№ 1045
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503952 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 89 от 24.07.2020г., постановено по гр. дело №
15/2020г. по описа на ОС-Монтана, е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС“
АД да заплати на М. Б. П. сумата от 15 000лв., съставляваща, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди претърпени от смъртта на сестра му Е.
Б. П., настъпила вследствие на ПТП на 05.02.2016год., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 16.09.2016год. до окончателното изплащане на
сумата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД , с която се
обжалва съдебно решение № 89 от 24.07.2020г., постановено по гр. дело №
15/2020г. по описа на ОС-Монтана, изцяло, като се твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се приложимостта на ТР №1/2018г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, предвид обстоятелството, че деликтът, довел до търпените
от ищеца болки и страдания е настъпил на 05.02.2016г. , преди датата на
приемане на ТР №1/2018г.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил ТР №1/2018 от
21.06.2018г. правилно и законосъобразно, тъй като не е доказана
1
изключително интензивна емоционална връзка между ищеца и неговата
починала сестра, надхвърляща обичайната привързаност между родственици
от този ред, поради което болките и страданията, които ищецът е преживял
от смъртта на сестра си не представляват изключителен случай, по смисъла на
горепосоченото тълкувателно решение.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни разноски за
настоящото и за първоинстанционното производство.
Въззиваемата страна М. Б. П. оспорва жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от М. Б. П., с която се обжалва съдебно
решение № 89 от 24.07.2020г., постановено по гр. дело № 15/2020г. по описа
на ОС-Монтана, в отхвърлителната му част до пълния предявен размер от
60 000лв.
Жалбоподателят, твърди че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е в занижен размер, и несъобразено с критериите за справедливост и
със събраните писмени доказателства, съставляващи медицински документи.
Моли съда да отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата от присъдените 15 000 лв. до общия размер на претендираната сума
от 60 000 лв., ведно със законната лихва. Претендира разноски за настоящото
и за първоинстанционното производство.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, вкл. КП и
Протокол за оглед на местопроизшествие, както и от заключението на
приетата без оспорване от страните САТЕ, че на 05.02.2016г. на път Е-79,
гр. Видин – гр.Монтана на км. 90 при управление на л.а. „Фолксваген Голф “
с ДК.№ *******, В. В. А. поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата предизвикал ПТП, с което причинил смъртта на Е. Б. П..
Процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, В. В. А., който е нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени с ЗДвП и ППЗДвП, като е управлявал лекия автомобил
след употреба на алкохол (2,2 промила в кръвта), с превишена скорост и е
предприел изпреварване на колона от тежкотоварни автомобили при знак
2
В24, при което е настъпил удар с насрещно движещ се товарен автомобил в
неговата лента за движение.
Видно от представената справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното
ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на водачите на МПС за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК № *******.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки ищецът е
брат на починалата при процесното ПТП Е. Б. П..
Въззивните жалби са допустими - подадени е в срока по чл.259, ал.1,
респективно чл. 263, ал.2 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗД “БУЛ ИНС“ АД е
ОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на М. Б. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционния съд e предявен от М. Б. П. иск с правно
осн. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с §22от ПЗР на КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
сестра му Е. Б. П., настъпила при ПТП на 05.02.2016г.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) разполага увреденият от ПТП срещу
причинителя на вредите и неговия застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
3
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при
него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи:
противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки
и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл.
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В случая изпълнението на посочения по-горе ФС на разп. на чл.226 ал.1
от КЗ( отм.) не е спорно между страните.
Спорен е въпроса, попада ли ищецът в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение на неимуществените вреди, причинени му от смъртта на
неговата родственица, както предвид ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., така
и предвид ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Е. Б. П. е била сестра на ищеца М. Б. П.. Съгл. ППВС № 4/61г. кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост и обхваща само най-близките роднини- низходящи,
възходящи и съпруг. Сред кръга на тези роднини не са включени роднини по
съребрена линия, дори от най-близка степен.
С ППВС № 5/69г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение е
разширен, но и с това Постановление са запазени критериите, които
определят кръга на лицата, имащи право на обезщетение: тези критерии са
обусловени от следните обстоятелства: имало ли е право лицето,
претендиращо обезщетение, на издръжка по закон от починалото лице и/или,
въпреки че лицето, претендиращо обезщетение, е нямало право на издръжка
по закон, е било фактически издържано от починалото лице.
Спазвайки тези критерии, кръгът на лицата, материално легитимирани
да претендират обезщетение от делинквента, респ. от застрахователя на
отговорността на същия, е разширен, като към него са прибавени лица,
4
които са били в отношения, наподобяващи и заместващи отношенията
между починалото лице и лицата, изчерпателно определени по степенно-
родствен признак с ППВС №4/61г.
С ТР№1/18г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на материално
легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е разширен като,
към множеството на лицата, определени с ППВС№4/61г. и ППВС№5/69 г. са
прибавени по изключение и всички други лица, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия. При квалифицирането на връзката като
„трайна и дълбоко емоционална“ не са изоставени критериите, въведени от
ППВС № 4/61 и №5/69г., напротив към тези критерии е прибавен и критерия
връзката между починалия и лицето, претендиращо обезщетение да е била
„особено близка“. Нито в КЗ, нито в СК, нито в посочените ППВС №4/61г. и
№5/69г. и ТР№ 1/2018г. е дадено легално определение на понятието
„дълбоко емоционална и особено близка връзка“. Следователно преценката,
дали връзката между родственици може да бъде определена като „трайна,
дълбоко емоционална и особено близка“ следва да бъде направена, както
предвид посочените по-горе критерии, така и при съобразяване на факта,
надхвърля ли тази връзка от границите на приетата в обществото за
обичайна близост и емоционалност между роднини от съотв. степен и линия.
Следва да бъдат въведени и доказани от ищеца обстоятелства, относими
именно към тези критерии, доказващи изключителната близост и
емоционалност на отношенията с починалия родственик, наложени от
изключителни обстоятелства и трайно установили се във времето, създали
квазиродствени отношения на тези, визирани в ППВС№4/61г. и
ППВС№6/69г.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя-ответник, че
ТР№1/18г. на ОСНГТК на ВКС не следва да намери приложение при
решаване на настоящия казус, т.к. обстоятелството, че процесното ПТП
предхожда приемането на ТР№1/18г. не обуславя обратно действие на ТР.
Настоящият съдебен състав изцяло съобразява ТР№1/18г. на ОСНГТК на
ВКС и дадените с него разяснения по прилагането на закона.
В случая, съдът изцяло кредитира събраните в първоинстанционното
5
производство писмени и гласни доказателства, в. т.ч. и показанията на свид.
В. В. А. и Б. П. Ц., като съобразява тяхната родствена връзка с ищеца, но
намира, че нито са изложени обстоятелства, на които да се основава
исковата претенция, доказващи отношения надхвърлящи и излизащи от
границата на обичайните роднински отношения между ищеца и починалата
му сестра, нито с посочените доказателства е доказано съществуването на
такива отношения, които могат да бъдат квалифицирани по изключение като
дълбоко емоционални и създали трайна и особено близка връзка между
ищеца и починалата му сестра. Напротив, свидетелите установяват факти,
които доказват добрите и позитивно-емоционални отношения между
починалата и един по-широк кръг от лица, принадлежащи към разширеното й
семейство, но не доказват тяхната изключителност. Не се твърдят, а и не се
доказват житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна в
обичайните отношения между брат и сестра в сравнително зряла възраст,
напълно еманципирани, създали собствени семейства и домакинства. Не се
твърдят обстоятелства, обусловили изключителна близост между ищеца и
сестра му, нито са ангажирани доказателства за такива обстоятелства.
Съдът приема за доказан факта, че отношенията между ищеца и
починалата му сестра са били позитивни, емоционални и интензивни, но те с
нищо не са били по-различни от отношенията между родственици от същата
степен и линия, обичайно сложили се в обществото.
Съдът приема за доказан факта, че ищецът е преживял трудно и тежко
смъртта на сестра си, че е търпял болки и страдания, но същите биха могли
да бъдат обезщетени само по изключение, ако беше доказано, че
отношенията между тях са били особено близки и емоционални, и тази
близост и трайна емоционалност е била породена от различни от
обичайните житейски обстоятелства, обуславящи подобни отношения.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че предвид характера на
съвременното общество и установилата се народопсихология, отношенията в
разширеното българско семейство са обичайно позитивни, емоционални и
близки между всички роднини, независимо от степента и линията на родство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
условията на пълно и главно доказване, не е доказана материално -правната
6
легитимация на ищеца, поради което и предявеният иск с правно осн. чл.226
ал.1 от КЗ( отм.) е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Предвид изложеното въззивната жалба на М. Б. П. е неоснователна.
Доколкото изводите на въззивния съдебен състав не съвпадат с тези на
първоинстанциония съд решението следва да бъде отменено в осъдителната
му част. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция,
обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск
при грешна правна квалификация е ирелевантно, доколкото ФС на
разпоредбите на чл.432 ал.1 от КЗ и чл.226 ал.1 от КЗ(отм.) са идентични.
По разноските: С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на
жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 3 180 лв. съгл. представен списък за
разноските за въззивната инстанция. Възражение за прекомерност не е
направено от насрещната страна.
На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК на жалбоподателя-ответник ЗД “БУЛ ИНС“
АД следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на
2450 лв., (1837,50 лв., от които са присъдени с първоинстанционното
решение) съгл. представен списък за разноските за първата инстанция. В
първата инстанция е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, но предвид размера на предявения иск -
60 000лв., адвокатския хонорар от 2300 лв. е определен под минимума по
Наредба №1/2004г. и не може да бъде намаляван.
На жалбоподателя М. Б. П. разноски за въззивната инстанция не се
дължат и не следва да се присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 89 от 24.07.2020г., постановено по гр.
дело № 15/2020г. по описа на ОС-Монтана, в частта, с която предявеният от
7
М. Б. П. иск с правно осн. чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му Е. Б. П.,
настъпила при ПТП на 05.02.2016г. е уважен за сумата от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за
присъдения на адв. С.Б. адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА в размер
на 980 лв., както и в частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС“ АД е осъдено да
заплати държавна такса в полза на ОС-Монтана в размер на 600 лв. и на М.
Б. П. сумата от 37,50 лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. П. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес гр.***, ул.“***“ №**, вх.*, ап.* , адв. С.Б. иск с правно осн. 226 ал.1
от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ЗД “БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
********* със съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 89 от 24.07.2020г., постановено
по гр. дело № 15/2020г. по описа на ОС-Монтана, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Б. П. с ЕГН ********** и със съдебен адрес гр.***,
ул.“***“ №**, вх.*, ап.* , адв. С.Б. да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
********* със съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от
3180 лв. (три хиляди сто и осемдесет лева ), сторени съдебни разноски за
въззивната инстанция и сумата от 613 лв. (шестстотин и тринадесет лева)
сторени съдебни разноски за първата инстанция, на осн. чл.78 ал.3 във вр. с
чл. 81 и чл.273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9