Р Е
Ш Е Н
И Е № 293
гр.Сливен, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански
състав в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В.в
присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3830 по описа
на съда за 2019 год., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено по отношение на Община - Сливен, че ищецът Е.С.Е.,
не дължи сумите, предмет на принудително събиране по ИД № 358/2019 г. по описа
на ДСИ при районен съд - Сливен, а именно 436,84 лв. неолихвяема сума; 528,00
лв. главница; 1,03 лв. лихви; 80,00 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски
по ИД и 124,40 лв. такса.
В молбата си ищецът твърди, че е
длъжник по изп. дело № 20192230400358 по описа на ДСИ при РС-Сливен, което е
образувано на основание Акт за установяване на задължение № РА
000593/31.05.2014 г. на ДМП при Общинска администрация-Сливен.
Сочи, че към 03.04.2019 г. общото
му задължение възлиза на 1212,27 лв., от които: 436,84 лв. неолихвяема сума;
528,00 лв. главница; 1,03 лв. лихви; 80,00 лв. допълнителни разноски; 42 лв.
разноски по ИД, както и таксата по чл.53 от Тарифата на ДТ по ГПК - 124,40 лв.
Твърди също, че видно от
приложения към поканата за доброволно изпълнение Акт за установяване на
задължение № РА 000593/31.05.2014 г. на ДМП при Общинска администрация -
Сливен, е че посочените задължения са за периода
Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Счита, че тези задължения, са погасени по
давност и не следва да се събират по горепосоченото изпълнително дело и същото
следва да се прекрати.
Оспорва автентичността на подписа в известието за доставка на Акта на
11.06.2014 г. и счита, че същия не е връчен по надлежния ред.
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община - Сливен,
че не дължи сумата в размер на 1212,27 лв., от които: 436,84 лв. неолихвяема
сума; 528,00 лв. главница; 1,03 лв. лихви; 80,00 лв. допълнителни разноски; 42
лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл.53 от Тарифата на ДТ
по ГПК - 124,40 лв. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът счита, че следва да изиска
за прилагане изп. дело № 20192230400358 по описа на ДСИ при РС-Сливен, като
същото се приобщи към доказателствения
материал по делото.
При условията на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната Община Сливен, в който счита, че предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани от Община - Сливен
като взискател по изпълнително дело № 20192230400358 по описа на ДСИ при СИС на
РС-Сливен с длъжник Е.С.Е., суми, произтичащи от публично задължение за данък
превозно средство и съответните начислени лихви, на основание подадени
декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за придобиване на превозно средство е
допустим, но неоснователен.
Сочи, че актът за установяване на
задължение № РА000593/31.05.2014 г. е връчен лично на ищеца на дата 11.06.2014
г., като в законоустановения 14-дневен срок по чл.107, ал.4 от ДО ПК не е
подадена жалба срещу акта и той влиза в законна сила на 25.06.2014 г.
Счита, че описаните в исковата
молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на
действителното положение и на фактическата обстановка по делото поради
следното:
Актът за установяване на
задължение № РА000593/31.05.2014 г. е издаден от компетентен административен
орган (орган по приходите) по чл.4, ал.1 и ал.З от ЗМДТ във връзка с чл.9 б.
„б” от същия закон, определен като такъв със Заповед № РД-15-786 от 07.06.2012
г. на Кмета на Община - Сливен, като е
спазена установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за
издаването на акта.
Твърди, че административният акт
съдържа изискуемите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, като съгласно чл. 426,
ал.1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежат на изпълнение. Сочи, че молбата на Община - Сливен като взискател е с изх.
№1100-987 от дата 27.03.2019 г., като взискателят е посочил в своята молба за
започване на изпълнение изпълнителни способи, с които да бъде удовлетворено публичното
й вземане за данъци и съответните лихви спрямо длъжника Е.С.Е., като прилага и
справка за декларираното му имущество, а изпълнителният титул, приложен от
взискателя е Акт за установяване на задължение № РА000593/31.05.2014 г., като
същият е годно изпълнително основание, което подлежи на изпълнение на основание
чл.165 от ДОПК.
Сочи, че
предявената сума за събиране пред държавен съдебен изпълнител е само за
публично задължение за данък върху превозните средства и съответните начислени
лихви относно лек автомобил - М. Ф . Модел Голф, с ДК№ СН 1458 СН, видно от
приложената справка за неплатени задължения към 26.03.2019 г. на Е.С.Е., неразделна част от приложената молба на
взискателя за образуване на изпълнително производство.
Сочи също, че
поради извършени плащания от страна на ищеца, относно партиди на недвижими
имоти и начислените задължения за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и
съответните лихви, пред държавния съдебен изпълнител са предявени за събиране
само задълженията за данък върху превозните средства, установени в Акт за
установяване на задължение № РА000593/31.05.2014 г., за което представят
дубликат на платежно нареждане № **********/18.03.2019 г. и дубликат на
платежно нареждане № **********/18.03.2019 г., извършено на касите в Дирекция
„Местни данъци и такси”.
Твърдят, че с
покана за доброволно изпълнение Изх. № ПДП002805/09.07.2015г. на основание
чл.182, ал.1 от ДОПК данъчно задълженото лице Е.С.Е. е уведомен за наличието на
неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци,
данък върху превозните средства и съответните лихви към 09.07.2015 г., като е
изпратена препоръчана пощенска пратка с ИД PS 8800 00KNPW Р на 06.08.2015 г.,
която е получена лично от Е.С.Е., като в
горния ляв ъгъл е записан номера на поканата за доброволно изпълнение.
Излагат твърдения,
че всяка година съгл. чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължените лица получават до
постоянния си адрес справка за текущите задължения за местни данъци и такси,
включително при наличие на издадени Актове за установяване на задължения, като
прилага оригиналното писмо по чл.19, ал.1 от ЗМДТ за
Счита за невярно твърдението,
че подписът, положен върху обратната разписка на Акт за установяване на
задължение № РА000593/31.05.2014 г. графа „получател” не е на ищеца, цитира разпоредбата
на чл. 53 от ЗМДТ. Освен това сочи, че в чл.144 и следващите е предвиден път за
защита срещу неправилно установените задължения по ДОПК, т.е. единственият
приложим закон по отношение на установяването на задълженията за данъци е ДОПК,
поради което счита искането за откриване на производство но реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността, досежно автентичността на положения от ищеца
подпис върху обратната разписка на Акт за установяване на задължение
№РА000593/31.05.2014 г. за неоснователно, както са неоснователни и ирелевантни
твърденията на ищеца, че изпълнителния титул, приложен от взискателя за
започване на изпълнителното производство не е бил надлежно връчен и съответно
не е влязъл в законна сила. Счита за неправилно и твърдението на ищеца, че Акт
за установяване на задължение №РА000593/31.05.2014 г. не може да му се
противопостави, защото същият не е връчен по надлежния ред, тъй като Община -
Сливен има сключен договор с лицензиран пощенски оператор „Български пощи” ЕАД
и съгласно Общите условия на договора с потребители на пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД и по-конкретно:
т.44, а) „препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получатели на
адреса срещу подпис.
При отсъствие на
получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху
пратката няма изрично указание „лично на получателя", може и на пълнолетен
член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката,
срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват
трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката”.
Твърди, че с
известие за доставяне ИД PS 8800 00I8ZE 0 на 11.06.2014 г. е доставена
препоръчана пощенска пратка, а на самата обратна разписка в горния ляв ъгъл е
записан номерът на Акта за установяване на задължение, като по сходен правен
казус има произнасяне със съдебен акт на Районен съд - Сливен, потвърден от
Окръжен съд - Сливен: „С оглед оспорването на подписа, положен в акта за
установяване на задължение от страна на ищеца, както вече бе посочено на
страните е определението на съда по чл.140 ГПК, че не е необходимо откриване на
процедура по оспорване по реда на чл.193 ГПК. В конкретния правен казус
задължението за публични вземания произлиза от закона, а не от съставения акт
за установяване на задължение и обстоятелството дали процесния акт е бил
връчен, респ. влязъл в законна сила е неотносимо към предмета на доказване в
случая". „Според изричната законова регламентация самото издаване на акта
прекъсва давността, поради което и възраженията на ищеца за липса на редовно
връчване, респ. влизане в законна сила на акта не се отразява по никакъв начин
на течението на давностния срок, тъй като задължението произтича от закон.”
(Така съдебно решение № 1390/27.11.2018 г. по гр. дело № 3393/2018 г. по описа
на РС-Сливен, потвърдено с Решение № 8/24.01.2019 г. по в.гр.д. № 5/2019г. по
описа на Окръжен съд-Сливен).
Излага твърдения,
че ищецът не оспорва качеството си на собственик на превозно средство лек
автомобил, Марка Фолксваген, Модел Голф, с ДК№ СН 1458 СН и не представя годни
писмени доказателства, удостоверяващи промяна на собствеността на декларираното
с Декларация Вх. № **********/30.03.2006 г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за периода
Счита, че предмета
на оспорване пред Районен съд-С. е относно института погасителна давност, който
е материално правен въпрос и с оглед на това, че е образувано изпълнително
производство пред държавен съдебен изпълнител по реда на ГПК, именно настоящия
съд е компетентен да се произнесе но този въпрос, заявен в петитума на исковата
молба на ищеца.
Сочи, че съгласно
Определение № 130/24,07.2017 г. по ч.гр.д. № 756/2017г., II гр. отд. по описа
на ВКС на РБ: „В производство по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК
компетентен да се произнесе по искането по чл. 173, ал. 1 ДОПК е публичният
изпълнител, съответно горестоящият му административен орган-директорът на
съответната териториална данъчна дирекция с оглед чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във
връзка с чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ принудителното събиране на публични общински
вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по реда на Гражданския
процесуален кодекс.
Законодателят е
предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда,
по който да бъде извършвано принудителното събиране. Но реда по ДОПК и реда по
ГПК са коренно различни с произтичащите от това различия в правомощията на
публичния изпълнител и тези на съдебния (включително - частен) изпълнител.
Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не
прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за
давност, основано на чл. 171 ДОПК.
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК. т. е. признато е за установено, че не еа налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението но давност. Тъй като няма правомощие
да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата на
общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише”
погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да
вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската
администрация „отписване”, извършено след предаването на публичното задължение
за събиране по реда на ГПК”. Сочи съдебна практика и на ВАС на РБ, относно кой
е компетентен да се произнесе по отправено искане за давност при образувано
изпълнително производство по ГПК: Определение № 988/28.01.2015 г. по адм. дело
№ 13254/2014 г., Определение № 5250 от дата 04.05.2016 г. по адм. дело №
2453/2016 г. на ВАС, както и Определение № 13179 от 30.10.2018 г. по адм. дело
№ 12724/2018г. на ВАС. Счита, че давността на установените публични задължения
се е прекъснала към датата на издаване на Акт за установяване на задължение №
РА 000593 на 31.05.2014 г. на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, а не от датата на
връчването му, като съгласно ал.3, чл.172 ДОПК от прекъсването на давността
започва да тече нова давност от 01.06.2014 г. и приключва на 01.06.2019 г.
Твърди, че преди
да изтече този давностен срок е подадена молба с Изх.№ 1100- 987/27.03.2019 г.,
с която взискателят предприема действие по принудително изпълнение спрямо
длъжника по Акта за установяване на задължение № РА000593/31.05.2014 г. и
преписката е предадена за принудително изпълнение на държавен съдебен
изпълнител при СИС РС-Сливен, като с депозирането на молбата до съдебния
изпълнител за образуване на изпълнително производство се е прекъснала давността
на основание чл.220 от ДОПК, намиращ се в Раздел IV, озаглавен „Действия”, тъй
като давността се е прекъснала на основание чл.172. ал.2 от ДОПК с предприемане
на действието- подаване на молба за образуване на изпълнително производство,
понеже изпълнителното действие изхожда от административен орган, чиито
правомощия са регламентирани в ДОПК.
Сочи, че при
направена справка от пълномощник на взискателя по изп. дело №358/2019 г., се
установило, че съдебният изпълнител е предприел действия по изпълнението в
производството по ГПК, с което давността се е прекъснала, като са предприети
действия за събиране по принудителен ред с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, наложен на 27.05.2019 г„ преди изтичането на давността
на приложения Акт за установяване на задължение № РА000593/31.05.2014 г.
Сочи, че са
предприети и други изпълнителни действия против длъжника по изпълнителното
дело, като съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК па ВКС па РБ и по-конкретно т. 10:
„При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ”. „Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ”: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ.
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н”.
Ответната страна
твърди, че задълженията за данък върху превозните средства и съответните лихви,
установени с Акта за установяване на задължение №РА 000593/31.05.2014 г. са
изискуеми и ликвидни и следва да се платят от данъчно задълженото лице Е.С.Е.,
като за неплатените задължения за данък върху превозните средства за данъчния
период
Моли съда да
остави без разглеждане претенцията на ищеца за установяване на недължимост на
разноските по ИД № 358/2019 г., като недопустима. Оспорва претенцията за
разноски, тъй като счита, че е неоснователна, поради неоснователността на
предявения иск, в условията на алтернативност релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли изцяло
предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи молбата
на изложените основания.
Ответната Община С., се представлява от пълномощник,
който моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна. Претендира
за присъждане на юриск. възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2014 г. е
издаден Актът
за установяване на задължение № РА000593 от Главен експерт в Дирекция МП, въз
основа на подадена декларация по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ. Актът обхваща
задължения за недвижима собственост - жилище в гр. С., м. "А. 3-МТС"
№ ., вх. ., ет. ., ап. . и земя и жилищна сграда в с. С., общ. С., ул. "К.
и М." и движимо имущество - лек автомобил "Фолксваген Голф", с
рег. № СН...СН, собственост на ищеца за периода от 2009 до
Приложена е покана за доброволно
изпълнение от Община С. Дирекция "Местни приходи" получена на
06.08.2015 г. от длъжника. В случая обаче това няма никакво отношение, тъй като
всеки български гражданин притежаващ движими и недвижими имоти е запознат, че
при приключване на съответната календарна година дължи съответните данъци към
Общините.
Освен това от експертизата, която
е обследвала дали издаденият акт за установяване на задължение от 31.05.2014 г.
от Дирекция Местни приходи се оказа, че този акт изобщо не е получен от ищеца
/длъжник на данъците/, тъй като най-вероятно е фалшифициран подписа в записа за
известие за доставяне.
На 27.03.2019 г. Община Сливен, в
качеството си на взискател е депозирала молба с изх. № 1100-98 за образуване на
изпълнително производство пред ДСИ при СИС РС-Сливен с правно основание чл.
426, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, за което е образувано
изпълнително дело № 20192230400358.
По делото са представени Акт за установяване на задължение
№РА000593/31.05.2014
г., както и известие за доставяне № РА593ПС С-н7.
Приобщено е към доказателственият
материал и изпълнително дело № 20192230400358 по описа на ДСИ И.М., с правно
основание чл. 426 и сл. от ГПК във вр. с чл. 4, ап. 2 от ЗМДТ по което е
изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 5412/03.04.2019 г. до длъжника
Е.С.Е. за дължими суми, съгласно Акт за установяване на данъчни задължения по
Акт № РА000593/2014 г.
От Справка за
неплатени задължения на ищеца е видно, че за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2013 г. има неплатени задължения за процесния период.
Предвид оспорената автентичност на
подписа на ищеца положен на известие за доставка № РА593ПС С-н7 е назначена
съдебно-почеркова експертиза, като вещото лице след обстоен анализ в заключение
е категоричен, че подписа на получателя върху известие за доставка не е положен
от Е.С.Е., както и че същият не е изписал ръкописно текста 11.06.14 г.
Държавен съдебен изпълнител със запорно
съобщение на 28.05.2019 г. е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. Същото е получено лично на
06.06.2019 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за
безспорно установена след подробен анализ на всички събрани по делото
доказателства, както и от изготвената съдебно-почеркова експертиза, които са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се и като такива, съда ги кредитира изцяло.
Въз основа на така
приетото за установено съдът направи следните правни изводи:
Предявен е
отрицателно установителен иск по чл. 439, ал.1
от ГПК
във вр. с чл.124
от ГПК
за недължимост на начислени суми по Акт за установяване на
задължение № РА000593/31.05.2014 г. в общ размер на 1212.27 лв., от
които главница в размер на 528.00 лв., лихва в размер на 436.84 лв., сумата от
1.03 лв. лихви; 80.00 лв. допълнителни разноски; 42 лв. разноски по изпълнително
дело № 20192230400358 по описа на ДСИ при РС-Сливен за
В
настоящия случай, изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело
срещу длъжника е Актът за установяване на задължение № РА0000593/31.05.2014 г.,
издаден от Община Сливен. Съгласно чл. 171, ал.1
от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение. В настоящия казус, вземането на ответника е за
декларирани задължения за периода 2009 -
Константна е
практиката на ВАС (вж. напр. решение № 2746 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 11797/2008 г., VI о., решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1528/2015 г., VII о. и мн.други), според която погасителната давност, макар и
уредена в процесуалния кодекс – в ДОПК, е институт на материалното право и не
се прилага служебно от органите по приходите. За да настъпят нейните правни
последици, съгласно чл.120 от ЗЗД, не е достатъчно само изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на публичното вземане.
Необходимо е също така длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Изключение от горното правило е предвидено
единствено въз връзка с абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Срокът на абсолютната погасителна давност е 10-годишен и същата не се
спира или прекъсва, освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Служебното прилагане на абсолютната погасителна давност се обосновава с
разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК (нова – ДВ, бр. 94 от
В разглеждания случай Акт за установяване на задължение
№ РА000593 е издаден на 31.05.2014 г., с което е настъпил и ефектът на прекъсване
на давността за описаните в него публични вземания на ищеца, т.е. длъжника. С
прекъсването на давността изтеклият до момента на прекъсването давностен срок
се заличава юридически, т.е. изгубва правното си значение, като извършеното
след него позоваване от страна на ищеца на давността (например с възражение)
може да има за свой предмет само започналата да тече нова давност, която
очевидно не е изтекла.
С изтичането на
тази десетгодишна давност обаче, считано до датата на издаване на акта -
31.05.2014 г. за установяване на данъчните задължения, са погасени само тези от
тях, които се дължат за
Относно вземанията за
периода
С издаването на Акта
за установяване на задълженията, давността е прекъсната – чл. 172, ал. 2 ДОПК и
от този момент започва да тече нова давност – ал. 3 на посочената норма. Според
изричната законова регламентация – самото издаване на акта прекъсва
давността, поради което и възраженията на ищеца за липса на редовно връчване и
всички доводи в тази насока са неотносими. Липсата на връчване, не се
отразява по никакъв начин на течението на давностния срок.
Предвид изложеното,
за всички вземания по Акта, давността е прекъсната на 31.05.2014 г. , като от
тази дата съгл. чл. 172, ал. 3 ДОПК – започва да тече нова петгодишна давност. Още
повече, че по изп.производство е налице и запор на вземания, по искане на
ответната Община по реда на ГПК, приложими са именно нормите на
кодекса досежно изпълнението.
В тази връзка,
според задължителните разяснения, дадени в т.10 на Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за образуване на ИД, в
което е посочен и е изискано прилагане на конкретен изпълнителен способ,
прекъсва давността.
Видно, че не
е изтекъл изискуемият от ДОПК 5-годишен срок.
Изложеното е
достатъчно за отхвърляне на предявения иск за недължимост на данъци и
такси битови отпадъци.
По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Вземането за лихвата за забава в размер
на 436.84 лв. и 1,03 лв. лихва следва да се считат погасени с изтичане на
тригодишния давностен срок, съобразно чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
С оглед изхода на процеса, ищецът следва да заплати
на ответната Община направените по делото разноски в размер на 150 лв., съобразно
Наредбата за минимални възнаграждения. Ищецът следва да заплати по сметка на СлРС
държавна такса в размер на 25 лв., а останалите 25 лв., представляващи
д.т. следва да се заплатят от Община
Сливен по сметка на СлРС.
Поради това, че една част от иска е уважен,
съдът следва да осъди ответната Община да заплати на ищеца направените разноски
в размер на 150 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.С.Е., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** 3, офис 1, чрез адв. П. *** отрицателно установителен иск за
признаване за установено по отношение на ОБЩИНА
С., Булстат *********, представлявана от Кмета С. Р., с адрес: гр. С., бул.
"Ц. О." №., чрез мл. експерт О.,
че не дължи сумите по Акт за установяване на задължение № РА000593/31.05.2014
г. за
главница в размер на 528.00 /петстотин
двадесет и осем/ лв., допълнителни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.; 42
/четиридесет и два/ лв. и разноски по изпълнително дело № 20192230400358 по
описа на ДСИ при РС-С. за
ОСЪЖДА Е.С.Е., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:*** 3, офис 1, чрез адв. П. *** да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат *********,
представлявана от Кмета на общината, с адрес: гр. С., бул. "Ц. О."
№1, Кмета С. Р., с адрес: гр. С., бул. "Ц. О." №., чрез мл. експерт О., сумата от 150 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.С.Е., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:*** 3, офис 1, чрез адв. П. *** да заплати по сметка на СлРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лв., представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., Булстат
*********, представлявана от Кмета С. Р., с адрес: гр. С., бул. "Ц. О."
№., чрез мл. експерт О. да заплати на Е.С.Е., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:*** 3, офис 1, чрез адв. П. *** направените по делото разноски в размер
на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., Булстат
*********, представлявана от Кмета С. Р., с адрес: гр. С., бул. "Ц. О."
№., чрез мл. експерт О. да заплати сумата
от 25 /двадесет и пет/ лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: