№ 162
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100502072 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от Е. М. Й. чрез особен представител адв. Г. Г. срещу Решение № 184/28.07.2022
г., постановено по гр.д. № 1476/2021 г. на РС – Провадия, с коeто е прието за установено в
отношенията между страните, че Е. М. Й. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД (настоящо наименование
"УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД) неустойка в размер на 49.98 лева за предсрочно
прекратяване на договор с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като вземането
е прехвърлено на „С.Г.ГРУП“ ЕАД, а впоследствие – на „ЮБЦ“ ЕООД, и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като жалбоподателят е осъден да
заплати и 610.00 лева съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се поддържа недопустимост и неправилност на обжалваното
решение като се излагат оплаквания и доводи за необоснованост и незаконосъобразност.
Оспорва се факта, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила
вземането си на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а
„С.Г.Груп“ ЕАД – на „ЮБЦ“ ЕООД, тъй като страна по приложения договор за цесия било
"С.Г.Груп" ООД с ЕИК *********. Излага се, че съдът неправилно не е уважил направеното
възражение за нищожност на договора за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Излага подробна аргументация за липса на надлежна страна по договора, респ. за липса на
процесуална легитимация за ищеца да инициира заповедно производство. Съответно, РС се е
1
произнесъл по недопустим иск. Поддържа, че ответницата не е била надлежно уведомена за
извършените цесии в полза на "С.Г.Груп" ООД и в полза на „ЮБЦ“ ЕООД. На това
основание също счита иска за недопустим. На следващо място поддържа, че „БТК“ ЕАД не
е изпълнило задължението си да изпрати на абоната 30-дневно писмено предизвестие за
прекратяване на договора, съответно искането за издаване на заповед за изпълнение и
установителният иск са неоснователни. Поддържа се, че съгласно общите условия на
доставчика на телекомуникационни услуги неустойка при неплащане в срок на
задълженията на абоната не се дължи, от което прави извод, че в индивидуалния договор не
може да се включва клауза за неустойка. Иска се отмяна на решението на ПРС и отхвърляне
на исковите претенции, както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД
(с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) депозира отговор на въззивна жалба, с който
оспорва същата като неоснователна. Излага становище и аргументация по наведените от
въззивника оплаквания като подчертава, че всички повдигнати в жалбата въпроси са били
предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е
и допустимо – спазени са преклузивните срокове за подаване на възражение в заповедното
производство и за предявяване на установителния иск, налице са всички положителни
процесуални предпоставки и не са налице процесуални пречки за разглеждане на иска,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на
посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран по реда на чл. 422 от ГПК с положителен установителен иск от
„ЮБЦ“ ЕООД ЕИК:********* (настоящо наименование "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД)
срещу Е. М. Й. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в
размер на 49.98 лева за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 15902828001
от 29.06.2015 г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер на
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, на основание чл. 92 от
ЗЗД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 679/26.08.2021 г. по ч.гр.д. №
1017/2021 г. по описа на РС-Провадия, 2-ри състав.
2
Ищецът твърди, че ответникът е сключил с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15902828001 от 29.06.2015 г. за ползване на мобилна услуга за номер **********. На
05.05.2017 г. било сключено допълнително споразумение с месечна абонаментна такса 19.99
лева с ДДС за срок от 24 месеца. Ответникът не заплатил мобилни услуги за два
последователни отчетни месеца – 04.2018 г. и 05.2018 г., поради което мобилният оператор
прекратил едностранно договора с абоната на 23.07.2018 г. и начислил неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 119.49 лева, от които в настоящото
производство се претендира част в размер на 49.98 лева, представляваща трикратния размер
на месечните такси без ДДС (3x16.66 лв). Вземането за неустойка било прехвърлено от
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., който от своя страна го
прехвърлил на ищеца на 01.10.2019 г. Твърди, че ответникът е уведомен надлежно за двете
цесии, включително с получване на препис от исковата молба с приложенията.
Ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално, неоснователен. Поддържа
нищожност на договора за цесия от 01.10.2019 г. Счита, че единствено „С.Г.Груп“ ООД има
правото да подава заявление за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че длъжникът не е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането. Оспорва дължимостта на
претендираната неустойка, поради това, че такава не била предвидена в общите условия,
както и поради това, че „БТК“ ЕАД не била изпратила на ответника предизвестие за
прекратяване на договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
В настоящото въззивно производство не се спори, че между Е. М. Й. и „БТК“ ЕАД е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15902828001 от 29.06.2015 г. за ползване на мобилна услуга за номер **********, че
ответницата не е заплатила мобилни услуги за два последователни отчетни месеца – 04.2018
г. и 05.2018 г., поради което мобилният оператор прекратил едностранно договора с абоната
на 23.07.2018 г. и че претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в
трикратния размер на месечните такси без ДДС (3x16.66 лв).
По оспорването от въззивника на факта, че „БТК“ ЕАД е прехвърлила вземането си
на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД –
на „ЮБЦ“ ЕООД, тъй като страна по приложения договор за цесия било "С.Г.Груп" ООД с
ЕИК *********, съдът приема следното: Видно е от търговския регистър, че на 17.12.2019 г.
е вписано преобразуване на "С.Г.Груп" ООД с ЕИК ********* чрез промяна в правната
форма в „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********. Следователно последното в качеството си на
универсален правоприемник е надлежно материалноправно легитимирано по сключения на
16.10.2018 г. от "С.Г.Груп" ООД договор за цесия.
Въпреки оплакванията във въззивната жалба за необсъждане от първоинстанционния
3
съд на възражението за нищожност на договора за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“
ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, релевантни основания за нищожност не са изложени и във въззивната
жалба. Възражението, че по договора за цесия липсвала страна, тъй като в същия се
посочвал само цесионер, не кореспондира със съдържанието на договора, от което ясно
може да се изведе, че цедентът на вземането е „С.Г.Груп“ ООД, а цесионерът – „ЮБЦ“
ЕООД. С оглед транслативния ефект на договора за цесия без съмнение „ЮБЦ“ ЕООД е
надлежно материалноправно легитимирано както да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, така и да предяви установителен
иск.
Доводът на въззивника, че след сключване на договора за цесия „БТК“ ЕАД не било
легитимирано да упълномощи "С.Г.Груп" ООД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне, тъй като вече нямало качеството кредитор, е правно несъстоятелен. Съгласно
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД именно предишният кредитор е овластен да съобщи на длъжника за
цесията, следователно той може и да упълномощи друго лице да извърши това правно
действие.
Не е спорно, че уведомлението за извършените цесии е получено от ответницата като
приложение към исковата молба с връчването и на назначения и особен представител, което
́́
съгласно константната съдебна рактика е допустимо и е произвело правно действие (така
цитираното от ВРС Р № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС). Правилно ВРС е
приел, че този факт следва бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Обстоятелството, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответницата не е била уведомена за прекратяване на договора, не лишава
кредитора от правото да претендира уговорената между страните неустойка в случай на
неизпълнение на задължението за плащане на дължимата абонаментна такса и прекратяване
на договора на това основание, което съгласно общите условия настъпва с изтичане на 14
дневен срок от изключване на неизправния абонат от мрежата, ако в този срок потребителят
не е отстранил нарушението – чл. 50, ал. 7 от ОУ.
Обстоятелството, че уговорката за неустойка не се съдържа в общите условия, а е
включена в индивидуалния договор, няма отношение към валидността на същата – чл. 298,
ал. 3 от ТЗ.
При това положение искът е основателен, а обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено като правилно. На осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на ВРС.
При този изход от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските за настоящата
инстанция следва да се възложат в тежест на въззивника. На въззиваемата страна ще се
присъди на сумата от 180,00 лева адвокатско възнаграждение за производството пред ВОС
съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Въззиваемата страна не е изпълнила задължението си да внесе определения от съда
депозит за особен представител на въззивницата в размер на 100,00 лева, поради което
4
следва да бъде осъдена да заплати същия по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 184/28.07.2022 г., постановено по гр.д. №
1476/2021 г. на РС – Провадия.
ОСЪЖДА Е. М. Й., ЕГН **********, да заплати на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД
(с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК:*********, гр. София, п.к. 1404, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща
направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК:*********, гр. София, п.к. 1404, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, да заплати по сметката на Окръжен съд – Варна в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща дължимо
възнаграждение за назначен особен представител на Е. М. Й. в производството пред
въззивната инстанция на основание чл.77, ал. 1 от ГПК и ПОСТАНОВЯВА
принудителното им събиране.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5