Решение по дело №20012/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23122
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20241110120012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23122
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110120012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от
А. А., П. П., Й. К., В. А. и Е. Н.- изпълнителни директори, чрез адв. М. М.,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С...., представлявано от Л. Б.- управител, чрез адв. Л. П., с която се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2738,95 лв.,
представляваща главница по регресна претенция за щета № 073021217000006,
образувана във връзка с Генерална застрахователна полица №
07300202700000002 с покритие между 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата
молба- 08.04.2024 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 432,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2023 г. до 05.04.2024 г.
Ищецът, твърди, че на 30.03.2021 г. „Т.“ ООД, ЕИК ********* (трето за
производството лице) е възложило на ответното дружество превоза на стоки-
130 бр. бойлери Saunier Duval GCVHL, от гр. Шумен, България, до гр.
Виториа, провинция Алава, Кралство Испания, за което била издадена и
подписана от страните международна товарителница. Уговорено било, че
стоката ще бъде превозвана като групажен товар от „А.“ ЕООД в две различни
композиции (per. № ********/ № *********, като превозвач и № ****** /
****** като последващ превозвач). Превозваните стоки били 130 бр. бойлери
Saunier Duval GCVHL, разделени в 13 палета, всяко съдържащо 10 бр.
бойлери, единично опаковани в кашони със защита от експандиран
полистирол отгоре и отдолу. За процесните стоки били издадени фактура №
********** от 30.03.2021 г. и придружаващият я опаковъчен лист №
**********. Твърди, че при пристигане на стоката в нейното местоназначение
1
един от палетите бил компрометиран, като кашоните, в които бойлерите били
превозвани, били намокрени и с нарушено съдържание. Поддържа, че
констатираните обстоятелства били отбелязани от получателя на стоката в
товарителницата. Сочи, че в полето забележки при пристигането получателят
е вписал забележката „стоката доставена мокра, има снимки“. Било
ангажирано независимо дружество- сървейор, което да организира комисия от
експерти за установяване причината за настъпилата повреда. За такова било
определено испанското дружество „S. S. I.“ S.A.U., като на 14.04.2021 г. бил
изготвен авариен протокол за състоянието на повредения товар. След преглед
от сървейора се установило, че всички десет кашона от мокрия палет били
мокри, като влагата проникнала и към самите бойлери. При изследване на
източника на намокрянето се установило, че то е настъпило в следствие на
проникване на атмосферни води в товарното помещение на превозното
средство, транспортирало товара. Заключението на сървейора било, че
компрометираните бойлери били негодни за следваща употреба или продажба
и следваки да бъдат унищожени за скрап. След извършване на прегледа било
установено, че общата стойност на повредените артикули възлиза на 800,40
евро, като сумата била получена чрез умножаване на цената на един бойлер
(80,04 евро) по броя на повредените бойлери (10). Тъй като процесната стока
била негодна за последваща реализация, била предадена за скрап. Излагат се
твърдения, че между „А. Б.“ и „Т.“ ООД била сключена Генерална
застрахователна полица № 07300202700000002 с покритие между 01.04.2020 г.
до 31.03.2021 г., по силата на която бил застрахован превозът на товарите в
страната и чужбина. На 12.04.2021 г. „Т.“ ООД депозирал искане пред
ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за щети, причинени от
загуба на стока, в размер на сумата от 1565,45 лв. (левовата равностойност на
бракуваната стока). Въз основа на претенцията била образувана щета №
73021217000006. Претенцията била одобрена и заплатена на застрахования
като бил нареден и превод от 600 евро към дружеството сървейор за
изготвения от него доклад. Ищецът твърди, че е предявил регресна претенция
към ответника, която не била заплатена. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.“ ЕООД подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на вредите и наличието на
противоправност. Оспорва наличието причинно-следствена връзка между
поведението на дружеството- превозвач и увреждането. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихви. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по договор
за превоз на товари е настъпило конкретното застрахователно събитие-
увреждане на товара, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди /стойността
на повредата/.
По иска по чл. 86 ЗЗД е възложено в тежест на ищеца да установи
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.
Във връзка направеното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е възложено да установи обстоятелства, водещи до спиране и
прекъсване на давността.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за
окончателен в о.с.з. от 07.10.2024 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства- наличието на застрахователно
правоотношение между „А. Б.“ АД и „Т.“ ООД; искане за заплащане на
застрахователно обезщетение от „Т.“ ООД, въз основа на което при ищеца е
образувана щета № 073021217000006; заплащането на застрахователно
обезщетение от „А. Б.“ АД в полза на „Т.“ ООД, както и на сумата от 600 евро
на дружеството сървейор за изготвения от него доклад; между „Т.“ ООД и
ответното дружество е сключен договор за превоз на стоки- 130 бр. бойлери
Saunier Duval GCVHL, от гр. Шумен, България, до гр. Виториа, провинция
Алава, Кралство Испания; стоката е била превозена от ответното дружество,
като същата била бракувана; до ответника е изпратена покана за доброволно
изпълнение на регресната претенция.
Между страните е спорен въпросът относно механизма на настъпване на
вредите и наличието причинно-следствена връзка между поведението на
дружеството- превозвач и констатираното увреждане на стоките.
В случая съществуването на валиден договор между ищеца и „Т.“ ООД
за имуществена застраховка, обективирана в Генерална застрахователна
полица № 07300202700000002 за процесния товар е безспорно по делото.
Касае се за договор за застраховка срещу рисковете по превоза по смисъла на
чл. 419 КЗ, съгласно който застрахователният договор при сухопътни,
въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен
превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Това е вид имуществено
застраховане на вещи с цел покриване на вредите, нанесени на превозвания
товар, независимо от причините за увреждането му и наличието на вина за
същото от превозвача. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а
не отговорността на превозвача. В хипотеза, в която вина за вредите има
превозвачът, платилият застраховател има право на регресен иск срещу него
за платеното застрахователно обезщетение съобразно правилата на чл. 410 КЗ.
Застрахователят по застраховка срещу рискове по превоза, който е платил
обезщетение за вреди от загубен или повреден товар, се суброгира в правата
3
на застрахования и може да предяви регресен иск срещу превозвача само ако
застрахованият има такова право.
Видно от приложените доказателства по делото „Т.“ ООД, в качеството
си на изпращач, е възложил на ответното дружество „А.“ ЕООД, в качеството
му на превозвач, транспортирането на 13 палета домакински уреди от гр.
Шумен, България, до гр. Виториа, провинция Алава, Кралство Испания, на
30.03.2021 г. Съгласно приложената фактура по делото и опаковъчен лист
превозваните стоки представлявали 130 бр. бойлери Saunier Duval GCVHL,
всеки на единична стойност от 80,04 евро.
За процесния товар „Т.“ ООД има сключена имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, обективирана в Генерална застрахователна
полица № 07300202700000002 със срок на действие от 01.04.2020 г. до
31.03.2021 г. Обект на застрахователно покритие са всички товари, условията
на доставка за които изискват или за които счита за необходимо- фабрично
нови битови електроуреди, резервни части, компоненти, суровини и
материали, опаковани в кашони/ дървени каси/ сандъци/ кутии/ варели/
бидони; опаковъчна непромокаема хартия и стоманени листи, опаковани за
превоз начин и заготвени върху палети и скарали, при превози по море и
контейнеризирани. Процесният товар- 130 бр. бойлери попада именно в
обхвата на процесната застраховка.
Съгласно товарителницата при получаване на процесния товар в склада
в Испания е било констатирано, че 13 палета с домакински уреди са били
мокри, като товарът нямал предпазни колани. В товарителницата липсва
информация процесният палет да е бил с нарушена опаковка, респ.- да е бил
намокрен, при натоварването му за превоз в гр. Шумен.
Във връзка констатираната нарушена опаковка на превозваните стоки, в
изпълнение на задължението си по т. 12 от застрахователния договор, ищецът
е потърсил авариен комисар за извършване на оглед и констатиране размера на
щетата в лицето на S. S. I., S.A.U., който е изготвил доклад за щети след
извършена инспекция на 15.04.2021 г. В доклада е отразено, че при преглед на
един палет с електрически бойлери Saunier Duval, тип E-SD 80 ES C3, е
установено, че кашоните от палета са били повредени от вода, като някои от
тях били много мокри. Поради опасност от проникване на влагата в
електроуреда и причиняване на корозия, пратката е била отказана за
получаване. Като заключение се сочи, че покривът на полуремаркето, с което е
транспортиран засегнатият палет не е бил водонепропусклив на мястото,
където е поставен палетът. За извършената проверка ищецът е заплатил на S.
S. I., S.A.U., сумата от 600 евро, видно от справка за междубанков превод в
евро от онлайн банкирането на ищеца в „А. Б. Б.“.
За увредените стоки изпращачът е уведомил застрахователното
дружество с Уведомление/Претенция, в което е посочил, че са увредени 10 бр.
електроуреди „Saunier Duval GCVHL“, всеки на единична стойност от 80,04
евро, във връзка което при ищеца била образувана Щета № 073021217000006
и изплатено обезщетение в размер на 1565,45 лв. в полза на „Т.“ ООД, видно
от преводно нареждане от 17.12.2021 г.
4
По делото е изготвена и приета съдебно-оценителна и техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно, обективно и пълно
изготвено. От последното се установява, че стоката е била натоварена
съгласно условията за превоз на групажни товари, като същите не е следвало
да бъдат обезопасени с колан. Проникването на атмосферни води в товарното
помещение на превозното средство е възникнали от техническа неизправност
по време на превоза на товара от България до Испания. Съгласно експертното
мнение на вещото лице, ако намокрянето на стоките се беше случило при
натоварването, са щели да бъдат засегнати всичките 13 палета.
Електрическите бойлери, получени с мокра опаковка, не могат да бъдат
пуснати в продажба поради попиване на течността и създаването на трайни
петна по опаковката, вкл. поради възможността да се прояви корозия по
податливите части на електроуредите, които да са били в досег с мократа
опаковка. Стойността на увредените бойлери е 800,40 евро с левова
равностойност от 1565,45 лв.
С оглед гореизложеното от фактическа страна съдът счита за доказано,
че е установено при условията на пълно доказване, че при превоза са
настъпили процесните увреждания по превозвания товар, в резултат на което
са били бракувани 10 бр. електрически бойлери Saunier Duval GCVHL, всеки
на единична стойност от 80,04 евро.
Ето защо искът за главница следва да бъде уважен в пълен размер за
сумата от 2738,95 лв., от която 1565,45 лв., представляващи изплатено
обезщетениие от ЗАД „А. Б.“ АД по щета № 073021217000006 в полза на „Т.“
ООД, и 1173,50 лв. (600 евро), представляващи изплатена аварийна такса към
към дружеството сървейор- S. S. I., S.A.U., за изготвения от него доклад.
По възражението за погасителна давност:
Съобразно задължителната практика на ВКС давността по отношение на
суброгационното право на застрахователя за предявяване на регресен иск
срещу лицата, които носят гражданска отговорност /договорна или деликтна/
за вредите, обезщетени от застрахователя, е общата давност по чл. 110 ЗЗД и
започва да тече от плащането на застрахователно обезщетение, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а
възниква, с факта на изплащането на сумата от застрахователя, по силата на
закона право на регрес. В този см. е Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1502/2018 г., I т. о., на ВКС. При това положение ищецът има право да
претендира регресното си вземане в срок от 5 години, считано от датата на
заплащане на застрахователното обезщетение, а именно от 17.12.2021 г. Оттук
следва, че настоящият иск е предявен преди изтичането на срока на 5-
годишната погасителна давност. Следва да се отбележи, че предвиденият в
чл.32, ал.1, б. А от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната
давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се
застраховател, по договор за застраховане на товар срещу рисковете по
превоза, иск срещу превозвача или неговия застраховател.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
С оглед уважаване на главния иск за главница следва да се разгледа и
иска за мораторна лихва по чл. 86 ГПК. По делото е представено като
„Приложение № 9“ / л. 49 по делото/ покана от ищеца до ответника от
30.08.2023 г. за заплащане на сумата от 2738,95 лв., от която 1565,45 лв.,
представляващи изплатено обезщетениие от ЗАД „А. Б.“ АД по щета №
073021217000006 в полза на „Т.“ ООД, и 1173,50 лв. (600 евро),
представляващи изплатена аварийна такса към към дружеството сървейор- S.
S. I., S.A.U., за изготвения от него доклад. По делото обаче липсва представено
доказателство, от което да е видно кога или дали е достигнала поканата до
ответника изобщо. Поради изложеното съдът счита за недоказан иска за
мораторна лихва, доколкото не бе установено изпадането в забава на
ответника по отношение на регресната претенция.
Ето защо съдът счита, че следва да се остави без уважение искът за
сумата от 432,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.01.2023 г. до 05.04.2024 г., като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по
делото.
Ищецът е сторил разноски и представил доказателства в тази връзка за
сумата от общо 1350,65 лв., от които 691,09 лв. за адвокатско възнаграждение,
159,56 лв. за държавна такса и 500 лв. за депозит за вещо лице по СТОЕ. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 1161,56 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие от
07.06.2024 г., платено в брой. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да му се присъдят разноски в размер на 63 лв. съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от Л. Б.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С.........., представлявано от А. А., П. П., Й. К., В. А. и Е. Н.- изпълнителни
директори, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ сумата от
2738,95 лв., представляваща главница по регресна претенция за щета №
073021217000006, образувана във връзка с Генерална застрахователна полица
№ 07300202700000002 с покритие между 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата
молба- 08.04.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от А. А., П. П., Й.
К., В. А. и Е. Н.- изпълнителни директори, срещу ответника „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано от Л.
Б.- управител, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 432,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2023 г. до 05.04.2024 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от Л. Б.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С.........., представлявано от А. А., П. П., Й. К., В. А. и Е. Н.- изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1161,56 лв.,
представляваща съдебни разноски, сторени в настоящото производство пред
СРС съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ищеца ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.........., представлявано от А. А., П. П., Й. К., В. А. и
Е. Н.- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на ответника „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявано от Л.
Б.- управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 63 лв., представляваща
съдебни разноски, сторени в настоящото производство пред СРС съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7