Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети април две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 63 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ДАМТН – София, депозирана чрез старши
експерт, юрист, Елена Величкова Златева, срещу Решение № 5/10.01.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 336/2021г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № НЯСС-194/30.08.2021г.
издадено от председателя на ДАМТН, гр. София с което на Община Смядово на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за неизпълнение на задължение по чл.
190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че контролните органи правилно са насочили
административнонаказателната отговорност към собственика на язовира, а не към
неговия концесионер, за установеното неизпълнение на дадените предписания.
Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендират се и разноски за две съдебни
инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответната страна, Община
Смядово, депозира отговор на касационната жалба чрез адвокат Т.И.от Адвокатска
колегия – Шумен, в който обективира аргументи за законосъобразност на решението
на районния съд. Сочи, че провереният язовир е отдаден на концесия и за
описаното в акта и в НП нарушение отговорен би бил концесионерът, който по силата
на сключения договор с общината е поел задължения по поддръжка на язовирната
стена и съоръженията към нея. Аналогични съображения са развити и в
представената писмена защита. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 15.07.2020г. при
извършване на проверка на язовир „Янково“, находящ се в землището на с. Янково,
Община Смядово, собственост на Община Смядово, служителите на ДАМТН, ГД „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“,
свидетелят Р.Р.и И.И. при оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към
нея и проверка на документацията, установили, че бетоновият енергогасител тип „водобоен
кладенец“, изграден в края на бързотока на преливника, е затлачен с наноси и
прорасла влаголюбива растителност, които нарушавали неговата функционалност.
Предвид така направените констатации, бил съставен КП с предписание за
извършване на почистване от наноси и растителност „водобойния кладенец“ - енергогасителят
на преливника на язовира, със срок за изпълнение - до 30.11.2020г.
При извършена на
04.02.2021г. контролна проверка на водния обект, свидетелите Р. и И.
констатирали, че даденото предписание не е изпълнено, доколкото енергогасителят
на язовира, а именно „водобойният кладенец“ продължавал да е затлачен с наноси
и растителност. Контролните органи установили, че към момента на проверката, от
страна на собственика на язовира не били предприети каквито и да е действия за
изпълнение на даденото и обективирано в КП от 15.07.2020г. предписание. За
извършената проверка бил съставен КП 05-038/04.02.2021г., връчен на Община Смядово.
След преценка от
административнонаказващия орган касателно констатираното, бил съставен и АУАН
за неизпълнение на посоченото предписание, на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3
от Закона за водите, с което Община Смядово, в качеството си на собственик на
язовира нарушила чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. В срока по чл. 44 от ЗАНН
постъпило възражение срещу съставения АУАН, с аргументи сочещи друг носител на
отговорността за извършеното нарушение, предвид Договор за концесия от
02.07.2018г., сключен между общината като концедент и „Комс Трейдинг“ ООД като
концесионер. Възражението било счетено за неоснователно от страна на АНО, който
издал атакуваното пред районния съд НП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че както АУАН, така и НП са издадени
от компетентните органи, при което не е налице нарушение на императивното
изискване на чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка съдът посочил, че процесното
нарушение е станало известно на АНО на 04.02.2021г., когато е извършена
последващата проверката и от тази дата започва да тече предвиденият в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне
на АУАН. Независимо от това, обсъждайки законосъобразността на НП по същество,
съдебният състав констатирал, че неправилно контролните органи са ангажирали
отговорността на собственика на язовира, а не на неговия концесионер, който
съгласно чл. 8, ал. 6 от договора, се задължава да изпълнява изцяло всички
задължения на концедента и изискванията по осъществяването на техническата експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях, уредени в Наредба за условията и
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние и в други действащи в тази област нормативни актове. В подкрепа на
това си становище съдебният състав посочил, че доколкото дейностите по силата
на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ са възложени като задължение на техните
собственици, въз основа на изричното указание на чл. 20, ал. 5 от ЗВ, при
наличието на концесионен договор, следва да бъдат възложени в тежест на
концесионера, и наличието на концесионен договор с изрична клауза относима към
посочонето дерогира приложимостта на чл. 7 от Наредбата, явяващо се общо материално
правило, което следва да се прилага, освен в случаите по чл. 20, ал. 5 от ЗВ,
когато дейностите по управление и поддържане на съоръженията, по силата на
концесионния договор са възложени в тежест на концесионера и той следва да ги
осъществява именно. Воден от тези съображения въззивният съд отменил оспорения
пред него правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
районният съд е достигнал до неправилен решаващ извод, мотивирал го да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция
се солидаризира напълно със становището на районния съд за липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът и НП са изготвени от компетентни лица и
разполагат с необходимото законово съдържание. Не е налице и твърдяното от
страна на санкционираното лице нарушение на изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая не е изтекъл тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, чийто начален
момент е не този на извършване на нарушението, както неправилно твърди
ответникът, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката
на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е
извършена на 04.02.2021, видно от приложения по делото Констативен протокол.
Съставянето на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, а именно на 16.03.2021г. В тази насока съдът намира аргументите,
основаващи се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши
по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя за изцяло неоснователни.
Наличието на извършено нарушение в настоящата хипотеза е било констатирано,
установено, при последваща проверка, извършена от контролните органи на 04.02.2021г.,
поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е
било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се презюмира, че
такова ще бъде извършено от общината, на която е било дадено предписанието.
Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е
започнал да тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на
дадените задължителни предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени,
което в случая е направено на 04.02.2021г. Актът е съставен и в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението, поради което не са налице
основания да се приеме, че актът е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Касационният състав обаче не споделя
решаващия извод на предходната инстанция, чрез който е аргументирана отмяната
на процесното наказателно постановление. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява по непротиворечив начин, че на 15.07.2020г. служители
при ДАМТН са извършили проверка на язовир „Янково“, находящ се в землището на
с. Янково, Община Смядово, собственост на Община Смядово. Поради установеното
от тях състояние на бетоновия енергогасител тип „водобоен кладенец“, изграден в
края на бързотока на преливника, а именно, че същият е затлачен с наноси и
прорасла влаголюбива растителност, които нарушават неговата функционалност,
органите са реализирали своето правомощие, произтичащо от разпоредбата на чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ да дадат задължителни предписания на собствениците на
язовирни стени и/или съоръжения към тях. Видно от приложения по делото КП от
15.07.2020г. проверката е извършена в присъствието на представител на
собственика, Община Смядово, изпълняващ длъжността на „старши специалист ОМП и
УК“ в общината. Този служител е подписал и КП, с който са дадени предписанията,
като не се установява да са депозирани възражения срещу обективираните в него
предписания, адресирани към Община Смядово. Не са налице и данни, а липсват
твърдения в тази насока, предписанията да са били оспорени по съответния ред,
като съгласно изричното правило на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват указанията, дадени по реда
на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а съобразно разпоредбата на чл. 190а, ал. 4 от
ЗВ собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за
изпълнението им в определения за това срок. Задълбоченият прочит на
коментираните по-горе правни норми предопределя единствения възможен извод, че
дадените по реда на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ предписания имат еднозначно индивидуализиран от нормотвореца
адресат. Разпоредбата, която е нарушена посредством неизпълнение на конкретно
установено задължение ясно определя задълженото лице и законът не предвижда,
въпреки възможността по см. на чл. 20, ал. 5 от ЗВ, отговорността за
неизпълнение на предписание, задължението за изпълнението на което е възложена
по императивен ред на собственика на язовира, да бъде понесена от концесионера,
какъвто в случая се явява „Комс
Трейдинг“ ООД. Предвидената в чл. 20, ал. 5 от ЗВ възможност не преодолява
установения субект на задължения по см. на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Това би било
така, ако законодателят изрично бе предвидил споделена отговорност или алтернативно
– при наличието на договор със собственика, отговорност да бъде носена от
концесионера, каквато правна рамка не съществува и изводите на районния съд, че
в настоящата хипотеза общината не е субект на отговорността не намират законова
опора. Предвидената възможност за възлагане стопанисването, поддръжката и
експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия,
респективно с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и
поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2
ЗВ, не променя субекта на отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите за допуснато нарушение на задължение, произтичащо от чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ. Действително, в договора между Общината и концесионера са договорени
задължения за него да изпълнява изцяло всички задължения на концедента и
изискванията по осъществяването на техническата експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, но неизпълнението на задължението /частично или
пълно/ би имало за последица осъществяване на договорените между страните отговорност,
неустойки и санкции, но договореното между тях не рефлектира върху закрепеното
в закона задължение за собственика да изпълнява дадените му предписания, което
в случая не е сторено, доколкото към датата на последващата проверка от
04.02.2021г. контролните органи са установили, че „водобойният кладенец“ –
енергогасител не е бил почистен от наноси и растителност.
От така установеното
фактическо и правно положение, настоящият касационен състав приема, че
процесното решение на Районен съд - град Велики Преслав е неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което следва да
бъде отменено, а отмененото наказателно постановление бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ДАМТН
– София и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, явяващи се дължимо
възнаграждение за юрисконсулт за протеклите производства пред Районен съд –
Велики Преслав и пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 5/10.01.2022г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 336/2021г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № НЯСС-194/30.08.2021г.
издадено от председателя на ДАМТН, гр. София с което на Община Смядово на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за неизпълнение на задължение по чл.
190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/.
ОСЪЖДА
Община Смядово да заплати в полза на ДАМТН
– София разноски за юрисконсулт за протеклите производства пред районния съд и
пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 160 /сто и шестдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 29.04.2022 г.