Решение по НАХД №1021/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260009
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20204310201021
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        гр.Ловеч, 01.02.2021 г.                       

 

                             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                    

    ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в открито заседание на  първи февруари две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Ваня Кирилова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 1021  по описа за 2020  година

 

                     

                 Р   Е   Ш   И   :

 

        ПРИЗНАВА К.Д.И. ***, ЕГН:********** за ВИНОВНА  в това, че на 11.05.2020 година в гр. Ловеч, при подаване на Заявление за издаване на СУ на МПС вх. № 1831/11.05.2020 година пред Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, в писмена декларация, която по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на МС №13 от 08.02.2010 г., / обн. ДВ бр. 12 от 12.02.2010 г./, се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства е потвърдена неистина, относно факта и обстоятелството по загубване на български личен документ- СУ за МПС № ********* - престъпление по чл.313, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

 НАЛАГА на К.Д.И., с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА К.Д.И., с горните данни, да заплати по сметка на ОДМВР – Ловеч сумата от 157.41 лв. разноски по дос. производство.

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес за обвиняемата и от съобщението за РП-Ловеч  пред ЛОС.

                        

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :  

   

 

 

 

 

             

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                                                                                                                                                                                                                 

Мотиви на Решение № 260009 от 01.02.2021 г. по н.а.х.д. № 1021/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 18.11.2020 г. по досъдебно производство № 460/2020 г. на РУ на МВР Ловеч на Венцислав Василев – прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК К.Д.И. *** по повдигнатото ѝ обвинение по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 11.05.2020 година в гр.Ловеч, при подаване на Заявление за издаване на СУ на МПС с вх.№ 1831/11.05.2020 година пред Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, в писмена декларация която по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на МС № 13 от 08.02.2010 г., /обн. ДВ, бр.12 от 12.02.2010 г./ се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства е потвърдена неистина, относно факта и обстоятелството по загубване на български личен документ - СУ за МПС № *********.

          На досъдебното производство обвиняемата К.И. се е възползвала от правото си да не дава обяснения /л.59/, но е заявила, че съжалява за случилото се.

В съдебно заседание, редовно призована, се явява лично. Отказва да дава обяснения, а по същество на делото заявява, че няма какво да добави.

Районна прокуратура гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемата К.Д.И. ***. Била управител на „Ч.Т.Г" ООД. И. притежавала правоспособност за управление на МПС, придобита през 2016 година и първоначално издадено през същата година СУ на МПС, като се водела на отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч /л.27/. В последствие, въз основа на заявление рег.№ 1002327/03.05.2018 г. на И. било издадено СУ на МПС № ********* от ОД на МВР Ловеч на дата 09.05.2018 година, със срок на валидност до 09.05.2028 година /л.29/.

На 11.05.2020 г. обвиняемата И. се явила в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч и на гише № 4 в служба „Квалификация" заявила желание за издаване на СУ на МПС, поради изгубване на притежаваното такова. Свидетелката П.М.М.- системен оператор /л.11/, изготвила формуляр на Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани рег.№ 1831/11.05.2020 година /л.17/, което И. наред с попълнена от нея Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи /л.4/ подписала. В графата /факти и обстоятелства по загубването, открадването, повреждането или унищожаването/ на декларацията, обвиняемата И. вписала текста „изгубен" и „След проверка в Република Италия от пътен патрул установих, че свидетелството ми за управление на МПС липсва". Декларирала също така информираност, че с подаване на декларацията СУ на МПС № ********* ще бъде обявено за невалидно. С разписка от 11.05.2020 г. /л.19/ И. удостоверила получаване на отпечатано заявление, съдържащо автоматично попълнени от НБД „Население" чрез НАИФ актуални данни по гражданско състояние, снимка по последния издаден български личен документ. Към заявлението приложила вносна бележка за платена такса.

Въз основа на така попълнените документи на И. било издадено на 13.05.2020 г. СУ на МПС № *********, със срок на валидност до 09.05.2028 година, което ѝ е било връчено на 15.05.2020 година /л.29/.

Същевременно, с оглед декларираното изгубване, срещу И. бил съставен АУАН № 40/11.05.2020 г. /л.22/, за нарушение с квалификация по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, а въз основа на него било издадено и наказателно постановление № 906-БДЛ-40 от 15.05.2020 г. от Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч. Наложено ѝ е било административно наказание глоба, в размер на 50 лева /л.23/.

На 27.07.2020 г. в ОД на МВР Ловеч постъпило писмо от ГД „Национална полиция“, с което ги уведомявали за получена от посолство на Р България в гр.Рим преписка КО-55-33-16/21.07.2020 г. от Д „КО" при МВнР, с която се изпраща СУ на МПС № ********* на К.Д.И., отнето за нарушение на правилата за движение на Република Италия /л.5/. В приложен опис било отразена причина за отнемането - нарушение на чл.129, чл.179 и чл.218 от Закона за пътищата, по протокол № 1144/10231/24.02.2020 година /л.6/.

Така установените обстоятелства сочат, че декларираното от обвиняемата И. в Декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи на 11.05.2020 г. обстоятелство, че е изгубено притежаваното от нея СУ на МПС, е недостоверно. Видно от заключението на съдебната графическа експертиза /л.42-48/, ръкописният текст в декларацията е изписан от И., като подписът за декларатор също е положен от нея.

Съгласно чл.35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи, „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС, освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС -декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1". От своя страна, разпоредбата на чл.17, ал.1 от същия правилник гласи, че „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец, съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР".

На следващо място, съгласно нормата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а, в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина".

Разпоредбата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата сочи, че „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация".

          С оглед на така установената от прокурора фактическа обстановка по случая, която изцяло се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че с деянието си обвиняемата К.Д.И. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 11.05.2020 година в гр.Ловеч, при подаване на Заявление за издаване на СУ на МПС с вх.№ 1831/11.05.2020 година пред Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, в писмена декларация която по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на МС № 13 от 08.02.2010 г., /обн. ДВ, бр.12 от 12.02.2010 г./ се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства е потвърдена неистина, относно факта и обстоятелството по загубване на български личен документ - СУ за МПС № *********.

Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че К.И. е извършила от обективна страна престъплението, за което ѝ е било повдигнато обвинение по чл.313, ал.1 от НК, като е потвърдила неистина в декларация, която по силата на закона се дава пред орган на власт, че е загубила свидетелството си за управление на моторно превозно средство № ********* в Република Италия. Изложената по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства, така и от свидетелските показания, които са последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самата обвиняема не оспорва вмененото й престъпление.

От субективна страна обвиняемата е действала с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението е нежеланието на обвиняемата И. да се съобразява с установените правила за издаване на СУМПС и дубликати на тях.        

С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети, а и същото е формално, на просто извършване. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или глоба, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е била с постоянно местоживеене, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо нея ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че К.Д.И. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.313, ал.1 от НК и ѝ се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемата и социалния ѝ статус, изразеното критично отношение към стореното, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът постанови обвиняемата К.И. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата 157,41 лева, представляваща направени по делото разноски за експертиза.

          Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.

 

        

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :