МОТИВИ към
НОХД №1025/2019 г:
Обвинението
е против подсъдимия Б.А.Б.
от гр.П. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”,
предложение 1-во във
връзка с чл.342, ал.1 във връзка
с чл.58, т.2 и т.3 от
ЗДвП, във връзка с чл.119, т.2 и т.3 от ППЗДвП.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 23.05.2018 г. на АМ „Тракия“, км.89+350 м, при
управление на МПС - автобус ***“ с ДК №***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.58, т.2, предл.2-ро и т.3 от ЗДвП /“При движение по автомагистрала на
водача е забранено да:2.да завива в обратна посока, да се движи назад, да
навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата,
където тя е прекъсната; 3. да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“/ и
чл.119, т.2, предл.2-ро и т.3 от ППЗДвП /“При движение по автомагистралата
водача е забранено да: 2. да завива в обратна посока, да се движи назад,
да навлиза в
разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е
прекъсната; 3. да се движи по лентата за принудително спиране. Тази забрана се
отнася и за случаите, когато движението е двупосочно по едно от пътните платна
на автомагистралата“, вследствие на което
по непредпазливост е причинил на Х.Н.Б. *** тежка телесна повреда, изразяваща
се в загуба на левия долен крайник, вследствие на оперативно отстраняване (ампутация)
на лявата подбедрица, под лявото коляно.
На основание чл.76 от НПК пострадалата Х.Н.Б. е конституирана
в качеството на частен обвинители.
По искане на подсъдимия и защитника призводството е проведено по реда
Глава ХХVІІ от НПК при условият на чл.371, т.1 от НПК.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 във
връзка с чл.371, т.1 от НПК прие за установено следното:
На 23.05.2018 г. подсъдимият Б.Б. се движел по АМ
„Тракия“ по направление от гр.С. към гр.П., управлявайки автобус ***“ с ДК №***. Управляваното от
подсъдимия Б. моторно превозно средство било закупено на лизинг от „В.Е.“ ООД
гр.С. и се ползвало от дружеството, а подсъдимият бил назначен на длъжност
„шофьор“ в същото. Около 11.30 ч. подсъдимият Б. се намирал на км.89+350 м, в
района на бензиностанция „Шел-юг“ гр.Пазарджик. Водачът Б. не се съобразил със
забраната, повеляваща на водач на МПС, движещо се по автомагистрала, да не
спира в лентата за принудително спиране, а се отклонил вдясно от платното си за
движение и спрял в лентата за аварийно спиране. Причина за това било
обстоятелството, че имало пътник в автобуса, който искал да слезе, а водачът –
подсъдимият Б., бил пропуснал отклонението, водещо към паркинга на
бензиностанцията. След като спрял управлявания автобус в лентата за аварийно
спиране, подсъдимият Б. предприел движение на заден ход, за да приближи автобуса
до отклонението за бензиностанцията, където пътникът от автобуса искал да
отиде. В този момент в лентата за аварийно спиране се намирала и пострадалата Х.Б.
***, която решила да изчака там преминаващ по автомагистралата автомобил, с
водача на който имала уговорка да я откара до гр.Г.. Смидетелката Б. била на
няколко метра от автобуса, управляван от подсъдимия Б., като била обърната с
гръб към него, тъй като наблюдавала придвижващите се от гр.София в посока гр.Пловдив
моторни превозни средства. Движейки се назад, подсъдимият Б.Б., не забелязал
намиращата се зад превозното средство пострадала, поради което не предприел и
спиране, а продължил да управлява автобуса, като се движел със скорост от
порядъка на около 12 км/ч. По този начин той достигнал до свидетелката Б. и я
ударил. Пострадалата пък не забелязала приближаващия се към нея автобус, тъй
като била застанала с гръб към него. Вследствие на така настъпилия удар
пострадалата паднала върху пътното платно, като тялото й попаднало под задната
част на автобуса, а гумата на същия преминала през левия й крак. В резултат на
така настъпилия удар сивидетелката Б. получила травматични увреждания. Подсъдимият
спрял автобуса, слязъл и веднага отишъл до пострадалата. Виждайки състоянието
й, с чаршаф взет от автобуса и покрил същата и й дал да пи е вода. Сед това се
обадил на тел., съобщил за инцидента и поискал да бъда изпратена ведицинска
повощ. При пристигането на медицински екип, свидетелката Б. била откарана в
Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД гр.Пазарджик, където била прегледана,
диагностицирана и приета за лечение.
След подадения сигнал на мястото на инцидента пристигнал
полицейски екип на РУ Пазарджик. Бил извършен оглед на местопроизшествие и бил
изготвен фотоалбум, като това процесуално- следствено действие поставило
началото на настоящото досъдебно производство.
Водачът на автобуса бил изпробван за употреба на
алкохол, като уредът не отчел наличие на такъв.
В хода на разследването е изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.114-122 от ДП/, според
заключението на която констатираните при прегледа на пострадалата Х.Б.
травматични увреждания, а именно: конквасация с деколман на ляво ходило и
глезен, счупване на лява петна кост и ляв палец на долен крайник, открито
счупване на лява подбедрица, разкъсно-контузна рана в поплитеалната област на
дясно коляно, отговарят да са получени при блъскане на пешеходец от движещ се
на заден ход автобус с последващо падане на асфалта и прегазване от гумата на
автобуса на лявата подбедрица, лявото ходило и лявата пета. Въпреки извършените
интервенции, са настъпили усложнения, конто са довели до ампутация на лявата
подбедрица на пострадалата. Според вещото лице, изготвило експертизата, е
налице причинно-следствена връзка между получените травми, вследствие на
настъпилото ПТП, и настъпилите необратими промени по кожата, меките тъкани и
кости на лявата подбедрица, довели до оперативното отстраняване на същата.
Оперативното отстраняване (ампутацията) на лявата подбедрица под лявото коляно
е причинило на пострадалата загуба на левия долен крайник, т.е. представляват
тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
По делото е изготвена и автотехническа експертиза
/л.130-146 от ДП/, от заключението на която е видно, че техническото състояние
на автобуса, управляван от подсъдимия Б., е отговаряло на техническите
изисквания и не е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Според заключението на експерта, причината за така настъпилото произшествие не
е от техническо естество, а се касае за нецелесъобразност в поведението на
водача на автобуса. Принос за настъпването на пътио-транспортното произшествие
има и пострадалата, която се е движила по пътно платно на магистрала и е била
без отличителни знаци, по които евентуално да бъде забелязана от водачите.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х.Б., Г.П., М.М., дадедни в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелите Т.А., И.М.-В., Т.А., ЮК.П.,
използвани със съгласието на страните на основание чл.371, т.1 от НПК,
заключениета на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи и писмените доказателствата
събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по
време на съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От
същата се установи, че управляваният от подсъдимия автобус е бил технически
изправен и техническо му състояние не е причина за настъпилото
автопроизшествие. Автобусът управляван от подсъдимия се движел по
автомагистралав направление от гр.С. към гр.П.. При км 350 се отбива в дясно от
неговата лента за движеие в лентата за аварийно спиране и спира там. След това
започва движение назад. Скоростта на движение на автобуса управляван от
подсъдимия Б. преди произшествието е била равна и не по-висока от 12 км/ч.
Пешеходката разположена гърбом спрямо движението на автобуса се е движела по
асфалтовото покритие на пътното платно, по същата лента за движение на
автобуса, когато била ударена от последния в лявата пъдбедрена част на тялотой
от към лявата половина на гърба.
Тези обстоятелства относно спирането в аварийната лента за движение на
автобуса, а след това движението му назад не се оспорват и се потвърждвата и от
обясненията на самия подсъдим и показаният на свидетеля Т.А.. Като причина за
тези си действия в обясненията си подсъдимият сочи, че са били провокирани от
желанието му да удоволетвори искавнето на една от пътиниците да слезе на
бензиностанция „Шел-юг“ гр.Пазарджик. Тъй като същият подминал отбивката за бензиностанцията, спрял в
аварийната лента и започнал движение на заден ход, за да се върне на отбивката
на входа на бензиностанцията, при което чул удар. При слизането си от автобуса
видял че на пътя има жена.
Според експертизата причината за настъпилото ПТП на конкретното място,
при конкретните пътни условия /ясно, слънчево време при суха е равна настилка/ не
е от техническо естество.
Експертът дава заключение, че причината за ПТП е субективното и
конкретното поведение на водача на автобуса и пешеходката на конкретното място,
през призмана на техните права и задължения.
Както се установи от събраните по делото доказателства, товарната
система, управлявана от свидетеля Д., движещата се в платното пред автомобила
на подсъдимия не предприемала внезапно спиране непосредствено преди
произшествието, пи което лекият автомобил се е ударил в задната напречна
предпазна греда на полуремаркето директно и попътно за посоката на движение на
двете превозни средства.
Тези обстоятелства водят до извода, че причината за
настъпилото ПТП осъществените от подсъдимия действия и маневри в нарушение на
правилата за движение.
На първо място подсъдимият в нарушение на чл.58, т.3 от
ЗДВП е предприел спиране в лентата за
принудително спиране, макар както
се установи безспроно да не е имало някой от предвидените допустими условия за
това. Спирането не е било предизвикано нито от
повреда на пътното превозно средство, което той е управлявал, нито от наличие на
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Още по драснитмчно е нарушението на правилата на ЗДвП
свързано с предприетото от същия движение назад, в съща тази лента, макар
съгласно чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП изрично да предвижда забрана за каквото и да
е движение в тази лента, още по-малко назадад, каквато забрана е придвидена
въобще за автомагистрала, съобразно чл.58, т.2 от ЗДвП.
Тези правила са установени и допълнени в подзаконовия
нормативен акт в чл.119, т.2 и 3 от ПППЗДвП.
Възражението на защитата, че деянието на подсъдимия е
било случайно по смисъла на чл. 15 НК, защото водачът на автобуса не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй
като не можел и не е възприел намиращата се на платното пешеходка, която се е намирал зад автобуса в т.н. „мъртва
зона“ и не била видима нито на страничните огледала, нито на огледалото за
обратно виждане, съдът смита за неоснователно.
Не
се подкрепя от данните по делото твърдението на защитата за причината за
настъпилото ПТП, която стояла изцяло извън поведението на подсъдимия Б. и на неговите
субективни представи и действия. В правната теория и съдебна практика е
изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно
каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази
невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се
дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.
Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице
"случайно събитие" по смисъла на чл.15 НК.
Вярно е, че се установи категорично от заключението на
автотехническата експетиза и от разясненията на вещото лице в хода на съдебното
производство, че в момента преди и на удара, че според местонахождението си
пострадалата Б. не е била водача за водача – подсъдимия Б.. Но в конкретния случай не може да се приеме,
че деянието на подсъдимия е невиновно по смисъла на закона.
Макар, че водачът не е възприел своевременно опасността
от наличие на пешеходец на платното за движение, още със спирането си на
аварийната лента, без обективни причини е създал реална опасност за движението.
След това същият без да е предприел каквито и да е мерки за сигурност, свързани
с осигуряване на видимост, които неизменно е дължал, в драстичто нарушение на
правилата за движение на автомагистрала е започна движение назад, приближавайки
се към участък от пътя /отколонение за навлизане в комлекс състоящ се от
бензиностнация и крайпътно заведение/, където несъмнено е можел да очаква поява
както на автомобили, така и на пешеходци.
Тези данни от механизма
на настъпване на конкретното ПТП не сочат на изключващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Доказва се
е категорично и еднозначно, че подсъдимият Б. е допуснал нарушение на правила за
движение, описани в чл.58, т.2 и 3 от
ЗДвП въ връзка с чл.119, т.2 и 3 от ППЗДвП,
според които "При движение по автомагистрала на водача е забраненона водача е забранено: да се движи назад, да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство“.
Тези задължения за безопасно движение по автомагистрала не
са
спазени
от подсъдимия. Затова
подсъдимият, причинил съставомерните последици, не може да се позовава на
внезапна поява на опасност, щом сам се е поставил в невъзможност да я
предотврати с поведението си в нарушение на провилата за движение преди
настъпване на ПТП.
Следва
да се изтъкне и обстоятелството, установено по делото, че пешеходката Б. -
участник в произшествието, се намирала
на място, където е забранено да пребивава и не
е чула и видяла своевременно
приближаващия се автобус,
защото е била с гръб.
Пострадалата
с поведението си несъмнено също е съпричастна към процесния престъпен резултат.
Съдът счита, че в случая е налице съпричиняване от страна
на пострадалата Б..
Съпричиняване на вредните последици от страна на другия
участник в ПТП-то може да има, когато той лично с поведението си е допринесъл
за настъпването им.
Съгласно чл.121, т.1 от ППЗДвП „На автомагистрала е забранено движението на
велосипедисти и пешеходци“.
Както от показаният на свидетелката Б., така и от
заключението на автотехническата експертиза се установи, че е била разположена
гърбом спрямо движението на автобуса и се е движела по асфалтовото покритие на
пътното платно, по същата лента за движение на автобуса. Следователно
пешеходката се е движела неправомерно, в нарушение на чл.121, т.1 от ППЗДвП, на
пътното платно на автомагистрала, макар и в аварийната лента за движение, което
несъмнено е допринесло за невъзможността за предотвратяване на ПТП.
Но
в случая, съпричиняването от страна на пострадалата не
представлява основание за отпадане отговорността на подсъдимия. Това е така,
защото е налице предхождащо негово виновно поведение, изразено в движение назад на автомагиктрала,
каквата забрана
му вменява разпоредбата на чл.58 от ЗДвП.
Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимият е могъл и е бил длъжен да
предвиди наличието на опасност за движението, каквато представляват
неправомерно движещи се
пешеходци, тъй като се движел на автомагистрала , на аварийната лента и в
близост до крайпътан комплекс. Понеже не е
изпълнил тези
си задължения,
подсъдимият е извършил нарушения
на основни
правила
за движение, което е основание за ангажиране наказателната му отговорност.
В този смисъл съдът счита, настъпилият резултат е в пряка
и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които
подсъдимият е допуснал.
В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от
съдебно медицинската експертиза приета по делото на Х.Б. са причинени конквасация с деколман на ляво ходило и
глезен, счупване на лява петна кост и ляв палец на долен крайник, открито
счупване на лява подбедрица, разкъсно-контузна рана в поплитеалната област на
дясно коляно. Въпреки извършените интервенции, са
настъпили усложнения, конто са довели до ампутация на лявата подбедрица на
пострадалата. Оперативното отстраняване (ампутацията) на лявата подбедрица под
лявото коляно, което е в причинно-следствена връзка между получените
травми, вследствие на настъпилото ПТП и настъпилите необратими промени по
кожата, меките тъкани и кости на лявата подбедрица, е причинило на пострадалата загуба на левия долен крайник.
В този
смисъл следва да се приеме, че съставомерното увреждане, представлява тежка
телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна
връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.
От събраните по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия, звукозаписа предоставен от тел.112 и косвено от показанията на свидетелката М. се установи, че
след пътното произшествие подсъдимият е указал помощ на пострадалата.
Веднага след призшествието, виждайки състоянието на
пострадала, подсъдимият е покрил пострадалия й крак с чаршаф взет от автобуса.
Непосредствено след това той е подал сигнал на тел.112 и е поискал изпращане на
медицинса помощ. В резулта на това на място пристигнал екип на СМП, като с
помощта на подсъдимия пострадалата била натоварена на ленейка и откарана в ЦСМП
Пазарджик. При така установените факти,
извършеното от подсъдимия е било единствено възможното и същото запълва
съдържанието на чл.343а от НК. С
тези си действия подсъдимият е направил зависещото от него в оказването на помощ
на пострадалата от пътното транспортно произшествие. Затова съдът счита, че
деянието следва да се квалифицира по привилигирования състав на чл.343а от НК.
/Вж. Решение №400 от 10.ХI.1989 г. на ВС по н. д. №380/89 г., III н. о., Решение №103 от 26.07.2018 г. на ВКС по н. д. №307/2018
г., II н. о., НК/.
Привилигированият състав на чл.343а от НК
несъмнено предвижда възможност за налагени на по-леко наказание, с оглед
указаната от подсъдимия помощ на постралата, но е приложим единствено ако
действията на подсъдимия от обективна и субективна страна изпълват състава на
основното престъпление, в случая чл.343, ал.1,
б.„б”, предложение 1-во във връзка с чл.342, ал.1 от НК
във връзка с чл.58, т.2 и
т.3 от ЗДвП, във връзка с чл.119, т.2 и т.3 от ППЗДвП,, т.е. причиняване на тежка
телесна повреда по непредпазливост, в следствие на умишлено нарушеване на
правилата за движение по пътищата.
Казусът е точно такъв, поради което е
недопустивмо опревдаване по основния състав на престъплението. В противен
случай подсъдимият ще бъде признат за виновен и осъден единствено за указаната
на пострадалата помощ.
Съдът не коментира закключението на техническта
експертиза по разчитане на де.анните на тахографа, тъй като всичики фактически
обстоятелства в тази експертиза са установени в заключението на
автохетническата такава.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена
от всички събрани по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия съдът
прие, че подсъдимият Б.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.343, ал.1,
б.„б”, предложение 1-во във връзка с чл.342,
ал.1 във връзка
с чл.58,
т.2 и т.3 от ЗДвП, във връзка с чл.119, т.2 и т.3 от ППЗДвП, като на
23.05.2018 г. на АМ „Тракия“, км.89+350 м, при управление на МПС - автобус ***“
с ДК №***, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.58, т.2, предложение 2-ро и т.3
от ЗДвП, във връзка с чл.119 т.2 и т.3 от ППЗДвП, а именно е спрял и е
извършил движения назад в лентата за принудително спиране без да има повреда на
ППС или здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на Х.Н.Б. *** тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на левия долен крайник, вследствие на
оперативно отстраняване (ампутация) на лявата подбедрица, под лявото коляно,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за указване на помощ на
пострадалата.
Непрамомерното спиране в аварийната лента и шофиране в
нея на заден ход на автомагистрала без необходимото внимание и съобразяване с
условията на пътя и интензивността на движението от страна на подсъдимия са
довели до опасното неговото движение по пътя, поради което той е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца, като
непредпазливост, под формата на небрежност за настъпилото нараняване на
пострадалата Х.Б., имащи характер на тежка телесна повреда.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Б. за извършеното от него деяние, съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при тяхната индивидуализация.
Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната
дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за
общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и
безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица,
което определя и високата им обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяниe, като висока, като се има предвид начина на извършване и
тежестта на вредните последици, изразяващи се в причиняване на значителни телесни
увреждания на едно лице, имащ характер на тежка телесна повреда, но довела до
трайни непоправими последици за здравето и нормалния живот на пострадалата.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са
положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете изразеното критично отношение и съжаление на подсъдимия към извършеното,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, проявената съпричастност
и заинтересованост към състоянието на пострадалата, както и наличието на
съпричиняване от нейна страна, а като отегчаващи – тежестта на нараняването и
последствията от него за пострадалата.
Причините за извършване на деянието от
подсъдимия, свързани пренебрегване на основополагащи превила за движение на
автомагистрала, въпреки тяхното познаване и значителния му опит, като
професионалан шофьор, определят извода на съда, че въпреки наличието на множество
смекчаващи вината обстоятелства, не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НК при определяне на наказанието, а именно че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. В този ред на мисли е неприложима и разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК. Още повече, че тази разпоредба е обвързана единствено с ал.2
на същия член и дава възможност за неналагане на по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода, но единствено когато това предвидено по-леко наказание е Глоба.
Разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.1 от НК предвижда наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до три години при тежка телесна.
Подсъдимият Б.Б. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
Но с оглед характера на телесната повреда причинена на
пострадалата – тежка такава, съгласно чл.78а, ал.7 от НК е неприложим института
на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание.
В този ред на мисли съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и при
привес на смекчаващите вината обстоятелства, следва да се наложи наказание на
подсъдимия Б.А.Б. от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед невисоката обществена
опасност на дееца и му чистото съдебно минало, съдът прие, че за неговото
превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три
години.
При логическото тълкуване на разпоредбата на чл.49, ал.2
от НК по аргумент на противното, наказанието което следва да се наложи
кумулативно, съгласно чл.343г от НК не може да по-ниско от определеното
наказание лишаване от свобода.
Като взе предвид наличието на други нарушения по ЗДвП, но
и че последното наложено такова е от 2010 г., както и факта че подсъдимият е
професионал шофоьр с дългогодишен опит и отлично познаване на правилата за
движение по пътищата, които въпреки това е пренебрегнал, съдът на основание
чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.6 от НК наложи на Б.А.Б. наказание Лишаване от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът прие, че
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б.Б. бяха присъдени направените
разноски по делото разноски в размер на 561,71 лева, от които 511,71 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и
50.00 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: