Р Е Ш Е Н И Е
№
46
гр. Русе,29 март 2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на първи март 2023 год. в състав:
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Георги Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Димитрова
……… к.н.а.х.д. № 45… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след
постъпила касационна жалба от А.Б.Х. *** ,чрез адв.И.Д. против решение № 726/22.12.2022 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по а.н.д №1895/2022г. по описа на съда. С решението районният съд е
потвърдил наказателно постановление (НП) № 126-ЗЗД от 28.09.2022г., издадено от
зам. директора на Областна дирекция на МВР гр. Русе, за наложено със
санкционния акт на касатора административно наказание “глоба” в размер на 300 лева,
за нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗЗД(Закон за закрила на детето).
В жалбата са изложени
оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Районният съд не бил преценил правилно доказателствата по делото. Тези
доводи се поддържат и в съдебно заседание от адвоката пълномощник. Доводите са развити в с.з. като се твърди, че касатора е санкциониран
едновременно за две нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 ЗЗДетето с едно наказание.
Твърди се ,че посочените
разпоредбите касаят две отделни нарушения, които се
намират в условията на евентуалност и задълженото лице не може да ги извърши
едновременно, както е вменено в текстовата част на НП. За да
възникне задължението по ал.4, трябва да има доказателства, че родителят не
може да придружи непълнолетното си дете на обществено място в очертания от
закона времеви интервал, което е основното му задължение, но при изпълнението
на задължението си по ал.4, осигурявайки пълнолетен придружител за това време,
той не носи отговорност за неизпълнение на задължението по ал.3.
Иска се от
касационната инстанция отмяна на въззивното решение и съответно отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба ангажира писмено становище за неоснователност на
касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по
представен списък.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с
непризоваване на жалбоподателя и предлага да бъде отменено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С решение № 726/22.12.2022
год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1895/2022г. по описа на
съда е потвърдено наказателно постановление (НП) № 126-ЗЗД от 28.09.2022г.,
издадено от зам. директора на Областна дирекция на МВР гр. Русе, за наложено
със санкционния акт на касатора- А.Х. като баща на детето К. Ангелова
Богомилова на 17 години към датата на нарушение,т.е непълнолетна,
административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗЗД(Закон
за закрила на детето), за това че не го е придружил на обществено място след 22.00ч и не му е осигурил дееспособно
лице като негов придружител
Като основание за
налагане на това наказание е посочена нормата на чл.45, ал.3 от ЗЗД.
Нарушението, за което е наложена санкцията на А.Х. е свързано с обстоятелството,
че той в качеството си на родител лице, полагащ грижа за непълнолетното дете негова
дъщеря , както не го и придружил на обществено място-гр. Русе,ул.Янтра
заведение „ Чилаут“ на дата 10.09.2022г след 22.00ч.- около 22,20ч, така и не
осигурил пълнолетен като негов придружител
Това деяние е прието,
че нарушава разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗДетето. Нарушението било установено
при извършена проверка от полицейски служители на посоченото място, в
посочените дата и час.
Служителите
установили, всички съставомерни за деянието признаци:че К. Ангелова Богомилова
е непълнолетно лице и няма със себе си родител, попечител или друго дееспособно
лице, което да го придружава в тоя час на денонощието, което обстоятелство сочи
на нарушение на посочената по-горе разпоредба на Закон за закрила на детето.
С оглед на факта, че
по него време непълнотелната живее с родителите си,в т.ч. и баща си- касатор, именно на него е съставен и АУАН, подписан без
възражение. В последствие е издадено и процесното НП.
Русенският районен
съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
За да потвърди
атакуваното пред него наказателно постановление, въззивната инстанция е стигнала
до извода, че той е издаден от компетентния за това орган, при спазване на
установената форма и административно-производствените правила по издаването му.
Нарушението било безспорно установено и доказано и нямало основание или причина
за отмяна на санкционния акт.
Оспореното решение е
валидно , като не са допуснати твърдяните от представителя на РОП процесуални
нарушение. В съдебното производство пред РРС съгласно чл.61 ал.4 ЗАНН съдът
дава ход и когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес,
каквато хипотеза е била налице.
Касационната
инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд както по отношение на
фактите, така и по отношение на направените въз основа на тези факти правни
изводи. Нарушението на оспорващия е доказано след задълбочен анализ на всички
доказателства по делото. Безспорно е, че бащата на непълнолетното дете е
допуснал с поведението си нарушение на изискването на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Момичето К. е непълнолетно лице
и към момента на проверката е нямало със себе си родител, попечител или друго
дееспособно лице, което да го придружава в тоя час на денонощието на посочената
по-горе дата и място, за което и правилно е била ангажирана отговорността на родителя.
Неоснователни са
направените пред касационната инстанция възражения, че непълнолетното лице е
било придружавано от друго-пълнолетно лице и това освобождава от
административно-наказателна отговорност родителя. Доказателства за това не са
налични, включително и тези ,че майката се била намирала в друго в близост
заведение.
Неоснователни са
доводите ,че са допуснати съществени нарушения в производството по издаване на
НП досежно посочената правна квалификация. Същата е коректно посочена и сочи
,че ако родителите не могат да придружат непълнолетното си дете, навършило 14
години, но не е навършило 18 години след 22.00ч., следва да му осигурят
пълнолетен негов придружител, което не е
сторено.
Неоснователни са
доводите,
че разминаването между посочената в АУАН и в НП правна квалификация на деянието
съставлява съществено процесуално нарушение-самостоятелно основание за отмяна
на НП. Видно е от административнонаказателната преписка, че в съставения АУАН
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 8,
ал. 3 от Закон за закрила на детето, а в издаденото наказателно
постановление-като такова по чл. 8,
ал. 4 от ЗЗД. Причините за допусната неточност са без правно значение, тъй като в случая са налице и двете хипотези на санкционната норма.
По-същественото е, че в мотивите на постановеното от Върховен административен
съд Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е разписано,
че квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия
състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно
нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл.
53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че
фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган, а и Районния съдия би могъл да преквалифицира деянието, ако
правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни
и субективни признаци на деянието. В случая АНО е преквалифицирал деянието от
такова в чл.
8, ал. 3 от ЗЗД в такова по чл. 8,
ал. 4 от ЗЗД.
При това положение, за да е
осъществен състава на нарушението по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде
доказано при условията на алтернативност осъществяване или на хипотезата на ал.
3 на чл. 8 или на ал. 4.Т.е. да е доказана поне една от хипотезите, тъй като
ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете го
придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да осигуряват пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител и обратното.
По делото е установено, че
родителят не е изпълнил задължението си да осигури пълнолетено лице за
придрижител след 22.00ч на обществено място- питейно заведение , както и че не
го е и придружавал. Т.е налице са и двете форми на изпълнителното деяние,
съставомерни по санкционната норма и като е наложил една санкция АНО не е
нарушил закона.
Описанието на нарушението сочи и на двете
форми на изпълнително деяние, които по природата си сочат на дължимо поведение,
ако една от формите не може да бъде попълнена с дължимо поведение : или
непосредствено присъствие на родител или осигуряване на пълнолетно лице като
придружител. В случая от описанието на фактите, срещу които реално се защитава
наказаното лице е видно, че и двете форми на изп.деяние са налице. Не е
допуснато съществено нарушение на правото на лицето да узнае в какво като
обстоятелства и факти е обвинено.
Няма основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност,
напротив. Касае се за охрана на действията на родители, попечители или друго
дееспособни лица, които не са осигурили лично присъствие или присъствие на
пълнолетно лице да придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете-да за
бъде спазено изискването на чл.8, ал. 3 и ал.4 от ЗЗДетето досежно т.нар.
вечерен час, след който непълнолетно или малолетно дете не може да бъде навън
без придружител. Последното/неоставянето им сами навън след определен час/ има
пряко значение за израстването и доброто поведение на непълнолетните или
малолетни деца, независимо от наближаването на пълнолетие, но ненавършено и към
датата на устните състезания при настоящата инстанция.
По изложените по-горе
мотиви и съображения административният съд оставя в сила атакуваното решение на
РРС като правилно и законосъобразно.
По делото, с оглед изхода на спора следва да бъдат
присъдени поисканите от юрисконсулта на ОД на МВР разноски за юрисконсултско
възнаграждение ,чийто размер съдът определя на 80лв.
Воден от това, на основание чл.63в и чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 726/22.12.2022 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1895/2022г. по описа на РРС
Осъжда А.Б.Х. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Русе
направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: