№ 4651
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20233110115606 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ЗАД „****“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.****, ул.“****“№2, против „****“, ЕИК
****, с адрес: гр.****, бул.“****“№3, с която е предявен иск, за признаване за
установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 4232
лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от депозира на заявление по чл.410 ГПК –
31.01.2023г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в
размер на 1288,41 лева за периода 31.03.2020г. до 31.03.2023г., ведно със
сторените разноски, с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата молба ищецът излага, че на 31.03.2023г. е депозирано
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ****
/АПИ/,ЕИК ****, за сума в размер на 4232.00 лв. - главница, за изплатено от
ЗАД „****“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и
злополуки“ за увреден от ПТП лек автомобил марка „****“ модел „640“ с per.
№****, както и сума в размер на 1288.41 лв. - мораторна лихва за забава, като
претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедно и исково производство. С разпореждане,
постановено по ч.гр.д. №17330/23г., 174 състав на Софийски районен съд е
уважил искането ни и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. На
1
основание чл. 415, ал. 1, със съобщение, получено на 29.06.2023г., съдията-
докладчик по делото е указал, че е постъпило възражение от страна на
длъжника АПИ, както и, че дружеството може да предяви иск в едномесечен
срок в СРС.
Твърди се, че с комбинирана застрахователна полица № **** от
09.03.2018г., ЗАД “****” е сключил договор за застраховки „Каско и
злополуки“ на автомобил марка „****“ модел „640“ с per. №**** със срок на
действие от 09.03.2018г. до 08.03.2019 г.
Твърди се, че на 29.09.2018г. по път от к.к. „****“, в посока на движение
към гр. Варна, на около 0.5 км. след к.к. „****“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „****“ модел „640“ с per. №****,
като попада в необозначено и несигнализано препятствие на пътното платно -
дълбока дупка. Попадайки в нея, настъпват материални щети по автомобила,
изразяващи се в спукана предна лява гума и се изкривяват предна лява джанта
и задна лява джанта.В резултат на описаното ПТП, на 09.05.2017г. е
депозирано Уведомление - декларация по щета пред ЗАД “****“ по
имуществена застраховка „****“, с искане за обезщетяване на нанесените
вреди на застрахования автомобил марка „****“ модел „640“ с peг. №****. В
дружеството е заведена преписка по щета под №****. Причинените
имуществени вреди на собственика на лек автомобил са описани от експерти
на ЗАД „****” в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката.С оглед на издадена и представена в дружеството фактура
№****/20.12.2018г. от официален автосервиз „****“ ООД, вложените части и
материали, както и калкулирания труд, възлизат в размер на 3658.37лв. От
приложена фактура №****, сумата за предна лява гума е определена на 563.63
лв.
Твърди се, че с платежно нареждане №П****/25.10.2018г., ЗАД ,****“
изплаща в полза на собственика на увредения автомобил, сума в размер на
563.63 лв., а с платежно нареждане №****/07.02.2019г., ЗАД ,****“ изплаща
застрахователно обезщетение, в полза на автосервиза, отстранил повредите по
автомобила, сума в размер на 3658.37 лв. По ликвидационната преписка са
извършени и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. Общо изплатената
сума по щетата е в обща стойност 4232.00 лв.
Твърди се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „****“ е изпълнило
2
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД,
има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума. Изтъква се,
че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват
лицето, което управлява процесният пътен участък, т.е. Агенция “****” е
длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно, да запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея,
както и до извършването на ремонтните дейности - да постави
предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други, като
дори и да лисват конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на републиканските пътища, Агенцията следва да
осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Съгласно &1, т.
14 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон “поддържането” е
система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата,
тяхната охрана и защита. Наличието на несигнализирани и необезопасени
дупки на пътното платно представлява неизпълнение на посочените
задължения и носи отговорност за причинените от бездействието й вреди на
трети лица. Приема се, че тъй като Агенция “****” като юридическо лице
изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
републиканските пътищата. Непосредствено задължение на служителите на
Агенцията е да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички
надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път,
включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на
дълбоката дупка на пътното платно, която не трябва да създава опасност за
движението по улицата. Нарушението, или неизпълнението на задълженията
на работниците или служителите от Агенцията за осигуряване на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение
представлява противоправно деяние (действие или бездействие), което е в
3
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Приема се, че тъй като
съответното лице, на което Агенция “****” е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесната
улица, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със
своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на лек
автомобил марка „****“ модел „640“ с per. №****, поради което възниква
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа -
Агенция “****”.
Твърди се, че ЗАД „****”, в качеството си на застраховател, встъпва в
правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно
право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие
(неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на
собственика на лек автомобил марка „****“ модел „640“ с per. №****.
Твърди се, че с писмо изх. № Л ****/13.02.2019г., получено на
18.02.2019г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета №****,
поканили АПИ -ОПУ Варна, в седмодневен срок, доброволно да им заплати
сумата от 4232.00 лева, от които 4222.00 лева заплатено обезщетение за
възстановяване на увредения автомобил и 10,00 лева извършени
ликвидационни разноски по претенцията, с което длъжникът изпада в забава
на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Размерът на обезщетението, начислен върху на
главницата е изчислен с помощта на електронния калкулатор на НАП.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска като неоснователен.
Оспорва се изнесената фактическа обстановка. Оспорва се
законосъобразността на процедурата по изплащането на застрахователното
обезщетение и встъпването в правата на увреденото лице. Изтъква се, че
застрахователният договор се сключва при клауза „пълно каско” за срок от
13:00 ч. на 09.03.2018 г. до 23:59 ч. на 08.03.2019 г. Приема се, че за да породи
действие договорът за застраховка е необходимо да са спазени редица
изисквания на Кодекса за застраховане, едно от които е заплащане на
дължимата застрахователна премия, за което не били представени
доказателства. Приема се, че причината за ПТП не следва да се търси в
действията (бездействията) на ответника нито във свойствата на веща, а в
поведението на водача на МПС, като се твърди, че водачът с поведението си е
4
допринесъл в изключителна степен и има изключителна вина за реализиране
на ПТП и настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че в периода 2018-
2019 година, републиканската пътна мрежа на територията на Варненска
област и поддържана, съгласно Договор за обществена поръчка №РД-38-
15/06.07.2015 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републиканските пътища на Североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата" по
обособена позиция №1: Областно пътно управление-Варна “, сключен между
АПИ и „И****” ЕООД, гр.Варна, с ЕИК ****, представлявано от инж.**** и
„****”АД гр.**** с ЕИК ****, представлявано от **** - Изпълнителен
директор, в качеството им на съдружници в гражданското дружество. Изтъква
се, че в случай, че се докаже, че ПТП е настъпило поради наличие на
неравност на платното за движение на път от републиканската пътна мрежа,
за ответника като възложител ще е на лице правен интерес от искането за
привличане на трето лице - помагач на наша страна: „И****“ ЕООД, в
качеството му на солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „****”, доколкото
при уважаване на предявения срещу нас осъдителен иск, биха имали регресни
права към третото лице-помагач.
В становище по делото, третото лице-помагач на ответника оспорва
предявения иск. Не оспорва, че за процесния период е бил в облигационни
отношения с ответника, но изтъква, че извършването на ремонтни дейности от
негова страна не може да бъде извършвано самоволно, а единствено след
постъпване на възлагателно писмо от ответника. Оспорва да е налице негово
неизпълнение на договорни задължения.
В съдебно заседание ищецът ЗАД **** не изпраща представител.
Ответникът Агенция „****" чрез процесуален представител моли за
отхвърляне на иск.
Третото лице помагач на ответника „И****“ ЕООД не изпраща
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
5
доказателства: Застрахователна полица № **** за застраховка "****"; Договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство №****г.; Протокол за оглед
№****/13.03.2018г.; Уведомление - декларация за щета по застраховка „****"
на МПС от01.10.2018г..; Декларация на водач на застраховано МПС, увредено
от нарушена цялост на пътното покритие; Документи на лек автомобил марка
„****" модел „640" с peг. №****, и водача на МПС; Опис на претенция
№****; Опис-заключение по щета; Приемо-предавателен протокол;
Възлагателно писмо; Приемо-предавателен протокол за върнати части;
Фактура №****/19.09.2018г.; фактура№****/ 20.12.2018г.; Калкулация -
ремонт - 2 броя; Доклад по щета №**** - 2 броя; Платежно нареждане - 2
броя; Регресна покана, с № Л ****/ от 13.02.2019г., ведно с обратна разписка;
Общи условия на ЗАД „****"; договор за възлагане на Обществена поръчка
изх.№ РД – 38 – 15 от 06.07.2015 г., възлагателно писмо изх.№ ВЗП – 23 от
07.07.2015 г., списък на републиканските пътища на територията на ОПУ –
Варна по обособена позиция № 1.
Съдът приема за безспорно между страните, че главен път I-9 (Варна –
к.к. ****) се поддържа от ответника; че на собственика на лек автомобил
марка „****“ модел „640“ с peг. №**** е изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение 4232.00 лв.; че между АПИ и ДЗЗД „****“ гр.Варна, в което
дружество е съдружник третото лице-помагач на ответника, е сключен
договор за възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015 г. с предмет:
„Определяне на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански
пътища на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ-
Областно пътно управление-Варна; че „И****“ ЕООД е солидарно отговорен
съдружник в ДЗЗД „****“ гр.Варна.
Видно от комбинирана застрахователна полица № **** от 09.03.2018г.,
ЗАД “****” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на
автомобил марка „****“ модел „640“ с peг. №**** със срок на действие от
09.03.2018г. до 08.03.2019 г., със собственика на лекия автомобил.
Съгласно уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско
МПС“ от 01.10.2018 г. водачът на лек автомобил „****“ модел „640“ с peг.
№**** Д. Х. е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
за настъпило застрахователно събитие на 29.09.2018 г., като при движение по
6
път от к.к. „****“, в посока на движение към гр. Варна, на около 0.5 км. след
к.к. „****“ попада в необозначено и несигнализано препятствие на пътното
платно - дълбока дупка, вследствие на което се пукат предна лява гума и се
изкривяват предна лява джанта и задна лява джанта.
Изяснява се, че за настъпилия инцидент не били уведомени органите на
полицията.
Съставени са от застрахователя опис на претенция и опис-заключение по
претенция, както и доклад по въз основа на които е предложено да се изплати
застрахователно обезщетение в размер на 3658.37 лв. за обезщетяване на
увредените джанти и сумата от 563,63лв. за предна лява гума.
Установява се от представените по делото преводни нареждания от
25.10.2018 г. за сумата от 563,63лв. и от 07.02.2019г. за сумата от 3658,37лв, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в този размер на
посочената дата. Не се спори, че ликвидационните разноски възлизат на 10 лв.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Д. Г. Х., който излага, той е управлявал автомобила, който е
описан и е негов. Изтъква, че тъй като случката е от преди повече от 6 години,
не помни точно какво е станало. Заявява, че това което е описано най –
вероятно е станало тук, около ****. Представил е автомобила пред
застраховател в друг град-Плевен, тъй като пътува и работи и в Плевен, в
университетската болница „Сърце и мозък“. Заявява, че гумата след като е
спукана е сменена и е запазена задно с джантата. Изтъква, че кара около 10
хил.км. на месец и често му се случвали такива инциденти, но сега пътищата
са по - добре. Не помни точно къде е била тази дупка.
От заключението по назначената по делото съдебно-автотехническата
експертиза, базираща се единствено на писмени доказателства, вещото лице
приема, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на
застрахования автомобил марка „****“ модел „640“ с рег.№ **** се намират в
причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице установява, че
стойността на щетите, нанесени на автомобил марка „****“ модел „640“ с рег.
№ **** , определена към датата на застрахователното събитие по средни
пазарни цени, предвид годината му на производство и обичайните разноски по
ликвидационната дейност са в размер на 3658,37 лв. с ДДС, от които джанта
предна лява AL R20 - 1524.32 лв, джанта задна лява AL R20 - 1524.32 лв. и
7
ДДС 20% - 609.73 лв. Разноски по ликвидационна дейност -10.00 лв., както и
стойността на увредената гума - 563.63 лв.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че от
опита който има, може да каже, че скоростта не е много от значение, по
важното е как автомобила и по точно неговата гумата с джантата ще попадне
в дупката на пътя, и какъв е размера на дупката. Има случай в завой на
паркинг, ограничено пространство, пълно е с коли, една дупка, която е вид
тръба, попада и влиза автомобила и насрещния остър ръб, от джантата
притиска гумата и я срязва, така че и с малка скорост да е като се получи удар
на гумата в насрещен ръб гумата се срязва, а ако е по – силен удара и джантата
се изкривява. Изтъква, че не са налице доказателства за дупката на пътя. Нито
размер, нито дълбочина, но дупки по този път има много. Заявява, че самия
той живее на **** и всяка сутрин ги заобикаля, но за конкретния случай
нямам нищо, по написаното в заявлението. Хипотетично е възможно
уврежданията да са настъпили по посочения механизъм и на посоченото
място.
Видно от договор от 06.07.2015 г. с предмет: „Поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно
управление-Варна страните по него Агенция „****" и ДЗЗД „Поинт“ гр.Варна
са във валидно облигационни отношение по повод поддръжката на
поддръжката на пътната мрежа, стопанисвана от АПИ-Областно пътно
управление-Варна. Видно от договорната уредба между страните (чл.5)
конкретните видове СМР се възлагат на изпълнителя с годишни, месечни,
допълнителни и извънредни задания.
Не е спорно, а и от представения договор за учредяване на ДЗЗД
„Поинт“ се установява, че третото лице- помагач на ответника „И****“ ЕООД
е участник в обединението. Между съдружниците е уговорена солидарна
отговорност за задълженията, възникнали по договори за обществени
поръчки, на осн. чл. 11.5 от договора.
При така установените правно релевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
8
чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
В разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право на застрахователя при изплащане на застрахователно
обезщетение да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че
той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които Агенция „****” (АПИ) е
възложила да поддържат в изправност ГП I9– част от републиканската пътна
мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато
от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй
като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи -
физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл.
49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
агенцията работа.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Каско на МПС“ към датата на
настъпилото събитие; настъпилото произшествие на твърдяната дата; че в
резултат на пътнотранспортното произшествие са настъпили твърдените
увреждания на лекия автомобил; че в следствие настъпилото ПТП при
посочения механизъм са били нанесени щети описани съобразно опис щета,
които могат да бъдат в резултат на ПТП, като за тяхното поправяне /материали
и дейност/ е заплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер
при наличие на всички предпоставки за заплащане на застрахователно
обезщетение.
За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване от водача на лек автомобил марка „****“
9
модел „640“ с peг. №****.
Ответникът е навел възражение за липса на застрахователно
правоотношение, което не се подкрепя от ангажираните по делото
доказателства. Установява от събраните доказателства - комбинирана полица
за застраховки каско и злополуки от 09.03.2018 г. между ЗАД **** и
собственика на лек автомобил марка „****“ модел „640“ с peг. №****, видно
от която е сключен договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ със
срок на валидност от 09.03.2018г. до 08.03.2019 г., предвид което съдът
намира, че увреденото МПС е застраховано по застраховка „Каско на МПС”
при ищцовото дружество за период, в рамките на който е настъпило
процесното ПТП. Аргумент за наличието на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца е безспорно установеният факт, че
застрахователят е приел претенцията, като е извършил необходимите действия
по определяне на щетата, изплатил е на застрахованото лице обезщетение без
да оспорва действието на застрахователния договор, респ. приел е за платена
премията по договора. Индиция за заплащането на застрахователната премия
от застрахования е и съдържащия се в доклад по щета опис на представени
документи за доказване на разходите за възстановяване на щетите.
Няма спор по делото и се признава от ответника, че участъкът от пътя,
на който се твърди да е настъпило ПТП е част от републиканската пътна
мрежа, който по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата се
стопанисва от Агенция „****”, която следва да извършва дейностите по
ремонт и поддържане на пътя.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него, като ал. 3 на същия член регламентира
правомощията на администрацията, управляваща пътя, във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка.
От показанията на свидетеля Д. Х., управлявал увредения автомобил на
20.09.2018 г., категорично се установява правно релевантното обстоятелство,
че водачът на автомобила е бил участник в ПТП, настъпило на ГП I-9 в посока
от к.к. „****“, към гр.Варна, на около 0.5 км. след к.к. „****“, процесният
автомобил е попаднал в необозначена дупка на пътното платно и за чието
10
поддържане в изправно състояние е задължен ответникът, вследствие на което
са причинени процесните вреди.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК
показанията на свидетеля Х. - водач на увредения автомобил, приема, че те са
достоверни, последователни, логични и непротиворечиви на доказателствения
материал, поради което, след съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие попадането в необозначена дупка на пътното платно, за
чиято изправност отговоря Агенция „****” чрез своите служби и органи.
Причинно-следствената връзка между наличието на несигнализирана и
необозначена дупка на пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея
и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата САТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото
лице е формирало своите фактически изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като е взел предвид, че е съществувала процесната
неизправност на пътното платно, както и факта, че процесният автомобил е
преминал през нея. Повредите върху него съответстват на механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно те са закономерна, естествена,
необходима, присъща последица от попадането на лекия автомобил в
необезопасена неизправност на пътната сигнализация на пътя. Вещото лице
установява, че за отстраняването на причинените вреди на процесния
автомобил са необходими 4222 лв. по пазарни цени. Видно от заключението е,
че направените от застрахователя разходи в размер на 10 лв. за оглед и
експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на процесния автомобил при
настъпване на ПТП.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
11
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства не се установи твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на процесния лек автомобил. Напротив, водачите на МПС
не са длъжни да извършват маневри, които застрашават безопасността на
движението по натоварени пътища, като заобикалят несигнализирани
неизправности на пътния участък. Именно правният субект, на който е
възложено поддържането и ремонта на пътищата от републиканската пътна
мрежа – Агенция „****“, е следвало чрез своите органи и служби да поддържа
в изправност главния път, а в случай че той е негоден – в определени
участъци, за неговото безопасно ползване, да ограничи движението по него,
като постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да
сигнализира и обезопаси неравностите по пътя.
Заключението на вещото лице е, че и при преминаване с ниска скорост
ще настъпят идентични увреждания на получените. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат застрахователното обезщетение не подлежи
на редуциране и се дължи в пълния размер.
Изяснено е по делото, че застрахователят е заплатил на сервиза,
извършил ремонта на щетите, застрахователно обезщетение в размер на
3658,37 лв. с ДДС, от които джанта предна лява AL R20 - 1524.32 лв, джанта
задна лява AL R20 - 1524.32 лв. и ДДС 20% - 609.73 лв., както и на
застрахования стойността на увредената гума - 563.63 лв. за настъпилите щети
вследствие на процесното ПТП, и е сторил разноски за ликвидиране на щетите
в размер на 10лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че са установени всички
изискуеми материални предпоставки, обуславящи възникването на регресното
право на ищеца срещу ответника, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
12
датата на депозиране на заявлението – 31.03.2023 г. до окончателното
плащане.
За основателна се преценява аксесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава от 1288,41 лева, за периода 31.03.2020г. до 31.03.2023г.,
доколкото изчислената с лихвен калкулатор сума възлиза 1303.43 лева, поради
което претендираната сума от 1288,41 лв. и следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса от 110,41 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева или общо 160,41лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът АГЕНЦИЯ „****”, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
„****“ АД разноски за заплатена държавна такса в размер на 175 лева,
депозит за вещо лице в размер на 300 лева, депозит за свидетел в размер на
60лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правна помощ, или общо
сумата от 635 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че АГЕНЦИЯ ****”,
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, пл. „****” № 3,
дължи на „**** ****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, р-н „****“, ул. „****“ № 2, сумите, както следва: сумата от 4232
/четири хиляда двеста тридесет и два/ лева, представляващи изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение, включваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 3658,37 лв. с ДДС, от които джанта
предна лява AL R20 - 1524.32 лв, джанта задна лява AL R20 - 1524.32 лв. и
ДДС 20% - 609.73 лв., както и стойността на увредената гума - 563.63 лв., въз
основа на договор за застраховки „Каско и злополуки“ и застрахователна
полица № **** от 09.03.2018г., за автомобил марка „****“ модел „640“ с peг.
13
№**** със срок на действие от 09.03.2018г. до 08.03.2019 г., вследствие на
ПТП, настъпила на 29.09.2018г. по път от к.к. „****“, в посока на движение
към гр. Варна, на около 0.5 км. след к.к. „****“, както и както и 10 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от депозира на заявление
по чл.410 ГПК –31.03.2023г. до изплащане на вземането, както и обезщетение
за забава в размер на 1288,41 лева/хиляда двеста осемдесет и осем лева и 41
стотинки/ за периода 31.03.2020г. до 31.03.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 17330/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „****”, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, пл. „****” № 3, да заплати на „**** ****“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н „****“, ул. „****“ №
2, сумата от 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева), представляваща
сторени в настоящото исково производство съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата в размер на 160,41 лева (сто и шестдесет
лева и 41 ст.), представляваща сторени в заповедното производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на Агенция „****“- „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14