№ 105
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20215000500576 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 20111029/23.08.2021 г. от АС. П.
АС. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ №** и ЯС. СТ. К. ЕГН ********** от
гр. М., ул. „Р.“ №*, вх. *, ет.*, ап.* против решение № 21053/02.08.2021 г.,
постановено по г. д. № 18/2020 г. по описа на ОС – С., с което е обявен за
относително недействителен спрямо „Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Б., общ. М., област П., ул. „Г. Б.“ №**
договор от 05.10.2017 г., изповядан с нотариален акт №**, том ** рег. №****
дело № 192/2017 г., по силата на който АС. П. АС. ЕГН ********** продава
на ЯС. СТ. К. ЕГН ********** по ½ ид. ч. от следните недвижими имоти,
придобити в режим на СИО: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****************., с адрес на имота гр. С., ул. „Т.“ №**, ет.*, който
самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с
идентификатор ************, с предназначение на обекта - жилище,
апартамент с площ по документ 150 кв. м., на 1 ниво, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***************, на същия адрес и в същия имот, с
1
предназначение - постройка на допълващо застрояване.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Не
претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Субективно и обективно евентуално съединени искове с правна
квалификация чл. 135 от ЗЗД.
Предявени от „Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Б., общ. М., област П., ул. „Г. Б.“ №** против от АС. П. АС.
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ №** и ЯС. СТ. К. ЕГН ********** от гр.
М., ул. „Р.“ №*, вх. *, ет.*, ап.*.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение относителната недействителност на договор от 05.10.2017 г.,
изповядан с нотариален акт №**, том ** рег. №**** дело № 192/2017 г. на
нотариус К., рег. №***, по силата на който АС. П. АС. ЕГН **********
продава на ЯС. СТ. К. ЕГН ********** по ½ ид. ч. от следните недвижими
имоти, придобити в режим на СИО: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************., с адрес на имота гр. С., ул. „Т.“ №**,
ет.*, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с
идентификатор ************, с предназначение на обекта - жилище,
апартамент с площ по документ 150 кв. м., на 1 ниво, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***************, на същия адрес и в същия имот, с
предназначение - постройка на допълващо застрояване. Претендира разноски.
Ответниците не признават исковете. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответник А..
Това твърдение не се оспорва и се доказва от решение от 09.07.2018 г.,
постановено по арбитражно дело № 6/2017 г. на Арбитражен съд при БСК и
изпълнителен лист № 99/2018-1/26.11.2018 г., издаден въз основа на
разпореждане № 982/24.11.2018 г. по ч. гр. д. № 99/2018 г. по описа на ОС –
С.. А. е осъден да заплати на „Ч.Ч.“ ЕООД сумата от 192 000.00 лева, ведно
със законната лихва от 06.06.2017 г. до окончателното им плащане, както и
2
разноски по делото от 10 790.00 лева.
Посоченото арбитражно дело е образувано на 06.06.2017 г., а
атакуваните сделки са от 05.10.2017 г. Следователно, към момента на
процесните продажби, А. е знаел за завеждането на арбитражното дело.
Всяко разпореждане с имущество на длъжник намалява
обезпечението на неговите кредитори, дори и в този момент обективно
длъжникът да притежава имущество, което да надхвърля размера на
съществуващите задължения. Ето защо всяко разпореждане реално
представлява увреждане на кредиторите и най - вече когато е извършено след
предявяване на иск за заплащане на определено задължение.
При това положение се налага изводът, че А. е знаел за увреждането
при извършване на процесните договори. Наличието на твърдяна основателна
причина за разпореждането (придобиване на парични средства за
задоволяване на конкретни нужди) е ирелевантна за факта на увреждането.
Според твърденията в исковата молба, продажната цена на
процесните имоти, според атакуваните сделки, е 100 000.00 лева, платени по
банков път.
Третата предпоставка на хипотезата на чл. 135 от ЗЗД е и купувачът
по тях да е знаел за увреждането, ако сделката е възмездна.
Видно от представения препис от нотариален акт №**, том ** рег.
№**** дело № 192/2017 г. на нотариус К., рег. №*** (л. 7 – 9 от делото на
ОС), в него е записано, че цената е 100 000.00 лева, платена напълно и по
банков път преди подписването на нотариалния акт.
В исковата молба е посочено, че купувачът К. е знаел за
увреждането, което следва от няколко обстоятелства.
Първото е, твърди се, че процесните сделки са симулативни, тъй
като купувачът К. не е платил цената по банков път.
Съгласно чл. 26, ал. 2, хипотеза последна от ЗЗД, привидните сделки
са нищожни.
След като процесните сделки са нищожни, според твърденията на
ищеца, те не могат изначало да произведат правно действие – няма сделка.
Липсата на правновалидна сделка води до невъзможност за нейното
обявяване за относително недействителна по отношение на конкретен
3
кредитор. При това положение, така предявените искове би следвало да бъдат
отхвърлени само въз основа на това твърдение.
Не са представени доказателства за привидност на процесните
сделки.
Второто обстоятелство, от което се твърди, че може да бъде
направен извод за знанието на купувача е, че и други имоти са били
прехвърлени от А. на К., а те са близки приятели.
Не са представени доказателства за твърдените приятелски
отношения, а и те са ирелевантни за конкретния спор, тъй като приятелството
не попада в хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
А. е прехвърлил на К. и други имоти, което се доказва от
представения препис от нотариален акт №*, том **, рег. №****, дело №
190/2018 г. от 30.05.2018 г. на нотариус Н., рег. №*** (л. 20 – 22 от делото на
ОС). Но това е станало през 2018 г. и не може да бъде доказателства за знание
за увреждане през 2017 г.
Следващо обстоятелство, от което се твърди, че може да бъде
направен извод, че К. е знаел за увреждането е, че А. е продал имоти на М.,
който е управител на „О.“ ЕООД, а К. е едноличен собственик на капитала на
това дружество, което не е спорно. К. и М. са свързани лица, но А. и М. не са
такива. Следва да бъде отбелязано, че А. е извършил разпоредителни сделки
и по отношение на други лица, което е видно от представените преписи от
нотариални актове (л. 13 – 15 от делото на ОС – продажба на К., л. 16 – 19 от
делото на ОС – продажба на К., л. 23 – 26 от делото на ОС – дарение на Й.).
При това положение, въз основа на факта на извършването на сделка, с М. не
може да бъде направен извод, че К. е знаел за увреждането.
Според заключението на вещо лице К. (л. 446 – 450 от делото на
ОС), на 05.10.2017 г. А. е изтеглил в брой сумата от 100 000.00 лева от своя
сметка. На 05.10.2017 г. К. е внесъл в брой 100 000.00 лева по своя сметка и
след това е направил банков превод на сума в размер на 100 000.00 лева от
тази своя сметка в сметка на А. като продажна цена на процесните имоти.
Първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство, заедно с
останалите твърдения в исковата молба, доказват знанието на К. за
увреждането.
Обективното движение на суми в едни и същи размери по банковите
4
сметки на различни лица не може да бъде доказателство за знанието на К. за
увреждането. То би могло да закрепи такъв извод, ако същият следваше от
останалите събрани доказателства, в подкрепа на твърденията в исковата
молба. Но, както вече беше посочено, посочените в исковата молба
обстоятелства и доказването на същите не водят до извод за знание за
увреждането.
Следва да бъде отбелязано, че в обстоятелствената част на исковата
молба няма твърдения, че извод за знанието за увреждането може да бъде
направени от факта за движение на суми по банковите сметки на А. и К..
Следователно то е извън предмета на производството. А има възражение в
този смисъл в подадената въззивна жалба.
Като обобщения: има ищец с качеството на кредитор, чиито
вземания са установени със съдебни актове, има длъжник, който знае, че
дължи, има разпоредителна сделка, сключена след момента на узнаването на
задължението от длъжника, сделката е възмездна, но не се установява знание
на третото лице за увреждането.
Ето защо така предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй
като не е налице фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. Не е осъществено
пълно и главно доказване на обстоятелството, че купувачът е знаел за
увреждането (за дълга на продавача и наличието на кредитор).
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде
осъдено Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. сумата от 7 926.87
лева, представляваща разноски пред двете инстанции, съобразно
представените списъци с разноските и доказателствата за извършването, а на
К. сумата от 4 872.00 лева, представляваща разноски пред двете инстанции,
съобразно представените списъци с разноските и доказателствата за
извършването.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 21053/02.08.2021 г., постановено по г. д. № 18/2020 г. по
описа на ОС – С., с което е обявен за относително недействителен спрямо „Ч.Ч.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б., общ. М., област П., ул. „Г. Б.“
№** договор от 05.10.2017 г., изповядан с нотариален акт №**, том ** рег. №**** дело №
192/2017 г., по силата на който АС. П. АС. ЕГН ********** продава на ЯС. СТ. К. ЕГН
********** по ½ ид. ч. от следните недвижими имоти, придобити в режим на СИО:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************., с адрес на имота гр. С.,
ул. „Т.“ №**, ет.*, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с
идентификатор ************, с предназначение на обекта - жилище, апартамент с площ по
документ 150 кв. м., на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, на същия
адрес и в същия имот, с предназначение - постройка на допълващо застрояване, както и в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Б., община М., област П., ул. „Г. Б.“ №** за обявяване за относително
недействителен по отношение на него на договор от 05.10.2017 г., изповядан с нотариален
акт №**, том ** рег. №**** дело № 192/2017 г., по силата на който АС. П. АС. ЕГН
********** продава на ЯС. СТ. К. ЕГН ********** по ½ ид. ч. от следните недвижими
имоти, придобити в режим на СИО: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****************., с адрес на имота гр. С., ул. „Т.“ №**, ет.*, който самостоятелен обект
се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор ************, с предназначение
на обекта - жилище, апартамент с площ по документ 150 кв. м., на 1 ниво, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***************, на същия адрес и в същия имот, с предназначение -
постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Б., община М., област П., ул. „Г. Б.“ №** заплати на АС. П. АС. ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „Т.“ №** сумата от 7 926.87 (седем хиляди деветстотин двадесет и шест лева и 87
стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции, съобразно представените
списъци с разноските и доказателствата за извършването.
ОСЪЖДА Ч.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Б., община М., област П., ул. „Г. Б.“ №** да заплати на ЯС. СТ. К. ЕГН ********** от гр.
М., ул. „Р.“ №*, вх. *, ет.*, ап.* сумата от 4 872.00 (четири хиляди осемстотин седемдесет и
два) лева, представляваща разноски пред двете инстанции, съобразно представените
списъци с разноските и доказателствата за извършването.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7