Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София, 11.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на двадесети
ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2065 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба В.1. ЕООД по чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на В.г. ЕООД, понастоящем ООД
на основание неплатежоспособност. Кредиторът твърди да има изискуеми
парични вземания за връщане на платени суми по развален предварителен договор.
Към делото е присъединено за общо
разглеждане и т.д.№2128/2019 г., образувано по молба на Е.З.Б. за откриване на
производство по несъстоятелност на същия длъжник поради неплатежоспособност,
като кредиторът твърди да има изискуеми парични вземания към длъжника за наемна
цена и обезщетение за забавеното й плащане, установени с влязло в сила съдебно
решение, като длъжникът не изпълнява задълженията си, както и публични такива в
значителен размер.
По реда на чл.629, ал.4 ГПК по молба от
18.10.2019г. в производството се е
присъединило като кредитор В.Е.В.К. ООД, което поддържа молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество на основание
неплатежоспособност, като твърди да има изискуеми парични вземания, за
възнаграждение за извършени счетоводни услуги в периода м.март 2014г. – м.
декември 2018 г. по общ 5 бр. договори за счетоводно обслужване за периода,
като услугите са извършени и приети от ответника, който не е заплатил дължимите
възнаграждения.
Ответникът по делото е депозирал
отговор по първоначалната молба, а в съдебно заседание взема становище по
останалите молби. Признава, че вземанията на тримата кредитори съществуват в
посочените от тях размери, както и че се намира в състояние на
неплатежоспособност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя,
че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания, като законът установява презумпция за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид. Презумпциите по чл.608, ал.2 -4 ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а
именно дружество с ограничена отговорност, чиито предмет на дейност е „производство
на стъкло и стъклен изделия, както и всяка друга дейност, свързана с това
производство“.
По делото е представен предварителен договор от 04.12.2017 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между молителя В.1. ЕООД, в
качеството му на купувач, и В.Г. ЕООД, понастоящем ООД, в качеството му на
продавач, с който страните се задължили в срок до 31.12.2018 г. да сключат
окончателен договор под формата на нотариален акт за прехвърляне на правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.507.471 , находящ се в гр. Разград, заедно с построените в него 13
броя промишлени сгради за продажна цена от 660000 лева, от които 570000 лв. –
цена на имота и 90 000 лв. – обща цена на сградите.
С договора страните са постигнали съгласие част от цената в размер
на 20000 лв. да бъде платена от купувача в срок до 31.03.2018 г. по сметка на
Община Разград за покриване на местни данъци и такса смет за имота на
продавача, друга част в размер на 40 000 лв. да бъде платена от купувача в
срок до 30.11.2018 г. пак по сметка на Община Разград за покриване на местни
данъци и такса смет за имота на продавача, а остатъка от цената да бъде платен
в деня на нотариалното изповядване на сделката, като на сумата от 60000
лв. е придадена функция на задатък.
В договора е посочено, че върху подлежащите на прехвърляне имоти
има наложени възбрани и учредена ипотека, които продавачът се задължава да
заличи преди сключване на окончателен договор и да прехвърли имота чист от
тежести, възбрани и ипотеки. В чл.8 страните уговорили, че ако към определената
за сключване на окончателен договор крайна дата продавачът не е собственик на
имота или не изпълни задълженията си заличаване на възбраните и ипотеката или
други задължения по договора, то той дължи връщане на платената сума (задатък) от 60000 лв. и „неустойка“ в размер на 60000 лв., като
в този случай купувачът има право да се откаже от сключване на окончателен договор. Тази
уговорка, независимо от използваните от страните правни квалификации, съдът
възприема като уговорка за връщане на платения задатък
в двоен размер, като страните уговорили връщането да се извърши в срок от 14
дни, считано от 31.12.2018 г.
Ответникът признава да не е изпълнил задължението си да заличи
наложените възбрани и учредената ипотека, поради което на основание чл.93 ЗЗД за молителя-купувач е
възникнало право да се откаже от сключване на окончателен договор и да получи
връщането на платения задатък в двоен размер, като
падежът а това задължение е настъпил на 14.01.2019 г., след която дата
ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане.
Следователно по делото се установява, че молителят В.1. ЕООД има
изискуеми парични вземания от ответника, които произтичат от сключената помежду
им двустранна търговска сделка, които ответникът признава да не е изпълнил и
следователно този молител е легитимиран да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
По присъединеното дело с молбата по чл.625 ТЗ е представен
изпълнител лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№
9488/2011 г. на Районен съд – Пловдив, с
който ответникът В.Г. ЕООД, понастоящем ООД, е осъден да заплати на Е.З.Б. сумата
от 12000 евро, представляваща наемна цена за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2010
г. по договор за наем от 03.01.2008 г., ведно със законна лихва от 20.05.2011г.
и 5664,52 лв. разноски по делото. Няма спор, че наетия имот е използван за офис
за осъществяване на търговската дейност на ответника, поради което и съдът
приема, че молителят Б. е кредитор с изискуеми парични вземания, произтичащи от
търговска сделка и също има право да поиска откриване на производство по
несъстоятелност на В.Г.ООД.
С молбата на присъединения кредитор В.Е.В.К. ООД са представени
договори за счетоводно обслужване от 14.03.2014г., 06.01.2015 г., 05.01.2016
г., 06.01.2017 г. и 05.01.2018 г. , които са с идентични клаузи, освен относно
срока на действие, който във всеки от договорите е уговорен до края на
съответната календарна година, през която е сключен, като датата 31-ви декември
е уговорена като краен срок за заплащане на месечното възнаграждение от 800
лв., уговорено във всеки договор. Представени са приемо-предавателни
протоколи, удостоверяващи приемането от страна на ответника на извършените
счетоводни услуги по всеки от договорите, издадените от молителя фактури за
дължимото възнаграждение по всеки от договорите, които са осчетоводени от
ответника, като дължимите възнаграждения са съответно в общ размер на 46400
лв., като ответникът признава задълженията, както и че не ги е погасил.
Следователно се установява активната легитимация и на този молител.
Установяването на активна
легитимация на молителите налага съдът да обсъди останалите предпоставки за
основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност, а
именно налице ли е състояние на неплатежоспособност.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка за състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
От изисканите по делото справка от СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се
установява, че към датата на изготвяне на справката, съответно 16.10.2019 г.
няма данни ответникът да притежава право на собственост върху пътни превозни
средства, подлежащи на регистрация.
От справката, изискана от Агенция по вписвания, се установява, че
ответникът притежава недвижими имоти –земя и сгради в гр. Разград.
От представените от НАП документи и заключението на допуснатата
икономическа експертиза, се установява, че публичните задължения на ответника
към 29.10.2019 г. с в общ размер на 1809589,19 лв. за главница и лихва, като се
установява, че ответникът има е задължения за местни данъци и такси в размер на
250641,99 лв. във връзка с притежаваните от него имоти.
Установените по делото относно легитимацията на молителите факти
относно възникване на вземанията им, обосновават извод, че ответникът е в
неизпълнение на задълженията към В.1. ЕООД, считано от 15.01.2019 г., към Е.З.Б.
считано от 20.05.2011 г., от която дата е присъдена законна лихва сочеща
забава, тъй като не са представени други доказателства относно съдържанието на
наемното правоотношение и към В.Е.В.К. ООД считано от 01.01.2015
г., поради което и са налице предпоставките на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ
за неплатежоспособност поради спиране на плащанията, считано от най-ранната
дата на забава.
Ответникът признава, че се намира в състояние на
неплатежоспособност, което признание се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
Дълготрайните активи на дружеството включват притежаваните земя и
сгради в Разград – бивш стъкларски завод
„Диамант“, които ответникът е придобил по реда на чл.718 ТЗ в производството по
несъстоятелност на Диамант АД, като след придобиването му заводът не е въвеждан
в експлоатация, а ответникът е отдавал под наем отделни обекти, с което се
изчерпва установената от вещото лице търговска дейност и към настоящия момент.
Установява се, че приходите от дейността на дружеството за периода 2013 г. до
изготвяне на заключението, значително надвишават разходите, поради което и
дружеството отчита загуба като финансов резултат за целия период.
От заключението на
експертизата се установява, че за целия изследван период 2013 – 2019 г. преобладаващата част от активите на ответника
са дълготрайни, които вещото лице счита да не са оценени реално с оглед
обстоятелството, че не са използвани по предназначението им като завод, като
съгласно балансите на ответника, краткотрайните активи включват суровини и
материали, вземания от клиенти и доставчици и „други вземания“, които са с
неустановен произход, а паричните средства са незначителни до степен,
приравняваща ги на нулеви. Същевременно,
въпреки посочените в балансите стойности
на материали и суровини, както и вземания, анализът на приходите за същия
период сочи, че отчетените счетоводно краткотрайни активи са нереализируеми на посочената балансова стойност –
отчетените приходи са несъществени в сравнение с балансовите стойности на вземанията,
материалите и суровините, като ответникът не
отчита приходи от производство и продажба на стоки, а само такива от
услуги, поради което и при липсата на конкретно доказване относно реалното
съществуване и фактическото изражение на отчетените текущи активи, въз основа
на резултатите от дейността на ответника и анализа на приходите и разходите, съдът
приема, че по същество тези балансови позиции не представляват краткотрайни
активи, макар и да се отчетени като такива, тъй като очевидно не са могли и не
са се трансформирали в парично изражение, а още по –малко в едногодишен период.
Анализът на коефициентите за ликвидност на база данните от
съставените от ответника баланси, които съдът не приема за достоверни по вече
изложените съображения относно елементите материали и суровини и вземания, сочи,
че за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. коефициентите за обща ликвидност са съответно
2,05, 1,73 и 1,54, което предполага добра способност на ответника да посреща
краткосрочните си задължения с реализацията на краткотрайните активи. След 2015
г. коефициентите за обща ликвидност
спадат драстично под единица и клонят към нулеви стойности. С изключение на
2013г., когато коефициентът за бърза ликвидност е 1,58, за следващите години
той спада драстично под 1-ца почти до нулеви стойност. Както беше посочено вече, съдът не възприема
предложеното от експертизата заключение в частта относно коефициентите за обща
ликвидност, тъй като благоприятните коефициенти за 2013г., 2014 г. и 2015 г. са
изчислени на база на балансови стойности на посочени краткотрайни активи – суровини
и материали и „други вземания“, които не е доказано, че са съществували реално,
а дори и да са съществували, очевидно не са краткотрайни. При изчисление на
стойностите на коефициентите за обща ликвидност с изключването на тези
активи(суровини и материали и „други вземания“), се установява, че
коефициентите за обща ликвидност съответно са 0,56 за 2013 г., 0,24 за 2014 г.
и 0,11 за 2015 г., при нулеви стойности на останалите коефициенти за ликвидност
и следователно обективно финансовото състояние на ответника не е позволявало
той да изпълнява краткосрочните си вземания за целия изследван период, като
това състояние е трайно и необратимо, поради което и са налице предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи към
най-ранната дата, на която ответникът е преустановил плащанията към
кредиторите, а именно 20.05.2011 г., относима към
вземанията на кредитора Б., които произтичат от търговска сделка.
По делото се установява, че ответното дружество не разполага с
бързоликвидно имущество, но във връзка с дадени указания от съда по реда на
чл.629б ТЗ са предплатени суми за покриване на началните разноски по
несъстоятелността, поради което са
налице предпоставките за постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ, като
следва да се назначи временен синдик, съответно да се свика Първо събрание на
кредиторите с дневен ред по чл.672 ТЗ, тъй като макар и да не са обявени
годишни финансови отчети за 2016 г., 2017г. и 2018 г., то същите са били
заявени за обявяване от ответното търговско дружество.
Съдът намира, че доколкото молителите в производството са повече
от един, а не са формирали обща воля
относно определяне на временен синдик, то не следва да се назначава предложения
от В.1. ЕООД синдик, тъй като седалището на дружеството е в гр.София, а
предложеният синдик е с местоживеене в гр.Кърджали, което би довело до
генерирани на допълнителни разходи, чието извършване е нецелесъобразно и
неоправдано без решение на събранието на кредиторите, поради което и временния
синдик следва да се определи служебно.
По изложените съображения и на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на В.Г.ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 9, като ОПРЕДЕЛЯ
20.05.2011 г. за НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на В.Г.ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис
9.
НАЗНАЧАВА за временен синдик В.Т.П.:***, тел. *******, като определя месечно възнаграждение в
размер на 1000 лв. и 3-дневен срок за встъпване, считано от датата на
уведомяване за настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на
15.01.2020 г. от 14.00 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. *******,
СГС, съдебна зала на VІ-21 състав, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик
и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
УКАЗВА на В.Г.ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 9 чрез управителя Ф.Д.С.Д., че има
задължение да предостави на съда и на синдика информация относно състоянието на
имуществото и търговската дейност на дружеството, както и всички свързани с
това документи в 7 –дневен срок от писменото им искане, като при неизпълнение на това задължение, на законния представител ще
бъде наложена глоба в размер до 5000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: