№ 1962
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. М.
при участието на секретаря Д.М.П.
като разгледа докладваното от М. М. Гражданско дело № 20223110100438 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно
съединени искове от Т. Й. Ф., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
срещу „Ч. М.“ **, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.В. №*** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 18270,39 лева – незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.12.2018г.-13.01.2022г., сумата от 2813,49 лева – лихва за
забава върху главницата от незаплатено трудово възнаграждение, за периода 26.01.2019г.-
13.01.2022г., сумата от 571,69 лева – обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, (съобразно допуснато изменение на предявените искове)
на осн. чл. 128, т.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 221, ал.1 КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за периода 01.11.1979г. – 13.01.2022г., по което ищцата е заемала при
ответника длъжността „готвач“. Съобразно уговореното в трудовия договор основното
месечно възнаграждение след 01.01.2021г. възлиза на 650 лева, върху което следва да бъде
начислявано допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
което за общия период на трудовия стаж на ищцата от 42 години възлиза на 25,2 %. На база
основното трудово възнаграждение се следва и допълнително трудово възнаграждение в
дружеството от по 0,1 % на година или общо 4,2%. Твърди, че ТПО е прекратено на
13.01.2022г. едностранно и без предизвестие от нейна страна, на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ,
поради забавяне изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Към момента на
прекратяване на ТПО не са заплатени дължимите трудови възнаграждения на ищцата за
процесния период, претендира заплащане на обезщетение за прекратяване на ТПО без
предизвестие. Счита, че работодателя изпада на 26-то число на месеца следващ месеца, за
който се дължи съответното възнаграждение. Претендира лихва за забава върху главниците
считано от депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор.
Не се оспорва, че страните са не намирали валидно обвързани по ТПО, по което
ищцата е заемала посочената исковата молба длъжност, както и че същото е прекратено на
13.01.2022г. Оспорва предявените искове за разликата над 17390,48 лева.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Представена по делото е трудова книжка на ищцата, от която се установява, че
същата има трудов стаж в продължение на 37 години и 18 дни, за периода от 01.11.1979г. до
01.12.2016г.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице
М.И., в което се посочва, че при запознаване с материалите по делото и след проверка на
съответните документи в деловодството на ответника установява, че за периода
01.12.2018г.-13.01.2022г., общия размер на дължимото и незаплатено трудово
възнаграждение възлиза на 18075,41 лева. Лихвата за забава върху процесното задължение
под формата на дължима главница за незаплатено трудово възнаграждение възлиза на
2825,73 лева. Дава заключение, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО възлиза на 768,18 лева. Не
установява незаплатени в полза на ищцата обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск.
Предвид така изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В настоящия случай, в тежест на ответника по предявения иск е да
докаже заплащането на трудовото възнаграждение за посочения в исковата молба период.
В настоящото производство съдът приема предвид, разпределението на
доказателствената тежест, съобразно която работодателя – ответник е този, който следва да
установи по реда на пълното и главно доказване факта на плащане на трудовото
възнаграждение, че същия не успя да установи този факт, доколкото не ангажира
доказателства, от които може да бъде направен извод в противната насока. Изложеното
мотивира съда да прием, че претенцията на ищеца по чл. 128, т.2 КТ е доказана по
основание. От заключението на в.л. И. по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
която се кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че размера
на дължимото и незаплатено трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 18075,41 лева.
Този си извод вещото лице прави след анализ на записванията на намиращите се в
счетоводството на ответника документи, поради което следва така определения размер на
дължимото трудово възнаграждение на да бъде възприет от съда. При тези съображения
предявения иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за процесния период се
явява основателен за установения от експертизата размер от 18075,41 лева, поради което до
този размер следва да бъде уважен, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения такъв от 18270,39 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху
уважената главница следва да бъде присъдена и законна лихва за забава считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
Съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза размера на
задължението за забава върху дължимото трудово възнаграждение възлиза на 2825,73 лева.
Предвид основателност на главната претенция по реда на чл. 128, т.2 КТ, то основателна се
явява и акцесорната такава за присъждане на мораторна лихва. По изложените съображения
предявения иск следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 2813,49 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1,
т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Не е спорно в
случая, че ТПО е прекратено при условията на чл. 327, ал.1, т.2 КТ– поради забавяне на
изплащане на трудовото възнаграждение. Така изложеното води до извода, че претенцията е
доказана по основание. От заключението на в.л. И., съдът приема, че размера последното
2
брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец възлиза на 768,18 лева.
От изложеното следва, че така предявения иск е изцяло основателен за предявения размер от
571,69 лева, поради което следва да бъде уважен. Върху уважената главница следва да бъде
присъдена и законна лихва за забава считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в размер на 1320 лева, представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, за които са представени по делото доказателства за реалното
им заплащане, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна
такса в размер на 4% от цената на всеки един иск, но не по-малко от 50 лева за всеки един.
По главния иск за дължимо трудово възнаграждение се дължи държавна такса в размер на
723,01 лева, по акцесорната претенция сумата от 112,53 лева, по иска за дължимото
обезщетение за неспазено предизвестие сумата от 50 лева, като и 50 лева по предявения иск
за дължим обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, по който иск производството
по делото е прекратено. В последната хипотеза следва да бъде посочено, че държавната
такса е дължима при предявяване на иска в съда, а не при неговото разглеждане по същество
на спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 250 лева представляващи
заплатено от бюджета на съда депозит за назначената съдебно – счетоводна експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч. М.“ **, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.В.
№*** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Ф., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
сумата от 18075,41 (осемнадесет хиляди седемдесет и пет лева и 41 ст.) лева –
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2018г.-13.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
14.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в частта за разликата над уважения размер от 18075,41 лева до пълно предявения размер от
18270,39 лева; сумата от 2813,49 (две хиляди осемстотин и тринадесет лева и 49 ст.) лева
– лихва за забава върху главницата от незаплатено трудово възнаграждение, за периода
26.01.2019г.-13.01.2022г.; сумата от 571,69 (петстотин седемдесет и един лева и 69 ст.)
лева – обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
14.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 128, т.2 КТ, чл. 86 ЗЗД,
чл. 221, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ **, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.В.
№*** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Ф., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. М., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
сумата от 1320 (хиляда триста и двадесет) лева – заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч. М.“ **, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В.В.
№*** ДА ЗАПЛАТИ на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 935,54 (деветстотин тридесет и пет лева и 54 ст.) лева дължима по
делото държавна такса, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева заплатени от бюджета на
съда разноски в производството по делото, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от
ГПК, в частта досежно присъденото трудово възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4