Р Е Ш Е Н И Е № …………………….
10. VІ.
2016 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на
десети май, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №67 по описа за 2016 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
иск за неизплатено трудово възнаграждение, по иск за
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, както и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от Кодекса на труда, правото
за който не е погасено по давност, при прекратяване на трудовото
правоотношение, и по иск за
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, което се дължи от работодателя при безсрочно трудово
правоотношение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 от Кодекса на
труда с правно основание съответно чл. 242, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от същия
кодекс, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от същия кодекс.
С искова молба К.К.М. ЕГН**********,***, твърди против
„ВИКИНГ – Н.“ ЕООД ЕИК130765203, със седалище и
адрес на управление в гр. София на ул. “Николай Хайтов” №12, етаж V, офис
ХVІІІ, представлявано от управителя Т.Н.Т., че е заемал в ответното дружество длъжността “охранител”.
Сочи още, че трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или
по общественото осигуряване. Твърди, че не му е заплатено и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати трудово
възнаграждение за месеците от август до декември 2015 година и част от
трудовото възнаграждение за времето от месец януари 2013 година до месец юли
2015 година в общ размер от 4 300.00 лева, ведно с лихва за времето от 31.
І. 2013 година до предявяването на иска на 21. І. 2016 година, обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 1 736.00 лева, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за времето от 21. І. 2013 година до 21. І.
2014 година в размер на 470.00 лева, ведно с мораторна лихва за времето от 21.
І. 2014 година до предявяването на иска на 21. І. 2016 година в размер на
140.00 лева, за времето от 21. І. 2014 година до 21. І. 2015 година в размер на
470.00 лева, ведно с мораторна лихва за времето от 21. І. 2015 година до
предявяването на иска на 21. І. 2016 година в размер на 100.00 лева, за времето
от 21. І. 2015 година до 17. ХІІ. 2015 година в размер на 440.00 лева, както и
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в
размер от 500.00 лева, както и законната лихва върху посочените суми от
предявяването на иска на 21. І. 2016 година до окончателното изплащане. Ищецът
претендира и за разноските по делото.
В проведено на 10. V. 2016 година открито съдебно заседание ищецът прави
по реда на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс изменение на иска – същият
да се счита предявен за трудово възнаграждение в размер на 2 774.52 лева с
мораторна лихва в размер на 350.44 лева, 400.00 лева обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от Кодекса на труда и 970.00 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от същия
кодекс.
Процедурата
по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор ответникът
оспорва, че дължи изцяло посочените суми. Поддържа, че на ищеца се дължи
единствено трудово възнаграждение за месеците от септември до декември 2015
година. Искът по чл. 224, ал. 1 от кодекса на труда е оспорен по размер.
Ответникът не взема становище по отношение на иска по чл. 221 от Кодекса на
труда.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Според приложен по делото трудов договор №5595 от 21. І. 2013 година,
същият е сключен на посочената дата в град София между ищеца и управителя на
ответното дружество. По силата на трудовия договор ищецът заема в ответното
дружество длъжността “охранител”. С приложена
по делото заповед, издадена на 17. ХІІ. 2015 година от управителя на
ответното дружество под №7176, трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – поради забавено
трудово възнаграждение.
Работодателят представя по делото разходни касови
ордери за изплатено трудово възнаграждение на ищеца.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца
за времето от месец януари 2013 година до месец декември 2015 година възлиза на
общо 2 774.52 лева; че размерът на неизплатеното обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда (за неизползуван платен годишен отпуск) възлиза на общо
970.00 лева, а на неизплатеното обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие) възлиза на 400.00 лева. Лихвите върху дължимите
трудово възнаграждение и обезщетения възлизат на общо 350.44 лева.
По
делото са разпиТ.като свидетели А.В.Р. ЕГН**********
и Н.П. У. ЕГН**********, и двамата живеещи във Велинград, съответно на ул. „*****“
№4 и на ул. „*******“ №4. И двамата свидетели са работили на същата длъжност
като ищеца в ответното дружество. Депозират показания, че ищецът е престирал
труд, но не е получил пълния размер на трудовото си възнаграждение. Работниците
не ползвали и полагащия се платен годишен отпуск.
С оглед на горното съдът
счита, че:
Предявените обективно съединени искове за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение
и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 и по чл. 222,
ал. 1 от Кодекса на труда са основателни
и следва да бъдат уважени,
по следните съображения:
Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, а според чл. 224, ал. 1 от същия кодекс
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година. Съдът намира, че за да бъдат уважени исковете на ищеца с
правно основание цитираните текстове от Кодекса на труда, следва да бъде
доказано, че същият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество и че
същото е било прекратено, а също и че е престирал труд, който не му е бил
заплатен.
От представените по делото
писмени доказателства е видно, че ищецът е заемал длъжността “охранител” в
ответното дружество през времето от 21. І. 2013 година до 17. ХІІ. 2015 година,
установява се и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Пак от
писмените доказателства по делото, както и от заключението на извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че за част от времето, през което
е работил в ответното дружество, ищецът не е получил трудово възнаграждение, а
при прекратяването на трудовия му договор не му е било заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, дължим на основание чл. 224, ал. 1 от същия
кодекс, нито обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Според чл. 221, ал. 1 от Кодекса на
труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от същия кодекс работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
- при безсрочно трудово правоотношение. От доказателствата по делото (заповед №7176 на управителя на
ответното дружество от 17. ХІІ. 2015 година) е видно, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено именно на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда. Тъй като законът не поставя други изисквания,
съдът намира, че работодателят дължи и това обезщетение в размера, посочен в
експертното заключение.
Със заключението на извършената
по делото счетоводна експертиза се установява и размерът на дължимите от
ответното дружество трудово възнаграждение и обезщетения.
На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса 210.98
лева (110.98 лева за иска за неизплатено трудово възнаграждение и по 50.00 лева
за всеки един от останалите два обективно съединени иска), както и разноски по
делото на Велинградски районен съд в размер на 100.00 лева – изплатено
възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ – Н.“ ЕООД
ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Николай
Хайтов” №12, етаж V, офис ХVІІІ, представлявано от управителя Т.Н.Т., да изплати на К.К.М. ЕГН**********,***, трудово
възнаграждение за времето от месец януари 2013 година до месец декември 2015
година в общ размер от 2 774.52 лева на
основание чл.
242, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно с мораторна лихва в размер на 350.44 лева за времето от 31.
І. 2013 година до предявяването на иска на 21. І. 2016 година, както и
законната лихва върху сумата от 2 774.52 лева, считано от предявяването на
иска на 21. І. 2016 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ – Н.“ ЕООД ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление в гр.
София на ул. “Николай Хайтов” №12, етаж V, офис ХVІІІ, представлявано от
управителя Т.Н.Т., на
основание чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда, да изплати на К.К.М. ЕГН**********,***, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 970.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска на 21. І. 2016 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ – Н.“ ЕООД
ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Николай
Хайтов” №12, етаж V, офис ХVІІІ, представлявано от управителя Т.Н.Т., на основание чл. 221, ал. 1 от Кодекса на
труда, да изплати на К.К.М. ЕГН**********,***, обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, в размер на 400.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска на 21. І. 2016 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ – Н.“ ЕООД ЕИК130765203, със седалище и адрес на управление в гр.
София на ул. “Николай Хайтов” №12, етаж V, офис ХVІІІ, представлявано от
управителя Тани Н.Т., да заплати
на:
-
ДЪРЖАВАТА такса в размер на 210.98 лева + 05.00
лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
-
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД разноски
100.00
лева + 05.00 лева за
служебното издаване на изпълнителен лист;
-
На К.К.М. ЕГН**********,***,
разноски по водене на делото в размер на 750.00 лева –
възнаграждение за един адвокат.
На
основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”,
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :