Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13733/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ш.Б.А. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано
на 04.11.2016 г., в гр. Димитровград, в следствие противоправното поведение на
водача на л.а. „Опел Астра”, с рег. № *******И.Г.Д.,
който като не е съобразил скоростта си на движение с конкретните пътни условия
я блъснал като пешеходка. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания –
многофрагментно счупване на тибията на десния крак, наложило поставянето на
метална плака с пирони. Твърди, че първоначално лечението й е на постелен режим
с невъзможност да се обслужва сама и е била зависима от чужда помощ, а в
последствие започнала да се придвижва с помощни средства, като през целия
период на лечение търпяла интензивни болки и страдания и социално-битови
ограничения. Сочи, че и към момента на предявяване на иска все още има
накуцваща походка и затруднения при слизане и изкачване на стъпала. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 80 000 лева. Претендира и лихва за забава
от 06.09.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД оспорва иска. Оспорва да е
налице противоправни поведение на застрахования при него водач, като твърди, че
се касае за случайно събитие, евентуално прави възражение за съпричиняване,
поради неправилно пресичане от страна на ищеца на пътното платно. Оспорва и
наличието на причинна връзка между посочените в исковата молба телесни
увреждания и претендираните за тях неимуществени вреди и твърдяното
противоправно поведение, както и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение за настъпване на произшествието при условията на случайно деяние
– че застрахованият при него водач не е могъл да предвиди и/или да предотврати
настъпването на вредоносния резултат, евентуално възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 04.11.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 5,25 ч., в гр. Димитровград,
на ул. „Ст.Стамболов“ на кръстовището с ул. „Ивайло“ е настъпило ПТП между участник
1 – с рег. № СТ 60-12 НН, управляван от И.Г.Д. и пешеходката Ш.Б.А., като в
протокола е посочена работна диагноза на пешеходката комоцио и контузни рани по главата. В
протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е
посочено, че водачът на лекия автомобил се движел по бул. Ст.Стамболов и на
кръстовището с ул. Ивайло с посока на движение север – юг, като поради движение
със скорост несъобразена с пътните
условия (дъжд) блъска неправилно пресичащата от ляво на дясно по посока на
движението му пешеходка А., която в следствие на удара е с комоцио и контузни
рани на главата, като е настанена в ХО на общинска болница „Св.Екатерина“ гр.
Димитровград. В протокола за ПТП е посочено, че и на двамата участници в
произшествието е съставен акт за установяване на административно нарушение – на
водача на МПС – за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Видно от акта за административно нарушение и
издаденото наказателно постановление на Ш.Б.А. е наложено административно
наказание за това, че като пешеходец, с посока на движение изток – запад,
навлиза внезапно на платното за движение и става причина за ПТП с МПС с ДК № *******–
нарушение на чл. 114, т.1 ЗДвП. По отношение нарушението на водача на лекия
автомобил е образувано досъдебно производство, което е прекратено с
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 616/17 от
05.04.2018 г., поради постъпило искане от пострадалата.
Според епикриза от 07.11.2016 г., издадена от отделение
по хирургични болести на МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД, гр. Димитровград, Ш.Б.А., на 62 г., постъпва в клиниката след ПТП, с
анамнезни данни - ударена в главата и дясно рамо, няма спомен за случилото се ,
оплаква се от гадене, повръщане и главоболие. След преглед е установен голям
хематом на главата с големина колкото детски юмрук, в дясната половина на
челото, оток и охлузване на дясна зиготматична кост, десен горен крайник с
ограничени и болезнени движения и разкъсна рана на носа. При извършена
ренгенография на череп и дясна раменна става е посочено, че не показват
травматични промени, при извършен КТ на главен мозък не се установяват промени
в мозъчния паренхимн от травматично естество; констатирано е наличие на
подкожен хематом напериорбитално, перизигоматично и фронтално, както и фрактура
кодилус латералис тибия декстра. Изписана е със запазено общо състояние с
препоръки за продължаване на домашно лечение, режим и диета, като е насочена
към личен лекар.
Видно от представените амбулаторен лист, направление
и резултат от образно изследване, на 14.11.2016 г. ищцата е посетила личния си
лекар с анамнеза, че преди 10 дни е претърпяла ПТП в гр. Димитровград, лекувана
там стационарно, като има болки в областта на дясното коляно и дясното рамо,
като е посочено, че след изследвания е установена фрактура на шийката на
скапулата без дислокация и дислоцирана фрактура на латералния кондил на тибията,
като е насочена за операция.
Видно от амбулаторен лист от 15.11.2016 г. за
преглед от ортопед с анамнеза страдания от около 2 седмици, от претърпяно ПТП,
оплаквания в областта на дясна колянна става, същият е констатирал оток и
кръвонасядане в областта на ставата и болка в областта на латералния тибиален
кондил и невъзможност поради болката за движение в ставата, като А. е насочена
за оперативно лечение.
Установява се от епикриза, издадена от МБАЛ „АВИС М.“
ООД, че на 23.11.2016 г. Ш.А. постъпва, насочена от д-р Борисов, за оперативно
лечение при анамнеза, снета от болната, че страданието й е от около 20 дни,
когато претърпяла ПТП. Описани са отново оток и кръвонасядания в областта на
ставата, палтапорна болка в областта на латералния тибиален кондил и
невъзможност, поради болката, за движение в ставата, нормален невроваскуларен
статус на крайника. След извършено ново изследване чрез компютърна томография е
установено наличие на многофрагментна фрактура на латералното тибиално плато на
дясната колянна става, като се визуализира фрагмент от главата на фибулата,
разположен напред, интактни периартикуларни меки тъкани. Според епикризата е
извършено оперативно лечение, като болната е изписана на 29.11.2016 г.
вертикализирана и мобилизирана с 2 помощни средства, с предписание за смяна на
превръзката на 3 дни, снемане на конците на 16 ден и придвижване с помощни
средства за период от 90 дни, както и с антитромбозна профилактика за 20 дни.
Според показанията на свидетеля И.Г.Д., той помни,
че е участвал в ПТП, през 2016 г. Било 5 – 5 ,30 сутринта и пътувал към автогарата
в гр. Димитровград. Било зазоряване, ръмяло, времето било мрачно. Улицата, по
която се движел било двупосочна, с по една лента за движение във всяка посока,
като се движел със скорост около 30 – 35 км./ч.. Пешеходецът дошъл от негово
ляво на дясно, като преминал през кръстовището по диагонал, а не по неличните
пешеходни пътеки и по пътя, по който се движел и на пресичащия го път.
Свидетелят сочи, че пешеходецът бил с почти наведена глава и се движел бързо,
тъй като ръмяло. Опитал се да го заобиколи от дясно, за да не го удари и да
спре, да не го бутне, но не успял и в последния момент го бутнал. Свидетелят
сочи, че бил пуснал чистачките и не могъл да възприеме по какъв начин е
настъпил удара, когато спрял колата видял, че пешеходката била на два метра пред
автомобила. Видял я преди произшествието на около 3 метра от него, в неговото
пътно платно и набил спирачки. Според свидетеля след удара жената разговаряла с
тях, помогнали й да се премести и се обадили на 112. Жената не искала линейка и
им казала, че иска да си напазарува от пазара, но лекарите от линейката й
забранили. Когато се изправила стояла права, но накуцвала. След това ги
закарали в болницата – свидетеля, за да даде кръвна проба, а пешеходката – за
да я прегледат. В болницата й били направили снимки, разговаряли пред него в
болницата и й казали, че няма счупвания, но не знае за кои изследвания става
въпрос да са говорили тогава.
Според показанията на свидетеля В.В., той помни за
случай на 04.11.2017 г., когато работел в Пътна полиция Димитровград и бил
пратен в Спешна помощ гр. Димитровград за издаване на документ за вземане на
кръвна проба на водача и на пешеходката, като на мястото на произшествието не е
ходил. Разговарял с доктора дали ще остава жената или ще я изписват и той му
казал, че раните били повърхностни и нямало счупвания и че жената пред тях
излязла от Спешна помощ. Свидетелят сочи, че е разписала документите, че
отказва лечение и си е тръгнала.
Според заключението на автотехническата експертиза,
по данни от протокола за оглед и сателитна снимка вещото лице е изготвило
мащабна схема на местопроизшествието, като мястото на удара е на 1,5 – 2,0
метра след линията на ориентира, а по широчината – на около 9,75 м. вдясно от
левия бордюр и на около 2,95 м. вляво от десния бордюр. След изчисления на база
данните за място на удара и това за спиране на лекия автомобил вещото лице
сочи, че към момента на удара и преди ПТП скоростта му на движение е била около
46 км/ч.. При мокра пътна настилка опасната зона за спиране е 34 м., а отстоянието
на автомобила от момента на възникване на опастността при бърз ход (съдът
обсъжда този начин на движение на пешеходеца, с оглед данните от свидетелските
показания на свидетеля Д.) е 32,84 м., т.е. към момента, в който пешеходката е
слязла от тротоара водачът е имал възможност да предотврати удара и ПТП. В
отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 02.10.2018 г. и видно от
скицата на местопроизшествие, преди кръстовището и мястото където е предприела
пресичането си пешеходката, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, е
имало пешеходна пътека, като такива е имало и от двете страни на кръстовището
по пресичащия улицата път.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза механизмът на получаване на травмите в областта на колянната става
при ищеца са в следствие на директен удар в областта на коляното, като в
следствие на удара ищцата е получила счупване на големия
пищял на дясната подбедрица в горния му външен край и счупване на малкия пищял
на дясната подбедрица в горния му край. Вещото лице сочи, че при нормално
протичане на лечебния процес без усложнения, с оглед възрастта на ищцата и
придружаващите я заболявания, общият лечебен и възстановителен период е около 8
месеца. В заключението е посочено, че при извършен на 17.09.2018 г. личен
преглед на ищеца е констатирал накуцваща походка в дясно, наличие на два
оперативни белега от външната страна на дясно колянна става и ограничен обем на
свиване на дясна колянна става – 110 градуса, при норма 130 градуса, както
и че А. се движи с патерица. Вещото лице сочи, че същото увреждане е описано и
в епикризата, издадена от МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД за престоя в периода
04.11-07.11.2016 г. Според отговорите на вещото лице С. в о.с.з., проведено на
02.10.2018 г. такъв вид счупване се лекува оперативно, тъй като консервативното
лечение в случая е неефективно, като колкото по-рано се предприеме оперативното
лечение, толкова по-добре. Според вещото лице причините да не се извърши
веднага оперативното лечение не са обективирани в медицинската документация,
като могат да са наложени, както от здравословното състояние на пациента, така
и от необходимостта от набавяне на средства за заплащане на остеосинтезния
материал.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля И.Г.Д., като водач на л.а. „Опел Астра”, с
рег. №********, който към момента на настъпване на произшествието е карал с
несъобразена с пътните условия скорост – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай се установи, че ищцата
е пресичала пътното платно на необозначено за това място – на няколко метра
след обозначена пешеходна пътека, диагонално през кръстовище. Тя е имала
видимост към приближаващия лек автомобил „Опел“. Ето защо съдът намира, че с
поведението си тя е нарушила правилата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е
пресичала пътното платно на място, което не е пешеходна пътека и без да
съобрази приближаващия лек автомобил и неговата скорост на движение. В
настоящия процес не се установява пешеходката да е излязла внезапно на пътното
платно, като в тази връзка показанията на свидетеля Д., че я е видял около 3
метра преди настъпване на удара, не са достатъчни за доказване на този факт. При
съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед
приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на
нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата
причинители, като с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на
моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с
по-голяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на
моторни превозни средства, пред това на останалите участници в движението по
пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност, която по
естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването на
правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната
практика на ВКС- в този смисъл е и практика на ВКС - решение № 33/04.04.2012г. по т.д. №
172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г.
на ВКС, ІІт.о., решение №
118 от
27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл.
290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на водачът на моторното превозно се
изразява в управление на лекия автомобил с несъобразена скорост.
Противоправността в поведението на пострадалата пешеходка се изразява, както в
това, че е пресичала на неопределено за това място, така и в това, че не е
съобразила посоката и скоростта на движение на приближаващия лек автомобил и е
предприела пресичане на пътното платно. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства
относно пътната обстановка - намалена видимост, поради дъжда, наличие в близост
на пешеходна пътека, както и на пазар. Предвид изложеното съдът намира, че
приносът на пострадалата Ш.А. в настъпване на произшествието и вредоносният
резултат следва да бъде определен в размер на ¼.
Съдът намира за пълно доказан в
настоящия процес факта, че в причинна връзка с произшествието при ищцата е
настъпило счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горния му външен
край и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в горния му край.
Наличието на данни за такова счупване са налице още в епикризата, съставена от
болничното заведение, в което пострадалата е настанена по спешност веднага след
настъпване на произшествието. Същата е приета с друга основно водеща диагноза –
комоцио церебри, към лечение на която е насочено първоначалното болнично
лечение. По делото не се установява в следствие на закъснялото оперативно
лечение да са налице усложнения във възстановителния период, като в причинна
връзка с настъпилото произшествие съдът намира, че е посоченият в заключението
общ възстановителен период от 8 месеца, при нормално протичане на лечението
/тук не се отчита забавянето на оперативното лечение/. Съдът намира, че в
причинна връзка с произшествието е и констатираното непълно движение в
колянната става и накуцваща походка, констатирани от вещото лице почти 2 години
след произшествието. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Д. и В.
не изключват извода за наличие на увреждане в следствие на произшествието в
областта на дясната подбедрица. Свидетелят Д. сочи, че пострадалата е стояла
права, но е накуцвала. Показанията на свидетеля В., в частта в която той сочи,
че пострадалата от произшествието е напуснала пред очите му лечебното
заведение, съдът не кредитира, тъй като от събраните в тази връзка писмени
доказателства от същото лечебно заведение, се установява, че тя е изписана от
там след няколко дни и проведено лечение.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Ш.Б.А., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието, както и общия оздравителен
стандартен период, посочен от вещото лице от 8 месеца и обстоятелството, че
почти 2 години след датата на деликта все при А. се наблюдава невъзможност за
пълно свиване на дясната колянна става и накуцваща походка. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че продължителният оздравителен
период е довел до неудобства в битов и социален план за продължителен период от
време. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата
конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона
лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 30 000,00 лева, при отчитане приноса на
пострадалата и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 80 000,00
лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 06.07.2017 г., считано
от която дата ответникът е изпаднал в забава преди датата, от която се
претендира лихва. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за забава считано от
06.09.2017 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Л.Г. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1473,75 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1200,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 218,75 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3375,00 лева
(адвокатското възнаграждение е изчислено без ДДС, тъй като въпреки
регистрацията си по ДДС адв. Г. не представя доказателства да е уговорил възнаграждението
с ДДС и да е начислил такова, в която хипотеза единствено същото е дължимо от
насрещната страна като разноски по делото).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на Ш.Б.А., ЕГН: **********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 30 000лв. представляваща
дължима застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 04.11.2016
г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на И.Г.Д.,
като водач на л.а. „Опел Астра”, с рег. №********, неимуществени вреди – болки
и страдания от настъпило многофрагментно счупване на тибията на десния крак,
наложило поставянето на метална плака с пирони, ведно с лихва за забава, считано от 06.09.2017 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал.1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК: ******* да
заплати на адв. Л.Г. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1473,75 лева..
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 1200,00 лева – държавна таса и разноски за депозити за
вещи лица в размер на 218,75 лева.
ОСЪЖДА Ш.Б.А., ЕГН: ********** ***” АД,
ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 3375,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: