Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд,
наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 362 по описа на Добричкия районен съд за
2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СТАР ПОСТ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1415, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 106В, представлявано от управителя Д.Д.В., срещу
наказателно постановление № 08-000298/390 от 01.12.2017 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „СТАР ПОСТ”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1415, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 106В, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 128, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява. С писмено становище се иска отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление
– за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта пълномощникът на
юридическото лице не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.
Наказателното постановление /НП/
е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на търговеца.
Относно доводите на жалбоподателя, че наказателното постановление било
издадено в нарушение на установената по закон материална компетентност на
административния орган:
Съобразно разпоредбата на чл.
416, ал. 5 от КТ, наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ,
бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите на дирекции
„Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания”. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че А.Н.П.както към
датата на издаване на наказателното постановление, така и към настоящия момент
изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Добрич,
т.е, същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство.
Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя, че Инспекцията по труда била упражнила правомощия по отношение
на прекратен трудов договор, каквито не са й били предоставени по закон. Както
вече бе посочено, наказващият орган притежава необходимата материална компетентност
да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство,
а компетентността на актосъставителя и проверяващите е по силата на
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от правилника, инспекторът осъществява своята дейност в
съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове,
които възлагат контрол на Агенцията. Безспорно, контролът по трудовото
законодателство е възложен на Агенцията, по силата на чл. 399, ал. 1 от КТ,
чийто текст гласи „Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към министъра
на труда и социалната политика. В действителност, текстът „включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение” в цитираната норма е допълнен с ДВ, бр. 102 от
2017 г., в сила от 22.12.2017 г. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не
води до извода, че към датата на проверката, както и към датата на издаване на
наказателното постановление, контролните органи на Агенцията не са имали
правомощията да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство
по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовото правоотношение. Именно и такава е била волята на
законодателя с настъпилата законодателна промяна, обективирана в ДВ, бр. 102 от
2017 г. и влязла в сила от 22.12.2017 г. В цитираната от жалбоподателя съдебна
практика на ВАС на РБългария е възприето становището, че Инспекцията по труда
не може да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по
прекратени вече трудови правоотношения, т.е., когато е налице гражданскоправен
спор, същият не може да бъде решаван по пътя на чл. 404 от КТ с прилагане на
принудителни административни мерки или в съдебноадминистративното производство
по оспорване на издадените задължителни предписания. В случая обаче се касае за
реализиране на административнонаказателната отговорност на търговеца, като
предмет на делото е извършено административно нарушение от страна на
дружеството-работодателя, но не и решаване на гражданскоправен спор по
прекратено трудово правоотношение, който спор следва да бъде решен в друго
производство и по друг ред. Относно правомощията на инспекторите следва да се
посочи и нормата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, съгласно която, при
установяване на нарушение на законодателството, инспекторът съставя акт за
установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно
производство.
В АУАН и в НП, като нарушена е
вписана нормата на чл. 128, ал. 2 от Кодекса на труда. Описаните в АУАН и в
обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от КТ. В разглеждания
случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице
описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършеното, като нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ. И актосъставителят, и
наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за
липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия
съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В
акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговското дружество
в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 128, ал. 2 от КТ, като правилна
правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно
постановление.
Съдебният състав не споделя доводите
на жалбоподателя, че не били посочени конкретните обстоятелства, въз основа на
които е издаден АУАН, впоследствие и НП. Според жалбоподателя, в АУАН и в НП
липсвало описание на релевантни обстоятелства, като място и дата на извършване
на нарушението и конкретните действия, които са били счетени за нарушени.
Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, вменява в задължение
на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3
от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата. В случая в акта и в НП е посочено, че проверката е извършена в офис
за куриерски услуги на „Стар пост” ООД, находящ се в гр. Добрич, ул.
„Александър Стамболийски” № 1А, именно където П.М. е престирала работната си
сила и където е следвало да бъда платено полагащото й се трудово
възнаграждение. Т.е., посочено е мястото на извършване на нарушението.
Също така, както в акта, така и в
НП е посочено, че дружеството не е изплатило до 30.10.2017 г. трудовото
възнаграждение за м. септември 2017 г. на П.Д.М.. От описанието на нарушението
става пределно ясно, че трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено до
30.10.2017 г., който срок е посочен в акта и в НП, като началото на извършване
на нарушението се поставя с изтичането на посочения срок. В настоящия случай се
касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се
извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след
изтичането на срока на 30.10.2017 г., т.е. от 31.10.2017 г. и продължава до
момента на изплащане на трудовото възнаграждение или образуване на административнонаказателното
производство.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му
кореспондира с посочените като нарушени материалноправни норми.
Също така, преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не
е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи
имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност
на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от
правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление,
съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно
това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно
против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда
обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това
какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено
същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на
защита против наказателното постановление.
Относно доводите на жалбоподателя за липсата на мотиви в НП относно
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН:
В жалбата се навеждат доводи, че
липсата на мотиви в НП относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН било основание
за отмяна на НП.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя в тази насока, тъй като разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН не изисква
наказателното постановление да съдържа мотиви, като е достатъчно да е налице
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Същото важи в пълна степен и относно преценката на наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН, респективно чл. 415в, ал. 1 от КТ. С други думи
- непосочването на мотиви в НП за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в случая не
опорочава наказателното постановление. Още повече, че нарушителят не е
поддържал нито в АУАН, нито в 3-дневния срок възражения за наличието на
основания да се приеме случаят за маловажен.
Безспорно, за едно и също
нарушение, извършено от едно и също лице, не могат да бъдат налагани
многократно наказания. От приложените по делото наказателни постановления и
призовки се установява, че с:
- НП № 08-000297/389 от
01.12.2017 г., издадено от директора на ДИТ Добрич, предмет на а.н.д. №
360/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, на „Стар пост” ООД е наложена
имуществена санкция за нарушение по чл. 128, ал. 1 от КТ.
- НП № 08-000299/391 от
01.12.2017 г., издадено от директора на ДИТ Добрич, предмет на а.н.д. №
360/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, на „Стар пост” ООД е наложена
имуществена санкция за нарушение по чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т.
2 от КТ.
- НП № 08-000300/392 от
01.12.2017 г., издадено от директора на ДИТ Добрич, предмет на а.н.д. №
361/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, на „Стар пост” ООД е наложена
имуществена санкция за нарушение по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т.
2 от КТ.
Или, в случая се касае не за едно и също
нарушение, а за различни нарушения, като наложените наказания не подлежат на
кумулиране, съобразно чл. 18 от ЗАНН. С оглед изложеното, съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че на дружеството били издадени няколко наказателни
постановления за едно и също нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид
което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108
от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
От събраните доказателства се
установява следното:
На 17.10.2017 г. инспекторите в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич - свидетелите К.С. и С.Г., извършили
проверка в офис за куриерски услуги на „Стар пост” ООД, находящ се в гр.
Добрич, ул. „Александър Стамболийски” № 1А. Проверката е била инициирана във
връзка с постъпил сигнал (жалба) от св. П.Д.М., относно нередовно изплащане на
трудовите й възнаграждения.
При проверката, от представените
на 23.10.2017 г. и на 25.10.2017 г. от упълномощен представител на търговеца
документи – присъствени форми за м. септември 2017 г. и Заповед №
233/29.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на П.Д.М. (освободена,
считано от 29.09.2017 г.) се установило, че М. има за м. септември 2017 г. 18
(осемнадесет) отработени дни, но дружеството-работодател не е представило
ведомост за работни заплати за м. септември 2017 г. или друг платежен документ,
доказващ изплащането на трудовото й възнаграждение.
На 07.11.2017 г. св. К.С. снела
писмени обяснения от св. П.Д.М. (под формата на сведения - л. 24), в които М.
декларирала, че към 07.11.2017 г. не е получила заплатата си за м. септември. На
следващия ден - 08.11.2017 г., С. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу „Стар пост” ООД за извършено нарушение по чл. 128,
т. 2 от КТ.
С оглед установеното, както
актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Стар пост” ООД, в
качеството си на работодател, не е изплатило до 30.10.2017 г. трудовото възнаграждение
за м. септември 2017 г. на П.Д.М., с което е осъществило състава на чл. 128, т.
2 от КТ, съгласно която норма “Работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”.
За така описаното нарушение, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от свидетелите К.С., С.Г. и П.М., чийто показания са
еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели К.С., С.Г. и П.М., както и от приложените и приети
по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. № ПР1737374
от 07.10.2017 г., присъствени форми за м. септември 2017 г. и Заповед №
233/29.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на П.Д.М..
Иначе казано – доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН
и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Описаната в НП и установена по
делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, вменяващ в задължение
на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3
от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него
банка.
Безспорно в производството се
установява, че жалбоподателят до 30.10.2017 г. не е изплатил на П.Д.М.
уговореното трудово възнаграждение за м. септември 2017 г. Този факт е бил
констатиран от представените от самия работодател доказателства, като самият
акт е подписан без възражения.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи и следното: Както вече бе посочено, проверката е
била извършена на 17.10.2017 г., като на 23.10.2017 г. и на 25.10.2017 г. упълномощен
представител на търговеца е представил на проверяващите присъствени форми за м.
септември 2017 г. и Заповед № 233/29.09.2017 г. за прекратяване на трудовия
договор на П.Д.М. (освободена, считано от 29.09.2017 г.). При така представените
доказателства се установило, че М. има за м. септември 2017 г. 18 (осемнадесет)
отработени дни, като дружеството-работодател не е представило ведомост за
работни заплати за м. септември 2017 г. или друг платежен документ, доказващ
изплащането на трудовото й възнаграждение. Обстоятелството, че до 30.10.2017 г.
търговецът не е изплатил на М. уговореното трудово възнаграждение за м.
септември 2017 г. се потвърждава и от попълненото от нея писмено сведение с
дата 07.11.2017 г. (л. 24). В случая, АУАН е съставен на 08.11.2017 г., т.е.
след като е бил изтекъл срока за плащане на трудовото възнаграждение и в който
срок не са били представени доказателства за плащане на възнаграждението,
поради което съдът намира, че преди да състави акта, актосъставителят е положил
необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото.
В действителност, с въззивната
жалба е представено заверено копие на платежна ведомост за м. септември 2017 г.
(л. 6), в която срещу името на П.Д.М. фигурира сумата от 805.42 лв. с положен
подпис. Така представеното заверено копие на платежна ведомост обаче не може да
се противопостави на установеното към 08.11.2017 г. с АУАН нарушение, към която
дата, такава ведомост не е била представена. Това е така по следните
съображения:
Разпитана в съдебно заседание в
качеството на свидетел П.Д.М. категорично заявява, че не е получила посочената в
платежната ведомост сума, както и че подписът в графата срещу нейното име не е
неин.
Съобразно императивната
разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан принципа за оценка
на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1
от НПК. В случая с оглед проверка показанията на св. М., както и с оглед
разкриване на обективната истина, съдът, воден от служебното начало е назначил графическа
експертиза, отчитайки, че експертните заключения в наказателния процес не са
доказателствено средство, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по
делото, за които са нужни специални знания.
Видно от заключението
на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда съдебно-графическа
експертиза, подписът срещу името на П.Д.М. в представената платежна ведомост за
заплати за м. септември 2017 г., представена от „Стар пост” ООД гр. София не е
изпълнен от П.Д.М..
В тази връзка, относно
представеното с въззивната жалба заверено копие от платежна ведомост, съдът
кредитирайки заключението на вещото лице е намерил, че в случая са налице данни
за извършено престъпление от общ характер (документно престъпление), поради
което с протоколно определение от 20.06.2018 г. е определил копие от платежна ведомост за
изплатени заплати на служители на „Стар пост” ООД гр. София за месец септември
2017 г., ведно със заверени преписи от протокол за съдебно-графическа
експертиза № 60 и протоколи от проведено съдебно заседание от дата 30.05.2018г.
и от дата 20.06.2018 г. да бъдат изпратени на Районна прокуратура – Добрич.
С оглед изложеното,
съдът намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно
установен с приложените по делото писмени доказателства и документи. Те се
потвърждават и от събраните гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните по делото свидетели - К.С., С.Г. и П.М., подкрепени със заключението на
вещото лице по изготвената графическа експертиза.
От обективна страна визираната в
чл. 414, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължението за плащане в
установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
Формата на изпълнителното деяние
на процесното нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ е
бездействие и се изразява в това, че „Стар пост” ООД не е изплатило трудовото
възнаграждение за месец септември 2017 г. на П.Д.М..
Съгласно & 1 от ДР към КТ по
смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. В случая „Стар пост” ООД –
гр. София се явява работодател и субект на нарушението.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ за доказано. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата.
Законосъобразно, на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на юридическото лице. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
По отношение на наложеното
наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер
от 1500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган
имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1500
лева и не подлежи на преразглеждане от съда.
Настоящият състав счита, че
наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава
по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж
Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д. 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.
Що се отнася до санкционирането
на жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящия
съдебен състав, не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
съгласно която, “За нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с
глоба в размер от 50 до 100 лв.
Посочената норма е озаглавена
“Отговорност за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които
следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова,
като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент
от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението
като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки:
извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след
установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.
В случая безспорно е установено,
че с неизплащането на дължимото трудово възнаграждение на П.Д.М. за м.
септември 2017 г. е налице извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Тъй като
нарушението се състои в неизплащане на трудово възнаграждение, съдът намира, че
същото е довело до вредни за работниците последици. В случая липсват
доказателства, удостоверяващи, че както към датата на издаване на НП, така и
към датата на проведеното на 20.06.2018 г. съдебно заседание, в което делото е
обявено за решаване, нарушението е било отстранено.
Или, от събраните по делото
доказателства се установява, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки
за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав
на посочената норма.
Предвид изхода на делото – потвърждаване
на наказателното постановление, „Стар пост” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1415, район Витоша, ул. „Околовръстен път” №
106В, представлявано от управителя Д.Д.В., следва да заплати по сметка на Районен
съд - Добрич разноските по делото в размер на 118.00 /сто и осемнадесет/ лв.,
представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-графическа
експертиза в съдебно заседание.
Така мотивиран съдът намери, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000298/390 от 01.12.2017 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „СТАР
ПОСТ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1415,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 106В, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 128, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „СТАР
ПОСТ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1415,
район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 106В, представлявано от управителя Д.Д.В.,
да заплати по сметка на Районен съд - Добрич сторените по делото разноски в
размер на 118.00 /сто и осемнадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров /