РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр. Добрич, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500446 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№260812/09.03.2022 год. на Х. Г. Х. ЕГН ********** с. К. ,
общ.К. , ул.“Д.с.** срещу решение №260007 /17.01.2022 год. по гр.д.№980
/2019 год. на Районен съд Добрич,с което :1./ по отношение на него е
признато за установено, че дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. с., район О. , ул. „М.** по банкова сметка
IBAN: BG ***, BIC: *** , Банка ДСК“ЕАД солидарно с Н. С. Д. ,ЕГН
********** и Г.С.Д. , ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.В. ,ул.“Х.К.**
следните суми,предмет на заповед за незабавно изпълнение № 8376 от
07.11.2018 год. по ч.гр.дело № 16810/2018 год. по описа на РС В.: 11 085.88
лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год.
, отчитан по кредитна сметка №*** и договор за поръчителство от 29.05.2014
год. заедно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението -
06.11.2018 год. до окончателното плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за
периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018 год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за
забава за периода 05.11.2018 год. – 06.11.2018 год. ;2./ отхвърлен е предявения
1
от него обратен иск срещу Н. С. Д. ,ЕГН ********** с адрес в гр.В.
,ул.“Х.К.** за заплащане на следните суми по договор за кредит за текущо
потребление от 29.05.2014 год. , отчитан по кредитна сметка №*** и договор
за поръчителство от 29.05.2014 год.: 11 085.88 лв. - главница по договор за
кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. , отчитан по кредитна сметка
№*** и договор за поръчителство от 29.05.2014 год. заедно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до
окончателното плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018
год. – 06.11.2018 год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода
05.11.2018 год. – 06.11.2018 год.,както и 3./осъден е да заплати на „БАНКА
ДСК” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. с., район О., ул.
„М.**, разноски, сторени по ч.гр.дело № 16810/2018 год. по описа на РС В. :
221.72 лв. - дължима държавна такса от платена 231.20 лв. и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и разноски,сторени по гр.дело № 980/2019
год. по описа на РС Добрич: -312.24 лв.– дължима държавна такса от
внесената 362.24 лв.;400 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Н. С. Д. счита жалбата за основателна и настоява тя да бъде уважена.
„БАНКА ДСК” ЕАД счита жалбата за неоснователна и настоява тя да
не бъде уважавана.
Становищата на страните ,дали е правилно или не обжалваното решение
са основани на всички излагани от тях пред първата инстанция фактически
твърдения и правни доводи по повод основателността на исковите претенции
и независимо дали постановеното решение ,формално удовлетворява една от
страните като резултат. Настояват те да бъдат повторно съобразени и
обсъдени от въззивния съд в пълния обем на заявяването им. Спорни между
страните са въпросите относно документиране на отношенията между тях по
повод отпускане на кредит и обезпечаване на вземанията по него с
поръчителство, които евентуално да обуславят недействителност на
уговорките, респ.недоказаност на претенциите на банката-кредитор; относно
съответствието на постигнатите уговорки с императивни правни норми на
ЗЗД и ЗПК ; относно изпълнението на поетите по договорите задължения от
страните,които са ги сключили;както и за силата ,с която всяка от страните е
доказала твърденията си ,вкл. с оглед различното им виждане дали са
2
спазени процесуалните правила на доказване от първоинстанционния съд.
Обжалваното решение е постановено по заявена като главна с искова
молба рег.№5287/14.03.2019 год. претенция на “Банка ДСК“ЕАД срещу Х.
Г. Х. по чл.422 ал.1 от ГПК, основана на твърдения за сключен между
страните договор за поръчителство от дата 29.05.2014 год. , по силата на
който и за обезпечаване на договор за кредит за текущо потребление в размер
на сумата 15 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, същият се е
задължил да отговаря солидарно с кредитополучателите Н. С. Д. и Г.С.Д..
Кредитът бил усвоен еднократно на датата на сключване на договора.
Кредитополучателите не обслужвали редовно кредита, като допуснали забава
в плащанията на три последователни вноски с падеж 20.12.2017
год.;20.01.2018 год. и 20.02.2018 год., съответно с размери на непогасените
задължения от 105.20 лв.;241.54 лв. и 241.54 лв. На основание т.20.1 от
Общите условия ,кредиторът предприел действия по обявяване на кредита в
предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление от дата 01.03.2018 год.
до своите кредитополучатели за отнемане преимуществото на срока.
Уведомленията били връчени от ЧСИ по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на дата
11.05.2018 год. Поради липса на изпълнение ,банката се снабдила със заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК срещу
кредитополучателите и поръчителя ищец в срока по чл. 147 от ЗЗД на дата
06.11.2018 год. ,както и пристъпила към принудително изпълнение . Срещу
заповедта било подадено възражение от ищеца, обусловило и заявяването на
претенцията по исковия ред на чл. 422 ал.1 от ГПК. Отправено е искане да
бъдат установени вземанията на банката по отношение на поръчителя,
дължими от него солидарно с кредитополучателите за сумите от : 11 085.88
лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление; 340.65 лв. -
договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018 год. , съобразно
предвижданията на т.8 от договора ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава
за периода 05.11.2018 год. – 06.11.2018 год. ,съобразно предвижданията на
т.19.1 от Общите условия ,определена по размер на 10% върху частта от
дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница.
Въз основа на същите твърдения и в условията на евентуалност Банка
ДСК“ЕАД е заявила срещу Х. Г. Х. осъдителна претенция за суми,
идентични по размер и основание на посочените по-горе .В случай, че
претенцията по чл. 422 ал.1 от ГПК бъде отхвърлена поради липса на
3
предсрочна изискуемост на кредита, банката заявява, че ще счита целия
непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем ,считано от
датата ,на която на поръчителя бъде връчен препис от исковата молба, която
да бъде ценена като покана до поръчителя за заплащане на сумите.
Претенциите са били оспорени по основание и размер от Х. Г. Х. с
отговор на искова молба рег.№ 9669/16.05.2019 год. Като поръчител не бил
запознаван с Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, както и погасителния план ,съставляващи Приложения №№ 1 и
3 към договора. Оспорва твърденията на ищеца, че кредитът е бил усвоен,
както и че не били заплащани редовно вноските по погасителния план. Счита
,че клаузата по раздел ІІІ т.7.1. от Общите условия, съобразно която лихвата
по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на
кредитора е нищожна поради неравноправния й характер. Оспорва изцяло
дължимостта на възнаградителните и наказателните лихви,а така също
изчисляванията както на тях , така и на главниците. Оспорва
обстоятелството, кредитът да е станал предсрочно изискуем на дата
11.05.2018 год. ,както и редовността на уведомяването на
кредитополучателите за предсрочната изискуемост на задълженията им.
Счита, че кредиторът не е спазил срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, поради което
отговорността на поръчителя се е погасила.
Оспорва подписите на кредитополучателите ,поставени под
Погасителния план да са автентични.
Отправено е искане ,ищецът да бъде задължен да представи
оригиналите на договора за кредит, ведно с приложенията към същия. В
съдебното заседание от дата 08.10.2021 год. ,ищецът е пояснил отправеното
от него искане с принципната възможност по чл. 183 от ГПК без каквито и да
е условности ,в случай на представени по делото документи в официално
заверени преписи , да бъдат изискани оригиналите им ,което да обуслови
възможността за направата на точни изчисления за размера на дълга от
страните , вещото лице и съда въз основа на така събраната пълна
информация. В съдебното заседание от дата 17.12.2021 год. е отправено
искане за откриване на производството по чл.193 от ГПК по повод
представените в това заседание оригинали на кредитните документи.
Въз основа на заявеното искане в отговора ,с определение от дата
4
10.10.2019 год. , първоинстанционният съд е конституирал като трето лице
помагач на ответника Н. С. Д. , срещу която Х. Г. Х. е предявил обратен
осъдителен иск с цена от 11 559.77 лв., приет за съвместно разглеждане със
същото определение. Искът е основан на твърдения за сключен договор за
кредит за текущо потребление от дата 29.05.2014 год. между банката, като
кредитор и третото лице помагач и Г.Ст. , като кредитополучатели ,който е
бил обезпечен с договор за поръчителство между банката ,като кредитор и
Хр.Х. като поръчител, по силата на който се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателите за погасяване на задълженията по
договора за кредит. Въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист,издадени от Районен съд В.,банката пристъпила към принудително
изпълнение срещу солидарно осъдените кредитополучатели и поръчител.
Отправено е искане, в случай,че главния иск на банката бъде уважен изцяло
или частично ,като основателен ,то Н. С. Д. да бъде осъдена да заплати на Х.
Г. Х. сумата, за която главният иск е бил уважен.
Защитата на Н. С. Д. по обратния иск е основана на виждането й ,че е
неоснователна установителната претенция по чл. 422 от ГПК,което изключва
уважаването на обратния иск срещу нея
Жалбата е отчасти основателна, въз основа на фактически констатации
и правни изводи както следва:
На дата 29.05.2014 год. е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление ,по силата на който “Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на Н. С. Д. и
Г.С.Д., двамата от гр.В.,ул.“Х.К.** кредит за текущо потребление в размер на
15 000 лв. ,със срок на издължаване 120 месеца ,считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN №
BG*** BIC : *** с титуляр Н. С. Д. и се погасява чрез същата сметка от
кредитополучателите съгласно погасителен план (Приложение №
1),съдържащ и информация за общата сума, дължима от
кредитополучателите. Падежна дата на месечните вноски е 20 число на
месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора за кредит е 14.95% годишно или 0.04% на ден , а
годишният процент на разходите по кредита е в размер на 17.03 %.Неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица,които кредитополучателите са получили и
5
приели с подписване на договора.За неуредените въпроси с договора и ОУ се
прилагат разпоредбите на Закона за кредитните институции и наредбите за
прилагането му и други относими нормативни актове. Съгласно раздел ІІІ
т.7.1. ,кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,който е зависим от
базов лихвен процент (променлива компонента) ,определян по одобрена от
кредитора методология,лихвата се променя при промяна на базовия лихвен
процент по решение на кредитора;методологията за определяне на базовия
лихвен процент,стойностите му и промените се оповестяват в офисите на
кредитора и на Интернет страницата му-т.7.2; при промяна на лихвения
процент ,на кредитополучателите се изпраща уведомление , вкл. му се
предоставя актуализиран погасителен план-т.7.3 ; кредитополучателя има
правото да се откаже от договора в срок от 30 дни,като погаси всички
възникнали въз основа на него задължения при лихвения процент,действащ
преди промяната-т.7.4. Съгласно т.20.1. от ОУ ,кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и /или главница над 90 дни . Съгласно т.22
вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите ( ако са повече
от един като страна по договора ) ,съответно техните наследници е неделимо
съгласно чл.128 от ЗЗ.То може да бъде събрано изцяло от всеки от
кредитополучателите и/или наследниците им.
Приложени са погасителен план, Общи условия, декларация за
предоставена преддоговорна информация и такава по закона за защита на
личните данни ,тарифа за административните такси на банката,всичките
носещи подписа на кредитополучателите.
Кредитът е бил обезпечен с поръчителство с договор от същата
дата,сключен не с нарочен документ, а инкорпориран в документа ,с който е
сключен договора за кредит за текущо потребление и като негово
продължение.Съгласно договора за поръчителство ,Х. Г. Х. като поръчител
и “Банка ДСК“ЕАД ,като кредитор са постигнали съгласие ,да бъде
обезпечено изпълнението на задълженията на Н. С. Д. и Г.С.Д.
(кредитополучатели ) по договор за кредит за текущо потребление от
29.05.2014 год. и Общите условия към него ,сключен между банката и
кредитополучателите за сумата от 15 000 лв. за срок от 120 месеца и при
променлив лихвен процент.Поръчителят е солидарно задължен с
кредитополучателите спрямо кредитора при неизпълнение от тяхна страна на
6
задълженията по кредитния договор ,да ги изпълни в съответствие с
договорените условия,вкл. и когато са настъпили промени,основани на тези
условия.Отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е
предявил иск против кредитополучателите в срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД
,както и ако крайният срок за погасяване на кредита по т.2. от същия бъде
продължен по съгласие между кредитора и длъжника.
Банката кредитор е депозирала на дата 06.11.2018 год. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
солидарно срещу длъжниците Н. С. Д.,Г.С.Д. и Х. Г. Х. и за вземания
,идентични по основание,размер , период и посочена за тях допълнителна
информация на тези ,заявени с исковата молба. В приложеното извлечение
от счетоводните книги на банката ,като основание за настъпване на
предсрочната изискуемост на дата 11.05.2018 год. е посочена забавата в
плащанията на сума по лихва и /или главница в общ размер от 588.28 лв.
,съответно дължими вноски: 20.12.2017 год.- 105.20 лв.;20.01.2018 год.-
241.54 лв. и 20.02.2018 год.-241.54 лв.
Съгласно констативен протокол от дата 16.05.2018 год. на Х. В. Г., ЧСИ
с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие –района на Варненския окръжен
съд ,с писмо с вх.№ 02625/06.03.2018 год. ,банката му е възложила връчване
на уведомление изх.№ 06-20-01264/01.03.2018 год. с адресат Н. С. Д. ,че
поради забава в плащанията по договора за банков кредит от 29.05.2014
год.,отпуснат в размер на 15 000 лв.,отчитан по сметка *** и на основание
предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем ,считано от датата на получаване на уведомлението.Адреса на
длъжника в гр.В.,ул.“Х.К.** (постоянен и настоящ съобразно извършена
справка в НБД“Население“ е бил посетен на дати 14.03.2018 год. и 10.04.2018
год. и при посещенията,адресата не е бил установен на адреса .По събрана
информация от съседи ,на него през по-голямата част от времето пребивавал
бащата на съпруга на адресата.От извършената справка в НОИ е установен
трудов договор на адресата с „Реванш 28 ЕООД“ЕИК *** ,със седалище и
адрес на управление – този на адресата.На адреса няма поставена табела или
канцелария .На дата 21.04.2018 год. ,на адреса е било залепено
уведомление,изготвено на основание чл. 47 от ГПК,както такова е било
пуснато и в пощенската кутия на къщата без имена.Двуседмичния срок за
получаване на книжата от кантората на ЧСИ е изтекъл на 10.05.2018 год. и в
7
този срок адресата не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на
уведомление изх.№ 06-20-01264/01.03.2018 год. с адресат. Приложени са
съответните писмо,покана, уведомления и протокол за извършени действия
по повод връчванията от служител на ЧСИ с допълнението ,че бащата на
адресата е болен,на легло и не излиза.Такива са направените от ЧСИ
констатации в протокол също от дата 16.05.2018 год. по отношение
връчванията на уведомление изходящо от кредитора под № 06-20-
01265/01.03.2018 год. с адресат длъжника Г.С.Д. ,със същия постоянен и
настоящ адрес и установени трудови правоотношения със „**“,ЕИК ***,със
същото седалище и адрес на управление.
Издадена е била заповед № 8376 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 07.11.2018 год. по ч.гр.д.№
16810/2018 год. на Районен съд В. , подлежаща на незабавно изпълнение и на
същата дата е издаден и изпълнителен лист,по силата на които е разпоредено
длъжниците Н. С. Д.,Г.С.Д. и Х. Г. Х. да заплатят солидарно на банката
11 085.88 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.05.2014 год. , отчитан по кредитна сметка №*** и договор за
поръчителство от 29.05.2014 год. ,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното
плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018
год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. –
06.11.2018 год.;120 лв.-дължими такси и разноски и 231.20 лв. –заплатена
държавна такса,както и сумата от 50 лв. ,представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
По молба рег.№ 3205/14.11.2019 год. на Банката кредитор е било
образувано изпълнително дело № 2018***0400139 по описа на Л.Т. –ЧСИ с
рег.№ *** на КЧСИ за събиране на вземанията ,удостоверени в посочените
по-горе заповед и изпълнителен лист от длъжниците Н. С. Д., Г.С.Д. и Х. Г.
Х..
Срещу връчената му на дата 07.02.2019 год. по посоченото
изпълнително дело заповед за изпълнение е било подадено в срок
възражение от Х. Г. Х. и съответно съобразно указанията до банката,връчени
й на дата 25.02.2019 год. в срок е заявена установителната претенция по
настоящото дело.
8
По оплакванията във въззивната жалба:
Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснати от ДРС
процесуални нарушения във връзка с отказа да бъде открито производството
по чл. 193 от ГПК -те не се отразяват на правилността на обжалвания съдебен
акт.Първоначално заявеното с отговора на исковата молба оспорване е по
отношение автентичността на подписите на кредитополучателите,поставени
под погасителния план,впоследствие недопустимо разширено и по
отношение на всички кредитни документи,депозирани още с исковата
молба,но депозирани по искане на страна в оригинал в съдебното заседание
от дата 17.12.2021 год.
Преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен
в незаверен от страната препис, настъпва най-късно с отговора на
процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в
отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при
предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с
отговора документ в първото съдебно заседание по делото. Съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по
т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 193-194
ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа,
който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан
частен документ и материалната доказателствена сила на официален
удостоверителен документ. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК
лишава страната от правото да оспори истинността на документа. От друга
страна, разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на документ, в
заверен от страната, която го представя препис, но в такъв случай при
поискване, тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него. В съдебната практиката на Върховния касационен
съд по приложението на чл. 183 ГПК се приема, че искането за представяне
на оригинала или на официално заверен препис на приложен по делото
документ, който е представен в незаверено от страната ксероксно копие, не е
свързано с преклузивен срок, вкл. и този по чл. 131 ГПК, за разлика от
предвидения в чл. 193 ГПК срок за оспорване истинността на представен
документ. За разлика от хипотезата на чл. 193 ГПК, в хипотезата на чл. 183
ГПК не настъпва фатална преклузия, която да препятства извършване на
9
пропуснатото действие, тъй като целта на уредената в нормата на чл. 183 ГПК
процедура е да установи съществуването на оригиналния документ. Копието
на документ има същата доказателствена сила , както и оригинала и следва
да бъде оспорено в срока по чл. 193 ал.1 от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.
194 ал.1 от ГПК,съдът извършва проверката на документ чрез сравняване с
други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не е спорно,че
договорът за текущо потребление е подписан от кредитополучателите,част от
съдържанието на който е погасителния план,съставляващ Приложение № 1 –
така чл. 5 от договора за кредит , така също формално погасителния план
носи подписите им като клиенти.Несъмнено кредитополучателите са
запознати с него получили са го и са запознати ,че следва да изплащат
кредита на вноски съобразно предвижданията му -горното отразено в
основното съдържание, което носи подписите им /неоспорени/,респ.със
заключение на вещото лице е потвърдено , че по предвидения в
погасителния план начин са го и изплащали. Липсата на подпис на
погасителния план не води до последица неговата недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК,за разлика от липсата на подпис под всяка страница
от Общите условия на основание чл. 11 ал.2 от ЗПК.
Неоснователно е и оплакването ,че заключението на вещото лице не е
ценено критично по въпроса, усвоен ли е бил кредита от лицата,за които е
поръчителствал-горното несъмнено,предвид че е бил погасяван,както и по
въпроса кога е настъпила предсрочната изискуемост . Предпоставките на
т.20.1. от ОУ са видно от представеното извлечение от счетоводните книги,
съдържащо изчерпателни данни от кога кредитополучателите са изпаднали в
забава ,посочени са брой на просрочените вноски с указана дата и размер на
вноските -20.12.2017 год.,20.01.2018 год. и 20.02.2018 год., респ. В раздел V
т.5 от заключението на вещото лице е посочено , че последното редовно
плащане по договора , макар и със забава е от дата 19.12.2017 год. по
месечната вноска с падеж 20.11.2017 год. , към датата на отправяне на
волеизявлението на банката до кредитополучателите, че отнема
преимуществото на срока- 01.03.2018 год. е налична забавата в плащанията
10
на дължими вноски по месеци и размер , отразени в извлечението от
счетоводните книги ,съответно забавата за вноската от 20.12.2017 год. е
повече от 90 дни, тъй като е платена на 27.03.2018 год.
Неоснователно е оплакването на въззивника , по повод произнасянето
на първоинстанционния съд по възражението му на поръчител ,основано на
правоотношението между длъжниците и кредитора ,че нищожна на
основанието по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите поради
неравноправния й характер е клаузата по раздел ІІІ т.7.1. от Общите условия,
съобразно която лихвата по кредита се променя при промяна на базовия
лихвен процент по решение на кредитора,тъй като не е индивидуално
уговорена. Уговорките, които определят основния предмет на договора и не
са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението, и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици
от сключването на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит е
необходимо между страните да е постигнато съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя. Само когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката-кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора
за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144 ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В този случай клаузата е
нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката-
кредитор да променя едностранно лихвата , но не и в частта, определяща
11
дължимата към момента на сключване на договора лихва . Съобразно
правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага без тези клаузи. Трайна е практиката на ВКС,
съобразена с практиката на СЕС и с разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива
93/13/ЕИО, че с разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, се цели не обявяване
недействителност на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а
замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата
и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може
да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че по
принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго
изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи. уговорките, които определят основния предмет на договора и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни,
ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението, и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици
от сключването на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит е
необходимо между страните да е постигнато съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя. Само когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина,
метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката-кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора
за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144 ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В този случай клаузата е
12
нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката-
кредитор да променя едностранно лихвата , но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва . Съобразно
правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага без тези клаузи. Трайна е практиката на ВКС,
съобразена с практиката на СЕС и с разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива
93/13/ЕИО, че с разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, се цели не обявяване
недействителност на целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а
замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата
и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може
да възстанови равенството между тях, като се прави уточнението, че по
принцип съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго
изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи. Уговорената между страните клауза е кредитът да се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит е 14.95% годишно или 0.04% на ден. Съобразно раздел V т.9 от
заключението на вещото лице,възнаградителната лихва за целия период на
договора-от сключването му до датата на подаване на заявлението,както и до
датата на подаване на исковата молба е в уговорения размер от 14.95%.
Събраните по делото доказателства сочат,че са налице условията за
уважаване на установителната претенция в пълния размер на заявяването й .
Налице са обективната и субективната предпоставка за настъпване на
предсрочна изискуемост на договора за кредит за текущо
потребление,установени със заключение на вещо лице и приложени
документи за връчване от ЧСИ в хипотезата на чл. 47 от ГПК за достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжниците-кредитополучатели на дата
10.05.2018 год. и тъй като фактическо връчване не е осъществено, при
положени максимални усИ. от кредитора за откриване на длъжниците. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е
и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД .В
раздел V т.4 от заключението е посочено ,че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК-06.11.2018 год., размерите на задълженията на
кредитополучателите са тези, посочени в него.
13
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Относно обратните искове:
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда
на чл.219 ал.3 от ГПК ,съставлява последващо обективно съединяване на
искове при условията на положителна евентуалност,при което се съединяват
не искове между главните страни в процеса,а първоначалният иск между тези
страни с иска на една от тях и третото лице помагач.Обратният иск има за
предмет претенцията на една от страните срещу подпомагащата я,спрямо
която правото на първоначалния иск ,има преюдициално
отношение.Обратния иск се предявява като евентуален спрямо
първоначалния,който има качеството на главен,тъй като неговото
разглеждане и решаване зависи от изхода на делото по първоначалния
иск.Ако този изход е благоприятен за предявИ. обратния иск ,той няма да се
разглежда и по него няма да се постанови решение. При издадена заповед по
чл. 417 ГПК, независимо от постъпило срещу нея възражение от длъжника и
образувано производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, същата
подлежи на незабавно изпълнение, поради което е предвидена и възможност
за спиране на изпълнението съгласно чл. 420 ГПК. В този смисъл е изричната
разпоредба на чл. 422 ал. 2 ГПК. Последната предвижда, че предявяването на
установителния иск не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в
случаите на чл. 420 ГПК. Целта на иска по чл.422 ал.1 от ГПК е да установи
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането,предмет на
издадената заповед за изпълнение,срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК. Изпълнителната сила на издадената заповед за
изпълнение в хипотезата на чл.417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила
на съдебното решение по установителния иск,ползващо се със сила на
пресъдено нещо.В зависимост от изхода по делото по установителния
иск,изпълнението ще бъде прекратено –чл.422 ал.3 от ГПК или кредиторът се
събере сумата по изпълнителния лист,поради което допустимо е обратния
осъдителен иск да бъде заявен като евентуален на главния установителен
иск.Горното е изводимо и от мотивите на т.11 от ТР № 4/18.06.2014 год. по
тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК /макар и относими към отклонение в процеса
14
във връзка с предмета на делото/, т.е. в исковото производство по чл. 422 от
ГПК привличането на подпомагаща страна и предявяване на обратен иск
срещу същата, не е изключено от законодателя, но при наличие на общите
процесуални условия за приемането на обратния иск за съвместно
разглеждане с установителния иск,вкл. при съобразяване разпоредбата на чл.
213 от ГПК.
В обжалваното решение , първоинстанционният съд точно е посочил
предпоставките за уважаване на иска на поръчителя ,но не е съобразил,че
осъждането се постановява под условие,т.е. искът не е
преждевременен.Горното налага съдебния акт да бъде отменен и
постановяване уважаване на претенцията на поръчителя .
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода по спора по установителната претенция , разноски се
следват на банката ,като за защита от юрисконсулт и на основание чл. 78 ал.8
от ГПК,чл. 37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП следва да й бъде присъдено
възнаграждение от 300 лв.
За разглеждането на обратния иск , Х. Г. е сторил съдебно-деловодни
разноски в производството по гр. д.№ 980/2019 год. на ДРС в размерите от по
466.97 лв.-заплатена ДТ, 1 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
877 лв.-заплатено възнаграждение за назначен особен представител на
ответника по този иск ,т.е. общо 2 743.97 лв., а в производството по в. гр. д.№
446/2022 год. в размерите от по 233.48 лв.-заплатена ДТ , 877 лв.-заплатено
възнаграждение за назначен особен представител , както и му се следва
половината от заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500 лв. за
обжалване на резултата по установителната претенция на банката и по
предявения от нето обратен иск ,т.е. 750 лв. или общо 1 860.48 лв. Общо
дължима за двете съдебни инстанции е сумата от 4 604.45 лв. По изложените
съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260007 /17.01.2022 год. по гр.д.№980 /2019 год.
на Районен съд Добрич, с което по отношение на Х. Г. Х. ЕГН ********** с.
15
К. , общ.К. , ул.“Д.с.** е признато за установено, че дължи на „БАНКА ДСК”
ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. с., район О. , ул. „М.** по
банкова сметка IBAN: BG ***, BIC: *** , Банка ДСК“ЕАД солидарно с Н. С.
Д. ,ЕГН ********** и Г.С.Д. , ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.В.
,ул.“Х.К.** следните суми,предмет на заповед за незабавно изпълнение №
8376 от 07.11.2018 год. по ч.гр.дело № 16810/2018 год. по описа на РС В.:
11 085.88 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.05.2014 год. , отчитан по кредитна сметка №*** и договор за
поръчителство от 29.05.2014 год. заедно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното
плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018
год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. –
06.11.2018 год.,както и в частта за отговорността за разноски.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. ЕГН ********** с. К. , общ.К. , ул.“Д.с.** ДА ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. с.,
район О. , ул. „М.** сума от 300 лв.,възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
ОТМЕНЯ решение №260007 /17.01.2022 год. по гр.д.№980 /2019 год. на
Районен съд Добрич, с което е отхвърлен предявения от Х. Г. Х. ЕГН
********** с. К. , общ.К. , ул.“Д.с.** срещу Н. С. Д. ,ЕГН ********** с
адрес в гр.В. ,ул.“Х.К.** обратен иск , като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Н. С. Д. ,ЕГН ********** с адрес в гр.В. ,ул.“Х.К.** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Г. Х. ЕГН ********** с. К. , общ.К. , ул.“Д.с.** следните
суми по договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2014 год. , отчитан
по кредитна сметка №*** и договор за поръчителство от 29.05.2014 год.:
11 085.88 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.05.2014 год. , отчитан по кредитна сметка №*** и договор за
поръчителство от 29.05.2014 год. заедно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението -06.11.2018 год. до окончателното
плащане; 340.65 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2018 год. – 06.11.2018
год. ; 13.24 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 05.11.2018 год. –
06.11.2018 год.,ПРИ УСЛОВИЕ ,че Х. Г. Х. ЕГН ********** с. К. , общ.К. ,
ул.“Д.с.** заплати тези суми на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. с., район О. , ул. „М.**.
16
ОСЪЖДА Н. С. Д. ,ЕГН ********** с адрес в гр.В. ,ул.“Х.К.** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Г. Х. ЕГН ********** с. К. , общ.К. , ул.“Д.с.** сумата от
4 604.45 лв. , сторени съдебно-деловодни разноски за разглеждане на
обратния иск в двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17