№ 17203
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря В. И. Д.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110161397
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** срещу *** с ЕИК ***.
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
имуществено застраховане „Каско+“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на
16.09.2022г. в гр. *** между т.а. *** с рег. № *** /застраховано при ищеца по Каско +/ , и л.а.
*** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника по сключена застраховка
Гражданска отговорност, с което са нанесени щети на т.а. *** за общо 2917,34 лева /с
включени ликвидационни разноски 15 лева/. Същата била изплатена на извършилия ремонта
сервиз. До ответното дружество била изпратена покана, в отговор от 20.03.2023г. на която
ответното дружество е отказало да изплати сумата. Така ищецът претендира, че е встъпило в
правата на застрахования и иска изплащането на обезщетението, както законна лихва от
завеждането на исковата молба и разноски.
Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се
дължи, тъй като претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното
плащане по щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения.
Оспорва, че вината за ПТП е на водача на застрахования при него водач. Моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори по обстоятелствата относно наличие на валидно застрахователно обезщетение
„Автокаско“ между ищцовото дружество и увреденото МПС „***”, както и че лекият
1
автомобил „***“ е имал при ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил,
застрахован при ищеца, по средната пазарна стойност са в размер на 2 902,33 лева и са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Отделно дава заключение по механизма на
същото. Водачът на МПС *** се е движил по ул. *** в дясната пътна лента. По същото
време в района на кръстовището с ул. ***, водачът на лек автомобил „***“, намирайки се в
лявата лента зад спрял за ляв завой неустановен автомобил, е предприел действия по
заобикалянето на спрелия автомобил и е навлязъл в дясната лента, където е настъпил удар
между предната му дясна част и лявата странична част на автомобил ***. Посочено е, че
като причина за настъпване на процесното ПТП, могат да се възприемат субективните
действия на водача на лек автомобил ***, който е навлязъл в съседната дясна лента за
движение без да се съобрази с местоположението и скоростта на движещия се там
автомобил ***. Вещото лице е изготвило схема на пътната обстановка. Съдът кредитира
заключението като компетентно и безпристрастно.
Като свидетел е разпитан Н. В. П. /водач на МПС ***/ посочва, че си спомня за процесното
ПТП. Твърди, че отразеното в протокола съответства на действително развилата се ситуация.
Като място на настъпване на процесното ПТП, свидетелят посочва гр. *** и съседната .
Свидетелят твърди, че другото участващо в ПТП-то превозно средство се е намирало в
лентата за ляв завой, изчаквайки колите, като е предприел маневра, навлизайки в лентата, в
която се е движил свидетелят, при което се е стигнало до съприкосновение между двата
автомобила. Свидетелят сочи, че това се е случило точно при кръстовището, където имало
уширение на платното за две ленти на светофара, уточнявайки, че уширението е започвало
там, където другият автомобил е изчаквал вляво. Свидетелят не е обърнал внимание на
маркировката, твърдейки че по всяка вероятност същата е изтрита. Свидетелят е посочил, че
по управлявания от него автомобил е бил увреден калникът, имало е огъвания, увреждания в
предната и странична врата от страната на шофьора, но не и вреди от такова естество, че
автомобилът да не е в състояние да потегли на собствен ход. Посочено е също, че не е бил
налице спор между водачите.
Като свидетел е разпитан и А. П. Ц. /водач на МПС ***/, който също си спомня за
процесното ПТП. Твърди, че се е движил в посока ул. ***, като пътното платно е било от
една лента. Тъй като пред управлявания от него автомобил се образувала колона, свидетелят
предприел маневра заобикаляне на колоната, като в същия момент се движел другият
участващ в ПТП-то автомобил. Свидетелят твърди, че водачът на автомобил *** минал от
неговата дясна страна, т.е. изпреварил колоната, тъй като лентата била една, маркировка не е
имало, свидетелят няма спомен да е бил поставен и пътен знак. Твърди, че с автомобил ***
били буквално един до друг, като щетите по неговия автомобил /***/били от дясната му
страна /по калника/, а относно автомобил *** – по предната му част. Свидетелят твърди, че е
спрял, подал е светлинен сигнал, потеглил е съвсем леко, в който момент автомобилите се
ударили, като свидетелят не е очаквал там да има автомобил, тъй като редовно се
придвижвал по това кръстовище и нямал спомен някой да се е движел така, както водачът на
2
автомобил ***. Твърди, че в момента на удара и двата автомобила са били изравнени.
Поддържа, че описаното в протокола съответства на действителността.
Приложено е писмено доказателство, от което се установява, че ищецът е уведомил
ответника за наличието на неизплатени регресни претенции, сред които и процесното
вземане, във връзка с което е приложен и отказ на ответното дружество да заплати
настоящата претенция.
Представени са също двустранен констативен протокол, опис, уведомление за щета,
възлагателно писмо за извършване на ремонт, приемо-предавателен протокол, фактура на
стойност 2 902,33 лева с получател ищеца, както и ликвидационен акт относно заплащането
на сумата.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3.
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното
застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът кой носи вина за настъпването му. Според настоящия състав по
делото се доказа, че вина изцяло носи водачът на МПС „***“.
Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че
поведението му е единствената причина за настъпването на процесното ПТП. В случая по
делото беше установено, че водачът на автомобил *** се е движел в собствената си лента на
движение, без да извършва каквито и да било маневри. Съдът не кредитира показанията на
водача на МПС „***“ в частта, в която е посочено, че е имало само една пътна лента, както и
че водачът на автомобил *** го е изпреварил отдясно. Тези изводи следват от
обстоятелството, че както от свидетелските показания на П., така и от експертизата и
приложената схема на пътната обстановка, при приближаване и на двете превозни средства
към кръстовището и съответно към момента на настъпване на удара между тях, е имало
уширение на пътното платно, поради което съдът намира, че не водачът на автомобил *** е
извършвал маневра изпреварване, а този на МПС „***“. Още повече, че свидетелят Ц. е
посочил, че в момента на удара и двата автомобила са били изравнени, т.е. същият изобщо
не е възприел, че отстрани него се е намирал друг автомобил, въпреки твърденията си, че е
извършвал маневрата бавно.
Спорен по делото е въпросът дали стойността на извършените ремонтни работи е реална и
обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че
3
действителният размер на щетите възлиза на 2 902,33 лв., без включване на сумата от 15 лв.
ликвидационни разноски и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП. Поради тази
причина искът на ищеца подлежи на уважаване в цялост.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъде уважено формулираното искане от ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски за
заплатени разноски по делото в общ размер от 1 238,43 лева, включващи държавна такса,
депозит за вещо лице, за свидетел и адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства за заплащането им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** по иск с правно основание чл. 411 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на *** с
ЕИК *** сумата 2 917, 33 /две хиляди деветстотин и седемнадесет лв. и 33 стотинки/ лева,
ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение от ПТП на 16.09.2022 г.
ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 1 238,43 /хиляда
двеста тридесет и осем лв. и 43 стотинки/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4