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168
от АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника
своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се
дължи. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите, в чиято
структура е органът – ответник, разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Kуентин“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.Славейков
№ 93, хотел „Мираж“ представляван от Д.Д.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-210-0085497/25.08.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Kуентин“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.Славейков
№ 93, хотел „Мираж“, представляван от Д.Д.Д.
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100лв., съставляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: