№ 19
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502339 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 278/2019г. срещу решението на
ОС - Перник от 03.01.2020г., с което е уважен частично предявения като частичен от С. Г. С.
срещу И. Е. И. иск по чл. 45 ЗЗД, като му е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди от телесни увреждания, претърпени в резултат от побой, нанесен на 23.05.2017г., в
размер на 50 000 лева и е отхвърлен иска до пълния предявен частичен размер от 60 000
лева.
Ответникът И. обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
20 000 лева до 50 000 лева, като заявява бланкетно оплакване за неправилно определяне на
размера на обезщетението и твърди, че изводът за неоснователност на възражението за
съпричиняване е необоснован. Иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лева.
Ищецът С. оспорва жалбата на ответника. Подал е насрещна въззивна жалба, с която
атакува решението в отхвърлителната му част, излагайки пространни доводи относно
справедливия размер на претендираното обезщетение.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Ищецът е подал частна жалба срещу определението на първостепенния съд от
02.03.2020г., с което е оставено без уважение искането на С. за изменение на решението в
1
частта за разноските чрез присъждане на такива от 2408, 68 лева, сторени за адвокатско
възнаграждение за снабдяване с обезпечителна заповед.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и правилно. По очертания от
оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът е пострадал в резултат от нанесен му от ответника побой на 23.05.2017г. – така
влязла в сила присъда по нохд № 393/2018г. по описа на РС Перник.
Травматичните увреди на ищеца, понесени в резултат от противоправното поведение на
ответника са :1/ черепно мозъчна травма – дифузна травма на главния мозък, мозъчна кома,
счупване на дясна слепоочна кост, счупване на криловидната кост и горната челюст вдясно,
контузионно хеморагично огнище на главния мозък в ляво, кръвоизлив на главния мозък
под меките мозъчни обвивки, навлизане на въздух в черепната кухина; 2/ охлузване и
подкожно кръвонасядане в дясна слепоочно-теменна област; периорбитален хематом около
дясно око; кръвонасядане по клепачите на дясно око; кръвотечение от носа и десен ушен
канал и 3/ посттравматично стресово разстройство.
Видът и броят на получените травми е безспорно установен от влязлата в сила присъда и
от приетите по делото доказателства – епикризи, медицинска документация и заключенията
на съдебномедицинската и съдебно психологическата експертизи.
След побоя ищецът е приет по спешност в болница, първите две денонощия е бил в
кома, след излизане от която е изпитвал интензивни болки в главата. Хоспитализиран е за
близо седмица, през която му е направена операция за евакуация на подкожния мозъчен
хематом. Лекуван медикаментозно, изписан без отпадна неврологична симптоматика. Такава
липсва, според вещото лице д-р С., тъй като контузията на мозъка е била в т.нар „няма
зона“. Черепно мозъчната травма не е засегнала и говора на ищеца, а счупването на
челюстта, което било без разместване, е зараснало бързо. Налице са остатъчни явления –
спорадични болки и замайване при физическа работа, които може да продължат с години,
но не са опасни за живота. Според разпитаните по делото свидетели ищецът е имал
необходимост от помощ в бита за около шест месеца след инцидента, тъй като е имал
световъртеж, бил е отпаднал и го е боляла главата.
Като отчита гореизложените обстоятелства, касаещи характера на травмите,
възстановителния период, продължителността и интензитета на болките, болничния
престой, затрудненията в битовото обслужване и леките остатъчни явления от потенциално
тежката черепно-мозъчна травма, и съобразява възрастта на пострадалия – 33 години към
датата на увреждането, въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението такъв
от 50 000 лева.
Няма основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Нито пияното състояние на ищеца към момента на побоя, нито поведението му по
счупване на купена от ответника бутилка алкохол имат връзка с травматичните му
увреждания. Те са пряка последица единствено от поведението на ответника, а какво е
провокирало последното и извинително ли е от морална или наказателноправна гледна
точка, е изцяло ирелевантно за възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, оплакванията по жалбите са неоснователни и крайните изводи на
двете инстанции съвпадат.
По частната жалба:
С исковата молба е било направено и искане по чл. 389 ГПК, уважено от първата
2
инстанция. По делото адв. С., пълномощник на ищеца, е представил доказателства за
направени разходи от доверителя му за заплащане на адвокатско възнаграждение за
представителство в исковото производство в размер на 4660 лева и за „снабдяване и
привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед“ в размер на 2902, 03 лева. Няма
пречка, когато обезпечителното производство се развива в рамките на висящото исково,
страната да уговори отделен хонорар за всяко от двете. Случаят е такъв. Съгласно
разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2012, отговорността за сторените в обезпечителното
производство разноски се решава в исковото производство, съобразно изхода му. Това
означава, че именно с обжалваното решение е следвало да се реши отговорността и за
сторените 2902, 03 лева разноски за допълнителен адвокатски хонорар. Преценката дали
същият не е прекомерен, както самостоятелно ( предвид аналогията с хонорарите по чл. 7,
ал.7 от НМРАВ) , така и съвкупно с хонорара за исковото производство, е недопустимо да
бъде извършена служебно, а ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК нито
в хода на производството, нито като възражение срещу молбата по чл. 248 ГПК на ищеца.
Така мотивиран, и като има предвид, че искът е уважен за 50 000 лева при предявен
частичен размер от 60 000 лева, въззивният съд приема, че на ищеца се дължат съразмерно
на уважената част от иска още 2418, 35 лева – разноски за адвокатски хонорар за
обезпечителното производство, но тъй като по реда на чл. 248 ГПК е поискано присъждане
на по – малка сума - 2408, 68 лева, толкова и следва да се присъдят допълнително.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС –Перник от 03.01.2020г. по гр.д. № 278/2019г. в
обжалваните части, с които искът по чл.45 ЗЗД е уважен за разликата над 20 000 лева до
50 000 лева и е отхвърлен за разликата над 50 000 до 60 000 лева.
ОТМЕНЯ определението на ОС –Перник от 02.03.2020г. по гр.д. № 278/2019г., с което е
оставено без уважение искането на ищеца по чл. 248 ГПК и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението на ОС –Перник от 03.01.2020г. по гр.д. № 278/2019г. в частта по
разноските, като ОСЪЖДА И. Е. И. ЕГН ********** да плати на С. Г. С. ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, още 2408, 68 лева – разноски по делото за адвокатски
хонорар за „снабдяване и привеждане в изпълнение“ на издадената по делото обезпечителна
заповед.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3