Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1390 12.04.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, II състав, в публично заседание на четеринадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13042 по описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от П.Г.Ф., ЕГН ********** ***; чрез пълномощника адв. Д.Б.
срещу ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между
страните бил подписан договор за паричен заем № ****** от *****, по силата на
който ответното дружество предоставило на ищцата в заем 1000 лева, като била
определена възнаградителна лихва в размер от 40%. В договора било уговорено
задължение за заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора да
осигури обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като в противен
случай се дължала неустойка в размер на 1112,40 лева. Общата дължима сума по
договора, заедно с неустойката следвало да бъдат върнати на 10 месечни
погасителни вноски в размер от 230,47 лева. Твърди се, че сключеният между
страните договор бил недействителен, тъй като ищцата не била подписала общите
условия на всяка страница съобразно чл. 11, ал. 2 ЗПК. Освен това не била
посочена и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- не било ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва и на ГПР. Нарушена
била разпоредбата и на чл. 11, ал. 1, от
ЗПК, тъй като в договора не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент от 40%. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не
било посочено в погасителния план разпределението на вноски между дължимите по
договора суми за главница, възнаградителна лихва ГПР. В условията на
евентуалност ищецът възразява, че
уговорената между страните неустоечна клауза е нищожна, тъй като
нарушавала добрите нрави и надхвърляла присъщите й наказателна, обезщетителна и
обезпечителна функции. Освен това клаузата за неустойка била нищожна поради
противоречие със закона, доколкото чл. 71 ЗЗД предвиждал възможност при
непредставяне на обезпечение кредитора да търси цялата дължима сума по
договора. Също така договорената
възнаградителна лихва от 40% била нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти размера на законната лихва. Предвид изложеното ищецът е предявил следните
искове:
1) да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че договор за паричен заем № ***** от **** е
недействителен поради липса на подписани общи условия, поради липса на посочено
обща сума дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
неизплатени суми.
2) да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща получена от дружеството
сума по недействителен договор за паричен заем № ***** от ******, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. С
протоколно определение в о.с.з. 14.03.2019г. е допуснато увеличаване размера на
предявения иск, като същия се счита за предявен за сумата от 1058,21 лева.
При условията на евентуалност спрямо
предходните два иска ищецът претендира:
3) да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № ******/***** е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради противоречието й с
материалния закон.
4) да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
недължимо платена неустойка по договор за паричен заем № ********/***** ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й изплащане. С протоколно определение в о.с.з.
14.03.2019г. е допуснато увеличаване размера на предявения иск, като същия се
счита за предявен за сумата от 156,06 лева.
5) да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
възнаградителната лихва предвидена в чл.2, ал.4 от договор за паричен заем № *********/********
е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
6) да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 50 лева
недължимо платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
*****/*******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане. С протоколно
определение в о.с.з. 14.03.2019г. е допуснато увеличаване размера на предявения
иск, като същия се счита за предявен за сумата от 1058,21 лева.
Претендират се и направените по делото
разноски
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му **** Н. Д.,
с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
посочва, че на ***** между страните бил сключен договор за паричен заем № *******,
по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 1000 лева, платима на
10 равни вноски в срок до 11.09.2016г., като общият размер на плащанията бил
1192,30 лева.
По
отношение на възражението на ищеца за неспазване на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
ответникът намира същото за неоснователно. Твърди се, че ответното дружество не
работило с общи условия като отделен документ на хартиен носител. Общите
разпоредби били поместени в индивидуалния договор за паричен заем, за което той
бил подписан на всяка страница. По възражението за неспазване на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК ответникът твърди, че размерът на ГПР бил изрично посочен в
договора и размерът му бил изцяло съобразен с императивните разпоредби на ЗПК.
Посочен бил и общият размер на всички дължими плащания, изчислени към момента
на сключването на договора. Ответното дружество не било длъжно да включва в
общата дължима сума и вземанията за неустойка, тъй като към момента на
сключването на договора не било ясно дали същата ще бъде начислена на длъжника.
Отделно от това размерът на дължимото вземане за неустойка било изрично
посочено в договора. Ответникът твърди, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК за посочване на условия за прилагане на договорения лихвен процент се
отнасяло при уговарянето на различни лихвени проценти в договора, а в настоящия
случай лихвеният процент бил фиксиран за целия срок. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК също
не намирала приложение, тъй като задълженията по процесния договор за кредит се
погасявали при фиксирани лихвен процент, поради което не се изисквало
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските
между различните неплатени суми. По
отношение на възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
ответникът излага съображения, че единственото ограничение на размера на същата
се съдържало в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който размер в настоящия случай не бил
надвишен. Твърди че клаузата за възнаградителна лихва не противоречала на
добрите нрави, тъй като същата представлявала цена за ползването на парични
средства, която се формира от няколко фактора – разходи на търговеца за
определен период от време, конкуренция на пазара, риск от неизпълнение от
страна на заемодателя. Излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че възражението за нищожност на неустоечната
клауза било неоснователно, тъй като ищцата се задължила да предостави едно от
двете обезпечения, описани в договора. Освен това в стандартния европейски
формуляр, който кредитополучателят получавал преди сключване на договора
подробно били описани изискванията към обезпечението, както и размерът на
неустойката и възнаградителната лихва. Посочва се, че ответното дружество било
поело значителен риск, като е предоставило процесната сума без предварително
осигуряване на обезпечение. Кредиторът не бил банка, а повишеният риск
оскъпявал финансовия ресурс. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем № *****/*******, по силата на който на ищцата е била предоставена
сумата от 1000 лева. Видно от договора между страните бил уговорен годишен
лихвен процент по заема 40%, ГПР 47,90%,
както и задължение за заемателя да осигури едно от следните обезпечения: две
физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания
или банкова гаранция в полза на заемателя за дължимата сума по договора, със
срок за валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал
неустойка в размер на 1112,40 лева. Като безспорно е прието обстоятелството, че
ищцата е извършила плащания по кредита, както следва: 31.12.2015г. е заплатила
230,50 лева – главница, от която 111,27 лева неустойка 85,90 лева главница и
33.33 лева лихва. На 14.01.2016г. е
заплатена сумата от 230.50 лева, от
която 111.27 лева неустойка, 88.76 лева главница и 30.47 лева лихва. На
10.02.2016г. е заплатена сумата от 230.50 лева, от която 111.27 лева неустойка,
91.72 лева главница и 27.51 лева лихва. На 14.04.2016 е заплатена сумата от
230.50 лева, от която 111.27 лева неустойка, 94.78 лева главница, 24.45 лева
заплатена лихва. На 16.05.2016г. била платена сумата от 991 лева, от която 457.67
лева неустойка, 493.03 лева главница и 40.30 лева лихва. На 16.05.2016г. била
платена сумата от 145.81 – главница, което се установява и от представената
справка за извършени плащания по договор за паричен заем от 13.11.2015г. /л. 69
д./
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 13.11.2015 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3
ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 1192,30 лева и какви вземания се включват в нея. В договора са посочени
годишния лихвен процент по заема от 40%, както и годишния процент на разходите
по заема от 47,90 %. Липсват обаче
каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница. Освен това, доколкото не е посочен общия размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита не може да се направи проверка дали посочения лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е самостоятелно основание
за недействителност на договора за кредит.
Основателен е и доводът за недействителност
на договора поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изискващ в
договора изрично да бъде посочен годишният процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния
случай в договора не е посочена възнаградителната лихва. Посочен е само ГПР без
да се посочва как е формиран и какво
точно се включва в него, т.е какви
компоненти включва. Не е ясно дали
уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка е включена в ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в Общите условия и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради
което процесният договор следва да се счете за недействителен и на това
основание съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Освен това съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в приложеният по
договора погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна
вноска, но липсва разпределение на вноски във времето върху отделните
компоненти - главница, лихва и други разходи. В погасителния план са посочени
сумите от 119,23 лева- вноска и 111,24 лева- оскъпяване в случай на
непредставяне на обезпечение, като не е ясно сумата от 119,23 лева какви
компоненти включва. Въпреки че в договора е уреден фиксиран лихвен процент, за
потребителя съществува неяснота досежно това кои суми по кредита се погасяват и
какъв е техният остатъчен размер. Наличието на яснота не се потвърждава и от
приложената по делото справка за извършени плащания по кредита, видно от която
при всяка една погасителна вноска се погасява главницата и лихвата в различен
размер. Ето защо правата на потребителя са нарушени, доколкото за него е
създадено затруднение да разбере заплащаните от него вноски какви компоненти
включват.
Предвид изложеното, договорът към
момента на подписването от страна на кредиполучателят е нямал задължителното си
съдържание по чл. 11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е съдържал
основните договорки. Ето защо договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.26 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което предявеният главен установителен иск е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
За пълнота следва да се отбележи, че не е нарушена цитираната от ищеца разпоредба
на чл.11, ал.2 ЗПК, доколкото същата е приложима при случаите, в които
договорът е сключен при общи условия, като тогава е налице изискване общите
условия да са подписани от двете страни. В настоящия случай това правило не е
приложимо, доколкото договорът не е сключен при общи условия.
Доколкото се прие, че договорът за
кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, съгласно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Видно от представената от ответната страна справка за
извършени плащания по процесния договор, ищцата е заплатила сумата от общо
2058,81 лв. Предоставената в заем сума е размер на 1000 лв., поради което
всички платено над нея се явява недължимо платено. Затова предявеният
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1058,21
лв. е основателен. Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
10.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ възлиза на 604,07 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПдРС разноски в размер на 100 лева за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните П.Г.Ф., ЕГН ********** *** и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, офис 40-46, че сключеният помежду им договор за паричен заем № 2425179/13.11.2015
г. е недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис
40-46 да заплати на П.Г.Ф., ЕГН ********** *** сумата от 1058,21 лв. (хиляда
петдесет и осем лева и двадесет и една стотинки), представляваща заплатена при
начална липса на основание по договор за паричен заем № ******/*******,
прогласен за недействителен, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 10.08.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, да заплати на ***
Д.Г.Б., сумата от 604,07 лева /шестстотин и четири лева и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, офис 40-46 да заплати по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 100 лева (сто лева) лева представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.