Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 238 22.06.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На единадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 132 по описа за 2020г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 64,ал.2 от ЗОбС.
Ищцата Л.Б.С. ***, действаща чрез процесуален представител адв. Н.С.-ТАК твърди в исковата си молба, че е наследник на баща си Б.М.М.,б.ж. на с.Р.,общ.Търговище, поч. на 18.01.1967г., който стопанисвал и обработвал незастроен поземлен имот, който бил отразен по отменения план на селото като ПИ 351 в кв.88 и е бил в регулация.След смъртта на наследодателя, владението върху имота било продължено от децата му-ищцата и братята й, като след смъртта и на братята й, през 2006г. ищцата продължила сама да обработва и владее имота като свой със съгласието и без противопоставянето на останалите наследници, който имот към момента е изключен от регулация и е със статут на земеделска земя, отразен в КК като имот с ид.63241.21.1 в м.”Карши ясак” в землището на с.Р.,общ.Търговище с площ от 3504кв.м., трета категория, а когато ищцата опитала да се снабди с нотариален акт за собственост, установила, че имотът е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск; претендира разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Н.С. -ТАК, който пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост на иска, доколкото имотът попада в частта за имотите, за които са налице грешки или непълноти и за него не е съставен АЧОС.Посочва се също, че след проверка в отдел ТСУ” при Община Търговище е констатирано, че имотът с идентификатор 63241.21.1 по КК на с.Р., общ.Търговище включва имот с пл.№ 351 в кв.88, който имот бил изключен от регулация през 1967г., както и част от ПИ № 352, двата отразени по отменения план на селото; по основателността на иска представителят на ответника желае да вземе становище след събиране на допуснатите доказателства по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника юрисконсулт В.К. моли съда да се произнесе съобразно събраните доказателства по делото; въвежда възражения по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представената Скица № 15-141071/12.02.2020г., изд. от СГКК гр.Търговище се установява, че процесният имот е отразен в КК на с.Р., общ.Търговище, одобр. със Заповед РД-18-48/29.06.2017г., на Началника на СГКК Търговище, като имот с ид. 63241.21.1 с площ от 3504кв.м. и представлява нива трета категория, при граници: имот с ид.63241.28.5; имот с ид.63241.21.2 и имот с ид.63241.888.1. От Удостоверение за данъчна оценка № **********/17.02.2020г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от 540,80лв.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и пълно и като отговарящо на поставените задачи се установява, че за с.Р., общ.Търговище са съществували два плана, първият от 1927г., одобрен със Заповед № 1954/20.07.1927г., действал до 1984г., когато е одобрен със заповед № 1407/10.11.1984г. нов план, действащ и към момента. По стария план на селото имотът на ищеца е бил в регулация, представлявал имот с пл.№ 351 в кв. 88, за който са били отредени парцели V-351, VIII-351 и IX-351 в кв.88, като в разписния лист по стария план имотите са записани на Б.М., като имотът е бил в урбанизирана територия.Установила е още, че със заповед № 608/12.09.1967г., парцели VIII-351 и IX-351 в кв.88 са изключени от регулация.По новият план имотът е записан с пл.№ 389, като източната част на парцели VIII-351 и IX-351 по стария план, отново е включена в регулация и за нея е образуван парцел XVII-389 в кв.54, записан в разписния лист като двор на наследниците на Б.М..Процесният имот ПИ с ид. 63241.21.1 по КК на с.Р., общ.Търговище, при граници : имот с ид.63241.28.5-пасище; имот с ид.63241.21.2-нива и имот с ид.63241.888.1-урбанизирана територия, претендиран от ищцата, отговаря на имота, ползван от нея, в същия има стари плодни дървета - сливи, няколко ябълки, две круши, в южната част има черничеви дървета, а в югоизточната част-акации.Процесният имот към момента е земеделска земя трета категория в м.”Карши ясак”, отразен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, няма реституционна процедура за имота. От приложения препис от Приложение № 1 към раздел II,т.1 от Протоколно решение № 2/30.07.2008г. за имоти, за които са допуснати непълноти или грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ се установява, че процесният имот фигурира именно в тази част.От разпита на св. И.Ч. Д., без родство с ищцата се установява, че свидетелката, която доведена дъщеря на един от братята на ищцата, е посещавала имота още от 1971-1972г., твърди, че от е с площ около 3 дка, като до смъртта на доведения й баща, всички заедно са обработвали имота, а от 2006г. само ищцата е продължила владението без противопоставяне от останалите наследници..Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, като логични безпротиворечиви, дадени от лице, което има трайни лични впечатления от владението на имота, а и отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищцата е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от своя баща и по силата на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Безспорно по делото е, че към момента имотът представлява земеделска земя, като владението първоначално е упражнявано от бащата на ищцата, а след смъртта му - от наследниците му и от 2006г. ищцата е установила свое владение върху имота и до момента го владее сама. Безспорно е и това, че процесния имот е включен в незаявените за възстановяване земеделски земи, преминаващи в управление на общината, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно отменения план на селото имотът е бил в границите на селото, а през 1967г. е изключен от регулация и с влизане в сила на новия план, имотът остава извън регулация и придобива статут на земеделска земя. Тези обстоятелства обуславят извод, че по време на кооперирането, имотът е бил селищен, а не земеделска земя, поради което не е бил коопериран и липсват данни да е бил одържавяван на друго основание, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като и ограниченията по чл. 5,ал.2 от ЗВСНОИ за придобиване на имоти по давност, като оригинерен способ, са неприложими ( в този смисъл Решение № 883/14.12.2010г. по гр.д.№ 1432/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Следва да се има предвид и обстоятелството, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, както е и в настоящия случай, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ(в този см. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 79 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 612/2012 г., I г. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, I ГО, решение № 380/04.08.2010 г. по гр. д. № 110/09 г. на I ГО и др.).В случая имотът е владян първоначално от бащата на ищцата, като след това имотът е владян от наследниците, поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е станало възможно придобиването на собствеността, като семейството на ищеца е придобило собствеността върху имота през 2000г., въз основа на наследяване и давностно владение, като оригинерен придобивен способ по чл. 79,ал.1 от ЗС.Доколкото е установено, че от 2006г. ищцата е установила свое владение върху целия имот, при липса на противопоставяне от останалите сънаследници, то следва да се приеме, че същата е придобила техните части от имота в индивидуална собственост през 2016г., обстоятелство, обуславящо основателността на иска и неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС (в този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.).
По разноските: Ищцата е претендирала разноски, които са в размер на 60лв. платена д. такса, депозит за вещо лице в размер на 120лв. и 300лв. адвокатско възнаграждение, при което общия размер на разноските възлиза на 480лв.По въведеното възражение на ответната страна по чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът приема следното: Доколкото възражението е бланкетно, като процесуалният представител на ответника не излага доводи по възражението си, съдът приема същото за неоснователно и следва да го остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.Съдът следва да посочи още, че не са налице предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК, доколкото ответникът не е признал иска, а и настоящият имот винаги е имал селищен характер, бил е в регулация до 1967г., когато е изключен от регулация, но е запазил селищния си характер, при което изначално не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика, при което отразяването му като земя по чл. 19 от ЗСДПЗЗ именно е причинило необходимостта от предприетата съдебна защита (в този см. определение № 178/28.10.2018г. по ч.тр.д.№ 3037/2019г. на ВКС, I г.о., определение № 181/30.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3852/2017г. на ВКС, II г.о.№ 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК). На следващо място следва да се разгледа и възражението за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ищцата, като съдът приема следното: Настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, но съобр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в относимата й редакция), минималното такова в случая (при цена на иска от 540,80лв.) е 300лв., при което следва да се приеме, че платеното в същия размер от ищцата не е прекомерно, обстоятелство, обуславящо оставянето на възражението за прекомерност без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Поради изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 480лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета д-р
Д.Д., че Л.Б.С. с ЕГН ********** ***, е собственик
въз основа на наследство и давностно владение по чл.
79,ал.1 от ЗС на имот, находящ се в землището на с.Р.,
общ.Търговище, представляващ имот с ид. 63241.21.1 с
площ от 3504кв.м., нива трета категория, при граници: имот с ид.63241.28.5; имот с ид.63241.21.2
и имот с ид.63241.888.1. имот с ид.№
43685.261.1 по КК на с.Р., общ.Търговище, отразен в Скица №
15-141071/12.02.2020г., изд. от СГКК гр.Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1
от ЗС.
ОСЪЖДА Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., да
заплати на Л.Б.С. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 480лв.,
на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ
без уважение възраженията на ответника за възлагане на разноските в тежест
на ищеца и за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение, като неоснователни, на осн. чл. 78,ал.2 и чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: