Р Е Ш Е Н И Е
№ ........ /…..06.2014г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело №396 по описа за 2014г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „СИБАНК ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис 3” №1, с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника Д.Т.М. *** дължи на „СИБАНК ” ЕАД сумата от 28261,43лв, представляваща неизплатена част от вземане по запис на заповед от 10.10.06г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 03.09.12г. до оконч. й изплащане, и разноски в размер на 1581,29лв, за които вземания е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение № 6853/05.09.12г. по ч.гр.д.№12705/12г. на ВРС.
В условие на евентуалност е предявен обратен иск от Д.Т.М. *** срещу И.Н.Й. с правно основание чл.485, ал.3 във вр. с чл.507 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на Д.М., след като последната заплати на „СИБАНК” ЕАД присъденото с решението вземане, сумата от 28261,43лв, представляваща неизплатена част от вземане по запис на заповед от 10.10.06г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 03.09.12г. до оконч. й изплащане, и сумата в размер на 1581,29лв, представляваща направени в заповедното производство разноски, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на плащането им до оконч.изплащане.
Ищецът
„СИБАНК” ЕАД, ЕИК *********, твърди, че въз основа на запис на заповед , изд.
на 10.10.06г. , ответникът Д.М., се е задължила в качеството на авалист да му заплати безусловно и неотменимо срещу
представяне на заповедта сумата от 29629лв. Твърди, че на 06.08.12г. записът на
заповед е редовно предявен на издателя и авалиста
чрез връчване на нотар.покана при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, като вземането станало изискуемо на тази дата. Излага, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист , по което била
издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр.
дело № 12705/2012г. на ВРС срещу длъжника,
като претенцията била частична за сумата от 28261,43лв., като в
законоустановения срок постъпило възражение от него. С допълн.искова
молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията, релевирани
с отговора.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК Д.Т.М. ***, чрез пълномощник адв. А.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че ответницата се е съгласила да стане поръчител на И.Н.Й., като сумата, за която поръчителствала била само в размера на кредита. Твърди, че при подписване на записа на заповед считала, че той обезпечава договор за поръчителство, какъвто не бил подписан , поради което и счита, че няма лично задължение за заплащане на процесната сума. Твърди, че вземането не е станало изискуемо , тъй като не е надлежно предявено нито на главния длъжник, нито на авалиста и не е удостоверен отказ от приемане на записа на заповед за изплащане, като съдържанието на поканите не било достигнало до тях. С допълн.отговор оспорва възражението по допълн.искова молба.
В исковата молба по обратния иск ищецът Д.М. навежда твърдението, че И.Й. е издател на запис на заповед от 10.10.06г. в полза на Стопанска и инвестиционна банка АД за сумата от 29629лв, който е издаден за обезпечаване на вземане на банката, произтичащо от договор за кредит, сключен между последните лица. Твърди, че е авалирала процесния запис на заповед , въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, срещу която възразила, и за установяване на вземането по която е предявен иск по чл.422 ГПК. Твърди, че при уважаване на главния иск и изплащане на задължението тя ще има право да встъпи в правата по записа срещу лицето, за което е поръчителствала, поради което имала правен интерес от настоящия обратен иск.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК конституираното на страната на ответника трето лице – помагач И.Н.Й. ***, чрез особ.представител адв.Р.М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва факта на настъпила изискуемост на вземането като твърди, че представената нотар.покана не е надлежно връчена. Твърди, че направените от авалиста възражения във връзка с каузалното правоотношение са недопустими, тъй като не е страна по договора за кредит.
Конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач „ЕОС-МАТРИКС” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №6, ет.5, представлявано от Р.И.М.-Т., не е изразило становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е
спорно, че по ч. гр.д. № 12705/2012г. по описа на ВРС е удовлетворено
заявление на ищеца СИБАНК ЕАД ЕИК ********* и е издадена заповед
№
6853/05.09.12г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК против И.Н.Й. в качеството
на издател на запис на заповед и Д.Т.М. в качеството на авалист,
за солидарно заплащане на сумата от 28261,43лв, представляваща неизплатена главница – част от вземане по запис на заповед , издаден на
10.10.06г. , с падеж на предявяване, ведно със законната лихва , считано от
датата на депозиране на заявлението – 03.09.12г. до оконч.
й изплащане, както и сумата от 1581,29лв съдебно – деловодни разноски. Не се спори
по делото, а и съгласно представените писм.доказателства – покана за
добр.изпълнение и възражение по ч.гр.д. № 12705/2012г. на ВРС , се
установява, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника Д.Т.М. за не
дължимост на присъдената в полза на заявителя сума.
Видно от
приложеният по делото запис на заповед , издаден на 10.10.2006г., място
на издаване гр.Варна, и с падеж – на предявяване , И.Н.Й. в качеството
на издател на запис на заповед се е задължила да заплати
неотменимо и безусловно, без протест, въз основа на този запис на заповед на СИБАНК ЕАД сумата от 29629лв. Записът на
заповед е авалиран при тези условия от Д.Т.М.. Приложени са
и изпратени до длъжниците нотар.покани , с които
кредиторът е предявил за плащане процесният запис на
заповед, рег.№8051, том 2, №65/17.07.12г. и рег.№8053, том 2, №66/17.07.12г. на
Н-с при ВРС рег.№572, ведно с уведомления на осн.
чл.540 във вр. с чл.47, ал.1 ГПК към тях, както и
констативни протоколи от 07.08.12г. , установяващи връчването на нотар.покани по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 06.08.12г.
По делото е
представен като доказателство договор за потребителски кредит по кредитни
програми от 10.10.06г., сключен между СИБАНК ЕАД и И.Н.Й., по силата на който на последната е отпуснат потр.кредит в размер на 20000лв със срок на издължаване 120
месеца. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от него вземанията на банката по
настоящият договор, включващи главница, лихви, такси, комисионни и разноски, се
обезпечават със запис на заповед за сумата от 29629лв, издаден от длъжника и авалиран от Д.Т.М.. Представени са също и уведомителни
писма, адресирани до кредитополучателя, по силата на
които банката е уведомила последният, че поради нередовно погасяване на
дължимите вноски, кредитът по договора е обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер, считано от 09.06.09г.
Видно от изслушаното
по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано то
съда, се установява, че отпуснатия по договора за потр.кредит
№898-РК06-00289 от 10.10.06г. кредит в размер на 20000лв е усвоен на 10.10.06г.
чрез превеждане на сумата по разпл.сметка на И.Й..
Вещото лице дава заключение, че за периода 10.10.06г.-24.07.09г. общата
стойност на извършените плащания, с които са погасени задължения по кредита се равнява
на 6705,86лв, в т.ч. главница 2276,06лв, лихви 4264,96лв, лихви за просрочие 24,84лв и такса 140лв. Дава заключение, че
обезпечението по запис на заповед е осчетоводено задбалансово
по счетов.сметка с наименование „Задбалансово
обезпечение по кредити „ и вписано основание на осчетоводяване „ 37 Запис на
заповед, задбалансово” със същата стойност. Съгласно
заключението по допълн.задача на експертизата се
установява, че остатъка по кредита
съобразно справка от счетоводния регистър на банката към 03.09.12г. е в общ
размер на 28261,43лв, от които главница – 17723,94лв, просрочени догов.лихви – 686,07лв, проср.наказ.лихви -1608,55лв, лихви по непог.вземания
към 03.09.12г.-4299,74лв и др.разходи 3943,13лв.
Съгласно представен
по делото алонж към записа на заповед се установява
извършено на 06.02.13г. прехвърляне на правата по процесния менителн.ефект
чрез джиро на ЕОС МАТРИКС ООД , ЕИК *********,
съгласно правилата на чл.468 ТЗ.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК, а в евентуалност обратен иск с правно основание чл.485, ал.3 във вр. с чл.507 ТЗ.
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на сключен между СИБАНК ЕАД и И.Н.Й.
договор за потребителски кредит по кредитни програми от 10.10.06г., което
обстоятелство не е и спорно между страните. Няма спор в тази връзка, че отв.М. не е страна по това кредитно правоотношение, нито се
твърди наличието на сключен отделен договор за поръчителство към него. Т.е. в
конкретният случай е налице издаден запис на заповед от физ.лице
И.Й., което се е задължило да плати по този запис на посочения в него падеж,
като същият е обезпечен с менителн.поръчителство от
ответницата М.. Авалът се поражда от едностранното
волеизявление на авалиста, при което не е необходимо
съгласие на кредитора по ефекта. Поради самостоятелния, неакцесорен
характер на задължението на менителничния поръчител,
той не може да противопоставя на приносителя на менит.ефект
възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат
– както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изключение на
възражението относно формата/, така и неговите лични / относителни/ възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Такива възражения са допустими да се
правят от авалиста само ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, последното от което подлежи на изрично доказване от авалиста / така
Решение № 17/21.04.11г. по т.д.№213810г. на ВКС, Решение №40/05.06.12г. по
т.д.148/11г. на ВКС/. От събраните по делото доказателства не се установява твърдяната от ответника недобросъвестност на кредитора,
която следва да се разбира като знание за наличието на относн.възражения
по кауз.правоотношение, което да породи правото на авалиста да може да противопостави на приносителя и тези относ.възражения. Фактът на знание за наличието на
обезпечено каузално правоотношение и не въвеждането му с исковата молба не може
да се определи като недобросъвестност на кредитора по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.465 ТЗ. Законодателят не е дал легална
дефиниция на термина "недобросъвестност", но съгласно теорията и
практиката недобросъвестността означава знание на фактите, на които се
основават възраженията на длъжника от отношенията с предходния притежател на менителничния ефект, т. е. знание не само за недостатъци в
правата на непосредствения предшественик, а и за дефекти по отношение на
предходни приносители на ценната книга, като недобросъвестността е правно
релевантен факт, ако е съществувала към момента на придобиване на ценната книга
/ така Решение № 21 от 4.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010г. на ВКС /. В този
смисъл от отв.страна по делото не са представени
доказателства, от които да се изведе извода, че банката - приносител е
действала недобросъвестно или е злоупотребила с право към момента на
придобиване на ценната книга. Ето защо и възраженията,
направените от отв.М. в с.з., касаещи каузалното
правоотношение по договора за кредит са ирелевантни в
производството.
По делото между страните е налице и спор
относно факта настъпила ли е изискуемост на вземането по записа на заповед,
предвид наведените възражения за ненадлежно
предявяване на ценната книга на длъжника и авалиста.
Волеизявлението на ищеца за предявяване на настоящият запис на заповед е обективирано в посочените по–горе нотариални покани. Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника и третото лице-помагач, че не е бил уведомен както издателя, така и авалиста, за извършеното предявяване от кредитора. Предвид изложения по-горе начин на връчване на нотар.покани съдът намира същите за редовно връчени. Съгласно разпоредбата на чл.540 от ГПК, за охранителните производства, каквото е и връчването на нотариални покани , освен общите правила на ГПК, част от които са правилата за призоваване, се прилагат и правилата за исковото производство. По аргумент от разпоредбата на чл.50 от ЗННД връчването на нотариални покани по чл.592 от ГПК се осъществява по реда на чл. 37- 58 от ГПК, поради което в конкретния случай нотариусът правилно е приложил правилото на чл.47 ал.5 вр. чл.47 ал.1 от ГПК. Действията по спазване на процедурата по чл.47 от ГПК от страна на нотариуса се установяват безспорно от писмените доказателства по приложените към ч.гр.д.№ 12705/12г. на ВРС доказателства – констативни протоколи, уведомления и нотар.удостоверяване върху поканите, които документи не са оспорени относно тяхната автентичност и обвързват съда с ползващата се материална доказ.сила относно удостоверения факт. Дори и връчването да се приеме за нередовно, то с факта на получаването на поканата за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение от отв.М. на 26.10.2012 г., с което е бил поканен да изпълни задължението си по менителничния ефект, то следва да се приеме, че записът на заповед, индивидуализиран в заповедта, е бил предявен за плащане на ответника.
Предвид така констатираното редовно връчване на поканите към 06.08.12г., съдът намира, че считано от 06.08.12г. е настъпила изискуемостта на задължението , поради което и ищецът се явява от външна страна кредитор на валидно и изискуемо менителнично вземане.
По делото не са ангажирани годни доказателства , които да установяват, че сумата по записа на заповед нито на падежа, посочен в ценната книга, нито към настоящият момент, е изплатена. Видно и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно се установява, че остатъка по кредита, който записа на заповед обезпечава , съобразно справка от счетоводния регистър на банката към 03.09.12г. е в общ размер на 28261,43лв, от които главница – 17723,94лв, просрочени догов.лихви – 686,07лв, проср.наказ.лихви -1608,55лв, лихви по непог.вземания към 03.09.12г.-4299,74лв и др.разходи 3943,13лв. С оглед на горното следва да се приеме, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, е налично и изискуемо.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 28261,43лв, представляваща неизплатена част от вземане по запис на заповед от 10.10.06г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираните със заявлението законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №12705/2012г. на ВРС в съда - 03.09.2012г. до окончателното й изплащане.
Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 1581,29 лева, представляваща заплатена д.т. и ю.к.възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
По отношение на предявения в евентуалност обратен иск с правно основание чл.485, ал.3 във вр. с чл.507 ТЗ.
При извод за основателността на предявеният срещу отв.М. установителен иск, съдът
следва да разгледа предявения от последния срещу третото лице-помагач И.Н.Й.
обратен иск.
По своята процесуална характеристика, предявяването на
обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК,
съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е създаването на
условно изпълнително основание, доколкото правото на изпълнение по този иск се
поражда едва след като главното задължение е погасено, т. е. след като
привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор / в този смисъл е Решение
№49/27.04.10г. по т.д.№814/09г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.485, ал.3 ТЗ поръчителят, който е платил задължението на длъжника по записа на заповед, встъпва в правата по него срещу лицето, за което е поръчителствал и срещу всички, които отговарят към това лице по записа на заповед. Ответникът Й. не твърди да е заплатила сумата, предмет на записа на заповед , в търсения от кредитора размер, съотв. установения за дължим от отв.М. размер, нито по делото са налице доказателства за погасяване на задължението по този запис на заповед. С оглед на това и доколкото ищецът по обр.иск се суброгира в правата на кредитора по ценната книга предвид уважаването на главния иск, то съдът намира, че предявения обратен иск следва да бъде уважен, но при условие, че Д.М. удовлетвори кредитора „СИБАНК ” ЕАД.
При този изход на спора право на разноски се поражда за
всяка от страните по спора, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част
от исковете.
С оглед направеното от ищеца искане на осн.
чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на отв.М.
направените от него разноски в размер на 1990,17лв, представляващи заплатена д.т.
и ю.к.възнаграждение. Разноски за вещо лице не следва да се присъждат,
доколкото видно от платежния документ, същите са заплатени от третото
лице-помагач на страната на ищеца.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца по обр.иск-Д.М. следва да се възложат
направените от нея разноски по обр.иск в тежест на
ответника по обр.иск И.Й. , възлизащи на сумата от
2739,17лв., включваща д.т., възнаграждение за особ.представител
и адв.възнаграждение. Последното съдът присъжда в
размер на 500лв, доколкото съгласно представеното пълномощно представителството
е осъществявано както за защита на ответник по главния иск, така и в качеството
й на ищец по обр.иск, а съгласно представения договор
заплатеното възнаграждение е общо в размер на 1000лв.
Следва да бъде осъдена отв. И.Й. да заплати направените по делото разноски в размер на 100лв – възнаграждение за съдебна експертиза в полза на ВОС / така Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по
отношение на „СИБАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Борис 3” №1,
представлявано от П.Г.А. и Ф.Т.Д.Я., че Д.Т.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „СИБАНК”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис 3” №1, представлявано от П.Г.А. и Ф.Т.Д.Я., СУМАТА от 28261,43лв / двадесет и осем хиляди
двеста шестдесет и един лева и 43ст/, представляваща неизплатена част от
вземане по запис на заповед от 10.10.06г., място на издаване гр.Варна, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 03.09.12г. до оконч. изплащане на задължението, както и разноските ,
породени от проведеното заповедно производство в размер на 1581,29лв, за които
вземания в развилото се
производство по ч.гр.д. № №12705/2012г. по описа на ВРС, е издадена заповед №
6853/05.09.2012г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „СИБАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис 3” №1, представлявано от П.Г.А. и Ф.Т.Д.Я., сумата от 1990,17лв /хиляда деветстотин и деветдесет лева и 17ст / , представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЕОС-МАТРИКС” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №6, ет.5, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „СИБАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис 3” №1, и при участието на И.Н.Й., ЕГН **********,*** камъни 12, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Д.Т.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.Й., ЕГН **********,*** камъни 12, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М., ЕГН **********,***, по предявения евентуален обратен иск с правно основание чл.485, ал.3 във вр. с чл.507 ТЗ сумата от 28261,43лв/ двадесет и осем хиляди двеста шестдесет и един лева и 43ст/, представляваща неизплатена част от вземане по запис на заповед от 10.10.06г., място на издаване гр.Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 03.09.12г. до оконч. изплащане на задължението, и сумата в размер на 1581,29лв / хиляда петстотин осемдесет и един лева и 29ст/, представляваща направени в заповедното производство разноски, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на плащането им до оконч.изплащане, СЛЕД КАТО Д.Т.М., ЕГН **********, заплати на „СИБАНК” ЕАД, ЕИК *********, установените като дължими с настоящото решение суми в пълен размер.
ОСЪЖДА И.Н.Й., ЕГН **********,*** камъни 12, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М., ЕГН **********,***, сумата от 2739,17лв /две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и 17ст / , представляваща направените в производството по обр.иск разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.Й., ЕГН **********,*** камъни 12 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 100лв. / сто лева /, представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: