РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20225300101822 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Ф. Н. М., ЕГН **********, от с. *****, със съд. адрес: гр. ****,
чрез адв. С. П., е предявил срещу Прокуратурата на РБ обективно
кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди с цена на исковете съответно 1 000 лв. и 30 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 13.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че на 16.12.2020 г. около 13:30 ч. бил спрян за проверка по
сигнал от п. с. на РУ – К.. При извършеното претърсване и изземване в
условията на неотложност в двигателния отсек на управлявания от него лек
автомобил „Сеат Ибиза“, рег.№ ****, била намерена черна кутия с везна и
бяло прахообразно вещество. По случая е образувано бързо производство №
579/2020 г. на РУ – К., пр.пр.№ 9625/2020 г., ОП – Пловдив, за престъпление
по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, което с постановление от 29.12.2020 г. е
преобразувано в ДП по общия ред.
На същата дата – 16.12.2020 г., ищецът бил задържан по ЗМВР, а с
1
определение на ПОС му е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, изтърпявана до 23.04.2021 г., след което е променена от ОП –
Пловдив в „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., а с постановление от
29.04.2021 г. му е наложена административна мярка „Забрана за напускане
пределите на РБ“.
Ищецът бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 г. и глоба
от 5 000 лв. до 20 000 лв. В резултат на това ищецът претърпял изключителни
по своя характер и интензивност неимуществени вреди – без да е извършил
каквото и да е ищецът бил спрян за проверка; извършено било претърсване и
изземване, като случаят придобил широк обществен и медиен отзвук.
Приятелите и познатите на ищеца се отдръпнали от него и го избягвали.
Чувал коментари по повод на наказателното производство срещу себе си,
които го депресирали и страдал от пренебрежението на познати и приятели.
Накърнило се доброто му име и имиджа му в обществото, като разследването
оказало силно негативен ефект върху психо-емоционалната му сфера.
Освен това, ищецът бил задържан повече от 4 месеца, през което време
е било ограничено конституционното му право на свободно придвижване, бил
е поставен в условията на изолация от обществото и разделен от семейството
си, което останало без доходи. В периода на задържането му отслабнал
осезаемо; изпитвал безпокойство и страх от осъдителна присъда; чувствал се
наскърбен и дълбоко обезверен; изпитвал унижение и срам; всекидневно
имал световъртеж и главоболие; не можел да спи, а когато заспивал сънувал
кошмари; често изпадал в депресивни състояния, съпроводени със стягане в
сърдечната област, което налагало прием на медикаменти. Отключили се
редица заболявания, като след освобождаването му започнал да посещава
психиатър и кардиолог, който му предписал терапия.
В хода на досъдебното производство се установило, че наркотичните
вещества са поставени в колата на ищеца от М. Д. по нареждане на п. с.,
които след това са организирали проверка от автопатрул, с цел реализиране
на наказателно преследване срещу ищеца, който няколко месеца преди това е
подал сигнал за отвличането му във „Вътрешна сигурност“ на МВР, по който
сигнал е образувана пр.пр.№ 8958/2020 г., ОП - Пловдив. Установено е също,
че свидетелите Д. Д. и К. Р. са дали показания срещу ищеца под натиск и
2
принуда, като впоследствие са се отказали от тях. Затова с Постановление от
13.08.2021 г. на ОП – Пловдив наказателното производство срещу ищеца за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК е прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението, като са отменени
и наложените му ограничителни мерки.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетения
за претърпените имуществени и неимуществени вреди, в размер съответно на
1 000 лв. – платено адв. възнаграждение по ДП, и 30 000 лв. – преживени
морални болки и страдания, причинени в резултат на воденото срещу него
незаконосъобразно наказателно преследване, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в
писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул.
Витоша 2, чрез Софийска градска прокуратура, е подал отговор, в който
заявява, че оспорва исковете както по основание, така и по размер и прави
възражение за местна неподсъдност на спора, което е уважено.
Твърди, че по делото няма данни прекратителното постановление да е
стабилизирано, поради което не може да се прецени основателността на иска.
Не са налице доказателства за датата, на която ищецът е привлечен като
обвиняем, както и за периода на задържането му „под стража“. Не са
ангажирани доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
като приложеното мед. свидетелство от 17.11.2020 е неотносимо към спора, и
липсват доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и не
съответстваща на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че срещу ищеца са водени и други
наказателни производства, по някои от които той е осъждан с влязла в сила
присъда, поради което интензитетът на увреждане спрямо него е значително
по-нисък, отколкото би бил спрямо лице, което никога не е било обект на
наказателна репресия, тъй като опитът на ищеца в тази насока е повишил
резистентността му към подобни стресови фактори. Затова прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по
3
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви, тъй като няма данни за
датата, на която прекратителното постановление е влязло в сила.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят като недоказани и
неоснователни или евентуално претендираните неимуществени вреди да се
присъдят в значително по-нисък размер.
Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.
235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
16.12.2020 г. около 12:30 ч. ищецът Ф. М. управлявал лек автомобил „Сеат
Ибиза“, рег.№ ****, и бил спрян за проверка в с. ***, от п. с. на РУ – К.,
които при извършено претърсване и изземване в условията на неотложност
намерили в двигателния отсек на управлявания от ищеца лек автомобил
черна пластмасова кутия, в която имало нитрилни ръкавици, електронна везна
и полиетиленови пликчета с зелена суха травна маса и бяло прахообразно
вещество. По случая е образувано бързо производство ЗМ № 579/2020 г. на
РУ – К., пр.пр.№ 9625/2020 г., ОП – Пловдив, като на ищеца е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, като с
постановление от 29.12.2020 г. ДП е преобразувано в такова по общия ред. На
същата дата – 16.12.2020 г. ищецът Ф. М. бил задържан за срок от 24 часа по
ЗМВР, а с определение от 18.12.2020 г. по ч.н.д.№ 2544/2020 г., ПОС, му е
взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изтърпявана
до 23.04.2021 г., след което е променена от ОП – Пловдив в „Парична
гаранция“ в размер на 1 000 лв. С постановление от 29.04.2021 г. на ищеца е
наложена административна мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“.
В производството по ч.н.д.№ 2544/2020 г., ПОС, относно наложената на
Ф. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в съдебното заседание
на 18.12.2020 г. същият е бил представляван от адв. С. П., видно от
приложеното на л. 93 от ДП пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
4
лв.
С постановление от 13.08.2021 г. по пр.пр.№ 9625/2020 г. ОП – Пловдив
е прекратила на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното
производство по ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР – К. за извършено от Ф. М.
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК за това, че на 16.12.2020 г. в с. **** е
държал без надлежно разрешително с цел разпространение високорискови
наркотични вещества общо 23,214 гр. амфетамин на стойност 696,42 лв. и
7,706 гр. марихуана на стойност 46,24 лв., поради недоказаност на
обвинението; отменена е наложената му мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1 000 лв., както и наложената му процесуалната мярка
„забрана за напускане на РБ“.
За да постанови този резултат наблюдаващият прокурор установил, че
свидетелите Д. И. Д. и К. К. Р., разпитани първоначално на 17.12.2020 г., са се
отказали от показанията си срещу ищеца Ф. М., тъй като тези показания са
били неверни. След проведен следствен експеримент е установено също, че
намерената черна пластмасова кутия може да бъде поставена под металната
греда отпред до двигателния отсек върху пластмасовия подкалник за преден
десен фар на лекия автомобил „Сеат Ибиза“, рег.№ ****, без да се отваря
капака на двигателя, когато човек е легнал под колата.
В хода на ДП е установено също, вкл. и чрез СРС, че в прехдождащо
отвличане на ищеца Ф. М., за което той е подал сигнал във „Вътрешна
сигурност“ на МВР, по който е образувана пр.пр.№ 8958/2020 г., ОП –
Пловдив, са участвали п. с., които също така са извършили действия с цел да
възбудят наказателно преследване против него за преспътление по чл. 354а,
ал. 1 от НК, както и да манипулират разследването по образуваното ДП №
579/2020 г. на РУ на МВР – К., като срещу тези п. с. е образувано ДП №
8/2021 г. на ОСО – Пловдив, пр.пр.№ 8958/2020 г., ОП – Пловдив.
От приложената справка за съдимост по ДП № 579/2020 г. се установява
също, че ищецът Ф. М. е бил осъден условно за престъпление по чл. 354а, ал.
1 от НК по н.о.х.д.№ 2121/2018 г., ПОС, в съучастие с б. си Н. М., с одобрено
от съда споразумение с Определение № 103/30.11.2018 г., по което е бил
задържан през периода 03.04.2018 г. – 30.11.2018 г., а към 2020 г. е
изтърпявал наказание „пробация“, въз основа на одобрено от съда
споразумение № 201/03.12.2019 г. по н.о.х.д.№ 798/2019 г. на РС – К. за
5
престъпления по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от НК.
По делото са разпитани свидетелите Г.Д.Г., която живее на семейни
начала с ищеца и имат дете, и Н. Н. М. – негов б., показанията на които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при
условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката им връзка с ищеца и
възможната им заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. Г. се установява, че „ По-миналата Коледа,
декември месец, срещу Ф. имаше наказателно производство. Бяха намерили в
колата му наркотици, които не са негови, и за това срещу него се водеше
наказателно производство. Имаше страшен тормоз върху Ф. от страна на
няколко човека. Това беше полицаят ****. Отвлякоха Ф. и го пребиха.
Заплашваха го с много страшни неща – че няма да може да си види детето
повече, че ще се случи нещо много страшно с мен и няколко месеца по-късно
подхвърлиха тези наркотици в колата на Ф. и образуваха срещу него дело и
той влезе в ареста. Четири месеца лежа в ареста.
Посещавах Ф. на всяко свиждане, докато беше в ареста. Той изобщо
не беше добре емоционално. Постоянно плачеше на свижданията,
притесняваше се за мен и за децата. Притесняваше се, че тези лица, които
го отвлякоха, може да направят нещо на мен и на децата, докато той е в
ареста. Чувстваше се много зле в ареста, непрекъснато му носех
успокоителни, притесняваше се как ще се справим финансово без него. Беше
много зле. Чувстваше се изключително зле през тези месеци. Притесняваше
се също така, че може да остане в затвора за нещо, което не е извършил.
Четири месеца лежа там. Майката на Ф. нае адвокат, който да го
представлява. Бащата на Ф. тегли кредит, защото трябваше да се плащат
разноските за адвокати, за идване на свиждания, за пътуване до П..
Преди да се случат всички тези неща с побоя, отвличането и след това
задържането на Ф., той беше един прекрасен човек. Добър баща, много мил,
грижовен. Той и сега е такъв, но стреса, който преживя, му се отрази
страшно много. Сега Ф. непрекъснато е притеснен, замислен, понякога се
отчайва. Това негово състояние и в момента продължава да е така, не се е
отърсил още от тези негативни емоции.
Доколкото си спомням, през 2018 г. срещу Ф. имаше дело за
притежание на наркотици. По това дело Ф. беше задържан за осем месеца.
6
След като го отвлякоха и го пребиха, психичното състояние на Ф. се
промени. Ф. се стресира страшно много заради отвличането и побоя, който
претърпя. Стоеше по цял ден вкъщи, не искаше да излиза от дома ни,
вдигаше високо кръвно, пиеше постоянно успокоителни.
Имаше много публикации във връзка със задържането на Ф. по
миналата година по Коледа. Имаше много фалшиви статии в интернет. В
тези публикации имаше страшно много неща, които не бяха точно така,
както бяха написани и Ф. много се притесняваше как ние, близките, майка
му, баща му, детето му и познатите му, ще приемат тази информация. Ф.
имаше проблеми с високо кръвно и със сърцето – започна да му прескача.
Преди това той нямаше такива оплаквания“.
Според показанията на свид. Н. М., който живее и работи в Г. и също е
осъждан „за притежание на наркотици“, се установява, че „към края на
месец декември, не си спомням точно дали миналата или по-миналата
година беше, … два дни преди да си дойда в България разбрах, че брат ми са
го арестували. Казаха ми, че са намерили в колата под капака някаква кутия
с везна и с наркотици. Когато се прибрах в България, разбрах от
семейството ми, че брат ми е бил задържан в полицията. …Четири месеца
брат ми остана в ареста. Петнадесет-двадесет дни бях в България, след
което се върнах в Г., тъй като работех.
След това си идвах на няколко пъти, за да подкрепя родителите ни и
семейството на брат ми – жена му и детето му. Два пъти посетих брат ми
докато беше в ареста. Когато бях на свиждане при брат ми, той се
притесняваше много за живота и за здравето на жена му и на детето му.
Брат ми се притесняваше, че няма кой да се грижи за семейството му. Беше
много неспокоен, не се чувстваше добре в ареста, гласът му трепереше
докато говорихме. Брат ми има проблеми със сърцето и излиза от ритъм,
когато се притесни. От три-четири години са тези проблеми. Бяха му
сложили една машинка, която се прикрепва към тялото за 24 часа и се
установи, че му прескача сърцето. Чувахме се за кратко с брат ми по
телефона и той ми споделяше, че не се чувства добре, че нещо го пристяга
сърцето, че му прескача, че не може да спи през нощта в такава ситуация.
Брат ми споделяше, че се притеснява много за наказателното производство,
защото този наркотик не е негов. Споделяше ми, че е натопен, и че няма
7
нищо общо с това, за което са го задържали.
Все още брат ми не се чувства така спокоен, както преди. Брат ми е
по-мълчалив, по-затворен, запазва нещата за себе си и гледа да не ни
притеснява нас, близките.“
От приложеното Съдебномедицинско удостоверение № **** г. от
Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ – София се установява,
че на ищеца Ф. М. са били причинени травматични увреждания – отоци,
кръвонасядания, охлузвания, причинени от еднотипни, многократни,
повтарящи се удари с предмет с вероятно продълговата контактуваща
повърхност, каквато може да има бухалка или крака, обути в обувки, както и
двойно ивичести кръвонасявания по бедрата, дължащи се на удари с предмети
с продълговата и тясна контактуваща повърхност, като например маркуч,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото са представени извадки от публикации в електронни медии,
касаещи воденото срещу ищеца и замесените полицаи наказателно
производство – plovdiv24.bg, www.24chasa.bg, блиц.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният от ищеца срещу Прокуратурата на Република България
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, по
ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл.
от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само
за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от
ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се
ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при
наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима
8
вина у съответното длъжностно лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-
малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен
наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е
налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.
В конкретния казус няма спор, а и от ангажираните писмени и гласни
доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение на
ищеца Ф. Н. М. в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК и
задържането му под стража за периода от 16.12.2020 г. до 23.04.2021 г., което
наказателното производство е прекратено с постановление от 13.08.2021 г. по
пр.пр.№ 9625/2020 г. ОП – Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК,
поради недоказаност на обвинението по ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР – К.,
той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативен
ефект върху психо-емоционалната му сфера.
Съдът намира, че в случая наказателното преследване на ищеца не е
продължило необосновано дълго, а е приключило в сравнително разумен срок
от по-малко от 8 месеца. Въпреки това, от кредитираните гласни
доказателства се установява, че незаконното обвинение на ищеца в
извършване на престъпление му е причинило силен стрес и притеснения от
възможността да бъде осъден ефективно, като това го потискало много и
предизвикало у него усещане за безнадежност и безперспективност; чувствал
се наскърбен и дълбоко обезверен от скалъпеното обвинение срещу него;
изпитвал унижение и срам; имал световъртеж и главоболие; често изпадал в
депресивни състояния, отключили се редица заболявания, за които твърди, че
е посещавал психиатър и кардиолог, който му предписал терапия, но по
делото няма такива мед. документи.
Освен това, в периода на задържането му за повече от 4 месеца било
ограничено конституционното право на ищеца на свободно придвижване, бил
поставен в условията на изолация от обществото и разделен от семейството
си, което останало без доходи, отслабнал осезаемо, не можел да спи и сънувал
кошмари, изпитвал сериозни притеснения за живота и здравето на близките
си.
При тези фактически обстоятелства съдът намира, че е налице
9
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната,
гаранционно-обезпечителна отговорност на държавата за репариране на
причинените на ищеца преки неимуществени вреди от органите на
Прокуратурата на Република България, които са в причинна връзка и в
резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на посоченото по-горе престъпление, което е било прекратено,
поради недоказаност на обвинението, поради което предявените искове за
обезщетяване на вреди са доказани по основание.
Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира, че предвид естеството
и интензитета на отрицателните последици в емоционално и психическо
отношение, които е претърпял ищецът вследствие неправилното му
привличане под наказателна отговорност, а също и с оглед вида, характера на
обвинението и спецификата на казуса, следва да се присъди обезщетение в
размер на 20 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 30 000
лв. искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен, тъй като не
се установи от докзаталествата по делото да са накърнени имиджа и доброто
име на ищеца в обществото, както и да е бил отбягван от приятелите си, тъй
като той вече има 2 присъди, една от които за притежание и разпространение
на наркотици.
Направеното от ответника възражение по чл. 5 от ЗОДОВ за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът намира за
неоснователно, въпреки наличието на 2 предходни присъди. Видно от
приложеното ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР – К., както и от
Постановлението от 13.08.2021 г. по пр.пр.№ 9625/2020 г. ОП – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство, което е официален
свидетелстващ документ, в конкертния казус наказателното преследване
срещу ищеца е било основано изначално на подхвърлени улики и на неверни
свидетелски показания, дадени под натиск, предшествани от побой и
малтретиране на ищеца от други представителите на Държавата – п. с., за
което те са привлечени под наказателна отговорност по ДП № 8/2021 г. на
ОСО – Пловдив, пр.пр.№ 8958/2020 г., ОП – Пловдив, поради което съдът
счита, че не е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
10
в резултат на неправилното му подвеждане под наказателна отговорност
ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 1 000 лв. – направени
разноски за адвокатска защита по договор за правна защита и съдействие с
адв. С. П. във връзка с налагане на мярка за неотклонение на ищеца, поради
което следва да му се присъди обезщетение в посочения размер.
Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на прекратителното определение от 13.08.2021 г. до
окончателното плащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца внесената ДТ по двата иска в размер на 20 лв., а на адв. С. П. -
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. в размер на 2 450 лв.
за двата иска, съразмерно с уважената част.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на Ф. Н. М., ЕГН **********, от с. *****, със съд.
адрес: гр. ****, чрез адв. С. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и притеснения от възможността да бъде осъден
ефективно; усещане за безнадежност и безперспективност; дълбоко обезверен
от скалъпеното обвинение; унижение и срам; депресия; ограничаване на
правото на свободно придвижване; изолация от обществото и семейството си;
сериозни притеснения за живота и здравето на близките си, причинени по
повод на ДП № 579/2020 г. на РУ на МВР – К., прекратено с Постановление
от 13.08.2021 г. по пр.пр.№ 9625/2020 г. ОП – Пловдив на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението; както и на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 000 лв. (хиляда лева) – платено адв. възнаграждение на адв. С. П.
по ч.н.д.№ 2544/2020 г., ПОС, ведно със законната лихва върху тях, считано
от 13.08.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ да заплати сумата 20 лв. (двадесет лева) – платена държавна такса,
11
като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на адв. С. Ж. П. със сл. адрес: гр. ****, на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. общо сумата 2 450 лв. (две
хиляди четиристотин и петдесет лева) – дължимо адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12