№ 3916
гр. С.., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в пу.лично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110151316 по
описа за 2021 година
Производството е по ГПК, част ІІ „О.щ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ от „ФИРМА“ АД срещу ИВ. Й. Й. и .. Й. Й. с искане да се
признае за установено, че ответниците дължат на ищеца, при условията на разделност, всеки
от тях по 1/2 от сумата от 1846.62 лв., представляваща неизплатена сума за потре.ена вода
през периода от 01.07.2012 г. до 10.11.2020 г. за имот, находящ се в гр. С..., клиентски номер
.., ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът „ФИРМА“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и в производството по ч.гр.д. № ./2021 г. по описа на СРС, 145 състав, му е .ила
издадена заповед за изпълнение, която е .ила надлежно връчена на длъжниците, последните
са подали възражение по чл. 414 ГПК, което о.уславя правния интерес от завеждане на
настоящите установителни искове.
Ответникът ИВ. Й. Й., чрез адв. В.С., е подал отговор на исковата мол.а в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът .. Й. Й., чрез адв. С.Д., е подал отговор на исковата мол.а в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Ответниците считат, че процесната сума е начислена .ез законово основание и в
нарушение на О.щите условия на ищеца. Оспорват да е възникнало о.лигационно отношение
между тях, тъй като ищецът не .ил представил никакви доказателства относно правото на
ползване и со.ственост на ответниците за водосна.дения имот. Считат, че ищецът не е
доказал реална доставка на отведена и пречистена питейна вода. Поддържат, че ищецът не е
спазил разпоред.ите на Наред.а № 4, чл. 32, ал. 3 за условията за присъединяване на
потре.ителите и за ползване на водосна.дителните и канализационните системи, поради
което липсва основание за начисляване на процесната сума. Посочват, че ищецът е нарушил
чл. 30 от Наред.а № 4, като не е .ило поставяно съо.щение кога ще се отчитат водомерите и
1
не е правен регулярен отчет. Оспорват данните, въз основа на които са начислени
процесните суми, като формирани от несертифицирано средство, както и методиката, по
която е определен размерът за задължението за процесния период. Считат, че разпределена
произволно количество вода, а не реално потре.ено количество и че стойността и е
неправилно изчислена. Твърдят, че не са отказвали достъп на длъжностно лице на оператора
до водомера. Ответниците оспорват представения контролен лист от ищеца, тъй като не
носи техните подписи. Правят възражение, че задълженията са погасени по давност.
Съдът, като съо.рази доводите на страните и о.съди съ.раните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно възникнало о.лигационно отношение с ответниците, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок
услуги по доставка на вода за о.ект, находящ се в гр. С.., ж.к. „К..“, .л. ., вх. ., ет. 2, ап. 68, а
също и, че през процесния период ответниците са имали качеството потре.ител по смисъла
на о.щите условия, тъй като са .ил со.ственици на жилището. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка
суми. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да установи и настъпването на о.стоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на дълга.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наред.а № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потре.ителите и за ползване на водосна.дителните и канализационните
системи, потре.ители на услугите В и К са: со.ствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водосна.дявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
со.ствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна со.ственост; со.ствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водосна.дяваните о.екти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Съдът намира, че, доколкото качеството со.ственик, съответно лице с учредено вещно
право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно о.лигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответниците
имат това качество. За установяване на посоченото о.стоятелство ищецът е представил към
исковата мол.а контролен лист № ./09.10.2020 г., в който е посочено че е .ила извършена
проверка на имот с адрес в ж.к. „.“, .лок 35 ., вх. . като титуляр на о.екта е посочен И.Й. П..
Същият документ е подписан от представител на ищеца, като липсва подпис от някой от
ответниците – в него е посочено, че титулярят е починал, като негов наследник е ИВ. Й. Й. и
документът е подписан от присъствало на проверката лице, различно от ответника – Й.Д. Й.
/.аща/. Наред с това ищецът е представил и де.итно известие №., в което е посочено че
титуляри на о.екта с адрес ж.к. „.“, .л. ., вх. ., ет. 2, ап. 68 с клиентски номер .., са ИВ. Й. Й. и
.. Й. Й.. Представена е и фактура-ду.ликат, издадена на ИВ. Й. Й. и .. Й. Й. за използвани В.
услуги за периода от 07.02.2015 г. до 09.10.2020 г.
Съдът счита, че представеният контролен лист, де.итно извлечение и фактура са частни
2
документи, издадени от ищеца, които по никакъв начин не са от естество да установят, че
именно ответниците са носители на вещно право на со.ственост или ползване за процесния
имот, като в допълнение на това те не носят подписа на ответниците, поради което не
доказват правото на со.ственост/ползване на ответниците за процесния имот. Отделно от
това следва да се от.ележи, че контролният лист е от дата 09.10.2020 г., а процесният период
е преди това, поради което и няма как въз основа на него да се изведе извод, че ответниците
са се намирали в о.лигационно правоотношение по доставка на вода за имота за исковия
период.
Не следва друг извод и от изисканата от С.., Дирекция „О..“, отдел „ОП-.“,
информация относно данъчно задълженото лице за процесния апартамент. Видно от
постъпилите по делото два .роя удостоверения за декларирани данни, като данъчно
задължени лица са посочени ИВ. Й. Й. и .. Й. Й.. Настоящият съде.ен състав намира, че така
представеното доказателство, което е само за данъчни цели, може да послужи единствено
като индиция за принадлежността на правото на со.ственост. Това е така, защото данните в
информационния масив на о.щинската администрация се попълват въз основа на подадена
от съответното задължено лице данъчна декларация. Тези данни са вторични и са извлечени
от различни счетоводни книги, планове, скици, документи за со.ственост или за вещно право
на ползване. В справката от С.. е посочено, че имотът .ил придо.ит (незнайно от кого) на
08.05.1992 г. въз основа на нотариален акт, уд. насл. № ., . от 08.05.1992 г., като в графа
документ за со.ственост по-горе е посочена дата 31.12.2010 г. Този нотариален акт о.аче не е
представен по делото, нито пък е представено удостоверението за наследници. Наред с това
посочената информация е и в пряко противоречие с изложеното от ищеца в исковата мол.а,
в която се твърди, че со.ствеността върху имота .ила придо.ита по силата на договор за
продаж.а на държавен недвижим имот от 27.07.1990 г. от О.НС . от И.Й. П. и .истра Н. П.а.
Ц. се и удостоверения за наследници, които документи о.аче не са приложени по делото.
Сами по се.е си представените удостоверения, издадени въз основа на информационния
масив на отдел „О.. – .“, не са достатъчни за установяване на правото на со.ственост върху
процесния имот. Същите представляват само косвено доказателство за посоченото
о.стоятелство, което при наличието на изрично оспорване от страна на ответниците, че са
со.ственици на процесното жилище, не може да установи в условията на пълно и главно
доказване релевантния факт. Представените удостоверения от С.. не представляват нито
титул за со.ственост, нито договор за наем, които да доказват, че ответниците са со.ственици
или ползватели на процесния имот за процесния период, още повече, че съответните
удостоверения са издадени по данни към 30.12.2021 г. въз основа на данъчни декларации от
17.06.2019 г. (неприложени по делото), а процесният период е от 01.07.2012 г. до 10.11.2020
г. В практиката няма спор, че данъчната декларация (които в случая дори не са представени)
не е предвиден в закона спосо. нито за придо.иване, нито за доказване правото на
со.ственост върху недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО/. Декларирането на един имот като со.ствен или съсо.ствен пред
данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни
последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
со.ственост върху същия. Правото на со.ственост възниква по силата на предвидените в
закона спосо.и /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и
се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези спосо.и – Решение № 260072 от
06.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6609/2020 г.; Решение № 67 от 22.06.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 9797/2020 г.; Решение № 262356 от 8.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1511/2020 г.,
Решение № 4808 от 7.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7858/2019 г. и др.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т.е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в о.ективната действителност. Настоящият съде.ен
3
състав намира, че в случая ищецът не ангажира .езспорни доказателства, че ответниците са
.или со.ственици или ползватели на процесното жилище и като такива са притежавали
качеството потре.ител на В. услуги през исковия период. При тази доказателствена
съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от
недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да докаже, че между него и ответниците са
съществували о.лигационни отношения, свързани с предоставянето на В. услуги до
процесното жилище, поради което съдът намира, че за ИВ. Й. Й. и .. Й. Й. не е възниквало
задължението да заплащат тяхната цена.
Настоящият съде.ен състав намира, че претенцията на ищеца следва да .ъде отхвърлена
и на още едно основание. По делото не .еше установено количеството на реално доставената
до процесния имот вода и други В. услуги. Съгласно чл. 21, ал. 2 от О.щите условия от 2006
г., респ. чл. 23, ал. 2 от О.щите условия от 2016 г. отчитането на индивидуалните водомери
след о.щия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на о.щия водомер. В междинните периоди между два отчета В. операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен доход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потре.ление (чл. 21, ал. 3 от
О.щите условия от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 3 от О.щите условия от 2016 г.). Отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потре.ителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показаният с данните в отчета. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписвал от свидетел, който може да .ъде и
длъжностно лице на В. оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет (чл. 21, ал. 4 от О.щите условия от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от О.щите условия от
2016 г.). По делото не са представени доказателства, установяващи спазването на
посочената процедура. Карнетите са .или представени само на вещото лице, изготвило
съде.но-техническата експертиза, но не са приложени по делото. По този начин остава
напълно неустановено какви са .или точните показания на водомерите при реално
извършените отчети в процесния имот и дали е .ила спазена процедурата, разписана в
о.щите условия на ищцовото дружество, за отчитане на количествата питейна вода, в
каквато връзка са и възраженията на ответниците. Следва да .ъде подчертано, че
заключението на съде.но-техническата експертиза само по се.е си не е достатъчно за
установяване на посочените о.стоятелства. Заключението на вещото лице представлява
доказателствено средство за установяване на факти, о.стоятелства и причинно-следствени
връзки, за които съдът няма нео.ходимите специални знания, но вещото лице не може да
прави логически и правни изводи или да съ.ира доказателства. .ез представяне по делото на
самите карнети, върху които е ра.отило вещото лице, и при наличие на изрично оспорване
от страна на ответниците на реално доставеното количество питейна вода в имота, съдът не
може да приеме за установено, че същата дължи претендираната сума. Отделно от това от
счетоводната част на заключението се установява извършено от „ФИРМА“ АД
префактуриране на суми за периоди, които в голямата си част се явяват погасени по давност.
С оглед всичко изложено дотук искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ се явява неоснователен и като такъв следва да .ъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 3 ГПК ответниците имат право да искат заплащане на направените
от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В заповедното производство ИВ. Й. Й. е .ил представляван .езплатно от АДВ. КР. И..
.., поради което на нея следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв минимума
4
от 300 лв. съгласно Наред.а № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В исковото производство на ответника ИВ. Й. Й. е предоставена .езплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат
В.Ф.С., поради което нему следва да се присъди минимума от 300 лв. съгласно Наред.а № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заповедното производство .. Й. Й. е .ила представлявана .езплатно от АДВ. Н.И.И..,
поради което на него следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв минимума от
300 лв. съгласно Наред.а № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В исковото производство на ответника .. Й. Й. е предоставена .езплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат С.Й.Д.,
поради което на нея следва да се присъди минимума от 300 лв. съгласно Наред.а № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. С.., .. срещу ИВ. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., ж.к. „. и срещу ..
Й. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., ж.к. „., искове за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че ИВ. Й. Й.
и .. Й. Й. дължат на „ФИРМА“ АД, при условията на разделност, всеки от тях по 1/2 от
сумата от 1846.62 лв., представляваща неизплатена сума за потре.ена вода през периода от
01.07.2012 г. до 10.11.2020 г. за имот, находящ се в гр. С..., клиентски номер .., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № ./2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., .., да
заплати на АДВ. КР. И.. .., ЕГН .., с адрес в гр. С.., ул. „.., сумата от 300 лв. – разноски по
делото за .езплатно оказана правна помощ по заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., .., да
заплати на адв. В.Ф.С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., ул. „.., сумата от 300 лв. –
разноски по делото за .езплатно оказана правна помощ за исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., .., да
заплати на АДВ. Н.И.И.., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., ул. „.., сумата от 300 лв. –
разноски по делото за .езплатно оказана правна помощ по заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., .., да
заплати на адв. С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., ул. „.., сумата от 300 лв. –
разноски по делото за .езплатно оказана правна помощ за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да .ъде о.жалвано в двуседмичен срок от съо.щението пред
Софийски градски съд с въззивна жал.а.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5