Р
Е Ш Е Н И Е
№86
09.03.2018 г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На двадесет и седми февруари 2018 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина Геортиева,
Прокурор: Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 137
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба И.А.Д., чрез адв. С.С.
против Прокуратура на РБ с която моли съда да постанови решение с което да
осъди ответника да заплати на ищецът сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното му
задържане под стража, привличането му и обвиняването му в престъпление за което
се предвижда лишаване от свобода от една до десет години, затова че му е отнето
правото на свобода и сигурност, на
свободно придвижване в страната и чужбина, за това че поради незаконното му задържане бил принуден да
търпи болки и страдания, унижения, страх да изтърпи наказание лишаване от свобода
поне седем години или десет такива и то
абсолютно невинен, да се измъчва, че не може да види децата си, жената с която
живее и от която има четири деца за това, че е принуден да търпи обиди, псувни
от надзирателите и още какво ли не между самите арестанти, ведно със законовата
лихва, считано от датата на незаконното задържане под стража 06.04.2015 година
до окончателното й изплащане. Претендира за разноски по
делото..
По делото е
проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК за размяната на книжа/исковата
молба и всички приложения към нея/ между страните. В законния едномесечен срок
по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ОП
Стара Загора в който изразява становище, че счита за недоказана исковата
претенция по основание и размер. Претендираното обезщетение намира за
изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователна намира претенцията на ищеца за законна лихва от датата на
задържането му. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по ДП №
284-ЗМ-120/2015г. РУП Казанлък.
Съдът, като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото
доказателства, се установява, че ПП от 24.02.2015 г- Районна прокуратура Казанлък е образувала ДП № 353/2015 г.
по описа на РП Казанлък. С Постановление от 03.04.201 г. срещу ищеца било
повдигнато и предявено обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК.
С определение от 08.04.2015 г. по ЧНД № 284/2015 г. на РС
Казанлък е взета по отношение на ищеца МН “Задържане под стража” по досъдебно
производство № 284 ЗМ-120/2015 г. на ОД на РУ на МВР Казанлък. С Постановление
от 28.07.2015 г. на РП Казанлък е отменена взетата спрямо ищеца МН “Задържане под стража” по досъдебно
производство № 284 ЗМ-120/2015 г. на ОД на РУ на МВР Казанлък.
С ПП №
353/28.07.2015 г. по досъдебно производство № 284 ЗМ-120/2015 г. на ОД
на РУ на МВР Казанлък /Пр.Пр.№ 353/2015 г. на РП Казанлък/, е прекратено наказателното производство против ищеца за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се
претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане
под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1,
т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди
обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
В случая основанието за прекратяване е необоснованост
на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Макар да няма пълно тъждество в текстовете
на чл. 243,
ал.1, т.2 от НПК и чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато
основанието за прекратяване на наказателното производство е недоказаност на
обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от
лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а също
и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
При
разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за
прекратяване. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за
всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че му е отнето правото на свобода и сигурност, на свободно придвижване в страната
и чужбина, за това че поради незаконното му задържане бил принуден да търпи
болки и страдания, унижения, страх да изтърпи наказание лишаване от свобода
абсолютно невинен, да се измъчва, че не може да види децата си, жената с която
живее и от която има четири деца за това, че е принуден да търпи обиди, псувни
от надзирателите и още какво ли не между самите арестанти.
В
конкретния случай не се събраха никакви доказателства какви болки и страдания
над обичайните такива, вследствие от незаконното обвинение и задържане под
стража, е претърпял ищеца. Не са представени и доказателства за семейното
положение на ищеца, нито колко деца има и на каква възраст са те. По отношение
на твърдението за лошите условия в ареста, обиди, псувни от надзирателите и още
какво ли не между самите арестанти, следва да се
изключи отговорността на ПРБ доколкото
съгласно утвърдената съдебна практика за същите отговорят други органи и на
друго основание.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални
страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени
вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице. При
определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените
принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки,
страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което
пострадалият е бил незаконно обвинен. При
определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на правозащитните
органи, гражданският съд съобразява и данните за личността на пострадалия.
В случая наказателното преследване е продължило и приключило с влязло в
сила постановление за прекратяване в рамките на половин година – напълно
разумен и сравнително кратък срок.
На ищеца по настоящето дело е взета мярка за неотклонение, “Задържане под стража” в рамките на три месеца и половина. Предвид
на това и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и
социалното положение на ищеца и данните за личността му, съдебното му минало, както
и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на
ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той
нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 1 500 лева. Тази сума се дължи, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на постановление за прекратяване на
наказателното производство – 28.07.2015 г. /ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.4/. В
останалата част - до размера на сумата от 50 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на
разноските: ищецът е направил
разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното
уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло
разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар
следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 30 лв.
или разноски в общ размер на 40 лв.. Направеното
възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищцата е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй
като е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатките
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С., на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ,
обезщетение в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
причинени му неимуществени вреди – преживени душевни болки и морални страдания
от незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано досъдебно
производство № 284 ЗМ-120/2015 г. на ОД на РУ на МВР Казанлък /Пр.Пр.№ 353/2015
г. на РП Казанлък/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.07.2015 г., както и направените по делото разноски в размер на 40 лв. /четиридесет
лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара
Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..