Р
Е Ш Е
Н И Е №...
гр. Ловеч, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря Мария Каралашева............и
в присъствието на прокурора............., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1343 по описа за
Искове с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 179 ал. 1 , чл.187,ал.5 , т.2 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД:
Постъпила е искова молба от
Вл. Б. М , чрез : адв. В.В. АК- Плевен, срещу ОД МВР –
Ловеч с петитум: да се осъди ответника да му заплати на
основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД сумата от 1 427,95 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
15.07.2016г. - 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди ,че в процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е
работил на длъжност „младши автоконтрольор" в
сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал
по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР.
На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди ,че за процесния период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. е положил
нощни дежурства както следва:
За2016г.
- м. 07.-0 ч.
- м. 08. - 64 ч.
- м. 09. - 24 ч.
- м. 10. - 56 ч.
- м. 11.-64 ч.
- м. 12.-32ч.
- Общо - 240 ч.
За 2017 г.
- м. 01- м.03-176
- м. 04- м.06-144ч.
- м. 07. - м.09 - 144 ч.
- м. 10.- м.12 -128 ч.
- Общо - 592 ч. За 2018 г.
- м. 01.- м.03-144ч.
- м. 04. - м.06 -136 ч.
- м. 07. - м.09 -136 ч.
- м. 10.- м.12 -136 ч.
Общо - 552 ч.
За 2019 г.
- м. 01.- м.ОЗ - 106 ч.
- м. 04. - м.06 - 136 ч.
- м. 07 -Оч.
- Общо - 242 ч.
Общо 1626 ч. нощен труд.
Счита ,че в съответствие с
чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работното време.
Твърди ,че в конкретния
случай, за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. , положил общо 1626 часа
нощен труд, които според него следва да се преизчислят
с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 232 часа, който е трябвало
да му бъде заплатен допълнително.
Ответникът оспорва иска чрез
Гл.юриск. Р. като акцентира на специалния ЗМВР и
неприложимостта според него в случая на сочената наредба и прилага писмени
доказателства.
Съдът е изпълнил
производството по чл.140 от ГПК . В о.с.з е представил проекто
– доклад и разпределил доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, а се представлява от адв. В. от АК Плевен , който поддържа
исковата молба. Прилага и подробни писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, се представлява от Гл.юриск.
Р., който оспорва иска изцяло и моли да се отхвърли като излага подробни доводи в защита , включая и в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните и заключението на в.л., приема за
установено следното:
Безспорно е, че между страните е съществувало
служебно правоотношение в процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. , по силата на
което ищецът е заемал длъжност „младши автоконтрольор"
в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Ловеч.
Не се спори също, че предвид характера на
заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време, като е
полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 часа/ и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време.
За доказване на претенцията е ангажирана съдебно –
счетоводна е-за , която е отговорила на поставените задачи по исковата молба,че
за целия период отчитането и заплащането на положения нощен труд е ставало на
тримесечие и месечно като са положени общо 1480
часа нощен труд и при това сумарно отчитане на работното време няма
преобразуване на нощен към дневен труд както се твърди по ИМ и заплащането му.
И в съответствие с различното основно месечно
възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност, която е различна за
периода и паричната равностойност на часовете положен извънреден труд по начина
, по който се посочва по ИМ , след преобразуването на нощния труд към дневен,
в.л е изчислило, че е в размер на 1427,95
лева като е приспаднало заплатения вече нощен труд х 0,25 лева.
За да отговори, дали тази сума следва да се присъди в
полза на ищеца , съдът като съобрази приложените доказателства и становища, практиката
на съдилищата , приема следното:
Страните по делото са обвързани от служебното
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. Главния довод по исковата молба е приложението на НСОРЗ за
същите , но:
За регулация на процесните
отношения действа ЗМВР, в който чл.187, ал.9 ЗМВР постановява,че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи , а заплащането му – чрез заповеди.
За периода от
15.07.2016г. до 15.07.2019 г., е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г,
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08,2014г, отм., бр,
40 от 02.06.2015 г, в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г до 29.07.2016 г.
е действала Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.,която е била отменена с Решение №
8585 от 11.07,2016 г, на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн., в ДВ бр, 59 от
29,07.2016 г.
От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., (обн,, ДВ, бр,
60 от 02,08,2016 г. в сила от 02.08 2016 г,). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. (ДВ. бр. 69 от 19.08.2014 г, отм, ДВ. бр. 40 от 02,06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.)
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121 з-592,/25,05,2015г и № 8121з-776/29,07.2016г., приложими към процесния период липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Т.е , в процесния период от
20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., са действали последователно Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в тези наредби са идентични с
цитирания по-горе текст на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
Последната е била отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което до този момент за част от процесния период на 2016 г. е била действаща първата
наредба с № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следва да се съобрази и ЗАПОВЕД № 81213-1429 от 23.11.2017 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., относно
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, която отменя Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане н труд на официални празници и за времето на разположение, условията и
реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121з-40 о 15.01.2015 г. (отменена с
Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 1 от
2016 г.), Заповед № 8121з-663 от 5.06. 2015 г. и Заповед № 8121з-437 от
28.04.2016 г. (отменена Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния
административен съд - ДВ, бр. 49 от 2017 г.)., като на осн. чл.179, ал.2
във вр. с ал.1 от ЗМВР е наредено в
чл. 1: За всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.
Т.е издадени са били съответните наредби и заповеди по
приложението на ЗМВР.
Видно от приложените платежни бележки от ответника и от
графа 3 на приложение 1 от заключението на в.л. , на ищеца е заплатен положения
нощен труд по коефициент 0,25 лева.
Има според съда и основание за заплащането на нощния труд с коефициент 0,143 по първата действаща Наредба за периода
от 20.05.2016 г. до 02.08.2016г.
като допълнително възнаграждение, което обаче не е предмет ищцова
претенция в настоящия казус.
Извода на съда е, че нощният труд е бил уреден
съгласно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и
не е налице празнота , налагаща субсидиарно
приложение на НСОРЗ за регулирането му.
В ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание
за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия,
които да дерогират специалния закон по тези въпроси.
За справка - горецитираните наредби по ЗМВРН са били отменени на други основания от
съдилищата, което отново само по себе си не може да обоснове ,че аналогично
следва да се приложи Наредбата по КТ.
Основателност съдът намира и във възраженията на
ответника , касаещи самата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата като на първо място акцентира на приложното й поле , тъй като :
Съгласно чл.1
(2)Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране,
но е постановено в алинея (3)(Нова - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 15.03.2012 г. -
изм., бр. 106 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 21 от 2012 г., в
сила от 15.03.2012 г., нова, бр. 49 от 2012 г. , в сила от 1.07.2012 г.) ,че
Наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.
107а от Кодекса на труда.
И именно в чл.14 на последната разпоредба /чл.107а КТ/ е предвидено, че допълнителни
възнаграждения на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация
са: Допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово
правоотношение в държавна администрация, са: допълнително възнаграждение за
нощен труд; допълнително възнаграждение за извънреден труд; допълнително
възнаграждение за работа през официалните празници; допълнително възнаграждение
за времето на разположение; допълнително възнаграждение за постигнати
резултати; (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) допълнително възнаграждение за
изпълнение и/или управляващ на проекти или програми по ал. 9.,
т.е в самата наредба се предвижда изключение от
прилагането й в определени хипотези, включая допълнително възнаграждение за нощен труд и
то на работещи по ТПО в държавна администрация – явяващо се в подкрепа на
извода на съда за неприложимостта й в конкретния случай с оглед характера на
служебното правоотношение с ищеца и в хипотезата на уреден като допълнителни
възнаграждения нощен труд.
На трето място в Наредбата в чл.9 , се установява
механизъм за отчитане на работно време при работа на смени, чията
нощна продължителност е по – малка от тази на дневната, а в случая безспорно не
сме изправени пред такава хипотеза на по – малка нощна продължителност на
работата.
И на четвърто място, в чл.9 от Наредбата не се
посочва, че изчисленият по този механизъм нощен труд, е извънреден труд, който има и строга законова
регламентация в КТ и въобще в специалния закон.
И тук отново се стига до въпроса, дали предложения по този начин, преизчислен по наредбата нощен труд
представлява положен извънреден труд от ищеца , който както посочва чрез
пълномощника си в писмената защита, че след тълкуване на чл.187, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, не е предявил иск за положен труд извън редовното му работно време, а за незаплатен извънреден труд в рамките
на редовното работно време за всяка смяна, вследствие на преобразуването на
нощен труд към дневен труд по реда на трудовото законодателство.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от ОМВ и допълнителни
възнаграждения, които са изчерпателно посочени в чл.178, включая:
т.3 извънреден труд, и т.4. работа при специфични условия – по условия и ред
определени от МС . На тези разпоредби се позовава ищцовата страна.
Нощния труд е уреден в чл.179 от ЗМВР, чл.187,1 във вр. с ал.3 , както и в горепосочените наредби и правилници
и според съда с тях е регламентиран полагания нощен труд изцяло като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часа /ал.2/ съгласно
графиците при сумарно изчисляване на работното време.
Затова съдът кредитира за правилен довода за начина
на прилагане на чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредбата и, че не е възможно да се приеме
предложения механизъм да се делят 7 часа към 8 часа за да се получи искания
коефициент 1 ,143 както е по КТ, тъй като ищеца действително е работил 8 часа
нощен труд.
Или по реда на чл.9, ал.2 от Наредбата, но при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между часовете, получени след превръщането
на нощните часове в дневни и действително отработените часове през месеца, бихме стигнали до нормалната
продължителност по ЗМВР на нощния труд 8 ч. за всеки 24 часов период ,или 8:8
=1 , а категорично не както е по КТ – 7 часа
/ позволените по КТ нощни часове/ и оттам
8:7= 1,1428571=1,143 .
И в подкрепа на този довод е и чл.40 от КТ - нощен е
трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а за непълнолетни
работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа. Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.Съвсем друга е
продължителността по ЗМВР , уредена в чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда положеният нощен
труд се заплаща с увеличение. Увеличеното заплащане на нощния труд е
регламентирано и се изчислява по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно който при подневно
отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност
на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение,
заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
При сумирано изчисляване на работното време, както
вещото лице е посочило, отчитано месечно или на три месеца , нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. При сумирано
изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови
норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени
след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените
часове през месеца или установения друг период.
От разпоредбата на чл. 9 следва, че прилагането на
коефициент води до увеличаване заплащането на труда, положен в посочените
времеви граници, т.е. работникът или служителят освен обичайното договорено в
трудовия договор основно възнаграждение, получава и увеличено заплащане.
Необходимо е да се посочи още , че и чл. 261
от КТ няма приложение, когато
основното трудово възнаграждение е определено само за работа през нощта,
например нощен пазач, нощен възпитател и други подобни, тъй като то е
определено за 7-часов работен ден.
Или,именно поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в закона /по КТ/, за 7 часа
през нощта следва да се заплаща трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Ето защо по КТ, когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143.
Този обаче механизъм
на превръщане , според съда категорично не може да намери приложение в
настоящия случай, и дори да се приеме за основателен довода за субсидиарно приложение на наредбата, защото изчислението ще
следва да е в съотношение 8:8 както посочи по - горе.
На следващо място, ако се приеме такава аналогия, както
твърди ищцовата страна, за приложението на наредбата и в системата на МВР, то
ще следва да се съобразява и въпроса какво ще представлява и как ще се отчита остатъка
от положения един час нощен труд като се има предвид ,че той е съобразен с
графиците за постигане на 40 часа седмично осъществяване на трудова функция. И как ще се отчита продължителността на нощния труд при сумарното
изчисляване на работното време по ЗМВР в хипотезата на извънреден труд , / в
този смисъл са и чл.140 от КТ , 141 и сл. от КТ - чл.146 от КТ и за
недопустимостта му по КТ/ .
И последващото, ако се
приеме да е налице в настоящия случай извънреден труд - да се преценява – извънредния труд по
ЗМВР – като заплащане – по чл.187, ал.6 и като допустимост - 187, ал.7.
Освен това
извънредния труд по КТ е свързан с дължими осигурителни вноски, имащ значение е
и при пенсиониране и т.н., което не може да няма своите последици от
признаването му за такъв и по ЗМВР.
Т.е квалификацията на твърдения от преобразуването по
Наредбата нощен труд като вид извънреден труд, без съответната уредба в
специалния закон е свързан и с други последици в служебните правоотношения на
страните, според съда влече приемането на тезата на ищеца.
Очевидно
е и, че хипотезата на чл. 178,ал.1 т.3 от ЗМВР има самостоятелно значение , а
по друг начин е уреден въпроса с
извънредния труд по КТ и неговата продължителност с изключенията на чл.146,
ал.3 от КТ .
Затова ответния довод, че следва да се прави разлика
между извънреден труд и заплащането му въобще и нощен труд и заплащането му като
допълнително възнаграждение, който се изчислява съгласно подзаконовите актове
по ЗМВР според него , или по реда на Наредбата – от ищеца е различно и това не
е извънредния труд по смисъла на 178,ал.1 т.3 от ЗМВР, според съда е обоснован
и правилен, намира опора в специалния
закон и го приема като също стига до
извода, че в случая НСОРЗ не намира приложение.
В този смисъл е Решение №405/04.11.2019г. по ВГД
№548/2019г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, досежно приложението на НСОРЗ ; Решение №327
от 08.12.2015г. по ВГД №483/2015г. на ЛОС, Решение №50/25.02.2016г. по ВГД
№604/2015г., на ЛОС касаещи по ранен период и приложението на ЗДС, Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация.
Или съдът счита, че горното е достатъчно да се
отхвърли иска на осн. чл. 178 ал.1, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и от там и акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото следва да се присъди сумата
100,00 лева в полза на ответника на осн.чл.23,ал.1,т.1 от НПП .
Сумата 120,00 лева – възнаграждение за вещо лице и
следващата се д.т. , следва да останат в тежест на съда на осн.
чл.359 от КТ във вр. с чл.83, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените
искове от В.Б.М.,***, ЕГН-**********, чрез : адв. В.В. АК- Плевен със
съдебен адрес,*** оф.7, срещу: ОД МВР - Ловеч с адрес
за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му
заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179
ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1 427,95 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 15.07.2016г. - 15.07.2019г. ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.Б.М., с горните
данни, да заплати на ОД МВР -
Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" № 2, сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юриск. възнаграждение.
Сумата 120,00 лева – възнаграждение за вещо лице и
следващата се д.т. , да останат в тежест на съда на осн.
чл.359 от КТ във вр. с чл.83, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: